През 2008 година Арсенал закупи от Кардиф Сити Аарън Рамзи, който още от първите си мачове с екипа на Арсенал знаеше, че един ден ще стане важна част от титулярния състав на отбора. За него бяха платени 5 млн. паунда и според мен това бе една страхотна сделка. През сезон 2009-10 Рамзи претърпя ужасяващ инцидент, като неговият крак бе счупен при единоборство със защитника на Стоук Райън Шоукрос. За времето, прекарано извън терените, това момче показа увереност и упоритост, на които биха завидели и най-големите професионалисти в този спорт. Сега, 3 години след присъединяването му към „артилеристите”, той е капитан на националния отбор на Уелс и титуляр във формацията на Арсен Венгер.

Днес имах удоволствието да се срещна с този футболист и това определено е ден, който няма да забравя. Той пристигна в България с националния отбор на „драконите” за мача от квалификационната фаза за Евро’2012.

Цяла сутрин не можех да си намря място вкъщи, защото знаех, че в 16:00 на летището пристига играч на Арсенал. По обяд се чух с двама представители на фенклуба – Виктория и новоизлюпения председател Стани. Уговорката бе направена и аз имах среща с Вики в 14:30. Е, както се случва повечето пъти, когато сглупиш да си уточняваш среща с момиче, Виктория ми се обади и по деликатен начин ми сподели, че ще закъснее и че първо трябва да мине през един мол (представяте ли си?). Аз прецених набързо ситуацията и, подтикнат от непрестанния дъжд, реших и аз да се отбия до споменатото от нея място и да хапна нещо, докато я чакам. Както сигурно се досещате, тя закъсня с около 40 мин., но в крайна сметка таксито ѝ паркира пред централния вход на мола и тя с грациозни скокове изманеврира между локвите и със завидна бързина се впусна към желаната от нея дестинация. 10-ина минути по-късно покупката бе осъществена и на мен ми бе дадена зелена светлина да тръгваме към летището. Погледнах си часовника и видях, че остава едва един час до пристигането на Рамзи, което ни лиши от удоволствието да се возим в градския транспорт. Времето също ни подтикна към избора на „жълтите автомобили” и срещу скромна сума се озовахме пред входа на летището. Като опитни посрещачи бързо си заехме местата за чакане, а аз проведох разговор с внедрения ни човек на летището – агент Баца. Той сподели, че ще се присъедини към нас скоро, а през това време на мен и Вики ни дойде идеята да подарим шал на Арсенал-България на Рамзи. Аз си носех моя, но в крайна сметка Стани каза, че има от мембърпаковете в колата си и решихме да му го подарим, както си му е редът, в кутийката.

Всичко бе приготвено, апаратите бяха извадени, светкавицата нагласена на normal, а в ръцете си държахме снимки на играча и по един маркер. Стани сподели, че той може да влезе, където футболистите си получават багажа, и да проведе един предварителен разговор с младия уелсец. За наша радост 15-ина минути по-късно председателят изникна зад една врата с широка усмивка и каза, че всичко е минало по план и че Рамзи е заявил, че няма да има проблеми да ни раздаде автографи и да се снима с нас. Интересна част от тази история е, че Стани каза, че едвам е познал Аарън и че младежът му се е сторил хърбавичък. Е, няколко минути по-късно и ние имахме удоволствието да го видим, а на мен ми се стори с нормални размери. Усмихнат и изключително скромен, Рамзи още с излизането си веднага дойде при нас, раздаде ни автографи, а след това не отказа и да позира с всеки един от нас за снимка.

Когато дойде време уелсецът да се качи в автобуса, аз му пожелах да вкара гол срещу Съндърланд, а той отвърна с плаха усмивка. След като Рамзи напусна летището, тримата посрещачи започнахме трескаво да разглеждаме снимките, които се бяха получили доста добре.

На излизане от сградата с Виктория видяхме нужния ни автобус и за втори път през деня Вики доказа, че въпреки токчетата си може да бъде много бърза, когато ѝ се наложи.

В крайна сметка за мен това бе един страхотен ден, в който успях да се доближа поне малко до любимия отбор, което напълно ме удовлетворява.