Здравейте, малко по-щастливи от вчера на обяд фенове на Арсенал!

След отвратително напрегнатото лято и начало на сезона най-накрая малко повече спокойствие и оптимизъм след вчерашния мач с Удинезе и класирането за Шампионската лига за 14 пореден път. Честно казано, нямам намерение да изпадам в луда радост заради спечелена квалификация за откровено чекиджийски турнир, който не обичам особено, но в крайна сметка е хубаво, че победихме в този мач, най-вече заради атмосферата в отбора и влиянието на въпросното класиране върху евентуалните сделки, които ще се опитаме да направим до края на трансферния прозорец.

За мача само ще кажа, че ми харесаха старанието и отношението на мъжете на терена и мисля, че това е напълно достатъчно. Няма да се впускам в анализи и коментари за самия двубой, защото ми се струва излишно. По-скоро ми се иска да кажа две думи за цялата помия, която се изливаше, и за откровените тъпотии, които се говореха за това как вече Арсенал е средняшки отбор, как не сме същите и прочие тъпотии от собствените ни фенове.

Да, истина е, че си тръгнаха двама много силни играчи и че очевидно не действахме по най-добрия начин на трансферния прозорец, но да се говорят подобни неща в началото на сезона, когато трансферният прозорец още не е затворил, е пълно безумие. Все още имаме страхотни играчи, все още имаме един от най-добрите мениджъри и все още сме The Arsenal, мамка му! Затова спрете да пригласяте на бандата малоумни журналисти, представителите на футболната общественост в Англия и дразнещите фенове на други отбори , за които сме едва ли не свършени още преди да е почнал сезона, и застанете зад клуба – подкрепете играчите и мениджъра и престанете с глупостите.

PS – Войчех!!!!