Здравейте, фенове на Арсенал.

Тази седмица отново ще е посветена на двете английски купи – Карлинг и ФА, като довечера нашите момчета излизат в полуфинал реванш срещу Ипсуич с пасив от един гол.

Достигането ни до тази фаза и победата в преиграването срещу Лийдс за ФА означават, че Арсенал е единственият английски отбор, който все още не е отпаднал от нито един турнир от началото на сезона, като в добавка може да се каже, че сме в доста добра позиция и за титлата в Премиършип. Общо взето, това е отговорът на въпроса, който всички сме си задавали последните няколко сезона: „Какво би станало, ако имаме късмет с контузиите и повечето ни играчи са здрави?“ Макар че имаме някои травми, този сезон нещата се движат доста добре и това се отразява както на широчината на състава, така и на основната ни единайсеторка, която може да разчита на повечето си лидери почти във всеки двубой. От друга страна, не ми се иска да прекалявам с оптимизма, защото в мачовете срещу Уигън, Лийдс и Ипсуич ясно се видя, че въпросната широчина е малко измамна и когато повечето основни играчи не са на терена, техните заместници изпитват сериозни проблеми.

Именно затова се надявам единайсеторката довечера да включва поне 2-3 от играчите ни в много добра форма и си мисля, че Професора няма да рискува и ще пусне на терена няколко човека измежду Насри, Сонг, Уилшър или Фабрегас, за да може да настиснем съперника и да си решим мача още през първата част.

Всичко започна с Емиратс, а как ще завърши?

Предполагам, че момчетата от Испуич ще са изключително мотивирани, защото след победата им през първия мач те са близо до мечтата на всеки отбор извън Висшата лига – финал на Уембли. Това е един от онези моменти, за които фенове, играчи и въобще буквално цели градове живеят и както Васко написа в ревюто за първия мач, има някаква магия, която ги кара да са способни на чудеса и да надскачат възможностите си.

От друга страна, мотивацията на нашия отбор би трябвало да е не по-малка. Както до болка е повтаряно, именно този прекрасен шанс за спечелване на Купата на лигата може да е катализаторът, който да доведе до реализация на проекта на Арсен Венгер. Съвсем очевидно съставът на Арсенал в момента е страхотен, има много добри изпълнители – намери се вратар, дори двама, защитата се стабилизира дори без лидер като Вермален, халфовата линия по мое мнение е най-силна в лигата, а на върха имаме изключителния РВП, като неговият заместник Шамак вече показа, че също е страхотен играч. Това, което за момента липсва на този Арсенал, е самочувствието и увереността в собствените сили и донякъде опитът. Именно за това спечелването на Карлинг може да се окаже толкова важно – конкретният трофей може да не донесе кой знае каква радост на феновете, няма и защо, имайки предвид че се превърна във второразреден турнир, но победата тук може да доведе до нещо много по-голямо и значимо. Той може да се окаже последната добавка към този състав и да го изстреля към върха, за да спечели серия от значими отличия и да остави следата си в английския футбол и историята на клуба ни. Венгер го заслужава, хората, които са вярвали в него и в идеите му, го заслужават, играчите са достатъчно силни да го постигнат, остава да излязат и да вземат това, което им се полага.

А и все пак, Арсенал е печелил титлата в най-много различни десетилетия от отборите в Англия, а току що навлязохме в 2011 г, какво по-добро време да подобрим собствения си рекорд :)