Привет!

В момента на никой не му се чете или пише особено по темата за любимия ни клуб, но аз реших да използвам паузата за националните отбори и по-леката ми програма тази седмица, за да доставя мнение по един особено актуален въпрос.

Hate me!

Първото ни лятно попълнение тази година дойде от Чарлтън Атлетик. След няколко спекулации, свързващи го и с нас и с други отбори, Карл подписа в началото на лятото. Повечето хора приеха събитието с равнодушие, като други новини вълнуваха повече арсеналското войнство. При покупката на Дженкинсън още не бе сигурно, че Ебуе заминава, но сякаш Арсен бе взел това решение преди доста време.

Като изключим онзи страхотен спринт до финала в Париж, никога не съм бил твърде очарован от Ебуе. Проблемите с позиционирането го правеха излишен лукс за защитата, а и статистиката му като крило не лъжеше. Атлетичен, бърз, отдаден, но не и оптимален вариант в интелектуално отношение, като много други играчи в нашите редици. Онзи спринт към задните части на Лукас ще остане последният и фатален спомен от Емануел. Не се учудвам, че има хора, на които им липсва, но той не беше незаменим играч, дори като резерва. Нивото на хумора, който го превърна в култова фигура също е тема, която бих искал да избегна. Както началото на сезона демонстрира, всеки може да влезе в ролята на клоун за Арсенал. В настоящето ни състояние това не е толкова трудно.

Сега, когато фокусът пада върху позицията на десния защитник, мнозина са бесни на Венгер за смелото решение да заложи на Карл Дженкисън като втори избор през дългия сезон. Но ако погледнем статистиката за изявите на Ебуе през миналата кампания, а именно, тринадесет старта във Висшата лига, то това решение не изглежда чак такава лудост. Особено след началните изяви на Дженкинсън, които дадоха надежда на мнозина. Изигравайки почти всички мачове от подготовката, Карл изглеждаше сякаш бързо се адаптира, като доброто центриране и контрола над топката правеха впечатление. В никакъв случай не изглеждаше като играч с висока скорост, но беше достатъчно пъргав за ръста си. Прилична игра с глава, научена от долните дивизии.

"Жертвоприношението"

Всичко позитивно от представянето на Карл бе забравено заради два мача. Не повече. Като на единия дори не може да повлияе. Най-голяма бе вината му срещу Манчестър Юнайтед. Но тя пак бе споделена, поради пълната анархия около него. Северняците просто имаха ден, като ще трябва да чакате дълги години, за да видите Ашли Йънг да повтори представянето си. Антипатичният Андерсън имаше цял терен свобода и неслучайно и Счезни направи десетки спасявания. Домакините пробиваха през всички зони без изключение, като успяха да намерят и време да изпросят дежурната дузпа. Карл бе подведен неведнъж от „опитните“ си колеги, като решението на Арсен да излезе с такава единадесеторка на Олд Трафорд ще остави петно върху историята на клуба. След онзи мач младият играч бе нарочен от някои фенове и нагласата им след мача с Тотнъм до голяма степен бе повлияна от това.

Въпреки посредствената му игра в нападение, Бакари Саня остава най-постоянният ни защитник сезон след сезон, а може би и най-солидният в цялата лига. Уелският любимец на медиите се счита за голям талант надлъж и нашир. Влиянието му върху мача в неделя бе минимално, до един момент. И не е преувеличено да кажем, че след контузията на Саня, Карл беше олицетворението на паниката. Изведнъж Бейл имаше цялото време на света да се надбягва с него и да пробива по дясната зона. Но Дженкинсън рядко ще срещне по-голямо предизвикателство през целия сезон (откъм скорост). Всички забравят, че Гарет причинява това на повечето защитници в лигата седмица след седмица, а колко от тях са на възрастта на Карл?

Не казвам всичко това, защото ми се иска да видя един истински фен на Арсенал да пробие в отбора. Не защото е англичанин, той е и точно толкова финландец. Казвам го заради представяния като това срещу Ливърпул, въпреки загубата, а и добрите му игри в Шампионската лига. След леки колебания, той бе един от най-добрите срещу Удинезе. Ляв или десен бек, той се оказа водеща фигура в злощастния август. Нещо, което е колкото извънредно, толкова и несправедливо, до известна степен.

Не трябва да забравяме и добрите представяния.

Вярвайте или не вярвайте в него, но мнозина се провалиха след много повече шансове. В много по-леки и безаварийни за клуба моменти. А ако не искате да го виждате в игра все още, говорете с Арсен. Не Карл счупи крака на Саня. Сега единственото, което можем да направим, е да му пожелаем успех. За мен той е готов за много мачове, но не и за най-трудните, като „Олд Трафорд“, „Стамфорд Бридж“ или „Сити ъф Манчестър“. Което на деветнадесет години не е престъпление.

Благодаря за частичното или цялостно внимание и приятна седмица!

Борислав Спасов