Привет на всички!

Надявам се, че успехът срещу Удинезе е допринесъл за малко по-положителни емоции у вас, макар и да не бе особено категоричен. Почивка за момчетата на Венгер, обаче, не се предвижда и още в неделя, те ще трябва да премерят сили с шампиона на Висшата лига.

Както всичко останало, и сблъсъкът с Юнайтед е позагубил от заряда, който го съпътстваше около началото на 21ви век. Макар те да продължават да са на върха и да печелят трофеи, ние определено не им отстъпваме по спортно-технически качества, но това, което правеше мачовете с тях големи дербита, беше страстта и желанието за победа у изпълнителите в двата отбора. Това може да се освидетелства от безброй многото спречквания на и извън терена, куп картони с различни цветове и легендарни мигове за феновете и от двата лагера. Напоследък, неравностойните положения в двата клуба са поизмили свирепите прояви  и в някои от мачовете се наблюдаваше една немощ от страна на нашите футболисти. Въпреки че излизаме за тези мачове като равен с равен, е пределно ясно на всички, че се огъваме пред лукавостта и ефективността на Юнайтед. Венгер разполага с магьосниците, но му липсват воините. Поне засега.

В заглавието споменах, че този път можем да се доверим на мениджъра си, просто защото е ясно, че има истина в това негово изказване. Мнозина са пред инфаркт след напускането на двамата странстващи трубадури от полузащитата. Определено не казвам, че не трябва да подсилим отбора, дори напротив, крайно наложително е. Това, което хората трябва да разберат, обаче, е простият факт, че е много по-лесно да подмениш магьосниците, отколкото да намериш воините.

Някой да знае за съществуването на тази сграда?

Hale End Academy е може би най-тихият проект на Венгер(сякаш Крьонке тайно се е занимавал с него през годините), но в най-скоро време може да се окаже и най-успешният. Академията е открита преди 14 години и е една от първите получили официален статут през 1998г. До момента най-познатите имена, излезли оттам, са един ляв бек, едно крило с ужасяващ избор на прическа и мозък на врабче, Джърмейн Пенант, Жереми Алиадиер, Стюарт Тейлър, Стив Сидуел и Джъстин Хойт. Играчи, които не блестят кой знае колко(с изключение на момчето с мобилен телефон в задника), но всеки от тях направи прилична кариера в професионалния футбол. Няма съмнение, че за клуб, поел по пътя на Арсенал, е от изключителна важност да има продуктивна академия. Разбира се, това изисква много време и усилия. Когато се заговори на темата, за мен винаги изникват два клуба – Барселона и Аякс. Там работата с децата е на друго ниво. Но за да се добие такъв статут, нещата трябва да бъдат стартирани от някой човек с визия, качества и устрем. За тази работа трябва революционер. За Барселона и Аякс това в великият Йохан Кройф. През 1995 Аякс печели Шампионската Лига, като в титулярния състав има цели 9 юноши на отбора. Барселона не е клуб, който може да спечели моето уважение, не и в сегашния си състав, но феноменалните резултати от работата в тяхната академия са видни за всички.

В Арсенал се работи вече 14 години в тази посока и смея да твърдя, че първите плодове на труда на Венгер са факт. В лицето на Джак Уилшър, мениджърът получи своя магьосник, но и велик войн. Не казвам, че след 2-3 години всеки, който излезе от академията, ще е от калибъра на Джак, но положителната тенденция е факт. Съвсем наскоро, футболната общественост се запозна и с Емануел Фримпонг. Какво удоволствие е да се наблюдава това момче! Всяка част от киборгското му тяло кипи за Арсенал. Какво да кажем за Войчек? Да, той не е англичанин и за разлика от Фримърс и Джак, не е от 9-годишен в клуба. Но идвайки от Полша на 15, по никакъв начин не му попречи да попие от атмосферата в Хейл Енд и да добие харизмата и Английския си акцент, с който доминира на терена и пред камерите. На вратата чукат Арсеналски момчета като Санчез Уот, Хенри Лансбъри и Беник Афобе. И ако това не е супер период да си фен на отбора, и  най-големият кеф, който може да се изпита като привърженик на футболен клуб! Във време на корупция, грешни пари и наемници, любимият ни клуб тепърва започва да жъне успехи от положените от Венгер основи. Не се заблуждавам, че всеки от изброените ще е играч от световна класа и верен на клуба до гроб. Но тези момчета са най-големият ни шанс, те могат да бъдат воините! Защото мечтата на всеки един от тях в продължение на години е да играе за Арсенал. И те знаят какво е да се разходиш из музея на клуба, и знаят какво е да прибереш конусите след тренировка, и най-вече – знаят какво е да носиш топа на гърдите си!

Естествено, нужни са и нови попълнения, които да вдигат нивото и конкуренцията в отбора, но гръбнакът трябва да е от хора, чиято мечта е да играят за Арсенал. И Венгер е прав, когато казва, че не всичко е толкова зле, колкото изглежда. Защото сме поели по правилния път, а много скоро всички ще можем да се насладим на жадувания краен резултат.

Арсенал винаги е бил голям клуб и ще ни дава поводи за радост, дори и в най-тежките времена. Горе главата, защото зад ударите, които Венгер понася ежедневно,се крие проектът, който ще е най-голямото наследство на този велик човек, и не говоря за „Еmirates Stadium“.

Да си пожелаем успех и честна игра в неделя и да не забравяме, че старт с много картони и малко голове предвещава големи неща, ако съдим по сезони 70/71 и 97/98.

Наздраве на всички! Up the Arsenal!