Archive for ноември, 2011

Поглед към съперниците

Здравейте, читатели! Предупреждавам, че следващите редове са по-дълги, отколкото изглеждат.

Наближаваме средата на сезона и смятам, че един анализ на близките и далечни врагове няма да е твърде прибързан. Изненадите не са чак толкова големи спрямо ранните прогнози. Интересното е, че в тези дни говорим за топ седем, но лично аз не очаквам Нюкасъл да задържат отличното темпо, което показваха досега.

Спомням си дните на „Второто Венгерово царство“ и очакването на победа след победа. Тогава никой не мислеше за пазене са сили, за минимални цели, или дали еди-кой-си мач идва в подходящ момент за нас. Календарът нямаше значение. Двубоите с Челси и Тотнъм бяха формалност, а Сити бяха заети да доминират първа дивизия с Шон Гоутър в нападение. Ливърпул на Улие ни създаваха проблеми с тяхната хипердефанзивност и силните игри на Оуен, но единственият голям враг бяха момчетата на шотландския боец и тяхното влияние на „кралете на новата ера – Премиершип“. Влияние, което достигаше различни измерения според мнозина, но това е тема за друга статия (или книга).

Днес не е така. Днес дори най-взискателните мислят за опасността от контузии, за натоварения коледен период и за „реалните“ ни шансове в мачовете с най-стабилно финансираната конкуренция. Футболът генерираше достатъчно пари и по онези времена, но днес всичко изглежда пълна пародия. Трудно ми е да си представя как ще изглежда спортът не след десет, а след пет години. Но както и да е, не това е темата на статията. Просто исках да подчертая, че сега повече от всякога и програмата има значение. Представете си двубоите с Юнайтед и Ливърпул да бяха предстоящи, а не необратимо петно в годината ни…

По-малко хора изпитват страх от тази защита.

Ще започна с Манчестър Юнайтед. Миналият сезон игрите им в две/трети от кампанията бяха много трудни за гледане, но не заради невероятната им доминация. Формата им като гост обясняваше всичко, като в голяма част ван дер Сар бе повече от спасител. Дали ще спаси пет или шест сто-процентови положения, или ще се отчете с „технично” изчистване/асистенция към Нани или Ернандез, Едвин бе играчът на сезона им, поне според мен. Видич отново бе най-ефективният и силен защитник в Англия, като нехайните към неговите действия съдии не пречеха на „агресивния“ му стил. Колко е изнандващо, че в Европа Неманя страда от повече картони и наказания.

Та някак неусетно дойде август. Юнайтед играха футболът, който започнаха да играят през февруари/март тази година. Доминация, владение на топката, безброй положения, динамика. Нищо общо с обичайния начин, по който започват сезоните им. Дори на мен ми допадаха, като новите попълнения изглеждаха добре, а Дани Уелбек е човек, който ми е трудно да ненавиждам. Впечатляващи победи, появата на Фил Джоунс, унищожението на скромния ни състав на Олд Трафорд. Истинска червено-черна приказка.

Но тогава започнаха да се виждат проблемите. Де Хеа все още не е свикнал с играта на острова, а самата му фигура ми дава надежди за бъдещи комедийни моменти. Загубата от Сити дойде в момент, в който малцина я очакваха. Въпреки ефикасната игра след този звучен шамар, отново виждам познатия Юнайтед всяка изминала седмица. Минимализъм и пестене. Добутаха победи срещу Евъртън и Суонзи, загубиха две точки по нещастен начин срещу Нюкасъл, но ще е нужно голямо преобразяване през втората част на сезона. Рио Фърдинанд не е това, което беше, нито пък Евра, а за заместника на ван дер Сар ще става се по-трудно. Центърът на халфовата линия изглежда още по-отслабен и от миналата година. Контузиите на Андерсон и Клевърли също не са добре дошли. Това често налага връщането на Рууни в полузащита, а головете на Ернандез няма да са достатъчни, за да догонят Сити. За разлика от нас обаче, Юнайтед не се срамуват да променят облика си в нещо по-отблъскващо и отчаяно, като играчите в състава им се справят добре с такива задачи. Като цяло ще съм изненадан, ако са на по-малко от осем точки след Сити в края на сезона.

Предсказуем сценарий

Сега няколко думи и за „гражданите“. Допреди няколко години ми бяха един от най-симпатичните отбори. Трябваше да ги купят два пъти, за да се стигне до сегашното разсипничество. Манчини е недолюбван, но хората трябва да осъзнаят, че той не се е назначил сам. Ако на негово място имаше треньор от ранга на Хидинк, например,  нещата щяха да са още по-безинтересни. Очаквам да загубят два-три мача, но трудно ще бъдат детронирани от настоящата им позиция. Най-вече защото тази година няма кой. Нашият тим не трябва да се бои от тях, защото синхронът и стилът ни на игра ни дава всички шансове в преките двубои. Небесно сините обаче ще се справят професионално с почти всичко под топ седем. С голямо безразличие и без капка завист гледам към тяхното награждаване през май.

Лидерите на Хари

Статията няма да е пълна без поглед към най-близките съседи. Шпорите са по-горещи от всякога и след трудния старт в първенството набраха впечатляваща инерция. Ван дер Ваарт си намери царство (което явно съвпада и с неговите амбиции), а Бейл продължава да се развива. Модрич показва професионализъм, като наистина трудно биха могли да намерят заместник точно на неговия пост. Не виждам защо трябва да умаловажаваме постиженията им, след като сега поне имат няколко наистина добри играча. На Адебайор все още не са му изтекли дванадесетте месеца срок на годност, а Паркър щеше да е добър трансфер за повечето отбори в Англия. Пък и успяха да ни измъкнат победата в прекия двубой. Оставете ги да говорят, сега им е паднало.

Запазването на миналогодишния тим наистина им дава голямо предимство, но поне аз не виждам много отвъд стартовите единадесет. Разбира се, ако тук имаше фенове на Тотнъм, те щяха да ни заплашват с невероятни таланти като Дани Роуз, или „доказани играчи” като Хъдълстоун или Ленън, но лично аз не съм особено притеснен. Ако широчината на състава ни е недостатък спрямо Юнайтед или Сити, то поне спрямо Тотнъм тя трябва да е в наша полза. Пък и момчетата на Хари трябва дойдат на Емиратс. Но за да не съм твърде негативен ще ви напомня, че дори да завършат под нас, това не значи задължително, че ще са извън топ четири.

Тежки дни за Челси

В Челси бяха сложени основите на един нов режим. С може би най-симпатичният мениджър спрямо всички наши врагове, сините започнаха добре сезона. Ранната им форма конкурираше Сити, но това не продължи много дълго. Трябва да призная, че досега през този сезон, това е най-ощетяваният отбор от съдиите. Често тази „чест” се пада на нас, та мога да си представя какво е усещането мач след мач. Дори най-малката грешка може да вбеси играчите, а когато тя е направена от съдия като Фил Дауд, е много трудно да се запази самообладание.

Не се съмнявам в качествата на Вияш-Боаш, но дали ще му бъде дадено достатъчно време? Това е един от най-лошите моменти за треньор на Челси от години насам, след като Моуриньо и Анчелоти изцедиха последните силни години на тогавашните лидери. Не казвам, че Лампард, Тери или Дрогба са напълно свършени, но влиянието спада сезон след сезон. Не искам да ги подценявам, но не трябва и да ги считаме за сигурен участник в Шампионската лига догодина.

Суарез и неговите съотборници не разочароват в големите сблъсъци.

Поглед към Анфийлд… Виждам добър отбор, но и няколко надценени (чисто финансово) играчи. Хендерсън има бъдеще, но надали ще е новият Джерард, а Анди Керъл все още не може да повярва, че е напуснал клуба на живота си. Проблемите за Далглиш са мачовете с „малките” отбори. Защото ако има нещо, което Ливърпул доказаха под негово ръководство, то това са силните игри с конкуренцията. Те нямат повече място за грешки на Анфийлд, а формата им все още не може да бъде окачествена като стабилна. Заместниците отстъпват по качество на титулярите, а вчера дойде и неприятната контузия на Лукаш. Ще са дейни участници в разпределянето на местата от второ до шесто, но няма да са това, което се очакваше в началото на сезона.

Нюкасъл и Пардю се оказаха идеален тандем. Седмица след седмица всички очакват да започне тяхното падение, но това не се случва. Отличната организация в защита и добрата форма на Ба ги доведоха дотук. Ще видим обаче и техните стартови единадасет след някой друг месец, когато умората започне да се натрупва. При всички случаи „свраките” се наслаждават на отличен сезон. С оглед на това, равенството в началото на сезона не се оказа толкова лош резултат.

След отпадането от Карлинг къп Арсен ще може да се съсредоточи спокойно върху първия и втория му приоритет. Не виждам причина да не подобрим класирането си от миналата година в Шампионската лига. Хората не осъзнават колко далеч може да ни доведе един благоприятен жребий. През това време очаквам изкачване в таблицата в Англия. Ако се опазим от контузии наистина не бих се страхувал от никой съперник, особено на собствен (или неутрален) терен. За титла и дума не може да става, но аз храня надежди за третото място. Би било приятна изненада, ако Арсен не захвърли FA Cup и тази година.

Благодаря ви много за вниманието и до нови срещи!

PS Ще съм ви благодарен, ако споделите статията с фенове на някои от споменатите отбори. Винаги съм отворен към критики. :)

Сивите кардинали в Арсенал

Здравейте, приятели!

След вчерашната победа на Арсенал над Норич и поредното зашеметяващо представяне на Ван Перси се замислих и си зададох един въпрос – колко всъщност е важен холандецът за отбора ни и можем ли да се справим и без него?

Първосигналният отговор на този въпрос, разбира се, е не и безспорно той ще има своите доводи, но аз смятам, че не само топстрелецът ни демонстрира страхотна форма, но и още няколко играчи, на които ще обърна внимание сега.

Ако разагледаме последните голове на Ван Перси, ще видим, че немалка част от тях са след страхотни извеждащи подавания на негови съотборници.

Номер 1: Тио Уолкът

Вчерашното подаване на Тио към Перси бе поредното доказателството, че между двамата се е оформило страхотно атакуващо дуо. В DVD-то си „Робин ван Перси 100 гола” холандецът споделя, че една от основните причини да отбележи тези 100 гола за Арсенал е именно Тио Уолкът. Може би сега англичанинът започва да демонстрира и последното липсващо парченце от пъзела, който ще го направи футболист от световна класа, а именно постоянството. Неоспорим факт е, че и в миналото Тио е правил страхотни мачове, но проблемът тогава бе, че той трудно задържаше високото ниво на футбол за дълго време. Тогава дали младостта, дали контузиите му пречеха да показава това, на което е способен в два или повече последователни мача. По това време му излезе и име на футболист, който разчита единствено на бързината си, и се говореше, че той нямал други футболни достойнства. Тези хора обаче забравяха на колко години е той.

Не всеки играч може да е Меси, Фабрегас или Рууни, които от ранна младежка възраст показваха игра от световна класа. Уолкът е по-различен играч. Той е от типичните момчета на Венгер, които са подготвяни и налагани дълго и с времето развиват и демонстрират качествата, които като че ли единствено френският специалист е бил способен да види. Сега Тио показва самоувереност както преди последното подаване в атаката, така и в завършващата фаза, когато му се отдаде възможност да стреля към противниковата врата.

Развитието на Тио през този сезон наистина е голямо. Това може да се дължи и на качилия се на експресния влак за титулярно място Алекс Окслейд-Чембърлейн, който не спира да впечатлява с играта си. Тио Уолкът, от своя страна, най-добре знае, че Венгер е готов във всеки момент да даде шанс на млад играч за изява, и може би това е бил един от генераторите за добрата игра на крилото. В крайна сметка кокуренцията в един отбор е белег за неговата класа, така че ние като фенове само можем да се раздваме, когато двама или повече играчи се борят за титулярното място в тима.

Номер 2: Жервиньо

Жервиньо лично за мен все още е една от загадките в нашия отбор през този сезон. Той е способен както да направи самостоятелен пробив и да реализира красиво попадение, така и да изпусне 100%-во положение пред противниковата врата. Но той е играчът от летните покупки, който демонстрира най-голямо развитие и промяна в играта си. В първите мачове си личеше неговата натрапчива егоистичност, което никога не е било толерирано в Арсенал. Аз лично не се съмнявах, че Венгер ще обърне внимание на този факт, и резултатите не закъсняха. В последните мачове Жервеньо сякаш претърпя катарзис и започна да раздава страхотни подавания, които извеждат на голова позиция най-често Ван Перси, разбира се. Към атакуващото дуо Перси-Уолкът сега се добави и още едно острие, което, от своя страна, допринася с добро задържане на топката, страхотна визия за развитието на атаките, а и с голове. Самият Джордж Греъм сподели, че според него Жервиньо се е вписал идеално в играта на лондончани и че е впечатлен от качествата на този футболист. Със застаряващия вече Росицки и с енигмата Аршавин полузащитата на Арсенал определено се нуждаеше от някаква промяна, а Жервиньо се оказа като глътка свеж въздух за „артилеристите” в средата на терена.

Номер 3: Аарън Рамзи

След чудовищната контузия, с която се пребори Рамзи, сега младежът изглежда напълно готов да замести бившия капитан на Арсенал Фабрегас. С всеки изминал мач Рамзи демонстрира борбеност и желание, което му помага да бъде изключително деен в атаките на отбора си. Погледът върху играта никога не му е липсвал, но преди време той не можеше да реализира идеите си, сякаш виждането му за играта и техническите му умения не бяха на едно ниво. През този сезон уелсецът получи така мечтаното титулярно място, а като допълнение – и партньор като Артета (играч, който е видял всичко във Висшата лига). Рамзи все по-често започна да изпраща страхотни извеждащи подавания към атакуващата тройка, но и пое отговорността да разпределя топката в центъра на терена. Това е един от най-важните компоненти, около които Венгер гради играта на целия отбор. Аарън се явява връзката между двете крила, но и между изнасянето на топката от задни позиции към Артета, както и връзка между централната линия и Ван Перси. По мое лично мнение Рамзи в момента е заел най-отговорния пост в целия отбор, което автоматично го прави и може би един от най-важните играчи за тима. Той върши изключително много „мръсна работа”, която на пръв поглед не изглежда значима, но всъщност е онази градивна частица, която позволява атаките на Арсенал да се развиват толкова бързо.

Към края искам да обърна внимание и на проблемите, които отборът изпитва по бековете. Там са контузени играчи като Саня, Дженкинсън и Гибс, които активно могат да подпомагат отбора както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Засега на левия бек Андре Сантос се справя добре, но той определено изпитва проблеми, когато срещу него излезе бърз футболист. На десния бек нещата са много по-зле, защото сега игреч като Кошчелни се налага да изпълнява тази функция, а неговите включвания в атаката на отбора са сведени до минимум. Това безспорно е един проблем, който се надявам в най-скоро време да намери своето решение със завръщането на един или двама от контузените защитници.

В заключение бих казал, че Робин ван Перси изпълнява ролята на стрелата, която пронизва целта, но все пак някой трябва и да опъва тетивата.

Нагоре