Може би трябваше да го предположим в самото начало на лятото… Интервютата на Арсен ни навеждаха на мисълта за вълнуващ край на трансферния прозорец… Но колко пъти неговите думи са били просто пушек без огън? Повечето фенове си избират един конкретен случай от миналото и се опитват да правят изводи от него. Истината е, че тези от нас, които гледат  Арсенал от повече лета, знаят, че за сигурни сделки и за тенденция в поведението на Арсен трудно може да става дума. Накратко – вълнуващи времена за клуба в последно време, като рядко емоциите са били позитивни.

Превръщаме се в един от най-важните "немски" отбори.

Превръщаме се в един от най-важните „немски“ отбори.

По един или друг начин не виждах смисъл (както правят милиони за удоволствие на Скай, Туитър и всички спортни новинарски агенции) да прекарам интимен ден с лаптопа си и вместо това отидох на планина в деня, в който прозорецът затваряше. За кратко дори забравих да мисля за това коя от абсурдните спекулации е най-вероятна да стане реалност. Откакто загубихме повече от унизително с 8-2 на Олд Трафорд, нашият мениджър сякаш се пристрасти към тези „сега или никога” сделки в последния възможен миг. Въпреки всичките аргументи, че новите играчи пропускат подготовката и изпитват трудности със светкавичната смяна на културата и стила на игра, Венгер го направи отново.

А колко се радваме, че го направи! Без дори да смятам, че този трансфер ще реши всичките ни проблеми, забелязвам, че хората правилно гледат на случилото се като на изявление към цяла футболна Европа. Радостта беше пълна, когато отворих Arsenal.com и макар и забавена от скоростта на интернета ми, снимката на Месут се появи преди рекламите, интервютата и всичките секции, които никога няма да прочета.

Изненада

През годините следях бегло кариерата на Йозил. Нашият мениджър пък явно никога не го е изпуснал от поглед. Както и в много други случаи, но този път реши да се намеси решаващо. Личните ми спомени от Месут включват най-вече представянето за Германия, когато достигнаха трето място на световното в Южна Африка. Откакто премина в Реал Мадрид можех само да адмирирам подаванията му, които ми напомняха на Фабрегас, макар и от малко по-различен тип играч.

Турският германец беше невероятно ценен за тях, но те тепърва ще усетят това. Убеден съм, че ако Моуриньо още бе мениджър, Йозил никога нямаше да напусне „Сантяго Бернабеу”. Играчи като Бейл и Роналдо продават фланелки и концентрират медийното внимание върху себе си, докато магията на Месут сякаш остава на заден план за повърхностния поглед на младите футболни фенове.

Тук се сещам да кажа, че макар и да бях готов да приема Суарез в един момент от лятото, се радвам, че играчът, с който подписваме, е пълната противоположност на неговия неприятен характер. Не се сещам за друг съвременен футболист, който да приема по-спокойно фауловете срещу него във всеки мач. Може би точно този безкрайно спокоен характер е причина Йозил никога да не попада в заглавията на вестниците по „грешните” причини. Неведнъж съм гледал как доминира мачове с безизразната си физиономия. В случая наистина „тихата вода” се оказва най-дълбока.

Според мен това бе безумно решение на Перез и компания, което за наше щастие дойде в отличен момент. Макар и най-голямата продажба в историята на „Кралския” клуб, смяната на толкова качествен плеймейкър, само за да се налага новото испанско попълнение Иско, тепърва ще окаже последствия върху кампанията на Анчелоти. С тази стъпка засенчваме сделките за привличането на ван дер Ваарт, Снайдер, или Робен, респективно в Тотнъм, Интер и Байерн.

В интервюто си пред немската футболна асоциация  Йозил демонстира високото си самочувствие и със съвсем равен глас заяви, че би могъл да се впише във всеки клуб в света без проблем и че думите на Арсен и предизвикателството на Висшата лига са наклонили везните в наша полза.

Играч от такава класа не сменя клуба си всеки ден.

Играч от такава класа не сменя клуба си всеки ден.

Къде са критиците на Венгер сега?

Въпросът се използва често от  хора, за които честта на Венгер е на първо място във всяко едно отношение. Проблемите ни в защита и нападение остават нерешени и съставът не ми изглежда готов за борба на всички фронтове, но реакцията на цялото „арсеналско” войнство е красноречива. За няколко часа „томахавката бе заровена” в спора „За” и „против” Венгер и си спомнихме колко бяха хубави времената, когато всички фенове бяха задружни.

Но след като еуфорията утихне, единствено резултатите ще запазят доброто настроение около клуба. „Фракциите” продължават да съществуват и Венгер, Крьонке и Газидис все още имат въпроси за отговаряне. Но важната първа стъпка бе направена. Без да споделям оптимистичните прогнози за „новата ера”, не се съмнявам, че това е трансфер, от който печелим не само ние, но и Висшата лига като цяло. Бейл напусна Острова, но пък там акостира вторият най-добър (според самия Сеск Фабрегас) играч на Реал Мадрид.

Седмицата за всички нас ще премине във внимателно гледане на мача на Германия и убиване на времето с реденето на въображемите формации, с които можем да започваме мачовете. А доколко случилото се ще е начало на нещо голямо, предстои да разберем…