Епизод 4 или манджа с грозде.

Преди да започнем, искаме да ви се извиним за всичко, което ще прочетете по-нататък.

- Употребихте ли или злоупотребихте?
– Да. Не. Може би, не знам, може ли да повторите въпроса?

Бардакът е в траур. Затворен е. Тъмно е, нощта спуска ледените си пръсти над капаците. Ламарината на външния клозет, по известен като „Лайняната дупка“ или „White Hart Lane” се огъва под натиска на брулещия вятър и издава стенания, наподобяващи песните на феновете на Тотнъм.

Чифи Шмит се почувства персонално виновен(все пак е евреин) за унизителната загуба от Тотнъм и се заключи в стаята си. Там той гузно застана пред огледалото и с трепереща ръка доближи ножицата до дясната си лимба. Йерусалимското в него все пак надделя и той запази така важния за него етнически артикул.

Междувременно Минчо Лудия се беше самоопределил за главен готвач, което, както се досещате му даваше достъп до престижно остри предмети, които включваха сатър, комплект ножове Солинген и ренде Бьорнер с предпазна шапка за картофи – всичките прясно заточени. От тази идилия далеч не произлязоха торта Гараш или Фламинго в маниока, а по-скоро картина наподобяваща опустошенията от урагана, кръстен на вулкана Ейяфятлайокутл.

Сега! Ако се чудите къде е оная шаврантия ван дер Белка, вие едва ли се чудите, но ние ще ви кажем напук. Тя се изживява като медийна звезда в студиото на местната телевизия РотерСпорт. Там тя беше поканена да изиграе партия дартс срещу Папеса Дес LXI (61-ва), която е пряка потомка на Папа Дес LX (60-ти), който пък е пряк потомък на Папа Дес LIX (59-ти).

Папеса Дес си беше просто Дес – фенка на Тотнъм, която бе част от легендарната група от Северен Лондон – „че*иджиите“ от Тотнъм, които отишли до Рим да видят папата и папата им казал „Да го д*хате!, като оттам и лепнал прякора „Папеса“.

„Кой е този отбор, който наричаме Арсенал? Кой е този отбор, който всички обожаваме? Той е отборът в червено и бяло и те са динамит! Защото майката на Хари Реднап е к*рваааааааааааааааааааааааааа! Да, тя е к*рвааааа! Майката на Хари Реднап е к*рваааа, тя е к*рвааааа! Тя е к***********р-
вааааааааа!“

След това леко отплесване, нека наблегнем на резултата при играта на дартс. Ван дер Белка, въпреки рахитичната си фигура, успя да уцели няколко пъти таблото, докато емблематичната Папеса Дес LIX не успя да уцели дартса в десетката, но пък центрова чичко ‘ари в десетката.

Тъй. Дрън-дрън. Дрън. И така.

В смисъл връщаме се в Бардака.

- Земи би’а! – каза един фен на Ливъ’пуу.

- Внимавай какво говориш, ще го напиша. – отвърна Минчо Лудия.

След това гробно мълчание.

- Идеот!- провикна се Белка.

- Извинявай, че не те вкарваме. – казаха групово Минчо и Чифи. – Това остава така, нали знаете.

- Не,не.

- Няма не. Остава!

- Никой няма да го схване това. – каза Чифи.

- Ще го схванат, споко.

- А Белка се оплакваше, че имало само 380 и няколко думи. Трябваше да записвам по-бързо.

- Вие сте идеоти.- каза Белка.

Стига с това, нека се върнем към основния разказ. Бирата дойде.

Предните редове са пряко обяснение за следващите няколко такива или нищо общо с общото.

„Той е един и шейсет и триии, той е един и шейсет и трииии. Имаме Аршавин, да го д*ха Адебайор!“


Това бяха малко ‘азмисли и ст’асти.

Както виждате, загубата се отрази тежко на настроението в бардака. В края на деня ламарината на външния клозет още се огъваше под брулещия вятър, а лайняната дупка си бе лайняна дупка.

„Караме си към лайняната дупка в голям Мерцедес Бенц, пуцаме яко боклуци, завързваме много приятелства. Атака, атака, атака! Атака, атака, атака!“

Тука тримата герои са се нажулили стабилно след загубата и вечерта завършва под звуците на:

„Шейсе’ и едно, никога пак! Шейсе’ и едно, никога пак!“

Лелче, ако помниш, много поздрави.