Арсенал 2:1 Бирмингам в един доста „вълнуващ“ следобед

Здравейте, драги читатели!

Като повечето съботни сутрини, времето сякаш минаваше по-бавно от обикновено. Поради образователни причини бях решил, че няма да посетя никой пъб за този мач, а ще намеря добър начин да го гледам онлайн. Успях, като на моменти ми се искаше да не бях.

Добро начало на момчетата. Това не ме изненада. Често обичам да сравнявам срещите с техния еквивалент от миналия сезон, а тогава победихме с 3:1 в момент на истински отборен подем. Няколко добри наши атаки, Диаби изглежда в настроение, а Шамак пропуска добро положение след отлична игра на Джак. Не го обвинявам, защото знам що за играч сме „закупили“ и колко гола с крак вкарваше за Бордо.

Мачът навлезе в онези минути, където или щяхме да вкараме, или щеше да стане интересно. Точно тогава леко отстъпихме инициативата и последва добро центриране и отличен завършващ удар с глава на един от най-високите играчи в лигата. Едно време имаше спекулации, че Арсен го иска. Дори след вчерашното изпълнение не смятам, че е чак такава загуба.

След гола отборът се активизира, което не би трябвало да е изненадало много хора. Междувременно Бен Фостър подобряваше рекордите за бавно изпълнение на аут всяка следваща атака. Може би ако ударите все пак попадаха във вратата малко по-често нямаше да го има този проблем.

Tук дойде и първият момент на дълги дискусии. За мен дузпа нямаше. Като човек изразявал с години отвращението си от футболисти на Юнайтед, Челси, а и Ливърпул, които са симулирали, не изпитах никаква „милост“ към нашия играч. Напротив, бях изнервен от факта, че пак не вкарахме гол от игрова ситуация. Очакваното от мен се случи и дузпата ни върна инициативата и увереността.

Aко търсите снимка на "контакта" на защитника с Шамак, потърсете в някой вражески форум.

Последвалият „гол от съблекалнята“ обещаваше надграждане върху резултата и събуди надеждите ми за безавариен край на мача. Не и през този сезон. Колкото и анемични да бяха атаките на гостите, Диаби и компания сякаш не искаха да вкарат. Особено ме впечатли представянето на Аршавин. Често хората говорят как някои наши играчи разчитат най-вече на репутация и така се забравят истинските им представяния. От тази гледна точка е впечатляващо колко търпеливи са хората към Андрей. Малко играчи са по-талантиливи от него в настоящия състав, но пък отношението му от началото на сезона е повече от съмнително.

В последните минути на двубоя атмосферата отново се „нажежи“. Ебуе даде храна за критиките на бирмингамските коменатори(не го казвам със сарказъм, Тревър Франсис сам си призна, че е бил и играч и треньор на сините). Влизането му с два крака до тъч линията изглеждаше по-зле на повторението.

Тогава дойде онзи момент на иначе впечатляващия Джак. Истината е, че не очаквах малката му маса да причини чак толкова големи проблеми на глезена на Зигич, но картонът бе повече от заслужен. Феновете, които са го наблювадали внимателно си спомнят няколко такива влизания, но нито едно от тях не бе толкова късно. Направи го срещу Ливърпул, после си изкара жълт картон за първите си десет минути за Англия, но аз наистина вярвам, че ще се научи от преживяването. Не вярвам някога този „компонент“ да изчезне от играта му, но ще се случва доста доста по-рядко. :) Не се подвеждайте по заглавията на сутрешната (вече обедна) преса. Маклийш просто използва случая да изчисти знатното име на лорд Тейлър, веднъж и завинаги.

Моментът рано или късно щеше да дойде...

Няколко часа след мача се сетих, че секунди преди това имаше фаул на Зигич, който вероятно без да иска бе ударил Джак в лицето. Дали в цялото изпълнение е имало нотка на отмъщение оставям на вас да прецените, но с оглед на характера на нашето момче, не е изключено.

Фабиански заслужи добри думи за представянето си. Не бе толкова безпогрешен, колкото някои сайтове ще ви накарат да повярвате, но очевидо бавното изграждане на увереност му помага. Част от мен се радва просто, защото не вижда Алмуня толкова често. С оглед на етапите на техните кариери, колкото и парадоскално да звучи за мнозина, смятам че Фабиански може да стигне малко по-далеч. Искрено се надявам да видим другия ни полски вратар срещу Някасъл в Карлинг къп.

Сякаш голът срещу Болтън ще ни "коства" в доста от идните мачове..

Алекс Сонг отново вбеси аудиторията с безразсъдните си и излишни „набези“ през центъра. В тази част на терена, в която той се опитва да се внедри, неговата липса на техника и игрова мисъл са още по-забележими. Когато се съсредоточи върху старите си задължения, цялостното представяне на отбора може да се стабилизира. А определено има какво да се желае в този аспект. От началото на сезона в местното първенство имаме само една „чиста“ мрежа, домакинската победа на Блекпул. Дори на пръв поглед решените ни мачове се превръщат в предизвикателство.

Колкото и голямо удоволствие да ни доставят хората на Фъргюсън и формата на Челси при гостуванията, за да имаме дори частични шансове за титлата трябва да се съсредоточим върху собствените си проблеми. А те не са само дефанзивни.

Знам, че статията може да звучи твърде критично и че победителите по принцип не ги съдят, но за мен това не бе най-убедителният начин отборът да отговори на три поредни разочароващи резултата. Футболните фенове винаги намират лъч надежда, който им помага да дочакат следващия мач. За мен това са възстановяващите се бавно ключови играчи, които определено ще променят облика ни съвсем скоро.

С извинения за късното публикуване, причинено от леката липса на синхрон между нашия екип, ви пожелавам приятен неделен следобед и до нови онлайн срещи!

The long way ‘home’ and a few good news

Здравейте, привърженици, фенове, неутралисти и врагове на Арсенал!

Мисля, че всички, единодушно и без изключение, може да кажем, че сме щастливи от края на паузата за национални отбори. Без да изпадам в прекалени хиперболи в стил Arseblog, изпитвам умерено удоволствие от предстоящите футболни следобеди. В завършилата национална сесия дадохме една единствена жертва – Бакари Саня, но за него имаше съмнения, че още на първите тренировки не е бил в отлично здраве. Наблюдавайки националния отбор да побеждава с мъка Уелс, ми даде доста храна за размисъл колко по-различни щяха да са нещата, ако Аарън Рамзи бе там. Това ме води до първата добра новина за седмицата:

Aaron: It’s great to be back

В крайна сметка се оказаха девет месеца, но не повече. Да видим дали наистина той е готов да се пребори с психическата бариера. Нещо, което Едуардо сякаш не успя да направи. Но това е тема за друга статия.

Междувременно, в града се завръща ново познато лице:

Александър Хлеб.. Три противоречиви години с неприятен край

И до днес той е безкрайна тема на разговор. Помня как гледах няколко негови компилации в интернет в дните преди официално да подпише. Никога в досегашния ми съзнателен живот не е имало случай, в който компилациите да са били по-точен индикатор за типа играч. Той наистина преминаваше през защитата и вратаря, само за да подаде нелогичен пас, но не и да стреля. Един от най-естествено надарените дрибльори в играта, но и осакатен в завършващата фаза.

‘Кариерата’ му в Арсенал също бе толкова противоречива. Мнозина смятат, че напускането му дойде след най-силния му и постоянен сезон. Аз лично винаги ще помня приноса му за Париж 2006, който бе значителен. Въпреки това, все още съм на мнението, че Робер трябваше да остане на терена след червения картон на Леман. Изборът на напускащ трябваше да е новото момче от Беларус.

А накрая той сам ‘изиска’ напускането си, в резултат на действията му преди мача ни с Милан в ШЛ. Лично аз тържествувах в деня, в който подписа с Барселона. Вярвах, че на негово място ще дойде по-директен играч, а и винаги се наслаждавам, когато кариерите на напусналите ни играчи се провалят с внушителна скорост. Донякъде очакванията ми се оправдаха, но и до днес мнозина защитават тезата, че след Хлеб нещо липсва на отбора в халфовата линия. Доколко това е причинено само от неговата липса или по-скоро от приятелското трио – Хлеб, Фламини, Фабрегас, е въпрос на лична позиция.

Хлеб не ми липсва. Той се прояви като лицемер в епизода на неговото напускане и ако последвалите редовни разкаяния в пресата карат нечии сърца да бият по-бързо, то при мен не е така. Това не го спира да отбележи гол от далечно разстояние в събота, както често правят бившите ни играчи. От Джером Томас до Дейвид Бентли.. Понякога Великден закъснява за тях. Ако пазим всички останали играчи на Бирмингам, които атакуват, Саша няма да има на кого да подаде. Ето една бърза рецепта за успех. :)

В останалите добри новини, завръщането на Гибс, Уолкът и Бендтнер бе потвърдено от Арсен, като възстановяването на Сеск и Вермален също е в краен етап. Първите трима най-вероятно ще са в групата, но аз не смятам да ви отегчавам с прогнози за стартови състави, които най-вероятно няма да се сбъднат.

На този етап Фабиански остава на вратата, като диагнозата на Алмуня отново бе леко загладена от Арсен, който не би отговорил на такъв въпрос в прав текст.

Робин лежи на терена в първия му сезон за Арсенал. Кой би предположил колко често ще се потвори тази ситуация шест години по-късно?

Няколко думи за нещастното момче от Ротердам. Робин наистина ще пропусне около два месеца след по-малко от половин час игра в първия му започнат мач. Шегите за края на кариерата набират скорост, но за мен те остаряха преди три сезона. Това се казва интересен казус. Говорим за наистина талантлив играч с неоспорим потенциал и безкрайна отдаденост към отборната кауза. Истински пример на и извън терена. Но… Осемдесет хиляди лири на седмица – това са над четири милиона на година. С тях могат да се закупят златни патерици в различни форми и дизайн. Ако нещата продължават да се случват по този начин, Арсен наистина ще е пред дилема. Проклятието най-вероятно ще продължи и ще видим какво ще предприеме нашият уважаван, но и своенравен мениждър.

Риджуел игра с топката, но Тио пак пропусна цял месец след това.

За утре си пожелавам само по-малко влизания от измислени герои като Риджуел, Гарднър, Бойър и компания. Първите двама навредиха особено на Тио през миналия сезон, като и едно влизане срещу Сеск е останало в паметта ми. За самия мач нямам толкова много да кажа. Както винаги ще се нуждаем от ранен гол, а гостите далеч не са за подценяване. Сценарият с Уест Бром е твърде пресен в съзнанието ми, затова смятам, че няма да се повтори.

Няколко думи от ‘кухнята’. Имам лек проблем с качването на линкове, който скоро ще бъде разрешен. Също така, публикувам второ поредно заглавие на английски. Причината е, че може да възникнат проблеми, ако линкът към статията съдържа и символи на кирилица.  Все още се уча и тепърва ще мога да използвам всички полезни фунцкии на платформата. Моля за малко търпение.

Приятен петъчен следобед от мен и дано момчетата ни зарадват с вълнуващо представяне в събота. Двубоят на Челси също ще е интересен, но нека не прекаляваме с надеждите. Остават още много срещи и лично аз не съм почитател на прогнозите на този етап.

До скоро, драги читатели.

Launching the rocket!

Здравейте, настоящи и бъдещи читатели! За мен е голяма чест да публикувам първите редове в новия проект на фенклуба, а именно, първият голям български футболен блог на чуждестранен отбор.

Нощна снимка на Емиратс/Ашбъртън. По-стара, отколкото изглежда.

Когато преди около два месеца идеята за пръв път бе споделена с мен, ентусиазмът ми не достигна нереални нива, по простата причина, че мащабът на евентуалния ни успех (а той ще зависи най-вече от броя на читателите и начина, по който те възприемат статиите ни) е в наши ръце. Това може да означава всичко от надхвърляне на най-смелите ни мечти, до бърз и ефективен провал и спад на интереса към инициативата. Който и развой да последва, аз и моите колеги ще направим всичко възможно да оставим някаква следа и да покажем известна доза оригиналност. Нещо, което става все по-трудно в арсеналските блог среди в световен мащаб.

Малкият ни екип ще публикува статии за Арсенал и за фенклуба, като мненията, изразени от всеки от нас, ще останат независими. В началото статиите ще са само на български език. Ако нещата се развиват добре, ще последват и някои по-смели инициативи, като интервюта с някои от водещите blogging фигури на Арсенал в интернет пространството – като Goonerholic, Arseblogger, The Man From East Lower, GilbertoSilver и много много други. Но за това е рано да се говори със сигурност.

Всеки един от нашия екип ще има възможност да се представи лично. Лично аз смятам да го направя точно сега, за да не мисля отново по този въпрос в бъдещите статии. Казвам се Борислав Спасов, член на фенклуба от един горещ августовски следобед на 2004-а година. „Предадох” родината след един мач срещу Съндърланд през 1999-а година, който по ирония на съдбата бе предаван по Българската Национална Телевизия. До ден днешен не страдам от привързаност към български отбор, а ако трябваше да избирам my local team, това би бил Видима, гордият отбор на града, в който съм роден. За да подхраня имиджа ми на национален предател ще призная, че в момента не пиша от рамките на България. Ще се постарая мненията и публикациите ми да се различават от тези на моите колеги, като приоритет ще е редовното обновяване на информацията за нашите читатели.

За тази вечер толкова. Нещата все още се доизясняват, но в петък ще е първото превю на ASCBBlog. A именно единственият и неповторим сблъсък с Бирмингам у дома след серия от потресаващи резултати. Къде очаквани, къде простени, искаше ни се да се бяха развили по друг начин.

До нови срещи, драги читатели!

Нагоре