от Емил Гинев

Анализирайки представянето на Арсенал сега, а и през последните пет години, непременно трябва да вземем предвид средата, в която се развива клубът – вътрешна и външна. Когато преди години се обсъждаше построяването на нов стадион, Дейвид Дийн – бившият изпълнителен директор на Арсенал, се противопостави с твърдо убеждение на това решение. Той знаеше, че построяването на такова съоръжение ще ограничи наличните ресурси в клуба и това, от своя страна, ще окаже влияние върху способността на отбора да остане претендент за титлата в едно постоянно развиващо се първенство. А конкуренцията не просто нарастваше, тя ставаше убийствена. Когато Жозе Моуриньо напусна Челси през септември 2007 година, неговото наследство преминаваше далеч отвъд границите на водения от него клуб и се простираше из цялата Висша Лига. Той нагледно показа на всички отбори в Англия, че със защитна игра могат да постигнат своите цели. Сега вече и клубовете от втората половина на таблицата не се задоволяват единствено с почетно присъствие в Премиършип, а се борят за своето място под слънцето с организиран и значително по-дефанзивен футбол. Няколко години по-рано Роман Абрамович се появи на сцената и даде началото на големите харчения в Премиършип. Неговият пример бе последван и от други милиардери, като към днешна дата най-ярко се откроява шейх Мансур бин Зайед ал Наян – собственикът на Манчестър Сити. Значителните инвестиции в английския футбол логично доведоха до инфлация. Трансферните суми и заплатите на играчите се увеличават постоянно, дори и във условията на финансовата и икономическа криза, обхванала целия свят. И така, футболен клуб Арсенал трябваше да вземе съдбоносно решение за своето бъдеще в изключително конкурентна среда – и на футболния, и на финансовия фронт.

Първата стъпка е най-голямата.

Бордът на директорите не се поддаде на натиска и пое по трудния път да построи новия стадион. Доколко това е правилното решение, всеки може да прецени сам за себе си. Лично аз нямам съмнения относно фундаменталната значимост на проекта „Емиратс” за дългосрочното развитие на клуба. Не бива да забравяме, че, вземайки това решение, бордът притежаваше един много силен коз в ръцете си. През годините Арсен Венгер недвусмислено бе доказал своята способност да постига добри резултати с малко парични средства.

На терена

Вечният Райън Гигс срещу Арсенал

В годините след построяването на новия стадион липсата на отличия съпътства неизменно отбора на Арсен Венгер. Все повече се засилва чувството, че преходът в редиците на Арсенал като че ли трае по-продължително. А това чувство може да се превърне в теза, подкрепена от достатъчно силни доводи. Ограничените финансови ресурси са най-евтиното извинение за липсата на трофеи. В интерес на истината, проектът на Венгер вероятно щеше вече да води до успешни резултати, ако беше изграден върху по-солидни основи. Опитните играчи от последния голям отбор на Арсенал бяха буквално разкарани. А техният опит можеше да бъде безценен в сериозните битки на всички фронтове, във футболното обучение на младите и не на последно място – в предаването на ценностите и манталитета, необходими за място в Арсенал. В Манчестър Юнайтед на играчи като Гигс, Скоулс и Невил им предстои да участват във втора смяна на гръбнака на отбора за последните 6 години. След напускането на основни играчи като Кийн, Бекъм, ван Нистелрой, преходът на Сър Алекс Фъргюсън бе извършен в рамките на две години. Следващите три бяха изпълнени с последователни титли в Англия, триумф и още един финал в Шампионската лига.
През годините много фенове са критикували характера на новите играчи в Арсенал. За мен това е до голяма степен несправедливо. Венгер създаде утопията за техничния футбол с много пасове и също Венгер си избра играчите такива, каквито са необходими за този стил. Футболните качества за сметка на характера. Малкото, които притежават и двете, са онези гении, които записват името си със златни букви в историята на футбола. А за тях неуспехът означава липса на реализация. Победата е висш стремеж, към който се стремят с цялото си съзнание. Затова и Фабрегас искаше да напусне лятото. Колкото и да му се сърдят някои хора, той приема и предава на различна честота от останалите играчи в отбора.

Играта в защита

Мнозина опитаха, никой не успя.

Предполагам, че вече ставам банален и изтъркан, но ще се повторя отново – играта на Арсенал във фаза защита е крайно незадоволителна спрямо претенциите на отбора. Не присъствам на тренировките и затова не мога да кажа със сигурност, че този аспект изобщо не се упражнява. Ако обаче се набляга на дефанзивни тренировки, то определено мога да твърдя, че не се набляга достатъчно – като време и като качество. Защото сезон след сезон на отбора липсва завършена концепция за поведение в защитен план, защото се допускат едни и същи грешки, защото не се сещам за друг сериозен отбор, който изглежда така комичен и паникьосан, когато е поставен под напрежение в собствената си половина.
Предполагам, че ще е добре да приведа примери, за да не изглеждам голословен. Гостуването на Стамфорд Бридж през настоящия сезон, голът на Дрогба. Близо година след мача на Емиратс Стейдиъм (0:3), когато Ашли Коул в рамките на три минути бе пробил два пъти по крилото и асистирал за голове на Челси, сценарият се повтори отново. Бившият артилерист се включи в атака и подаде за гола на Дрогба, а неговото движение отново не бе проследено от полузащитник на Арсенал – в конкретния случай Самир Насри. Дори след като видя откъсващия се Коул, французинът не реагира, не промени своето поведение. Продължи леко да потичва. Той не знаеше, никой не му беше казал, че трябва да помага в такива ситуации.
В следващия кръг от първенството Арсенал спечели трудно срещу Бирмингам на Емиратс Стейдиъм. Гостите поведоха в резултата с гол на Жигич с глава. След изпълнение на тъч, играч на Бирмингам бе оставен абсолютно необезпокояван. В радиус от десетина метра около Кийт Фей нямаше футболист на Арсенал, който да се противопостави, да затвори полузащитника и да не му предостави лесно продължение на атаката. Очевидно, дори за малко известния играч на Бирмингам не беше проблем да предостави перфектно центриране, довело до гол. Сигурен съм, че могат да се изброяват още много примери, но нека читателят сам да прехвърли в съзнанието си подобни ситуации.

Може ли пресата да бъде решение на проблема?

През настоящия сезон вече се наблюдават промени, които целят ако не решение на проблемната защитна игра, то поне минимизиране на негативните последици. Следвайки модел на игра, подобен на този на Барселона, Венгер използва пресата за бързо спечелване на топката, когато тя е у съперника. Докато испанците използват интензивна преса напред в половината на съперника, отборът на Арсенал използва привидна преса (точният термин на английски е „false pressing”). Това означава, че един играч затваря владеещия топката, а останалите изчакват на позиция в зависимост от най-близките свободни съперници, които могат да получат топката. Например Шамак пресира централния защитник, а Насри, Фабрегас и Аршавин чакат в готовност развоя на играта. Ако владеещият топката потърси съотборник с къс пас, играчът на Арсенал, който е най-близо до новия притежател на топката, ще пресира. Тъй като пресата в половината на съперника изисква дейно участие и от халфовете, защитната линия трябва да бъде изнесена напред, а дефанзивните полузащитници трябва да покриват по-голям периметър. Или иначе казано, отборът трябва да е компактен. В противен случай ще се открият празни пространства между отделните линии, които да бъдат използвани от съперника. Ако изнесената напред защитна линия не е нещо ново за Арсенал, то в полузащитата има промени спрямо миналия сезон. Запазва се триъгълникът, който образуват централните халфове, но през този сезон той е с обърнат напред връх. Преди Сонг беше единственият дефанзивен полузащитник, а пред него имаше двама играчи – Фабрегас и Диаби, Фабрегас и Денилсон. Сега Фабрегас е единственият изнесен напред централен полузащитник, а Сонг и Уилшър са изтеглени в по-задни позиции, когато отборът не владее топката. Когато топката е в Арсенал, тримата имат значително по-свободни роли. Фабрегас може да се връща в собствената половина, откъдето да контролира разиграванията, а Сонг и Уилшър имат свободата да се включват в атаките. Това става ясно и от интервю с Уилшър: „Играя редом до Алекс Сонг напоследък и просто комуникираме помежду си – ако той се включи напред, аз оставам и обратно.”
Проблемът тук идва от различното позициониране при атакуване и дефанзивна игра. От една страна стилът на Арсенал изисква свобода на играчите и смяна на позициите им, за да поставят под натиск съперника и да стигат до голови положения, от друга – те трябва да са компактни и организирани при пресирането. Моделът работи отлично за Барселона през последните години, но разликата в нивата на английското и испанското първенство е осезаема. Не само физическите натоварвания в Премиършип са по-сериозни, но също средняците и по-слабите отбори са по-подготвени. За претендентите за титлата борбата във всеки мач е гарантирана. В Испания разликата между грандовете Реал и Барса и останалите отбори се откроява значително по-ярко. Изненадващи резултати се случват изключително рядко, а кой ще спечели титлата зависи от изхода на преките сблъсъци между двата отбора. В хода на сезона предстои да видим дали Арсенал ще се справят с физическите изисквания на този стил. Аз лично имам своите съмнения по този въпрос и считам, че е необходимо отборът да развие способността да се затваря успешно в своята половина и да решава мачовете си на контраатака. Такъв подход обаче е доста далечен от представите на Венгер, затова е и малко вероятен. Шансовете на Арсенал за титлата са неизменно свързани с онази част от играта, когато топката е в съперника и отборът трябва да се справи с възможните опасности. Проектът на Венгер ще донесе резултати, ако продължи развитието и подобрението на дефанзивното представяне. Ако това не се случи, отново ще слушаме баналните и отдавна неактуални оправдания за младия отбор, намиращ се в преход.

Новости в атаката

Откритието от Бордо

През настоящия сезон Арсенал все по-трудно печели своите домакински мачове. Съперниците идват на Емиратс с ясната цел да не загубят и с ясното съзнание, че отдадено и грамотно представяне в защитен план може да им донесе точка или три. Играта им се характеризира с концентриране на отбора в собствената му половина, персонално покритие на основния генератор на идеи в Арсенал – Фабрегас, тясно разположение на играчите навътре в терена. От последното следва липса на възможни пролуки за Арсенал пряко към вратата на съперника и липса на острота. Също следват и по-свободни пространства по фланговете. Съперниците на Емиратс се чувстват комфортно да оставят фланговете свободни, защото по начало разполагат със силни във въздуха защитници, които да се справят с центриранията. Закупуването на Шамак предоставя опции при такива ситуации, но бековете на Арсенал не разполагат с добро центриране. Така отбелязването на важния първи гол, който да принуди съперника да се открие и да заиграе малко по-офанзивно, става все по-трудно. След загубата от Нюкасъл с 0:1 Венгер отбеляза наличието на този проблем и заяви, че ще се търси начин Арсенал да играе по-директен футбол. Радостни думи за всички фенове, на които е омръзнало безидейното разиграване около наказателното поле. След това изказване са изминали само три двубоя (победи при гостуванията на Уулвс и Евертън, загуба при домакинството на Тотнъм), така че е рано за кардинални изводи. Но някои неща направиха впечатление и е добре да бъдат отбелязани. Срещу Евертън играчите на няколко пъти опитаха изстрели извън наказателното поле. След един отразен удар на Насри, Саня отбеляза първия гол в мача. През първото полувреме срещу Тотнъм играта на Арсенал също изглеждаше по-директна от обикновено. Липсваха безидейните разигравания пред наказателното поле. Нямаше много чисти положения, но и двата гола бяха пример за директен футбол. При първия Фабрегас даде висок пас на откъсващия се Насри, а вторият гол стана след перфектна контраатака. До почивката играчите умело разиграваха и убиваха темпото, когато бе необходимо. За съжаление всичко хубаво, което се случваше в играта на Арсенал през първото полувреме, след почивката беше помрачено от старите проблеми в защита. Макар че водеше с два гола, отборът на Венгер продължи да играе по своя план А, атакувайки с повече играчи. Съвсем логично Арсенал бе наказан при една контраатака заради некомпетентността в защита и липсата на гъвкавост в играта си. Впоследствие играчите на Тотнъм взеха психологически превес и спечелиха мача.

Борбата за титлата

Out of reach?

Изказванията на Венгер, че има седем или десет отбора в борбата за титлата, звучат по-скоро като предварителни оправдания за евентуален бъдещ провал на Арсенал, отколкото като реална оценка на ситуацията. Да, Висшата лига е по-трудна и равностойна отвсякога, но до пролетта в борбата за титлата ще останат два или три отбора. Останалите ще се борят за участие в евротурнирите. Отборът на Юнайтед не показва особено стойностен футбол, но пък за сметка на това съумява да печели точки, които го държат в челото на таблицата. Шампионът Челси започна силно сезона, но в момента се намира в криза. Ключови играчи са контузени, което оказва сериозно влияние след напускането през лятото на класни футболисти като Балак, Карвальо и Джо Коул. Съставът на Анчелоти е по-къс и следователно по-уязвим при травми. В Манчестър Сити накупиха силни футболисти, но изграждането на сплотен колектив и добра атмосфера е труден и продължителен процес. Пред Тотнъм стои предизвикателството да се справи с натоварения цикъл сряда-събота. Всичко това и способността на отборите от долната половина на таблицата да печелят точки срещу лидерите в лигата прави битката за титлата непредсказуема. Сигналът за Арсенал е ясен – решение на сериозния дефанзивен проблем е крайно необходимо. „Standing still is not an option.”