Archive for март, 2011

Gone, but never forgotten!

Здравейте,

Предвид обстоятелствата и ситуацията около блога напоследък, наистина не знам как да започна. Като гледам това „3 points, please!“ oт преди мача със Стоук, ми идва буквално да излея мислите си за всеки един момент оттогава досега. Колкото и да ми се иска всичко да беше отразено тук, обаче, това така и не се получи. Днешното включване също няма да  покрие този период, но се надявам да послужи за нещо далеч по-важно.

Винаги съм вярвал, че освен да се събират със свои съмишленици, членовете на фенклуба имат за задължение, да разпространяват идеята Арсенал в България. Това може да се направи по много различни начини, дори и неволно понякога, а за в бъдеще, със сигурност ще намираме нови и нови възможности да го правим. Днес, обаче, е ден, в който трябва да се върнем назад. Назад с поглед към човека, който олицетворява тази идея напълно.

На 31.03.2001г. смъртта си намира Дейвид Рокасъл и то само на 33 години. За тези 10 години са изписани куп неща за Роки. Коментари на журналисти, приятели, роднини, съотборници, футболисти от други отбори и какво ли още не. Аз лично не мога да обясня огромната си привързаност към този човек. Никога не съм го наблюдавал да играе, никога не съм го виждал и да гледа мач на „Хайбъри“. Разбрах, че съществува, чак след като той вече не бе сред живите. От този момент нататък, се постарах да разбера всичко за него. Не мога да опиша каква емоция бе за мен да разучавам живота на този човек. И не говоря за невероятните му голове, или за начина, по който се хвърля в мачовете като за последно. Най-голямо впечатление прави отношението на другите хора към него. Там Роки печели безсмъртието си. Ако някога, някъде е съществувал някой, който да даде смисъл на израза role model, това е той.

Не възнамерявам да копирам примери, или да тръгна да обяснявам къде е роден, колко гола за Арсенал има и как точно умира. Историята му е достъпна за всеки, който се поинтересува от нея. Важното в днешния ден, е да се съберем около идеята да поддържаме пламъка на Роки жив и да почетем паметта му.

И сега, чудейки се как да завърша, слушайки песента на Away Boyz за Роки, все още недоумявам как може един футболист от Острова да стигне до толкова много сърца по света. Края на март е винаги трескав период за феновете на Арсенал. И въпреки дребните дразги и неразбирателства между хората, въпреки недоволството от съдийски и треньорски решения, през последните десет години, един човек, който дори не е сред живите, успява да обедини всички. Явно има някои хора, които просто го могат. За жалост, те си отиват първи.

Rocky Tribute in the ASCB forum

Tribute#1

Tribute#2

Намерих сестрата на Роки в Facebook – Karen Rocastle-Hamilton. Написах и няколко реда от името на фенклуба. Който има желание, може да отправи и лично обръщение.

Също така, на JustGiving.com, в момента се събират пари в памет на Роки, които ще отидат за децата в GOSH(Great Ormond Street Hospital). В случай, че някой се чувства готов да подпомогне каузата, нека действа.

Това е от мен. Да пожелаем успех на момчетата в оставащите мачове, но да се постараем да не забраваме и дойстойните им предшественици.

GONE, BUT NEVER FORGOTTEN!

02.05.1967 – 31.03. 2001

3 points, please

Здравейте, приятели!

Както навярно сте забелязали, блогът не е особено редовен напоследък, което се дължи на нарастващите ангажименти на хората, които се занимават с него. Надяваме се да продължим да ви радваме с коментари и анализи на събитията около любимия Арсенал, въпреки че става все по-трудно. :)

Номер 1, въпреки загубения финал

Днес се изправяме срещу Съндърланд на нашия стадион, ден след като Венгер беше обявен за Мениджър на месеца. Предполагам, няма човек на когото да не е известно проклятието около тази награда. Надявам се да разбием прокобата, като вземем жизненоважните 3 точки срещу Съндърланд.

След като загубихме финала за Карлинг, очакванията на много хора са за тотален срив в близките седмици. Резултатът срещу Лейтън Ориент едва ли е показателен нито за това, че са прави, нито за обратното. Така че днес е моментът на истината. Нерядко сме пропускали да се възползваме от грешки на директните ни противници, и ако го направим отново сега, всичките приказки за промяна в характера и израстване ще излетят през прозореца.

„Черните котки“ не се представят никак добре навън срещу големите отбори, откакто биха Челси през ноември, което ни дава още по-голямо предимство. Доста вероятно е да получим гол, най-вероятно плод на работата на Гиан, но е и доста ключово да не получаваме първи гол в мача. Колкото и открито да се опитват да играят Съндърланд навън, едва ли биха рискували твърде много срещу отбор като нашия.

А в отсъствието на контузените ни футболисти – ван Перси, Фабрегас, Уолкът, а сега и Сонг, задачата не е толкова лесна. Не можем да противопоставим най-доброто, с което разполагаме, но същото може да се каже и за противника ни. Майкъл Търнър, Зенден и Катърмол са контузени при тях, като липсата на последното лице ни обнадеждава, че може да завършим мача без повече сериозни контузии.

Добре е да се помни цената на грешките

Със сигурност Арсенал ще трябва да внимава за контраатаки и при статичните положения, което прави концентрацията в защита основен фактор за изхода от мача. Кошелни вероятно няма да забрави скоро финала с Бирмингам, а и не трябва да го забравя. Срамът и чувството за вина могат да имат позитивен отглас, ако бъдат превърнати в енергия за победа. За мен Кошелни не е от хората, които ще загърбят всичкия положен труд досега, за да страдат за една единствена фатална грешка. Затова и очаквам да видим много старание от французина в стремежа към  „изкупление“.

Положителната новина днес е свързана със завръщането на Аарън Рамзи, който прекара известно време под наем в Кардиф и дори поиска да удължи престоя си там, докато възвърне най-добрата си форма, и в случай, че няма място за него в сметките на Венгер до края на сезона. Очевидно Арсен му е намерил място, щом върна уелсеца в отбора. Съвсем разбираемо е, на фона на всичките липси в състава ни.

Мосюто е оптимист и за психическото му възстановяване, като казва и че момчето няма да има проблемите на Едуардо. За мен е крайно време, някой от „жертвите“ на криворазбрания „английски футбол“ да се завърне в целия си блясък и да получи втори шанс за кариерата си.

Ако днес спечелим срещата си, можем спокойно да погледнем към двата мача, които ни интересуват най-много след днешния. Ливърпул срещу Ман Юнайтед на Анфийлд може да ни направи чудесен неделен подарък, ако мърсисайдци не са забравили как да използват омразата си към отбора на Фъргюсън. И, разбира се, срещата – реванш с Барселона, която неизбежно приближава. Но за нея, по-натам. :)

Сега ви пожелавам лек съботен следобед и победа на Арсенал, която може да ни приближи на един дъх разстояние от лидера в класирането – Манчестър Юнайтед.

Нагоре