Здравейте,

Предвид обстоятелствата и ситуацията около блога напоследък, наистина не знам как да започна. Като гледам това „3 points, please!“ oт преди мача със Стоук, ми идва буквално да излея мислите си за всеки един момент оттогава досега. Колкото и да ми се иска всичко да беше отразено тук, обаче, това така и не се получи. Днешното включване също няма да  покрие този период, но се надявам да послужи за нещо далеч по-важно.

Винаги съм вярвал, че освен да се събират със свои съмишленици, членовете на фенклуба имат за задължение, да разпространяват идеята Арсенал в България. Това може да се направи по много различни начини, дори и неволно понякога, а за в бъдеще, със сигурност ще намираме нови и нови възможности да го правим. Днес, обаче, е ден, в който трябва да се върнем назад. Назад с поглед към човека, който олицетворява тази идея напълно.

На 31.03.2001г. смъртта си намира Дейвид Рокасъл и то само на 33 години. За тези 10 години са изписани куп неща за Роки. Коментари на журналисти, приятели, роднини, съотборници, футболисти от други отбори и какво ли още не. Аз лично не мога да обясня огромната си привързаност към този човек. Никога не съм го наблюдавал да играе, никога не съм го виждал и да гледа мач на „Хайбъри“. Разбрах, че съществува, чак след като той вече не бе сред живите. От този момент нататък, се постарах да разбера всичко за него. Не мога да опиша каква емоция бе за мен да разучавам живота на този човек. И не говоря за невероятните му голове, или за начина, по който се хвърля в мачовете като за последно. Най-голямо впечатление прави отношението на другите хора към него. Там Роки печели безсмъртието си. Ако някога, някъде е съществувал някой, който да даде смисъл на израза role model, това е той.

Не възнамерявам да копирам примери, или да тръгна да обяснявам къде е роден, колко гола за Арсенал има и как точно умира. Историята му е достъпна за всеки, който се поинтересува от нея. Важното в днешния ден, е да се съберем около идеята да поддържаме пламъка на Роки жив и да почетем паметта му.

И сега, чудейки се как да завърша, слушайки песента на Away Boyz за Роки, все още недоумявам как може един футболист от Острова да стигне до толкова много сърца по света. Края на март е винаги трескав период за феновете на Арсенал. И въпреки дребните дразги и неразбирателства между хората, въпреки недоволството от съдийски и треньорски решения, през последните десет години, един човек, който дори не е сред живите, успява да обедини всички. Явно има някои хора, които просто го могат. За жалост, те си отиват първи.

Rocky Tribute in the ASCB forum

Tribute#1

Tribute#2

Намерих сестрата на Роки в Facebook – Karen Rocastle-Hamilton. Написах и няколко реда от името на фенклуба. Който има желание, може да отправи и лично обръщение.

Също така, на JustGiving.com, в момента се събират пари в памет на Роки, които ще отидат за децата в GOSH(Great Ormond Street Hospital). В случай, че някой се чувства готов да подпомогне каузата, нека действа.

Това е от мен. Да пожелаем успех на момчетата в оставащите мачове, но да се постараем да не забраваме и дойстойните им предшественици.

GONE, BUT NEVER FORGOTTEN!

02.05.1967 – 31.03. 2001