Здравейте, приятели!

След вчерашната победа на Арсенал над Норич и поредното зашеметяващо представяне на Ван Перси се замислих и си зададох един въпрос – колко всъщност е важен холандецът за отбора ни и можем ли да се справим и без него?

Първосигналният отговор на този въпрос, разбира се, е не и безспорно той ще има своите доводи, но аз смятам, че не само топстрелецът ни демонстрира страхотна форма, но и още няколко играчи, на които ще обърна внимание сега.

Ако разагледаме последните голове на Ван Перси, ще видим, че немалка част от тях са след страхотни извеждащи подавания на негови съотборници.

Номер 1: Тио Уолкът

Вчерашното подаване на Тио към Перси бе поредното доказателството, че между двамата се е оформило страхотно атакуващо дуо. В DVD-то си „Робин ван Перси 100 гола” холандецът споделя, че една от основните причини да отбележи тези 100 гола за Арсенал е именно Тио Уолкът. Може би сега англичанинът започва да демонстрира и последното липсващо парченце от пъзела, който ще го направи футболист от световна класа, а именно постоянството. Неоспорим факт е, че и в миналото Тио е правил страхотни мачове, но проблемът тогава бе, че той трудно задържаше високото ниво на футбол за дълго време. Тогава дали младостта, дали контузиите му пречеха да показава това, на което е способен в два или повече последователни мача. По това време му излезе и име на футболист, който разчита единствено на бързината си, и се говореше, че той нямал други футболни достойнства. Тези хора обаче забравяха на колко години е той.

Не всеки играч може да е Меси, Фабрегас или Рууни, които от ранна младежка възраст показваха игра от световна класа. Уолкът е по-различен играч. Той е от типичните момчета на Венгер, които са подготвяни и налагани дълго и с времето развиват и демонстрират качествата, които като че ли единствено френският специалист е бил способен да види. Сега Тио показва самоувереност както преди последното подаване в атаката, така и в завършващата фаза, когато му се отдаде възможност да стреля към противниковата врата.

Развитието на Тио през този сезон наистина е голямо. Това може да се дължи и на качилия се на експресния влак за титулярно място Алекс Окслейд-Чембърлейн, който не спира да впечатлява с играта си. Тио Уолкът, от своя страна, най-добре знае, че Венгер е готов във всеки момент да даде шанс на млад играч за изява, и може би това е бил един от генераторите за добрата игра на крилото. В крайна сметка кокуренцията в един отбор е белег за неговата класа, така че ние като фенове само можем да се раздваме, когато двама или повече играчи се борят за титулярното място в тима.

Номер 2: Жервиньо

Жервиньо лично за мен все още е една от загадките в нашия отбор през този сезон. Той е способен както да направи самостоятелен пробив и да реализира красиво попадение, така и да изпусне 100%-во положение пред противниковата врата. Но той е играчът от летните покупки, който демонстрира най-голямо развитие и промяна в играта си. В първите мачове си личеше неговата натрапчива егоистичност, което никога не е било толерирано в Арсенал. Аз лично не се съмнявах, че Венгер ще обърне внимание на този факт, и резултатите не закъсняха. В последните мачове Жервеньо сякаш претърпя катарзис и започна да раздава страхотни подавания, които извеждат на голова позиция най-често Ван Перси, разбира се. Към атакуващото дуо Перси-Уолкът сега се добави и още едно острие, което, от своя страна, допринася с добро задържане на топката, страхотна визия за развитието на атаките, а и с голове. Самият Джордж Греъм сподели, че според него Жервиньо се е вписал идеално в играта на лондончани и че е впечатлен от качествата на този футболист. Със застаряващия вече Росицки и с енигмата Аршавин полузащитата на Арсенал определено се нуждаеше от някаква промяна, а Жервиньо се оказа като глътка свеж въздух за „артилеристите” в средата на терена.

Номер 3: Аарън Рамзи

След чудовищната контузия, с която се пребори Рамзи, сега младежът изглежда напълно готов да замести бившия капитан на Арсенал Фабрегас. С всеки изминал мач Рамзи демонстрира борбеност и желание, което му помага да бъде изключително деен в атаките на отбора си. Погледът върху играта никога не му е липсвал, но преди време той не можеше да реализира идеите си, сякаш виждането му за играта и техническите му умения не бяха на едно ниво. През този сезон уелсецът получи така мечтаното титулярно място, а като допълнение – и партньор като Артета (играч, който е видял всичко във Висшата лига). Рамзи все по-често започна да изпраща страхотни извеждащи подавания към атакуващата тройка, но и пое отговорността да разпределя топката в центъра на терена. Това е един от най-важните компоненти, около които Венгер гради играта на целия отбор. Аарън се явява връзката между двете крила, но и между изнасянето на топката от задни позиции към Артета, както и връзка между централната линия и Ван Перси. По мое лично мнение Рамзи в момента е заел най-отговорния пост в целия отбор, което автоматично го прави и може би един от най-важните играчи за тима. Той върши изключително много „мръсна работа”, която на пръв поглед не изглежда значима, но всъщност е онази градивна частица, която позволява атаките на Арсенал да се развиват толкова бързо.

Към края искам да обърна внимание и на проблемите, които отборът изпитва по бековете. Там са контузени играчи като Саня, Дженкинсън и Гибс, които активно могат да подпомагат отбора както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Засега на левия бек Андре Сантос се справя добре, но той определено изпитва проблеми, когато срещу него излезе бърз футболист. На десния бек нещата са много по-зле, защото сега игреч като Кошчелни се налага да изпълнява тази функция, а неговите включвания в атаката на отбора са сведени до минимум. Това безспорно е един проблем, който се надявам в най-скоро време да намери своето решение със завръщането на един или двама от контузените защитници.

В заключение бих казал, че Робин ван Перси изпълнява ролята на стрелата, която пронизва целта, но все пак някой трябва и да опъва тетивата.