Archive for октомври, 2011

Can we play you every week?!?

Петорни поздрави, фенове на Арсенал.

Съботният следобед бе наистина специален за нас! Много хора споделят мнението, че нищо в играта на Арсенал не е предвещавало резултата, който постигнахме срещу Челси. Е, според мен момчетата на Венгер са най-опасни, когато са подценявани и когато са в тежък период.

Стартовият състав не изненада с много и Венгер излезе с всички налични средства срещу „любителите на рублите”. Арсенал още в първите минути загатна, че не е излязъл просто за почетна загуба и две отлични подавания на Уолкът намериха първо Жервиньо, а после и Ван Перси. И двете положения бяха изпуснати, но според мен те бяха изключително важен фактор в мача. Те показаха, че Арсенал е започнал да израства. Както в повечето наши мачове, когато пропуснем 100% положение, ни се вкарва гол. Е, така стана и сега, и то голът бе от един от най-неприятните ми персонажи, а именно Лампард. Радостта на „сините” сякаш бе извадена от хореография на Лариса Полонская (ръководител на чукотско-ескимоски ансамбъл).

Тази радост не продължи дълго, топът гръмна за първи път. Ван Перси направи първата крачка към хеттрика си в този мач и върна равенството в мача.

През цялото първо полувреме играхме много стабилно, но в последните минути на тази част отново отбраната на отбора ни се пропука и още една неприятна персона записа името си сред реализаторите – Джон Тери. Каквото и да се каже за този футболист, ще е малко или много – зависи от това, дали в отрицателно или положително русло ще започна коментара си. И точно тук аз си помислих, че някой садист е завъртял лентата на кинематографа на Леон Були и е пуснал онзи филм на ужасите, в който много често Арсенал играе главната роля. След много по-добрата игра на нашите момчета отборът губеше с 2:1.

Червеният цвят е цветът на планетата Марс, цветът, който се отнася до човешката воля. Това е цветът на смелите и силните хора. Това е според народните поверия. Аз не съм най-страстният им привърженик, но в този мач пребагрените в червено футболисти показаха именно тези качества. След почивката те излязоха двойно по-мотивирани и готови за битка. И изравняването дойде от неочаквана дестинация. Андре Сантос пробяга покрай защита на Челси, сякаш тича по моста Октавиу Фриаш в родния си Сао Пауло, и със завиден за ляв защитник удар изравни резултата.

Последваха минути на еуфория, а докато тя утихне, Уолкът загатна за страхотната си класа. Тръгна от дясното крило, навлезе към наказателното поле на противника и въпреки че бе спънат, той стана и надбяга 5-6 свои „батковци”, за да прониже целта за 3:2.

До тук всичко бе страхотно в мача. Гостуващите фенове често надвикваха колегите си от „Стамфорд Бридж”, а футболистите на терена усещаха тази подкрепа. На 2017 км от Лондон и ние, българските привърженици на Арсенал, подкрепяхме отбора и със стиснати до краен предел палци чакахме последния съдийски сигнал. Но както казва изиграният от Мичу Месарос герой Гордън Шамуей или просто АЛФ – „Нищо не е свършило, докато не свърши”.

В 80-та минута Хуан Мата реши да тества за пореден път издръжливостта на нервите ни и реализира безспорно красив гол, който изравни резултата за 3:3. Играчът изрази радостта си бурно и прикани съотборниците си да побързат, за да имат време за пълен обрат. Това, което не знаеше, бе, че бързането ще им осигури още два „парцала” във вратата.

Последвалият гол на Ван Перси бе забележителен с невероятното отиграване на Великия капитан на Челси Джон Тери. След върната назад топка Тери се опита да изпълни стъпката „Батман тандю встрани” от балета „Змей и Яна” от 1937 г., но опитът му бе неуспешен и холандският ни нападател се озова очи в очи с Чех, премина го с лекота и реализира второто си попадение в мача.

Нервите бяха опънати до 91-та минута, когато Перси се сети, че е обещал на детето си подарък топка и вместо да ходи до магазина, реши да вземе тази от мача като заформи и своя хеттрик.

В крайна сметка Арсенал постигна една страхотна победа. Отборът доказа, че когато играе своята игра, милионите нямат значение, че когато се остави достатъчно време на Венгер за работа, всичко може да се постигне. Сега обаче както отборът, така и феновете не трябва да изпадат в неистова еуфория, а да се съсредоточат в следващия мач, защото има още много работа за вършене. Първата голяма стъпка обаче е направена.

Rockin’ Robin

На 16 октомври 1793 Мария-Антоанета е гилотинирана в Париж, през 1840 на този ден Нова Зеландия става британска колония, също на тази дата, но през 1854 е роден Оскар Уайлд, а през 1923 е основана компанията Уолт Дисни. На този ден през 2011 г. критиците на Робин ван Перси получиха звучен шамар. В този ден феновете на Арсенал по цял свят разбраха, че ротердамецът е готов да поведе отбора си към по-светли дни. Преди два дни юношата на Екселсиор „удари по масата” и отказа да се предаде пред отбора на Съндърланд. След като даде преднина на „артилеристите” още в първите секунди на мача, Ван Перси реши и да завърши деня класно и със запазената си марка от пряк свободен удар отказа да позволи „черна котка” да мине пътя на Арсенал.

Както обикновенно се случва, бивш играч на „топчиите” ни вгорчи живота. Себ Ларсон не пропусна възможността да се разпише срещу бившия си отбор, като с това попадение той донесе равенство в резултата за своя тим.

188-сантиметровият холандски магьосник обаче бе скрил още един заек в шапката си и го извади точно на време. С гаснещи надежди гледахме как любимият отбор се насочва към поредно разочароващо равенство, но в 83-та минута Ван Перси показа, че е от играчите, на които не им е нужна втора покана, за да решат дадена среща.

Много хора скочиха срещу капитана, когато той изпусна дузпа в онзи злощастен мач срещу Манчестър Юнайтед. Но дали този гол би обърнал невиждания късмет на „червените дяволи”? Колко често се вижда един отбор да реализира над 90% от възможностите си за попадение? В онзи двубой сякаш всичко се получаваше за Юнайтед и всеки един изстрел предвещаваше нова промяна на светлинното табло. Да, безспорно Перси не трябваше да пропуска онази дузпа, но пороят от критики към него след тази среща също не бе справедлив. Много хора заговориха, че той не се раздава за отбора, но очите на нападателя след второто попадение срещу Съндърланд говореха друго. Този поглед изразяваше както неописуема радост, така и ярост, гордост и увереност.

Данте Алигиери е написал „Следвай своя път и нека хоратa си говорят каквото си искат”. Робин следвай своя път, а хората нека си говорят. За мен Арсенал вече има истински капитан. Не капитан, който иска да напусне отбора, не капитан, на когото лентата му е поверена заради реализаторските му умения, а капитан, който е готов да се бори за победата до последната секунда на всеки мач. Това искахме феновете на Арсенал. Това исках аз. Независимо че преминаваме през много труден период, точно в тези моменти се виждат истинските характери.

Ах, колко жалко, че Уилшър не може сега да бъде на терена. Той безспорно щеше да бъде един от стълбовете в отбора, един от онези играчи, които щеше да пробяга още един метрър, когато тялото му започне да се предава. Такива футболисти ни трябват на нас. В последно време започнах да си изграждам мнение, че Жервиньо много прилича на Аршавин. Не виждам в него пламъка на желанието за борба. От него струи желание за самоизява, което много често вреди на отбора. Наскоро четох едно интервю на Аршавин, че феновете на Арсенал трябва да очакват повече от него и че той във всеки мач се е раздавал до последно, но все нещо му пречело да блесне. Е, ако трябва да отговоря на тези думи, бих казал следното: ние, феновете на Арсенал, наистина очакваме повече от руснака. Искаме да видим онова удоволствие от играта, което показа в онзи знаменит за него мач с Ливърпул. Но доказателствата ги искаме на терена, а не в сутрешната преса.

И ако се върнем на онази дата – 16 октомври, то бих искал да завърша с думите на Шекспир „Стремете се към съвършенство и без това няма да го постигнете”, но в мача срещу Съндърланд дори само за два часа Робин ван Перси се доближи до съвършенството и го докосна.

За всекиго по нещо

Мони, вратар

Както написах в предния си пост, Мони е играч, който може да изненада винаги с някоя страхотна намеса и да извади отбора от трудна ситуация. Грешките също не са му чужди, но на кого ли са? Аз лично се чувствам много спокоен, когато знам, че под рамката на врата е именно той. Прилича на Робърт Грийн.

Агресия: 1

Позициониране: 6

Рефлекс: 8

Силни страни: Рефлекс

Слаби страни: Понякога губи концентрация

(Скалата е от 0 до 10)

Юри, защитник

Юри Атанасов а.к.а. доктор Менгеле е една изключително противоречива фигура. В един мач той може да направи 3-4 последователни груби грешки, а в следващия да влезе и да не остави шансове на противниковите нападатели. Титаничният му ръст му помага да маневрира добре измежду противниците и да влиза коварно в краката на играчите в областта на коляното (все пак е доктор, знае къде). Прилича на Лендън Донован, но защитник.

Агресия: 4

Позициониране: 6

Удар: 6

Пас:7

Техника: 6

Скорост: 6

Силни страни: Борбеност

Слаби страни: Често го прескача топката

Марио, защитник

Марио винаги е полезен за отбора, когато дойде. Тъй като по една или друга причина той е резерва, влизанията му от скамейката като цяло са много успешни. Има афинитет към атаката, но като цяло в защитната формация се представя по-добре. Прилича на Ричърд Дън.

Агресия: 8

Позициониране: 6

Удар: 5 (ако е с боц 7)

Пас: 5

Техника: 6

Скорост: 6

Силни страни: Топка минава, играч не

Слаби страни: Зиморничав е

Здравко Талви, полузащитник

Здравко е капитанът на нашия отбор. Креативността му е забележителна и той е един от хората, около които се гради нашият отбор. Винаги се раздава на терена независимо от това, дали е в добра форма или не. Едно от най-важните качества е, че винаги мисли за отбора, което според мен е много важно за един капитан. Прилича на Саймън Дейвис.

Агресия: 5

Позициониране: 8

Удар: 6

Пас: 9

Техника: 8,5

Скорост: 6

Силни страни: Погледът му върху играта

Слаби страни: Не е много добър, когато не е пил

Хашо

Това е единственият играч, който има кръстен на него площад – Борис Киров. През този сезон Хашо показва много стабилна игра както в дефанзивен план, така и в офанзивната част. Той реализира немалко важни голове за отбора, което му донесе и привилегията да бъде трети капитан на отбора. Прилича на Амине Линганзи.

Агресия: 3

Позициониране: 7

Удар: 8

Пас: 6

Техника: 6

Скорост: 5

Силни страни: Когато уцели топката, най-често вратарите я вадят от мрежата си

Слаби страни: Когато скочи, става по-нисък

Бобко, защитник

Бобко безспорно е откритието за нас в последните две години. Той се превърна в един от най-важните играчи за отбора със своя хъс, борбеност и техника. От него може да се очаква да реализира попадение от всяка ситуация. Прилича на Гарет Бейл (извинявам се, но на него ми прилича).

Агресия: 7

Позициониране: 8

Удар: 9

Пас: 7

Техника: 8

Скорост: 8

Силни страни: В мрачно време пуска режим стелт

Слаби страни: Често се разправя със съдиите

Юли, или по-известен като „след юни”, защитник

Юли е човек, който може да се каже, че си тежи на мястото. Той е от типа защитници, които трудно ще преодолееш във физическо единоборство. Важното при него е, че не се впуска безмислено в предни позиции, а и далечните му пасове често водят до неприятности пред противниковата врата. Прилича на Рори Делап.

Агресия: 7

Позициониране: 6

Удар: 8

Пас: 7,5

Техника: 5

Скорост: неизвестна

Силни страни: Перфектно изпълняване на тъч

Слаби страни: Чак пък СЛАБИ…

Хиената, полузащитник

Ако този човек е във форма, малко отбори могат да ни се опрат. Техника, силен удар и поглед върху играта са най-силните му черти. Той се яви перфектното попълнение към халфовата ни формация. Изключително сериозен и отдаден към отбора. Прилича на Матю Джарвис.

Агресия: 5

Удар: 8

Пас: 8

Техника: 9

Скорост: 7

Силни страни: Да си бута топката към левия крак и да седи в Рок’н’Рол-а

Слаби страни: Да си бута топката към левия крак и да седи в Рок’н’Рол-а

Ясен, полузащитник

Ясен е един от хората, които са най-лоялни към отбора. Макар да не получава много шансове за изява, той идва на почти всеки мач и никога не се оплаква от статута си на резерва. В последно време влизанията му в игра са по-уверени и той сякаш започна да натрупва самочувствие. Прилича на Тимури Кетцбая.

Агресия: 3

Удар: 5

Пас: 6

Техника: 6

Скорост: 7

Силни страни: Комбинативност

Слаби страни: Плахост

Петко, полузащитник

Петко е от така наречената „тежка артилерия”. Той е един от водещите мотиватори и реализатори за отбора. Никога не губи вяра и помага на другите момчета, когато не са сигурни в играта си. Солиден в дефанзивен план, солиден и във физически план, Петко никога не бяга от единоборства и в повечето пъти ги печели. Прилича на Роби Ърл.

Агресия: 7

Удар: 8

Пас: 8

Техника: 8

Скорост: 6

Силни страни: Непримиримост и похапване на вратна пържола с порция пържени картофки

Слаби страни: Има много турнири по покер

Илия, полузащитник

Илийката е един от най-постоянните играчи на нашия отбор. Маневрен, солиден във физически план и много комбинативен. Това са все качества, които го правят изключително важен за нашия състав. Прилича на Дейвид Бати.

Агресия: 6

Удар: 7

Пас: 8

Техника: 8

Скорост: 7

Силни страни: Той може да е едновременно парашутист, танкист и шпионин, а и полузащитник на Ареснал-България

Слаби страни: Обича да пропуска мачове заради гроздобер

Спас или С(пас), нападател

Спас е един от най-неразгадаемите футболисти на нашия отбор. Както си седи цял мач в нападение без много-много да пипа топката, така в следващия момент тръгва, прави три-четри финта и вкарва гол. След него още един и решава мача. Той е сред тези играчи, на които им трябва едно докосване за цял мач и то може да се окаже решаващо. Прилича на Дарън Бент.

Агресия: 5

Удар: 6

Пас: 7

Техника: 8

Скорост: 6

Силни страни: Ефективен е, а и ме кара до игрището

Слаби страни: Много обича да гледа топката и да не вдига поглед

Васил, защитник

Васил е вторият капитан на отбора. През този сезон той показа, че може да е лидер и да мотивира всички в тежките моменти. Бързите му пробиви по крилото често създават възможности за офанзивните ни играчи. Прилича на Кийрън Гибс.

Агресия: 8,9

Удар: 7

Пас: 7,5

Техника: 7,5

Скорост: 8

Силни страни: Уверени намеси в защита и седене в Рок’н’Рол-а

Слаби страни: Не обича много да бележи

Петьо, защитник

Е, дойде време и за себе си да напиша нещо. Винаги съм възприемал играта си като не дотам красива, но за мен е по важен ефектът от играта ми. Смятам, че винаги давам 100 % от възможностите си, но често си изкарвам глупави картони, което понякога пречи на отбора. Приличам на Вини Джоунс.

Агресия: 14

Удар: 8

Пас: 7

Техника: 5

Скорост: 9 (тук съм сигурен)

Силни страни: Влизам на шпагат много добре с десния крак, а и с левия, а и с двата

Слаби страни: Обичам да си изкарвам червени картони

Бацата, треньор

Бацата е човекът, който ни накара да заприличаме на отбор. Сега, преди всеки мач всеки знае какво да прави, а и треньорчето има навика да следи силните играчи на противника и да ни казва слабите им места. Прави навременни смени и винаги се опитва да задържи положителното ни мислене преди всеки мач.

Кузмата, помощник-треньор

Кузмата е дясната ръка на Бацата, помага му със съвети, а когато треньорът липсва, Кузмата го замества, и то много умело. Най-силното му качество е точната преценка за смените. Той е сивият кардинал в нашия отбор.

Благодарим ти, Рамзи!!!

През 2008 година Арсенал закупи от Кардиф Сити Аарън Рамзи, който още от първите си мачове с екипа на Арсенал знаеше, че един ден ще стане важна част от титулярния състав на отбора. За него бяха платени 5 млн. паунда и според мен това бе една страхотна сделка. През сезон 2009-10 Рамзи претърпя ужасяващ инцидент, като неговият крак бе счупен при единоборство със защитника на Стоук Райън Шоукрос. За времето, прекарано извън терените, това момче показа увереност и упоритост, на които биха завидели и най-големите професионалисти в този спорт. Сега, 3 години след присъединяването му към „артилеристите”, той е капитан на националния отбор на Уелс и титуляр във формацията на Арсен Венгер.

Днес имах удоволствието да се срещна с този футболист и това определено е ден, който няма да забравя. Той пристигна в България с националния отбор на „драконите” за мача от квалификационната фаза за Евро’2012.

Цяла сутрин не можех да си намря място вкъщи, защото знаех, че в 16:00 на летището пристига играч на Арсенал. По обяд се чух с двама представители на фенклуба – Виктория и новоизлюпения председател Стани. Уговорката бе направена и аз имах среща с Вики в 14:30. Е, както се случва повечето пъти, когато сглупиш да си уточняваш среща с момиче, Виктория ми се обади и по деликатен начин ми сподели, че ще закъснее и че първо трябва да мине през един мол (представяте ли си?). Аз прецених набързо ситуацията и, подтикнат от непрестанния дъжд, реших и аз да се отбия до споменатото от нея място и да хапна нещо, докато я чакам. Както сигурно се досещате, тя закъсня с около 40 мин., но в крайна сметка таксито ѝ паркира пред централния вход на мола и тя с грациозни скокове изманеврира между локвите и със завидна бързина се впусна към желаната от нея дестинация. 10-ина минути по-късно покупката бе осъществена и на мен ми бе дадена зелена светлина да тръгваме към летището. Погледнах си часовника и видях, че остава едва един час до пристигането на Рамзи, което ни лиши от удоволствието да се возим в градския транспорт. Времето също ни подтикна към избора на „жълтите автомобили” и срещу скромна сума се озовахме пред входа на летището. Като опитни посрещачи бързо си заехме местата за чакане, а аз проведох разговор с внедрения ни човек на летището – агент Баца. Той сподели, че ще се присъедини към нас скоро, а през това време на мен и Вики ни дойде идеята да подарим шал на Арсенал-България на Рамзи. Аз си носех моя, но в крайна сметка Стани каза, че има от мембърпаковете в колата си и решихме да му го подарим, както си му е редът, в кутийката.

Всичко бе приготвено, апаратите бяха извадени, светкавицата нагласена на normal, а в ръцете си държахме снимки на играча и по един маркер. Стани сподели, че той може да влезе, където футболистите си получават багажа, и да проведе един предварителен разговор с младия уелсец. За наша радост 15-ина минути по-късно председателят изникна зад една врата с широка усмивка и каза, че всичко е минало по план и че Рамзи е заявил, че няма да има проблеми да ни раздаде автографи и да се снима с нас. Интересна част от тази история е, че Стани каза, че едвам е познал Аарън и че младежът му се е сторил хърбавичък. Е, няколко минути по-късно и ние имахме удоволствието да го видим, а на мен ми се стори с нормални размери. Усмихнат и изключително скромен, Рамзи още с излизането си веднага дойде при нас, раздаде ни автографи, а след това не отказа и да позира с всеки един от нас за снимка.

Когато дойде време уелсецът да се качи в автобуса, аз му пожелах да вкара гол срещу Съндърланд, а той отвърна с плаха усмивка. След като Рамзи напусна летището, тримата посрещачи започнахме трескаво да разглеждаме снимките, които се бяха получили доста добре.

На излизане от сградата с Виктория видяхме нужния ни автобус и за втори път през деня Вики доказа, че въпреки токчетата си може да бъде много бърза, когато ѝ се наложи.

В крайна сметка за мен това бе един страхотен ден, в който успях да се доближа поне малко до любимия отбор, което напълно ме удовлетворява.

Отборът на Арсенал-България и едно ново начало

Добър вечер, приятели!

Искам да започна този пост с едно извинение. То е адресирано както към ръководството на фенклуба, така и към членовете на организацията и към всички читатели на блога.

Искам да се извиня на ръководството на ASCB за това, че през тази година по една или друга причина не намирах време да пиша в блога. Причини и извинения човек винаги може да си намери, а аз не искам да правя това. Още със зараждането на идеята за подобен блог хората от УС се включиха в организацията и максимално бързо всички поставени задачи бяха изпълнени и блогът просъществува. В крайна сметка всички видяха докъде се стигна, за което аз поемам своята отговорност.

Сега се чувствам готов да поема главната част от работата и се надявам, че вече тук ще можете да четете за всичко около любимия отбор, както и около ASCB като цяло.

Сега искам въведа читателите в една нова тема за блога, а именно форумния отбор на ASCB и ще направя това с един бърз анализ на последната ни среща, която бе тази вечер.

Днес от 18:30 имахме мач срещу отбора на Дружбето. Отборът на Арсенал-България играе във втората дивизия на Форумната лига. През този сезон имахме няколко колебливи изяви, но в последно време си възвърнахме формата и започнахме да печелим важни мачове.

Тази сутрин се събудих и погледнах през прозореца, видях мрачно, дъждовно и студено време, което ме зарадва, защото нашият отбор обича именно такива условия за игра. Виждате ли, при нас шансовете за победа нарастват обратно пропорционално на влошаването на метеорологичните условия. Арсенал-България не залага на красотата, финеса и грацията в мачовете си. По-скоро ние играем грубоват, силов, но ефективен футбол.

На вратарския ни пост е човек, от който може да се очаква всичко – Мони. Той може да направи както лековата грешка, така и спасявания, на които биха завидели и професионални вратари. С играта си ми напомня Робърт Грийн.

Защитната ни формация е изградена от играчи, които разчитат повече на хъса, мотивацията и себераздаването отколкото на футболни достойнства. Често критикувани от другите отбори за наглед грубата си игра, защитния ни вал се слави с това, че е готов да се раздаде до последната минута на мача. Тук се подвизава и вторият капитан на отбора – Васил Атанасов. Ако трябва да оприлича защитата ни на някой отбор, то това може би ще е Стоук Сити.

Халфовата линия е замесена от друго тесто. Тук има играчи, които определено могат да се похвалят с техника и поглед върху играта. Петко, Здравко, Илийката, Хиената и Бобко определено са играчи, от които може да се очаква да променят развоя на събитията само с едно докосване на топката. Тази линия е ръководена от капитана на отбора Здравко Талви. Бих казал, че играчите от средната част на терена приличат на халфовата линия на Нюкасъл (но от 90-те години).

В нападение самотен, но зрял, се подвизава С(пас) Каменов. Той е играч, който точно когато си готов да кажеш, че не прави нищо на терена, решава да зашие два-три бързи гола и да реши мача. Определено не си говори на „Вие” с пропуските, но и класните изпълнения не липсват в неговия арсенал. Като играч ми напомня Дарън Бент, но малко по-нисък.

Това е горе-долу стартовият състав на отбора ни.

Сега няма как да пропусна диригента на този не дотам изтънчен оркестър – Стани, или по-известен като Бацата. Ефективните му методи за мотивация на отбора го превърнаха във важна част от нашия колектив. Той винаги е готов да разчертае нова система за игра, която да помогне на отбора да направи силен мач. Като треньор ми напомня по физика на Сам Алардайс, но и той е по-нисък, а като тактически умения – на Тони Пюлис.

Разбира се, и ние като всеки уважаващ себе си отбор имаме и помощник-треньор, който помага в работата на Стани и това е Кузмата. Той има забележителното качество да прави завидно добри смени, които често обръщат изцяло развоя на събитията на терена. Него бих оприличил на младия Тери Венебълс.

След като поставих щрихите около отбора на Арсенал-България, ще ви запозная и със събитията, които се случиха на днешния ни мач.

Събрахме се на игрището около 18:00 часа. В следващите 20-тина минути се чудихме дали изобщо ще играем, защото не бе сигурно, че противниковият отбор ще успее да се събере за мача. В 18:20 стана ясно, че мач ще има и ние плахо се запътихме към студените съблекални, за да се подготвим за срещата. Още със стъпването на терена започна да ръми – „типично английско време” казах си аз с нескрито задоволство. Малко след началото на мача противникът ни изненада с бърза контраатака и поведе в резултата. Това не ни притесни, защото на нас често трябва да ни вкарат попадение, за да започнем да играем както трябва. 5 минути по-късно коляното започна да ме върти и напуснах терена, заменен от третия капитан на отбора Хашо. Още докато напусках терена чух провокативен съвет от Ради да си взема тонизираща напитка, която да повдигне заниженото ми самочувствие. Така и направих.

Моето напускане сякаш подейства ободряващо на отбора и Здравко изравни резултата.

При 1:1 завърши и първото полувреме.

През втората част на терена имаше само един отбор и това беше този на Арсенал-България. Във вип-сектора се бяхме настанили аз моят аахенски приятел Ради, 5ко и Чавдар. С нотка на аристократизъм ние наблюдавахме как момчетата на терена започваха да демонстрират все по-добра игра, а често към нас се присъединяваше и треньорът на отбора.

По-добрата ни игра даде резултат и върналият се в защитната четворка Петко Стоянов реализира гол, с който излязохме напред в резултата.

Резултатът набъбна на 3:1 след страхотно попадение на Бобко, който с топовен изстрел от далечно разстояние не остави никакви шансове на противниковия вратар.

След това попадение от вип-ложата се чуваха скандирания, които приканваха Васил да напусне терена и да се присъедини към малкото ни соаре, но той реши да остане на терена до последния сигнал.

От друга страна С(пас) не блестеше с нищо на терена, но това явно бе така, защото той е искал да открадне шоуто за себе си в края на мача. В последните минути на срещата успя да закове две попадения, което определено осмисли пребиваването му на терена в тази мрачна вечер.

Така при резултат 5:1 съдията свири край на мача и узакони победата ни.

Надявам се тези коментари около форумния ни отбор да се превърнат в традиция, защото все пак и това е начин, по който разпространяваме идеята на ASCB.

Нагоре