Archive for август, 2011

„Довечера в 6 ще ги смачкаме!!!“

Здравейте, приятели,

Гръмкото заглавие може би малко ще ви подведе, тъй като не мисля, че довечера ще смачкаме Юнайтед, но то е цитат на един юнак, който сутринта сериозно ми повдигна духа, и някакси ми се прииска да споделя и на вас, може би ще подейства по същия начин J

Отивам си аз сутринта до магазина, да си купя закуска, малко бири и други стандартни неща, като съм окичен с фланелката на Джаки и вече тотално съм на вълна мача, като в главата си от няколко дни прехвърлям какви ли не сценарии, вярвам, че доста от вас ме разбират :D След като вече съм си платил и излизам от магазина с тъжната мисъл, че до мача остават цели 6 часа, изведнъж чувам „Довечера в 6 ще ги смачкаме!”.  Повдигнах глава и видях един леко възрастен мъж с усмивка до уши и свит юмрук, който искрено се радваше на фланелката ми. Е, и на моята уста цъфна една усмивка, която не мога да сваля и в момента, в който пиша този текст J

Позитивизмът на този непознат ми повдигна духа адски много и ми донесе искрено вълнение, което почти изтри горчивите чувства от всичките тези анализи от множество специалисти, наши и чужди фенове, че дори и легенди на The Arsenal, в които се говори как едва ли не ще ни смачкат. Ето защо я споделих с вас и искам да ви напомня, че футболът е емоция и вълнение, защото доста хора явно го забравят. Да не мислите, че феновете на средняшките или дори откровено слабите отбори всеки път си мислят как ще ги загубят катастрофално, кършат пръсти и се оплакват? Напротив, те с трепет и надежда очакват всеки мач на отбора си, особено срещу най-големите съперници, подкрепят тима си и не навеждат глава в трудните моменти. Затова недейте да мислите колко гола ще ни вкарат Шрек и компания, как имаме липсващи играчи, как съставът ни е къс. Насладете са на мача на любимия си отбор, подкрепете го и дори да загубим, светът не е свършил, ще има още много мачове, много победи и загуби, много върхове и спадове. Защото това е футболът.

It’s not all doom and gloom, said Arsene. Този път можем да му повярваме!

Привет на всички!

Надявам се, че успехът срещу Удинезе е допринесъл за малко по-положителни емоции у вас, макар и да не бе особено категоричен. Почивка за момчетата на Венгер, обаче, не се предвижда и още в неделя, те ще трябва да премерят сили с шампиона на Висшата лига.

Както всичко останало, и сблъсъкът с Юнайтед е позагубил от заряда, който го съпътстваше около началото на 21ви век. Макар те да продължават да са на върха и да печелят трофеи, ние определено не им отстъпваме по спортно-технически качества, но това, което правеше мачовете с тях големи дербита, беше страстта и желанието за победа у изпълнителите в двата отбора. Това може да се освидетелства от безброй многото спречквания на и извън терена, куп картони с различни цветове и легендарни мигове за феновете и от двата лагера. Напоследък, неравностойните положения в двата клуба са поизмили свирепите прояви  и в някои от мачовете се наблюдаваше една немощ от страна на нашите футболисти. Въпреки че излизаме за тези мачове като равен с равен, е пределно ясно на всички, че се огъваме пред лукавостта и ефективността на Юнайтед. Венгер разполага с магьосниците, но му липсват воините. Поне засега.

В заглавието споменах, че този път можем да се доверим на мениджъра си, просто защото е ясно, че има истина в това негово изказване. Мнозина са пред инфаркт след напускането на двамата странстващи трубадури от полузащитата. Определено не казвам, че не трябва да подсилим отбора, дори напротив, крайно наложително е. Това, което хората трябва да разберат, обаче, е простият факт, че е много по-лесно да подмениш магьосниците, отколкото да намериш воините.

Някой да знае за съществуването на тази сграда?

Hale End Academy е може би най-тихият проект на Венгер(сякаш Крьонке тайно се е занимавал с него през годините), но в най-скоро време може да се окаже и най-успешният. Академията е открита преди 14 години и е една от първите получили официален статут през 1998г. До момента най-познатите имена, излезли оттам, са един ляв бек, едно крило с ужасяващ избор на прическа и мозък на врабче, Джърмейн Пенант, Жереми Алиадиер, Стюарт Тейлър, Стив Сидуел и Джъстин Хойт. Играчи, които не блестят кой знае колко(с изключение на момчето с мобилен телефон в задника), но всеки от тях направи прилична кариера в професионалния футбол. Няма съмнение, че за клуб, поел по пътя на Арсенал, е от изключителна важност да има продуктивна академия. Разбира се, това изисква много време и усилия. Когато се заговори на темата, за мен винаги изникват два клуба – Барселона и Аякс. Там работата с децата е на друго ниво. Но за да се добие такъв статут, нещата трябва да бъдат стартирани от някой човек с визия, качества и устрем. За тази работа трябва революционер. За Барселона и Аякс това в великият Йохан Кройф. През 1995 Аякс печели Шампионската Лига, като в титулярния състав има цели 9 юноши на отбора. Барселона не е клуб, който може да спечели моето уважение, не и в сегашния си състав, но феноменалните резултати от работата в тяхната академия са видни за всички.

В Арсенал се работи вече 14 години в тази посока и смея да твърдя, че първите плодове на труда на Венгер са факт. В лицето на Джак Уилшър, мениджърът получи своя магьосник, но и велик войн. Не казвам, че след 2-3 години всеки, който излезе от академията, ще е от калибъра на Джак, но положителната тенденция е факт. Съвсем наскоро, футболната общественост се запозна и с Емануел Фримпонг. Какво удоволствие е да се наблюдава това момче! Всяка част от киборгското му тяло кипи за Арсенал. Какво да кажем за Войчек? Да, той не е англичанин и за разлика от Фримърс и Джак, не е от 9-годишен в клуба. Но идвайки от Полша на 15, по никакъв начин не му попречи да попие от атмосферата в Хейл Енд и да добие харизмата и Английския си акцент, с който доминира на терена и пред камерите. На вратата чукат Арсеналски момчета като Санчез Уот, Хенри Лансбъри и Беник Афобе. И ако това не е супер период да си фен на отбора, и  най-големият кеф, който може да се изпита като привърженик на футболен клуб! Във време на корупция, грешни пари и наемници, любимият ни клуб тепърва започва да жъне успехи от положените от Венгер основи. Не се заблуждавам, че всеки от изброените ще е играч от световна класа и верен на клуба до гроб. Но тези момчета са най-големият ни шанс, те могат да бъдат воините! Защото мечтата на всеки един от тях в продължение на години е да играе за Арсенал. И те знаят какво е да се разходиш из музея на клуба, и знаят какво е да прибереш конусите след тренировка, и най-вече – знаят какво е да носиш топа на гърдите си!

Естествено, нужни са и нови попълнения, които да вдигат нивото и конкуренцията в отбора, но гръбнакът трябва да е от хора, чиято мечта е да играят за Арсенал. И Венгер е прав, когато казва, че не всичко е толкова зле, колкото изглежда. Защото сме поели по правилния път, а много скоро всички ще можем да се насладим на жадувания краен резултат.

Арсенал винаги е бил голям клуб и ще ни дава поводи за радост, дори и в най-тежките времена. Горе главата, защото зад ударите, които Венгер понася ежедневно,се крие проектът, който ще е най-голямото наследство на този велик човек, и не говоря за „Еmirates Stadium“.

Да си пожелаем успех и честна игра в неделя и да не забравяме, че старт с много картони и малко голове предвещава големи неща, ако съдим по сезони 70/71 и 97/98.

Наздраве на всички! Up the Arsenal!

Long live the Arsenal!

Здравейте, малко по-щастливи от вчера на обяд фенове на Арсенал!

След отвратително напрегнатото лято и начало на сезона най-накрая малко повече спокойствие и оптимизъм след вчерашния мач с Удинезе и класирането за Шампионската лига за 14 пореден път. Честно казано, нямам намерение да изпадам в луда радост заради спечелена квалификация за откровено чекиджийски турнир, който не обичам особено, но в крайна сметка е хубаво, че победихме в този мач, най-вече заради атмосферата в отбора и влиянието на въпросното класиране върху евентуалните сделки, които ще се опитаме да направим до края на трансферния прозорец.

За мача само ще кажа, че ми харесаха старанието и отношението на мъжете на терена и мисля, че това е напълно достатъчно. Няма да се впускам в анализи и коментари за самия двубой, защото ми се струва излишно. По-скоро ми се иска да кажа две думи за цялата помия, която се изливаше, и за откровените тъпотии, които се говореха за това как вече Арсенал е средняшки отбор, как не сме същите и прочие тъпотии от собствените ни фенове.

Да, истина е, че си тръгнаха двама много силни играчи и че очевидно не действахме по най-добрия начин на трансферния прозорец, но да се говорят подобни неща в началото на сезона, когато трансферният прозорец още не е затворил, е пълно безумие. Все още имаме страхотни играчи, все още имаме един от най-добрите мениджъри и все още сме The Arsenal, мамка му! Затова спрете да пригласяте на бандата малоумни журналисти, представителите на футболната общественост в Англия и дразнещите фенове на други отбори , за които сме едва ли не свършени още преди да е почнал сезона, и застанете зад клуба – подкрепете играчите и мениджъра и престанете с глупостите.

PS – Войчех!!!!

Back to the roots.

Попаднах на едно видео днес и реших, че ще е интересно за хората, които още не са го видяли:

watch?v=I2zI3yfcdmM&feature=player_embedded#at=115

Да пожелаем на Робин успех в новата му роля като капитан на Arsenal FC. Въпреки, че аз смятам Вермален за най-удачния избор, ван Перси е показал с думи, но най-вече с действия, че е един от най-лоялните и талантливи играчи в последно време, и определено заслужава оказаната му чест.

P.S. –  Oh yeah, Udinese game was last night. That was shit, wasn’t it?

P.S. 2 – C U Next Tuesday, Sami!

Cheers, lads.

В седмица, в която се раздадоха различни видове шамари, този на Жервиньо изглежда най-безобиден.

Здравейте, приятели,

Тъй като не ми се губи време в обяснение колко точно материал ще има в блога този сезон, искам само да кажа, че той няма да се затваря и с колектива ще се опитаме да пишем по-често. Предполагам, че няма да можем да покриваме всички мачове, но ще пробваме поне да отразяваме важните събития около клуба.

Изминалият уикенд, освен доста количество алкохол(поне при мен), ни предложи и старта на новия сезон във Висшата Лига. Нещо, което в предишни години съм чакал с огромно нетърпение, но ,за съжаление, е позагубило от блясъка си, както и много други аспекти от лигата.

След като се насладихме на шампионската игра на Ливърпул, трябваше да се опитаме да си върнем на Нюкасъл, които от доста симпатичен отбор прогресиращо се превръщат в сериозни дразнители, откакто начело е Пардю. Титулярният състав на Арсенал не предложи особени изненади, а най-концентрираното ни звено беше защитата, както и се предполагаше. Ако тези четири защитника, плюс вратаря, се опазят от дълготрайни контузии този сезон, според мен ще наблюдаваме доста по-качествена игра в защита. Самият факт, че Клиши и Алмуниа вече не фигурират в плановете, трябва да означава, че ще сме с поне 40% по-стабилни.

За съжаление, се потвърдиха и очакванията ми да сме доста непродуктивни в атака. Не смятам, че това е кой знае каква изненада, все пак, ако погледнем назад през годините, мачовете с Нюкасъл на техен стадион са доста оспорвани и не предлагат много голове. Това, разбира се, с уговорката, че пренебрегваме мача от миналия сезон, който беше всичко друго, но не и традиционно гостуване на север.

Логично е да обърнем най-много внимание на Жервиньо, не само заради инцидента с Бартън, но и заради дебюта му. Трябва да си призная, че съм леко разочарован от това, което той показа. Личи си, че е играч с много добри качества, но за съжаление, играеше доста плахо. Най-малкото, представянето му в контролните мачове не предвещаваше такава паника. Естествено, няма да е честно да го обвиняваме в каквото и да било. Ясно е, че е новак в Лигата и можем да очакваме такива неща. Нека му дадем време, аз съм сигурен, че ще е доста полезен с директността и скоростта си. Преди да коментирам ситуацията с червения картон, искам да кажа, че пожелавам на Бартън да изживее дните си в килия, пълна с двуметрови фенове на Съндърланд. А като си помисля, че някои хора постоянно бълваха глупости, че той бил характерът, който ни трябва в Арсенал. Той е добър футболист, но това неговото не е символ на силен характер, а класическо мишкуване, подплатено с безкрайни, евтини провокации. Нека да се помолим, че Венгер никога няма да свърши подобна глупост и, че за Бартън има специално място в ада.

От друга страна, този инцидент съживи мача доста и ако Бартън също бе изгонен, най-вероятно щяхме да откраднем победата. В крайна сметка, едно равенство със свраките на тяхна земя не е нищо обезпокоително, още повече като вземем предвид факта, че Челси и Ливърпул също не успяха да победят.  Чакат ни много по-важни мачове, в които ще покажем рано-рано каква ще е позицията ни тази есен.

Освен Жервиньо, още двама успяха да ударят по един шамар и то без дори да играят срещу Нюкасъл и за съжаление, получателят не бе Джоуи Бартън. Франсекс Фабрегас финализра трансфера си в Барселона. Тука няма какво толкова да се каже, ако трябва да съм честен. Един добър играч игра в Арсенал и отиде в Барселона. Испанецът не бе добър лидер, нито пък ще се нареди до легендите на клуба. Напускането му бе по-наложително дори от това на Анри преди 4 години. Няма да му пожелавам успех, нито ще започна да гледам мачове на Барселона заради него. Чао, испанец, няма да ни липсваш.

По-притеснителното е крайно подлото изказване на г-н Насри, който съвсем открито си позволи да използва думата „disrespectful“ по адрес на феновете на Арсенал. Сякаш ние сме глупаците, които ще се вържем, че той иска да остане в отбора, но още няма нищо конкретно с подписването на нов договор. Съжалявам, Сами, но не всичко е KC and the Sunshine band, когато си позволиш да се държиш така с Arsenal FC. Единственият, който показва „disrespect“ в ситуацията, си ти и се надявам час по-скоро да се освободиш от свещената фланелка, а и нас от присъствието си. Доста бързо успя да ни покажеш, че тези съмнителни прояви по лагерите с френския национален отбор не са признак на страст към играта, а чиста проба мръсни номера от един егоцентричен малък човек.

В тези времена, в които определено не сме най-успешният отбор на Острова, трябва да поглеждаме към нещата, които са направили Арсенал велик през годините. А това, което се случва в момента, е, че огладнелите за пари, смешни континентални футболистчета се подиграват с традициите на клуба. Имали сме далеч по-дълги периоди без трофеи във великата ни история, но сме вдигали глава и винаги сме били топ отбор, не заради уникално технични играчи, а заради хора като Питър Стори, Тони Адамс, Дейвид О’Лиъри и Франк МакЛинток. Ние сме Arsenal Football Club и дребните хора нямат място при нас. Up the Arsenal!

Нагоре