Buenas noches, compañeros!

Дотук ме доведе желанието ми да не повтарям началния поздрав. :) С особено удоволствие ще погледна назад към мач, който затвърди шампионските ни аспирации. Като фенове на Арсенал трябва да сме особено горди от начина, по който успехът бе постигнат. Най-вече заради наклона на везните на футболната асоциация.

Това наричам "добър повод за радост"!

С оглед на моята злопаметност мога да кажа, че няма съдия, който да не е направил поне един лош мач с нашия отбор, но случаите за Лий Мейсън са рядкост. За момент оставяме на страна важния първи гол на Евъртън. За мен още по-голямо впечатление оставиха минутите след него, когато вината не можеше да бъде прехвърлена на господин Чайлд (страничният съдия). С хората в бара се пошегувахме, че играта се нуждае от повече странични съдии от женски пол. :)

Иначе фауловете отсъдени срещу двата тима в първата част се различаваха доста отчетливо. Провокациите на Микел Артета не са нещо ново и съм го виждал неведнъж да вбесява и наши важни опоненти, затова това не ме учуди толкова. По потресаващ е начина по който британските коментори сякаш по някакъв необясним рефлекс не чакат повторение, за да „оневинят“ авторите на зверските влизания. В случая играч, който много уважавам, Джак Родуел, скочи с двата крака срещу Уолкът. Първите думи бяха как влизането не било „злонамерено“ (*любимата им дума – malicious). В следващата секунда обаче дойде повторението и англичаните набързо започнаха да замазват положението. Защо? Тази ксенофобска нация сякаш се опитва със зъби  и нокти да запази някакво погрешно разбиране за идентичност. Ако X и Z не са такъв тип играчи, кой е такъв тип играч? Повече по темата когато на някое гостуване линейката стане главно действащо лице.

Робин си плати че помогна на Артета за най-бързото изправяне в неговата кариера.

Срещата започна с много раздаване от халфовата линия на Евъртън и в средата на терена бе истинска битка. Фелаини бе може би играч на мача, като от нашите играчи Косчелни и Саня бяха моите претенденти за приза. След като одържахме началния тласък на гостите(колко абсурдно звучи!) очаквах малко по малко да поемем контрол, но тогава дойде това безумно решение. Огромното, неизмеримо пространство за интерпретация, което УЕФА и ФИФА са оставили след въвеждането на „пасивната“ засада неведнъж е водело до такива абсурди. Напоследък обаче съдиите показваха постоянство, като обикновено дори след удари флагът се вдига (в случай на добавка от съотборник). Не и във вторник вечер! Докосването на Косчелни дойде в момент, в който бе очевидно за кого е бил адресиран неточният пас. За щастливия голмайстор Саха.

Разбира се, голът бе голяма плесница за домакините, но поне атаките им зачестиха. Въпреки това си личеше, че през втората част ще ни трябват повече усилия и най-вече концентрация в завършващата фаза. Изненадващото във второто полувреме бе решителното действие на Арсен с трите смени. Колкото и да не бях убеден в появилите се играчи (особено плахият Диаби), всеки от тях изигра малка роля в нашия пълен обрат. Голът на Аршавин показва точно колко ирония има понякога във футбола. Андрей се нуждаеше от подобен „момент на истината“. Сега ще разберем дали действително увереността е била проблемът. С руснака в игра лявата ни зона е отслабена в дефанзивен план, но в предстоящите двубои имаме повече домакинства и Андрей би помогнал значително.

Ван Перси успя да успокои нервите си след размяна на няколко холандски любезности с Хайтинга и това ни помогна да завършим мача с единадесет играча. :) Голът на Косчелни дойде след добър ъглов удар на Робин и затвърди зародилата се през този сезон липса на концентрация в защитата на Евъртън. Дейвид Мойс има какво да подобри.

Инициативата остана в нас от мига, в който изравнихме резултата. Малко преди втория гол бе показана куриозната статистика от 100% притежание на топката в наша полза, в коята обаче съм склонен да се съмнявам. В края на краищата, за Арсен и компания остава гордостта от трите точки в момент на несправедливост.

Aндрей - проява на класа в решаващ момент.

Особено впечатляващи бяха Лоран и Бакари, а дори Никлас Бендтнер изигра своята роля, като влизането му определено ни помогна да задържим топката в половината на „карамелите“. Остава да разберем какво се случи с Алекс Сонг, защото това може да ни донесе сериозна причина за притеснение в идните дни.

Победи за другите два близки съперника. Дали Юнайтед ще задържат тази домакинска форма до края на сезона? Ще бъде интересно в оставащите четиринадесет мача. Челси възвръщат успеваемостта си пред противниковата врата в момент, в който това може да е от наша полза.

А сега кратък поглед към затворения трансферен прозорец. Аз харесвам Анди Керъл като играч, най-вече на терена, защото извън него има твърде много негови „подобия“. Задължен съм му от дните на дълги и вълнуващи нощи с играта „Football Manager“. Но тази цена мина всякакви граници. Той би струвал толкова само ако се утвърди и развие всяка частица от своя талант. Огромно условие, което за мен изглежда неизпълнимо. А момчето си признава, че не е искал да напуска, но за съжаление Майк Ашли знае колко пайове може да си купи за 35 милиона лири.

По тази и други причини Ливърпул и Челси откраднаха заглавията, а Хари Реднап донесе нов комедиен елемент за всеки, който не мисли доброто на „шпорите“. При Челси причините бяха по-скоро „политически“, като въпреки внушителната цифра от 75 милиона (в ден в който „сините“ са обявили загуби от други 70 милиона и то в сезон на дубъл!) съставът е подсилен единствено с двама играчи. Ще видим кой от двата отбора ще изглежда малко по-разумно в края на сезона и кой ще се провали под тежестта на очакванията.

Ще видим и дали ще си „платим“ за вярата на Арсен в Скилачи и бързото възстановяване на Вермален. Такива тънки сметки неведнъж са ни коствали, остава да се надяваме късметът с контузиите да не се влоши драстично до края на сезона. Лично аз не съм убеден и че имаме адекватен заместник на Сонг, но това е тема за по-предсказуема дискусия.

Лоран бе достоен претендент за "играч на мача".

С гордост ви казвам лека нощ и не забравяйте, Арсенал могат да победят дори футболната асоциация, стига да вярват в себе си!