Archive for януари, 2012

Арсенал-България – ранглиста и малко легенди

Тази класация подрежда играчите (бивши и настоящи) на Арсенал-България по изиграни мачове. Тук трябва да се отбележи, че голяма част от тях са се включили по-късно в отбора, което им отрежда и по-малко изиграни мачове. Статистиката следва сезоните от 2006-07 до сегашния 2011-12.

„Топ 6” е все от хора, които играят все още за отбора. Първото място е заел Борис Киров (Хашо), който в момента е и трети капитан на отбора. Нашият капитан в момента е Здравко Талви, който се подрежда на 3-то място в класацията, а вторият ни капитан Васил Атанасов заема 9-та позиция.

Тук могат да се видят живи легенди на неделната лига и нашия отбор в частност като Валери Йорданов, който със своите 52 мача е оставил трайна следка както в отбора, така и по коленете на съперниците си. Борилсав Спасов, който в момента се подвизава по виенските игрища за 4 срещу 4. Модерният ляв на нашия отбор обаче е записал 51 мача за тима, което му отрежда 14-та позиция. Станислав Иванов, който в момента е и старши-треньор на отбора, е записал като играч 29 мача, което му отрежда 22-то място. По онова време една несправедливост на съдбата му докарва контузия, която така и не му позволи да разгърне иначе безспорния си потенциал. Сега обаче той се справя изключително добре, поел умело кормилото на отбора. Благой Паздерков, който бе един истински кошмар за всеки нападател, полузащитник, а и защитник, той не подбираше много жертвите си. В живота мек и добродушен човек, на терена той се превръщаше в истинска машина за шпагати, кой от кой по-нечисти. Всеки, който е играл срещу този човек, определено ще си спомня за него (дали с добро или с лошо, това вече е друг въпрос). И накрая, но не на последно място, Георги Георгиев. Макар и статистиката да показва малко изиграни от него мачове, този човек остава като мит в отбора. На малко хора е била ясна стратегията му на игра, защото той често е нямал такава, просто е излизал за победата, победа на всяка цена. Никой крак не е бил прекалено скъп за него, което определено го прави един от най-опасните защитници, които отборът е притежавал.

1. Борис Киров – 138 мача

2. Емануил Краев – 136 мача

3. Здравко Талви – 131 мача

4. Марио Владимиров – 116 мача

5. Петьо Врачев – 115 мача

6. Илия Николов – 109 мача

6. Юлиян Христов – 109 мача

7. Любомир Методиев – 99 мача

8. Димитър Ников –95 мачa

9. Васил Атанасов – 81 мача

10. Петко Стоянов – 76 мача

11. Стефaн Шуманов –74 мача

12. Петко Александров – 71 мача

13. Валери Йорданов – 52 мача

14. Борилсав Спасов – 51 мача

15. Любомир Аврамов – 46 мача

16. Ясен Ценков – 43 мача

17. Петър Галев – 42 мача

18. Андрей Марков – 39 мача

19. Стефан Иванов – 35 мача

20. Благой Паздерков – 33 мача

21. Теодор Венков – 31 мача

21. Боян Атанасов – 31 мача

22. Станислав Иванов – 29 мача

22. Георги Пейчев – 29 мача

23. Мартин Станимиров – 23 мача

23.  Спас Каменов – 23 мача

24. Божидар Ковачевски – 19 мача

25. Калоян Стоилов – 17 мача

26. Кристиян Мирчев – 12 мача

27. Юри Атанасов – 10 мача

28. Любомир Нецов – 6 мача

28. Бойко Спасов – 6 мача

29. Ристе Велковски – 4 мача

29. Димитър Златев – 4 мача

30. Георги Георгиев – 3 мачa

Белият Кафу

Здравейте, свикнали!!!

Феновете на Арсенал. Свикнали сме да печелим, но сме свикнали и да губим. Свикнали сме с красивата игра, но сме свикнали и с апатията. Свикнали сме да гледаме мачове като този с Челси, но сме свикнали и да виждаме такива като с Фулъм. Това, което е неoспорим и константен факт обаче е, че сме свикнали да подкрепяме отбора си във всяка ситуация.

Тази статия ще има само един герой и това ще е Лоран Косиелни. Играчът на крайностите. Него или го харесваш много, или предпочиташ да прави компания на Алмуния. Но в мача на „Крейвън Котидж” този играч показа, че има уменията, нагласата и сърцето да играе на най-високо ниво.

Още с раждането си Косиелни вади късмет. Той се ражда в Тюл само около 41 години след клането в този град, което е извършено срещу цивилното население от войници на Вафен-СС, част от 2-ра СС дивизия Дас Райх. Този факт му дава сравнително добър старт, което определено не може да се каже за всеки тюлчанин.

Това, което на мен лично ми харесва в играта на Косиелни, е неговата директност. Той бе еднакво уверен както когато реализира попадението срещу Фулъм, така и след онази грешка срещу Бирмингам, когато не се разбра с Шчезни и това може би ни коства Карлинг Къп. На много хора това сравнение може да им се стори комично или изказано със скрита ехидност, но това далеч не е така. Моето мнение е, че Косиелни е играч, който притежава голяма психическа издръжливост, което би следвало да е неизменен компонент от арсенала на един централен защитник. За жалост в нашия отбор нещата не стоят точно така. Нито Джуру, а още по-малко Скилачи притежават подобно качество. За жалост това са хората, които трябва да поемат отговорността, когато Косиелни, Мертезакер или Вермален са контузени. Или пък когато съдбата реши да ни лиши от четиримата ни бекове.

За своите 185 см френският защитник показва изключително добра работа във въздуха, което си пролича и в последния ни мач. Той има бърза мисъл и много добре е овладял изкуството да атакува топката на скорост.

Да успееш да изкачиш стръмна стълбица от второто ниво във френския футбол до титулярно място в Арсенал безспорно е постижение, което е достойно за уважение. Когато обаче успееш да направиш това за 12 месеца, това вече е нещо специално.

Специален – именно това е думата, която най-точно описва стила на играча. Той е енергичен, безкомпромисен и агресивен. Разчита еднакво както на краката, така и на главата си. Определено не се съобразява с класата на нападателя, който трябва да опазва и когато сметне за необходимо, играе на ръба на грубостта срещу съперниците си. Именно това му качество му носи червен картон през сезон 2009-10, когато той извършва нерегламентирана интервенция срещу Маруан Шамак, който по онова време играеше още за Бордо.

Стремглавото изкачване в професионалния футбол обаче не завърта главата на Косиелни и той остава здраво стъпил на земята. В едно интервю той споделя, че за него е огромна чест да играе за Арсенал, но казва и че все още не се е доказал в големия футбол. За него всяко излизане на терена е сбъдната мечта.

Именно тази страст към футбола започна да потъва някъде в океана на меркантилните изисквания на играчи като марсилската почистваща система за пейки на Манчестър Сити.

Може ли Косиелни да води отбраната на Арсенал? Моят отговор е да, но трябва да се получи добра сработка с Вермален. Далеч съм от мисълта, че тряба да излючваме от уравнението играч като Пер Мертезакер. За неговия трансфер се радвах най-много, но защо пък да не се заформи една солидна конкуренция между Мертезакер и Косиелни за мястото до Вермален?

Време е за малко портретна характеристика. Косиелни някак си наподобява с упоритостта си две емблематични фигури, а именно сръбския княз Радослав Вишеславлиевич, който по неведоми пътища се оказва син на Вишеслав, който пък е родоначалник на династията на Властимировичите, и царя на Коринт – Сизиф.

Тези на пръв поглед маловажни исторически препратки всъщност са пример за трудоспособност, понякога напразна, и отдаденост на каузата.

Чисто визуално Косиелни ми напомня малко на Дмитрий Александрович Переяславски, но без брадата.

В крайна сметка това е образ на един герой, макар словата ми да звучат високопарно –  Косиелни бе герой в мача срещу Фулъм. Дори само за онзи мач играчът заслужава уважение. В един филм се казва, че героите не се раждат, а се създават, а какъв по-добър пример за създаване на герой от 12-месечния скок във времето на французина.

Заготовката за герой е сформирана, сега просто е нужно Венгер да извлече нужните качества от играча и да ги остави да се втвърдят. Кой знае, след време същата тази отливка може да застане до другите статуи, които гордо стоят пред „Емирейтс”.

Нагоре