Здравейте, приятели.

Този стaрт на сезона не бе точно това, което очаквахме, но поне като фенове на Арсенал трябва да сме свикнали с изненадите, както на терена, така и извън него. От първите 3 мача взехме само една точка, но сякаш на отбора му бе нужно точно това, за да се започне малко по малко с промените. Не мога да кажа, че съм най-големият привърженик на идеята, че с нови играчи изведнъж всичко ще се нареди и ще започнем да „нижем” победа след победа като през сезон 2004, но в крайна сметка кой ли ме и пита. Във футболните среди се говори, че сме взели добри играчи, опитни играчи. Е, аз лично не смятам, че Артета заслужава да измести от състава играч като Рамзи например, но ще видим как Венгер ще подреди състава си в следващите няколко мача.

Няма как да пропуснем с лека ръка думбалащината (нова дума, позволявам да я използвате), която ни нанесоха Юнайтед. Смятам, че тук е мястото да призова всички афектирани от този мач да съберат „чи” енергията си и да се опитат да не уволняват половината отбор наред с Венгер. Знам, няма как да не сме ядосани след това, което ни се случи на „Олд Трафорд”. Цялата тази ситуация ме препрати неусетно към песента на Elvis Presley – Love me Tender, а тя от своя страна – към един тъмен субект от историята на фенклуба, който еднакво обича както да слуша Елвис, така и със сизифови усилия да катери знайни и незнайни върхова под мотото „я да си се качим по-високо”. На мача с Юнайтед се бяхме събрали 15-ина човека, но до последните минути на мача тези хора не спряха да подкрепят любимия отбор, което ме върна към една позабравена от мен атмосфера. Атмосфера, която те кара да запееш с приятелите и да подкрепиш тима дори в най-тежката ситуация.

И сега да започнем с това, което ми направи впечатление в новите играчи.

Жервиньо – футболист, който определено притежава индивидуална техника, добър е както в борбата един на един, така и в шамарчетата (това го знае най-добре Бартън). В последно време англичанинът изгради някакъв афинитет към това, да изкарва глупави червени картони на играчи на Арсенал. Чудя се дали всичко това не е е една голяма конспирация, базирана на филма на Чарли Чаплин „Хлапето” (спомняте ли си, там едно момченце постоянно чупеше прозорците на хората, а Чаплин ходеше да ги оправя), така и Бартън може да е подставено лице от ръководството на Арсенал и благодарение на червените картони да имаме лесно обяснение защо губим точки в дадени мачове. Мачът с Нюкасъл не можах да го гледам на живо, но след като го изгледах на повторение, постъпката на Жервиньо вля в съзнанието ми две мисли: едната бе първосигнална и недообмислена, затова няма да я споделям с вас, но втората ми подсказа, че това момче има непримирим характер, което не е лошо. Безспорно постъпката му не бе правилна, но да се надяваме, че при следващия нервен изблик Жервиньо ще покаже повече хъс на терена.

Карл Дженкинсън започна с 25-метров летящ старт кариерата си в Арсенал. Той е играч, който по мое мнение може да се развие много в нашия отбор, но отново трябва да му се даде време. Има физическите данни, както и погледа върху играта, сега трябва да натрупа малко опит и ще се сдобием с един отличен защитник.

За Микел Артета няма какво да си хабя лъскавото покритие на копчетата на клавиатурата (нова е), защото, първо, всички го познаваме и, второ – защото е испанец. Рядко тръгвам с негативни чувства към някой играч (което не значи, че той няма да ми промени мнението), но за момента някак си екипът на Арсенал ще му седи така, сякаш го е купил от фен-магазина и го е облякал да се покефи на идеята. Дано не се окажа прав за него.

Парк Чу-Йонг – братовчед на Джи Сун-Парк. Определено не много перспективен играч (вие си знаете защо), но като краткотрайно решение може и да се окаже добро попълнение към състава. Тъй като започнах с асоциациите с песни, тук мога да поздравя всички с песента на Status Quo „In The Army Now”.

Андре Сантош е още един футболист, който ще помогне за удължаване на резервната ни скамейка, защото аз лично ще съм много разочарован, ако той дойде и директно замести Кийрън Гибс. Англичанинът непрестанно е преследван от контузии, но мое лично мнение е, че тази порочна практика скоро ще спре и Гибси най-после ще може да покаже на какво всъщност е способен. Определено взехме Сантош на добра цена, което отново ни прехвърля към добрата трансферна политика на Арсен.

Преди няколко дни прочетох, че Даниел Леви е показал на ръководството на Арсенал как трябва да се държат с разглезените си играчи, които имат договор с клуба, но не искат да го изпълнят (визирайки това, че от птицефермата не са пуснали Модрич, а ние лесно сме се отказали от Фабрегас). Е, аз смятам, че дойде ли моментът, в който даден футболист поиска сам трансфер в друг клуб, то той трябва да му бъде даден по най-бързия начин. Това значи, че играчът вече не е отдаден на идята на клуба и трябва да го напусне час по-скоро.

И сега искам до спомена и трансфера, на който аз най-много се зарадвах. Пер Мертезакер дойде при нас. Да, Кошчелни демонстрира, че има класата да играе в центъра на отбраната на голям отбор като Арсенал, въпреки неизбежните грешки за един бранител, но идването на Мертезакер ще увеличи конкуренцията за този пост, като сега за него ще се борят трима играчи: Джуру (който, не трябва да забравяме, през изминалия сезон демонстрира голямо израстване), Кошчелни и Мертезакер. Това, при положение че сметнем Вермален за сигурен титуляр.

Германецът незнайно защо много ми напомня на волейболиста Александър Волков – както по физика, така и по решителност в отиграванията. От друга страна, с човек от фенклуба, който „няма” нищо общо с PR-дейността, си говорихме как сега Венгер най-накрая притежава ресурса да пробва защитниците на ротационен принцип. Ако Арсен успее да направи така, че всеки един от тези бранители се чувства добре в компанията на останалите, то ние ще имаме една от най-добрите, а може би дори и най-добрата защита в лигата. Тук трябва да се отбележи и вече познатият като ЧЕШНИ вратар на Арсенал, който въпреки крехката си възраст демонстрира качества, които със сигурност в бъдеще ще го изпратят в пантеона на великите вратари в европейския футбол.

И към края на поста си искам да обърна внимание и на един играч, който е пренебрегван от много хора, но според мен с играта си срещу Юнайтед показа, че има място в този отбор и това е Коклен, Коклин или просто ГРИМЬОРЧЕТО. Това момче направи повече точни пасове в този мач, отколкото целият ни отбор. Естествено голяма част бяха подавания назад, но такава бе обстановката на терена. Друг много важен фактор в играта му бе, че той не се стресна от съперника и не отказваше единоборство с който и да е играч на Юнайтед. Сега, с наличието на Фримпонг а.к.а Мистър Т и Гримьорчето, Сонг трябва сериозно да се замисли върху играта си, защото вече не е незаменим.

Единственото, което не трябва да забравяме, е, че тук всички сме фенове на Арсенал, трябва да се гордеем с отбора си, трябва да го подкрепяме, особено в такива тежки моменти. Имали сме и по-дълги периоди без титла, затова вдигнете главите и елата на следващия мач да подкрепяме заедно отбора.

CHEERS!!!