Archive for ноември, 2012

United, Tottenham and the rest (Podcast 2×07)

Здравейте отново със седмица закъснение,

Записвахме аз, Васко и Петко. За темите можете сами да се досетите.

Приятно слушане!

Play

„One Arsène Wenger“ и конфликтa между феновете

Разрастващият се конфликт

А сезонът започна толкова обещаващо! Не беше нужно много време и доста хора бяха обхванати от надежда и очакване. Не спечелихме първите си мачове, но защитата изглеждаше добре и дори самият отбор показваше признаци на по-голяма сплотеност. За съжаление, както неизбежно се случва в ерата на интернет, всичко което се случи бе разгледано в твърде голям детайл. Когато дойдоха резултатите срещу Ливърпул и Сити, хората вече гледаха към „сигурна” борба за титлата, като е важно да се отбележи, че не всички катализатори на това настроение дойдоха от „арсеналски” източници.

„Знам, че нищо не знам” е любимата ми поговорка и смятам, че тя има особено добра употреба във футболен смисъл, особено в месеци като август и септември, когато слънцето и остатъка от лятото подхранват доброто настроение. Днес, началото на ноември, ставаме свидетели на нова сеизмична дейност в основите на модерното арсеналско царство. Между недоволството от политиката на клуба и някои странни решения, които неизменно следват Арсенал в годините след преместването, на дневен ред отново идва темата за нашия легендарен мениджър. Бих искал да обобщя някои от най-честите аргументи „За” и „Против”, като в последствие ще се опитам да изразя личната си позиция.

ЗА

За едната част от феновете, това никога не е било под съмнение. За тях самото писане на тази статия е загуба на време. Въпреки грешките (които и всеки човек допуска), Арсен е дал твърде много на клуба. Самото обсъждане на бъдещето му е обида към „Професора”. Периоди от миналото на Арсенал замъгляват категорично моментните ни неуспехи. Без него положението би било много по-лошо, с оглед на всички ограничения, с които е принуден да се бори. Той извлича максимума от слабия си състав, а вината е при борда, които макар и да не получават дивиденти, са доволни от нарастващите цени на акциите на клуба. Като добавим контузиите и интересните решения на някои от ръководните органи на FA в наши и чужди мачове, това, което Венгер постига остава забележително. Позитивните аспекти надвишават значително негативните и има само един човек, който може да върне „Арсенал” в борбата за титлата. Ако това не се случва сега, то с времето със сигурност ще се случи. А каква по-голяма радост от тази, да видим Арсен отново да печели титли с клуба, пред очите на всички хора, които се обърнаха против него по време на „сушата”?

The Glory Days

ПРОТИВ

За останалите хора, чиито брой се повиши значително в последните два-три сезона, Арсен и бордът най-вероятно са едно цяло. Те виждат и лошата структура на заплатите, която може да стопи ресурсите и на най-обезпечените клубове. Играчите, които напускат и мениджърът, който не крие удоволствието си от това да „строи” нови и нови състави, стига да докосва обетованата земя на четвъртото място отново и отново. Абсурдните волности на Арсен спрямо индивидуални играчи, прекаленото търпение, безкрайните експерименти с позициите, отказите да се привлекат малко по-скъпи играчи, независимо от важността им за състава. Начинът, по който Арсен декларира вяра в резервите си, само за да покаже точно обратното с действията си, с течение на сезона. Откровените лъжи, изречени на не една пресконференция, които нашият мениджър лично опровергава с течение на времето. Самоубийственото разчитане на играчи със съмнителна история откъм контузии и унизителното проиграване на домашните купи с лека ръка, само и само да бъде преследвана липсващата европейска слава във визитката на Венгер. Но това, което наистина притеснява доста хора е царящото примирение със случващото се, както на нивото на борда на директорите, така и до последния играч на първия отбор. Моментът за свежест на скамейката настъпи още преди два-три сезона.

Случка с Майк „Райли“ Дийн

Мнение

Трудно ми е да започна. Въпросът е деликатен и има сантиментално значение. Естествено, че тимовете на Арсен ме направиха почитател на този отбор. Естествено, че те ми донесоха неописуема гордост и радост по времето, когато се бориха с монополът на „Фърги и компaния”. Не бяха само успехите, но и категоричният начин, по който бяха постигани. „Професорът” е човекът, който преобърна закърнелите представи на островитяните, нещо, което доста хора не могат да му простят. Точно този прилив на чужденстранни футболисти повиши неимоверно нивото на играта в Англия. Добавете фантастичните ни състави от края на 90-те до средата на миналата декада, това бе основата на превръщането на „Премиершип” в глобална марка, като значителна роля имаха и хегемонът „Юнайтед”, които бяха първите, които експлоатираха азиатския пазар и разбира се, модерните нови инвеститори в играта, кой от кой с по-съмнително минало.

Но не само стилът на игра запали искрата на манията. Винаги съм повтарял колко важни за мен бяха личностите. Веднага се сещаме за креативните и смъртносни играчи в нападение, но за мен личностите започваха от Сиймън, Адамс и постепенно до целия състав.

Събитията от последните сезони оставиха сериозни въпросителни върху новия „персонал”. Дори в редките случаи, когато достигаха последното стъпало, те не пропускаха да се спънат. Да не говорим за буквално захвърлените точки в сезоните, когато бяхме по-близо до титлата, отколкото крайното класиране ни караше да вярваме. Като оставим настрана унизителните мачове срещу другите претенденти за титлата, които постепенно се превръщаха в норма, загубите на точки срещу непретенциозните отбори ограничаваше финалната ни позиция.

В началото на тези седем години аз бях като повечето фенове. Все още наранен от онази несправедлива загуба на Олд Трафорд, финалът срещу Барселона и самото съществуване на Мануел Алмуня, аз концентрирах недоволството си върху страничните фактори. Наистина отборите играха по-грубо срещу нас, наистина имаше някои шокиращи съдийски решения, наистина понякога контузиите добавяха върху психическото напрежение (случаят Едуардо). Постепенно обаче картинката се променяше.

Ако трябва да избера момент, в който да кажа, че съм започнал да имам своите съмнения, то това определено трябва да е привличането на Микаел Силвестре. По мое мнение доказан клоун и още един мръсен играч, който беше постигнал това, което беше постигнал, най-вече заради нехайното дисциплинарно поведение на реферите към тогавашния му отбор. С голямо усилие ще прескоча темата за Невил, Скоулс и в последно време Видич, за да се върна към този унизителен трансфер. Изведнъж покровителят на младите играчи взе един залязващ пенсионер, към когото винаги съм имал резерви дори в „славните” дни от кариерата му. Защо? Заради националността ли? Сиган поне си беше „наш” човек, с комедийни черти и добро сърце.

От Силвестре ще се преместя към момента в който категорично повярвах, че нещо не е наред. Разбира се, говорим за постепенно натрупване на редица фактори, но това беше своеобразен връх от моя гледна точка. Седях си в пъба и гледах мача с Барселона с чуждестранните арсеналци. Атмосферата не е както когато го гледах в България, на моменти направо се чуваше коментарът от „Скай”. На полувремето, точно преди да изгонят ван Перси и точно след като Сеск асистира на родния си клуб, коментаторът цитира Арсен. В негова защита ще кажа, че не стана ясно откога е цитатът, но предполагам че е бил в навечерието на мача.

С известна доза перефразиране: „… тези момчета не могат да повярват на какво са способни. Те не осъзнават колко са добри и докъде могат да стигнат…” Говорехме за мач, в който противникът ни смаза много преди ван Перси да бъде изонен (пак лично мнение), в който изведнъж философията остъпи на отчаянието да се класираме напред, в който най-опасната ни атака в първата част беше един корнер, спечелен от Насри, във втория случай, когато минахме центъра на „Камп Ноу”.

Историята ни познава подобни мачове („Ел Мадригал” например, пролет 2006). Но за мен в цялостната картина в този момент имаше едно безочие и заблуждение, помогнало за предишните и следващите провали. С посредствена игра и осакатен състав, ние щяхме да гоним европейската слава на цената на домашните купи, но по-лошото, на цената на истинска борба за титлата. Беше ми ясно, защото не се случваше за първи път. А ако на някой не му се вярваше, можеше да погледне Арсен. Всяко напускане на европейската сцена водеше до медиен цирк и наказания от УЕФА. Докато в отпадания от Съндърланд, Юнайтед, или който и да е при домашните турнири, „we lacked a bit of sharpness”, събираха ни се много мачове и прочее.

Тук искам да спомена интервютата на Арсен. За мен неговите думи вече струват по-малко от дигиталния формат, на който са записани. Безкрайно интелигентен, но и горд и упорит. В началото безспорно имаше право да е такъв, но постепенно всичко това се обезценява всяка година. Фактите се изкривяват, взимат се от десет кладенеца вода, за да се отмие срама на играчите, всячески се търси начин вината да бъде прехвърлена другаде. За най-болезнено намирам това принизяване на Арсен с всеки друг мениджър. Но върхът са вече откровените лъжи, които уж се правят в интересите на клуба. От Фабрегас до ван Перси, всичко което хората искаха беше малко яснота. Не виждам как това можеше да има по-негативно влияние, с оглед на начина по който се развиваха тези трансфери.

Но това пак са неща, за които можем да обвиним управниците. „Нашият мениджър дава всичко от себе си, но всяка година Стан и компания продават най-добрите му играчи, дават му малко пари и го карат да лъже обществеността.“ Обаче защо да вярвам в нещо такова, след като най-големият мотив на Арсен да остане са били винаги властта и свободата му в нашия клуб? От 1996-а насам той има кардбланш да прави каквото намери за добре, нещо, което не се случва в клубове с „активни” собственици, а още по-малко в „публичните” испански клубове. Да не говорим, че ако опре до сблъсък на неговата дума с тази на борда, още утре ще има бунтове в „Излингтън”. Защото в момента за всеки „противник” на Арсен има трима на борда. Ако не се дават достатъчно пари, кажи го, Професоре. В момента виждаме това, което виждахме в последните вече няколко години. Средата е идеална за двете страни да си прехвърлят топката. За нас остава да се чудим кой, какво и защо прави.

Последните години са все по-мъчителни.

Според мен периодът на изплащането постепенно завършва. Според мен има пари в сметката, да не говорим колко могат да бъдат освободени, когато най-сетне се отървем от „паразитите” в уравнението. Арсен иска още един шанс да покаже на света, че може да построи още един „шампионски” отбор без да минава определени граници, но не съм сигурен, че този път ще му дадат време да го направи. Милиони души срещу егото на една силна личност.

След поредния фарс срещу Юнайтед аз нямам никакво съмнение, че проблемът категорично мина отвъд границите на състава. Симптомите са същите с различни пациенти. Страхът, неувереността, невъзможността нещо да се промени, дори когато всички го искат. Венгер все още може да ни донесе редица вълнуващи мачове и приятни победи. Въпреки сътресенията, най-вероятно отново ще спечелим, нареченото от него „триумфално” четвърто място. Но гледайки точно холандския предател, ме накара да се замисля, че дори с ван Перси в нашите редици, резултатът не беше по-различен през миналите сезони. Дори въпреки цялата ми ненавист към Фъргюсън, откровено се запитах как щеше завърши мачът на Олд Трафорд, ако шотландецът имаше нашите играчи на разположение. Ако всеки играеше на ръба на правилата, само и само да бъде постигнат отборният успех. Ако Аарън Рамзи знаеше защо е на терена и Подолски помагаше повече на Сантош, например.

Мнозина считат моментия състав за най-слабия в ерата на Арсен. Но дори да е така, аз откровено смятам, че в големите мачове, а както е тръгнал сезонът и не само в тях, от тези играчи може да се очаква повече. Лично аз имам ярки спомени от по-добри индивидуални представяния от всеки един от тях.

Арсен Венгер е една от големите личности в моя живот, гледал съм му стотици пресконференции, прочел съм хиляди негови интервюта. Наблюдавал съм го внимателно в последните дванадесет години. От жизнено значение е той да намери подходящия момент да напусне с чест. Не смятам, че който и да е от нашия „плаващ” борд някога би дръзнал да вземе нещата в свои ръце. Аргументът, че няма кой да го замести е меко казано ограничен. Сигурен съм, че по-искрените и по-стари фенове също биха разказали за такъв момент след напускането на Джордж Греъм. Решението ще е много тежко и от решаващо значение за бъдещето на клуба, точно затова се надявам да бъде внимателно премислено и да бъдат разгледани всички реални и достойни кандидати.

Special Guest – David (Podcast 2×06)

Поздрави на всички редовни слушатели!

Днес пробвахме нещо ново, което бяхме дискутирали много пъти предварително. Нуждаехме се от по-конкурентно-способен състав за дългия сезон. :) Специален гост ни беше Давид, представител на клон Шумен. :) Ще гледаме да надградим върху тази идея в бъдеще.

Merry Listening!

Play
Нагоре