Добър вечер, приятели!

Искам да започна този пост с едно извинение. То е адресирано както към ръководството на фенклуба, така и към членовете на организацията и към всички читатели на блога.

Искам да се извиня на ръководството на ASCB за това, че през тази година по една или друга причина не намирах време да пиша в блога. Причини и извинения човек винаги може да си намери, а аз не искам да правя това. Още със зараждането на идеята за подобен блог хората от УС се включиха в организацията и максимално бързо всички поставени задачи бяха изпълнени и блогът просъществува. В крайна сметка всички видяха докъде се стигна, за което аз поемам своята отговорност.

Сега се чувствам готов да поема главната част от работата и се надявам, че вече тук ще можете да четете за всичко около любимия отбор, както и около ASCB като цяло.

Сега искам въведа читателите в една нова тема за блога, а именно форумния отбор на ASCB и ще направя това с един бърз анализ на последната ни среща, която бе тази вечер.

Днес от 18:30 имахме мач срещу отбора на Дружбето. Отборът на Арсенал-България играе във втората дивизия на Форумната лига. През този сезон имахме няколко колебливи изяви, но в последно време си възвърнахме формата и започнахме да печелим важни мачове.

Тази сутрин се събудих и погледнах през прозореца, видях мрачно, дъждовно и студено време, което ме зарадва, защото нашият отбор обича именно такива условия за игра. Виждате ли, при нас шансовете за победа нарастват обратно пропорционално на влошаването на метеорологичните условия. Арсенал-България не залага на красотата, финеса и грацията в мачовете си. По-скоро ние играем грубоват, силов, но ефективен футбол.

На вратарския ни пост е човек, от който може да се очаква всичко – Мони. Той може да направи както лековата грешка, така и спасявания, на които биха завидели и професионални вратари. С играта си ми напомня Робърт Грийн.

Защитната ни формация е изградена от играчи, които разчитат повече на хъса, мотивацията и себераздаването отколкото на футболни достойнства. Често критикувани от другите отбори за наглед грубата си игра, защитния ни вал се слави с това, че е готов да се раздаде до последната минута на мача. Тук се подвизава и вторият капитан на отбора – Васил Атанасов. Ако трябва да оприлича защитата ни на някой отбор, то това може би ще е Стоук Сити.

Халфовата линия е замесена от друго тесто. Тук има играчи, които определено могат да се похвалят с техника и поглед върху играта. Петко, Здравко, Илийката, Хиената и Бобко определено са играчи, от които може да се очаква да променят развоя на събитията само с едно докосване на топката. Тази линия е ръководена от капитана на отбора Здравко Талви. Бих казал, че играчите от средната част на терена приличат на халфовата линия на Нюкасъл (но от 90-те години).

В нападение самотен, но зрял, се подвизава С(пас) Каменов. Той е играч, който точно когато си готов да кажеш, че не прави нищо на терена, решава да зашие два-три бързи гола и да реши мача. Определено не си говори на „Вие” с пропуските, но и класните изпълнения не липсват в неговия арсенал. Като играч ми напомня Дарън Бент, но малко по-нисък.

Това е горе-долу стартовият състав на отбора ни.

Сега няма как да пропусна диригента на този не дотам изтънчен оркестър – Стани, или по-известен като Бацата. Ефективните му методи за мотивация на отбора го превърнаха във важна част от нашия колектив. Той винаги е готов да разчертае нова система за игра, която да помогне на отбора да направи силен мач. Като треньор ми напомня по физика на Сам Алардайс, но и той е по-нисък, а като тактически умения – на Тони Пюлис.

Разбира се, и ние като всеки уважаващ себе си отбор имаме и помощник-треньор, който помага в работата на Стани и това е Кузмата. Той има забележителното качество да прави завидно добри смени, които често обръщат изцяло развоя на събитията на терена. Него бих оприличил на младия Тери Венебълс.

След като поставих щрихите около отбора на Арсенал-България, ще ви запозная и със събитията, които се случиха на днешния ни мач.

Събрахме се на игрището около 18:00 часа. В следващите 20-тина минути се чудихме дали изобщо ще играем, защото не бе сигурно, че противниковият отбор ще успее да се събере за мача. В 18:20 стана ясно, че мач ще има и ние плахо се запътихме към студените съблекални, за да се подготвим за срещата. Още със стъпването на терена започна да ръми – „типично английско време” казах си аз с нескрито задоволство. Малко след началото на мача противникът ни изненада с бърза контраатака и поведе в резултата. Това не ни притесни, защото на нас често трябва да ни вкарат попадение, за да започнем да играем както трябва. 5 минути по-късно коляното започна да ме върти и напуснах терена, заменен от третия капитан на отбора Хашо. Още докато напусках терена чух провокативен съвет от Ради да си взема тонизираща напитка, която да повдигне заниженото ми самочувствие. Така и направих.

Моето напускане сякаш подейства ободряващо на отбора и Здравко изравни резултата.

При 1:1 завърши и първото полувреме.

През втората част на терена имаше само един отбор и това беше този на Арсенал-България. Във вип-сектора се бяхме настанили аз моят аахенски приятел Ради, 5ко и Чавдар. С нотка на аристократизъм ние наблюдавахме как момчетата на терена започваха да демонстрират все по-добра игра, а често към нас се присъединяваше и треньорът на отбора.

По-добрата ни игра даде резултат и върналият се в защитната четворка Петко Стоянов реализира гол, с който излязохме напред в резултата.

Резултатът набъбна на 3:1 след страхотно попадение на Бобко, който с топовен изстрел от далечно разстояние не остави никакви шансове на противниковия вратар.

След това попадение от вип-ложата се чуваха скандирания, които приканваха Васил да напусне терена и да се присъедини към малкото ни соаре, но той реши да остане на терена до последния сигнал.

От друга страна С(пас) не блестеше с нищо на терена, но това явно бе така, защото той е искал да открадне шоуто за себе си в края на мача. В последните минути на срещата успя да закове две попадения, което определено осмисли пребиваването му на терена в тази мрачна вечер.

Така при резултат 5:1 съдията свири край на мача и узакони победата ни.

Надявам се тези коментари около форумния ни отбор да се превърнат в традиция, защото все пак и това е начин, по който разпространяваме идеята на ASCB.