Здравейте,

На мен се падна задачата да пиша за снощния мач с Уигън. Преди да започна, ми се иска да уточня някои особености на характера ми, както и виждания за отбора. Съжалявам, че ще ви занимавам със себе си, но мисля, че това е важно с оглед това, което ще напиша. По принцип, съм доста уравновесен и спокоен, много рядко си позволявам крайни изказвания, уволнения на играчи и прочие простотии. Освен това, уважавам и дори обичам Арсен Венгер ужасно много заради визията му и всичко, което е правил, прави и ще прави за любимия ми клуб, винаги съм го защитавал в спорове и съм твърдял, че въпреки някои грешки, той е точният човек за Арсенал. Искам също така да уточня, че написаното по-надолу не е плод на така нареченето result oriented thinking и не са мисли пост фактум, както сигурно някои хора ще ме обвинят. Това са опасения и очаквания, които имах преди и по време на мача, и които за съжаление се потвърдиха в неговия ход.

Е, след това кратко уточнение, ще нека изкажа мнението си и за самия двубой. За мен едно единствено изречение може да обобщи случилото се снощи – Венгер, с извинение за израза, се осра жестоко и загуби мача и то няколко пъти.

Първото невероятно безумие беше стартовият състав, в който имаше цели 8 промени в сравнение с мача с Челси, включително на всичките 6 позиции в халфовата линия и нападението. Още като видях тези 11, буквално изтръпнах – погледнете ги отново и си помислете кой от играчите в този състав е в добра форма? Току шо възстановеният от травма Диаби, преумореният Шамак, почти не игралите от началото на сезона Бентнер и Денилсон, Росицки, който не помни кога за последно е вкарвал гол и е правил силен мач, или моят персонален любимец – лекето Аршавин, който в първия си сезон заблуди, че е изключителен играч, и оттава представянето му върви стремглаво надолу с всеки следващ мач? Не разбирам и не мога да разбера как във Висшата лига може да се пусне състав, в който няма нито един играч в добра форма. Ротациите са важни, естествено, особено в този период, но след инерцията от мача с Челси, Венгер беше длъжен да остави поне няколко човека в състава. Дали Уолкът, който не е играл кой знае колко мачове този сезон и би трябвало да е свеж, дали Насри, дали Джаки, Робин можеше да е поне на скамейката. Аз може да съм г-н Никой, някакъв си 24-годишен дришльо от държава, за която Венгер само е чувал поради богатата си обща култура, но това, което иначе великият французин снощи направи, беше откровено безумие, ужасно безумие.

Неумението на Венгер да води мачовете този път стигна твърде далеч

Както споменах, за мене той направи всичко възможно да не спечелим този мач и въпреки скандалния стартов състав, някакси имахме шанс да водим 2:1 на полувремето. Безобразният Аршавин вкара страхотен гол, но в този мач това беше еквивалентно на това да започнем мача с преднина от 1:0, но с човек по-малко, имайки предвид огромния брой грешки и опропастени атаки от негова страна, някои от които в нашата половина. И така – на полувремето водехме и през първите 20 мин на второто, до онова положение на Н’Зогбия в 65 мин, беше очевидно и за олигофрен, че нашият отбор играе доста зле, а Уигън имаха няколко опасни шута и успява да създаде напрежение. Ние не можехме нито да държим топката, нито да създаваме някакви опасности, просто именно излизането на Н’Зогбия сам срещу вратаря беше вече най-ясният сигнал, че трябва нещо да се случи, иначе мачът не върви на добре. Е, Венгер реши, че няма да прави смени, а малко по-късно Уигън остана с човек по-малко и това го успокои допълнително. Впоследствие дойде логично изравняване и чак тогава той реагира, но беше твърде късно. На всичкото отгоре извади Джак Уилшър, който след влизането си като смяна през първото полувреме, беше най-адекватният ни играч на терена.

Естествено, не може да не се отбележи безумното съдийство, което ни спести дузпа и доведе до измислена такава за съперника ни, но това за мен в никаъв случай не е причината за загубата, защото играхме срещу адски слаб съперник, който с нормален избор на състав и водене на мача, щяхме да бием без особени проблеми.

Общо взето, това е, което имах да кажа, може би е малко крайно, но подозирам, че повечето от вас ме разбират. Всичките нападки и обиди по-горе не са плод на злоба и жлъч, те са плод на безкрайното ми разочарование и огорчение, защото този мач можеше да е началото на шампионска серия от победи, а вместо това ни върна там, където бяхме преди мача с Челси, и то не заради страхотен карък, лошо съдийство и прочие, а защото сами загубихме точките по безобразен начин.

Искаше ми се да кажа нещо оптимистично за финал, но този мач наистина успя да ме смачка и рядко съм бил толкова разочарован, за това ще ме извините, че няма да кажа нищо кой знае колко хубаво. Довиждане и весело посреща на нова година.