Archive for февруари, 2011

Сега си позволяваме да мислим за сряда

Добър вечер, драги читатели!

Трудно ще е да се каже твърде много за днешното представяне. Ако се случваше по-рядко може би суперлативите щяха да изглеждат по-естествено. Категоричен контрол над събитията и потресаваща ефективност характеризираха един крайно типичен съботен следобед.

Най-големият ми спомен от този мач ще е нечуваният коментар, с който гледах мача. В България хората често се оплакват къде с причина, къде без причина от екипа на Диема. Това не е лесна професия и няма начин да се угоди на всички. Но днешното представяне на Анди Таунсенд и неговият събеседник, който и да е бе той, мина всички рекорди. В момента в който Тио подаде на Робин и най-сетне страстите се поуспокоиха малко, Анди започна да говори за „вероятна засада“. Говори, говори.. На терена нещата поутихнаха точно в онези минути и следващият път, когато погледнах часовника, бяха изминали десет минути. Не преувеличавам. Десет минути минаха в дискусия дали ван Перси е в засада и как правилата били неразбираеми. Абсолютна подигравка и се надявам този комик да си плати по някакъв начин за нея. А Робин дори бе зад Тио по време на асистенцията. Невероятно.

В онзи момент ми се искаше някой да беше слушал моя коментар на мача Юнайтед – Сити. С удоволствие бих получавал такова щедро възнаграждение, за да подронвам авторитета на лидерите. Но все пак трябва да отбележа, че голът на Рууни бе сензационен и естествено дойде в перфектен за тях момент.

Два гола за човека във форма.

А сега към по-красивите и приятни мисли. В освежаващо интервю след мача Мик Маккарти се призна за победен и похвали тима ни. Той е добродушен човек, но и на него се е случвало да се изказва за неща, за които няма представа. Днес обаче оценката му бе реална. След толкова години на газене на малки отбори у дома все повече се опитвам да поглеждам нещата от друга перспектива. Какво им е на играчите на Уувлс? Очевидно за да се опитват да се надиграват с нас им е нужна удивителна издръжливост, все пак отбори като Юнайтед и Челси не са се опитвали да го правят вече няколко мача. Това бе очевидно в миговете, когато се опитваха да блокират бързите изпълнения на фаулове, само и само да получат глътка въздух и да се прегрупират преди следващата серия от прерязващи пасове.

Повечето играчи бяха на висота, като изключим може би резервите, които влязоха в момент, в който мачът изглеждаше решен. Остава само Джак да започне да стреля. Аз не очаквам от Тио 100% успеваемост, но при него прогресът е очевиден, когато няма контузии. Пропускът все пак беше впечатляващ. Сеск и Аршавин също бяха много активни, а Робин за малко да отбележи още един хеттрик. Девет гола в пет мача за него.

Защитата изглеждаше добре, с изключения на леките момети на паника. Счезни е смел и хладнокръвен и сякаш и неговите партньори в отбрана не се страхуват да разчитат на него. Най-големите тестове предстоят, естествено.

"We only have one Song"

За мен Сонг е интегрална част от схемата и може би уникален играч в тима с оглед на физическата му и дефанзивна роля. Емануел Фримпонг никога не е играл на такова ниво колкото и да е ми симпатичен. Алекс ще изиграе ключова роля в сряда, а и до края на сезона. Още един играч, чието здраве е от жизнено значение за шансовете ни.

Така след три точки и добро представяне можем да обърнем фокуса към сряда вечер. Работата бе добре свършена и се надявам да не изпускаме от очи първенството нито за миг, независимо от възможните изходи на другите турнири.

Новината от последните минути е, че Насри има вероятност да играе в първия мач срещу Барселона! На това му казвам храна за размисъл. :) Повече информация ще излезе в следващите дни.

Лека предстояща седмица и по-малко безсънни нощи след сряда, ви пожелавам!

-Без да имам нещо общо с нея, не забравяйте да участвате в играта на блога! ;)

Подготовката за финалния спринт

Привет!

Странен беше мачът в събота. Не мога да не започна от него, защото тепърва ще разберем последствията от кражбата. Ако има нещо, което влияе наистина лошо на кръвното ми налягане, това е футболът. Гневът и ожесточеността са необясними феномени за неутралната публика. Точно затова тази публика пропуска смисъла в подкрепата на един отбор.  Милиони души по целия свят са беснели пред големи и малки екрани в минутите след двубоя. Лично аз, за втори път в рамките на година, се чудех дали не е по-добре да се откажа от всичко. За мое собствено добро. Следващият съботен следобед изглеждаше толкова далеч в онези минути, а знаех, че „доброто“ настроение ще ме държи и през седмицата. Също така няма причина този цирк да не се повтори. Има ли човек сред нас, който би искал да го преживее отново?

Висшата лига също може да е страна на чудесата.

Но ето ме тук по-малко от седмица след това, изпълнен с (необоснована на този етап) надежда и очакване. Чета новини, мнения и прогнози и ми се иска мачът да започне колкото се може по-скоро. Понякога футболът си е чист мазохизъм, особено когато цялото това очакване остане напразно. А моментът е от решаващо значение за сезона ни, като надвисналият европейски облак отново може да прати мотивацията и концентрацията ни по дяволите. Неведнъж в последните безплодни години кампаниите свършваха с отпадането от европейската сцена. Често провалите идваха и след пауза за националните отбори. Разликата в представянията ни винаги е осезаема, когато играчите са летяли през седмицата.

Сега имаме и още един фактор. Досещате се. Пропиляната преднина от „Сейнт Джеймс“. На този етап въпросът „чия е вината?“ трябва да остане на заден план. Допълнителен заряд идва и от последния мач на Уулвърхемптън в елита. Бих определил победата им над Юнайтед като „странна“, но е добре дошла. Също така и заслужена, но пък поне три или четири тима заслужаваха да победят манчестърци през сезона и от тази гледна точка това не е нещо ново.

Eдин от играчите на сезона наближава своето завръщане!

Карл Хенри ще вземе участие. Знаем, че каквото и да направи, вероятността да получи подобаващо наказание е минимална, остава надеждата. Надеждата всички да са живи и здрави за следващите битки.

Реакцията от цялата помия, която се изсипа върху нас от високите нива на асоциацията, ще преопредели съдбата ни. Това изречение няма да изненада никого, но лично аз съм отегчен да говоря за предишни провали на тима след несправедливи загуби. Рядко реагираме добре, но като цяло досегашното ни представяне през сезона е обнадеждаващо.

Дали психологическият подход на Арсен ще помогне в такъв момент?

Обнадеждаващи са новините и от Арсен Венгер. Нашият мениджър заяви, че Джуру и Сонг най-вероятно ще са готови за събота. Други две новини са завръщането на Денилсон и „леката контузия“ на Росицки. Познайте коя от двете е лошата новина. :) Вермален е започнал леки тренировки, като „Професорът“ се надява да го видим в игра до три седмици. Сеск и Робин естествено се завръщат в групата след „почивката“ от националните им отбори. Насри вече тренира, очаква се да е готов до седмица. Изобщо добрите новини преобладават в подготовката за финалния спринт. Очакваме отговора на играчите на терена.

Мнозина хора споделят моето мнение, че болката от футбола се лекува с още футбол. Сами се досещате в кои случаи това не е точно така. Дано събота не е такъв случай.

Юнайтед са домакини на Сити. Ранният мач от кръга ще е интересен, но аз предпочитам да се концентрирам върху нашето представяне. В оставащите тринадесет двубоя може да се случи много.

Да си пожелаем убедителна реакция, часа и мястото на срещата „след мача“ са известни! :)
И не забравяйте да участвате в новото издание на играта на блога (банера отдясно), има много интересни награди.

‘How much have they been paid?’, Cesc asked…

Glory, glory FA!

Не минаха и 4 дена, откакто съдиите решиха да се изгаврят с отбора на Арсенал с безумния гол от засада на Саха. Сеск си позволи да критикува рефера, което доведе до поредица от сълзливи интервюта на Дейвид Мойс, в които шотландеца отчаяно се опитваше да обвини капитана ни за повече от заслужената загуба на своя отбор. Отбор, който едва успя да създаде едно положение за целия мач и да отбележи след абсурдна грешка на лайнсмена. Единствената вина на Фабрегас в случая беше продуктивната му игра срещу „карамелите“.
Ако тогава не успяха да ни отнемат точки, то срещу Нюкасъл съдийската бригада може да се чувства напълно удовлетворена от добре свършената работа.
Няма да се впускам в подробности за първото полувреме, то протече по най-добрия възможен начин за нас, като дори нямахме изпуснати чисти положения, за които да съжаляваме. Явно обаче развоя на мача не се хареса на някои представители на ФА, присъстващи на терена, а именно на дебелата тъпа путка фил даут(ако някой очаква да се извиня за думите си или да ги смекча, може да си помисли отново).
И така, във вторник наш играч се осмелява да постави под съмнение честността на съдиите и в събота техният отговор е повече от едносмислен.
Нюкасъл бяха в шок и паника от случаващото се през първата част и единствената им цел беше да намалят резултата, респективно срама. Едва ли някой от тях е очаквал обрат, изравняване или каквото и да е било. Защото на терена нямаше налично основание за това.
Всички знаят, че Джоуи Бартън е социопат. Всички знаят и че социопатите са склонни да навредят на други хора, особено ако не бъдат озаптявани и наказвани. Всички, освен фил даут. Бартън влиза на Аршавин доста грубо още в края на първото полувреме и получава приятелско потупване по рамото. Влизането му срещу Диаби през второто полувреме отново не получава никакво внимание от рефера. И това ни води до логичния въпрос – кой е основният фактор, който води до саморазправа? Ненаказуемост, в конкретния случай граничеща с анархия, що се отнася до футболистите на Нюкасъл и свърхнаказауемост спрямо нашите момчета. Естествено, не оневинявам Диаби за проявената глупост, но го разбирам напълно. Той трябваше да е подготвен за такива провокации, но не беше. И все пак това едва ли спечели точката на Нюкасъл. Дори и с човек по-малко, обратът все още граничеше с невъзможното. И тогава фил даут реши да се намеси, отсъждайки леката дузпа за нарушение на Кошелни срещу Бест, като т.нар. нападател едва не го лиши от поколение преди въпросния „фаул“. Както и да е, това се случва и именно в такива моменти преднина от 4 гола идва в голяма помощ. Секунди след  като Бартън отбелязва е и другата спорна ситуация, 3-та подред, когато Счезни задържа топката и Кевин Нолан го сваля с ключ на земята. Явно в света на съдиите в тази ситуация не могат да бъдат намерени никакви паралели с изгонването на Диаби. Нолан получава само жълт картон и шоуто продължава. Натискът на домакините се засилва, което довежда до отменен гол на Бест, несправедливо – факт,  след като Росицки лениво се поклаща дотолкова близо до вратата, че да покрие засадата. Бест все пак успява да отбележи и легитимен гол, надвивайки Клиши във въздушен двубой – каква изненада.
Едва ли някой извън света на Арсенал ще си спомни, че след това отборът ни наистина успокои топката и дори се опита да изнесе играта по-напред в противниковото поле. Атаките на Нюкасъл станаха все по-редки и зле организирани, 1-2 слаби удара профучаха около вратата на поляка, но в този момент аз лично не очаквах повторно съживяване на Нюкасъл. Колко наивно от моя страна да отхвърля поредната доза реферска реанимация. Ако първата дузпа ви се стори пресилената и смешна, то само си спомнете втората. Трима души скачат за топката, двама с червени фанелки и един с черно-бяла. Този с черно-бялата фанелка се строполява на земята и съотборниците му и публиката скачат на крака и започват да размахват ръце. Стабилен рефер би отминал ситуацията, но за даут беше напълно достатъчно, за да възвърне отдавна загубената си ерекция и да посочи бялата точка за втори път в мача. А се намираше точно на срещуположната страна на случващото се, като на пътя му имаше и 6-7 човека от двата отбора, сигнал на страничния рефер също нямаше. И все пак зорките очи на даут видяха „зверското нарушение“, на което дори реферите в Испания биха поклатили глава с усмивка.
След като и втората дузпа опъна мрежата, на мен поне ми беше ясно, че ще получим и изравнителен гол. Дали от някой корнер, дали защото Фабрегас се преструваше на дефанзивен халф, а всъщност е брилянтен плеймейкър. Естествено, за да се налее още повече абсурд, най-голямото дърво на света Тиоте, когото преди мача бих номинирала винаги за червен картон или счупване на крак на наш играч, вкара воле от около 25 метра, дълбоко в ъгъла на вратата. Дори Марко ван Бастен щеше да присвие очи от завист. След героизмите на Дани Роуз, това се нарежда високо в ранглистата на идиотщините, които ни се случват в най-неподходящите моменти. Този път дори няма грешка на Алмуния, която да смечки положението. Дотук имаше 5 ключови ситуации, които подлежат на съмнение – неосъществилото се изгонване на Бартън и Нолан, двете безумни дузпи и отменения гол на Бест. Всичките решения, оградени с много дебели въпросителни. И въпреки всичко това, Робин ван Перси излезна сам срещу вратаря и вкара гол, който по-късно беше отменен за засада. Доста тънка засада наистина, но достатъчна, за да се произведе може би единственото правилно решение в мача, това прави 1 от 6, като 5 от шестте са в наш ущърб. Обикновено в такъв мач отборът, претърпял подобна резачка щеше да загуби разгромно, вместо това ние излезнахме с повече точки от кръга от „непобедимите“ вече Ман Юнайтед. Ако очаквате да обвиня нашите играчи за случилото се, не сте на правилното място. Момчетата направиха всичко възможно да спечелят мача дори след изгонването на Диаби и контузията на Джуру. Обвиненията, че Нюкасъл са ни сплашили с агресията си не са никак на място, имайки предвид, че става дума за агресия не във футболния смисъл, а в смисъла, описан в правните книги. Техният отбор от затворници и хулигани може да е много симпатичен, аз го знам най-добре, когато обаче това се пренесе и на терена и не бъде наказано по никакъв начин, престъпваме в една територия, която не трябва да има нищо общо със спорта. Повечето ни футболисти показаха здрави нерви и отказаха да играят играта на провокация, с която домакините се опитваха да заменят истинската игра. Ако обвиняваме играчите за това, че не са отвърнали на злобата със злоба, то поведението на Диаби трябва да бъде прието за правилно.
Понякога остава усещането, че хората с правилна позиция по основните въпроси, касаещи футбола, са твърде малко. В медиите, сред противниците ни, навсякъде се наслагва мнението, че Венгер се оплаква и играчите на Арсенал са ревльовци. Е, този път всички в лагера ни си мълчат, но всички знаем и какво си мислят. Знам, че момчетата ще се опитат да спечелят титлата и ако го направят, ще е в лига с 21 отбора.
А отборът на Футболната Асоциация вчера достигна дъното. . За тези от вас, които не са гледали всички мачове, същият страничен рефер от мача с Евертън (дори няма да си направя труда да гугълна името му) пусна два гола от засада на Стоук Сити…Когато некадърността граничи с престъпност, нормално е да изникнат логични въпроси. Като например: Колко им плащат? Ако 2007/08 ви се струва твърде отдавна, имате страхотния шанс да видите повторение на сезона в близките месеци. От ФА са подготвили и интересни изненади, с които да разнообразят ежедневието на тези от нас, които още вярваме в английския футбол.
Вчерашният мач бил визитката на Висшата Лига, каква визитка само…изписана със срам.

На гости на „джордитата“

Харизмата на противоречивата личност

Здравейте, артилеристи!
Това, което ще прочетете, не е превюто, което се въртеше в главата ми преди няколко седмици. Знаете за моите пристрастия към отбора на Нюкасъл и към техния вече бивш играч Анди Керъл. Логично, очаквах днес той да е най-големият ни проблем. Щях да споделя с вас теорията си колко много дължи Керъл на изпадането на Нюкасъл пред 2009-а и на опита си в една физическа лига с наличието на отбори като Кардиф и Шефийлд. Наистина мисля, че той нямаше да е играчът, който е сега, ако не беше попаднал в тази среда, макар и поради не толкова благоприятни причини. Все пак той успя да извлече максимума от участието си в Кока-Кола Шампионата и резултатът е, че сега държи трансферния рекорд за англичанин и то без някой задморски клуб да е извадил парите. Изпадналият до последна дупка на кавала Ливърпул, интересен дотолкова, че да забавлява привъжениците на другите „сили“ в Англия, показа амбиция или по-скоро паника, привличайки родения в Гейтсхед нападател. Амбиция, защото Fenway Sports Group очевидно има големи надежди за инвестицията си в гиганта от Мърсисайд в дни, в които гигантът изглежда миниатюрен. А паника, защото Торес очевидно загуби всички надежди за бляскаво бъдеще на „червените“. Причината, поради която немалко наши футболисти напуснаха Арсенал в разгара на транзитния период. Не знам как ви звучат думите ми, но далеч не обвинявам Торес. Играч от неговия калибър, с неговия талант и на неговата възраст винаги ще избере сигурната опция. Колкото  и в Испания да го възприемат като англичанин, той дори не е местно момче, така че Челси вероятно е точно, колкото заслужава.
Това, което ме изненада, беше напускането на Керъл по средата на сезона, в момент, в който Нюкасъл се нуждаят от него, макар и да не си личи от последните им мачове. Наистина не го очаквах. Съпътстващите скандали бяха колкото присъщи за Майк Ашли, толкова и за Керъл. Вероятно няма да разберем истината, докато Керъл не се откаже от футбола и не издаде биографията си. Естествено, логиката и интуицията ме карат да вярвам на момчето повече, отколкото на Джаба, но проблемът, когато харесваш тези играчи, е, че е доста вероятно да те вкарат в размисли и съмнения. Затова няма да се правя на детектив, профайлър и философ и да разсъждавам дали усмивката му на първите снимки с червения екип е лицемерна, защото сухият факт няма да се промени.  А той е, че колосалният нападател вече е играч на Пуул и ако запази доброто си представяне и продължи да се развива, те ще получат плодовете за безумно скъпата цена, която платиха.

Въпросът е колко ще ни струва контузията?

Така че да се върнем на нашия мач. След като успяхме да бием Евертън и страничния съдия, вероятно очакванията към нас са огромни. Може би ако отборът е способен да печели въпреки подобни тесли, това наистина ще е нашата година. Все пак вече повече от половин сезон Юнайтед получават не рамо, а направ гръб от Футболната асоциация. Можем ли наистина да се опрем на това? Вероятно да, ако всички средства са налице. Мачът с Евертън ни лиши и от Сонг, което беше най-голямото ми опасение, още преди да се случи. Евентуалната загуба на Сонг ще доведе до Диаби/Денилсон всяка седмица на терена, не знам доколко добрата ни програма ще издържи на подобен натиск. Тио Уолкът, който също накуцваше срещу „карамелите“, за щастие, е възстановен. Не бих могла да позная стартовия състав, предполагам Ван Перси би могъл да си почине и да видим Шамак на негово място. Естествено, след 7-те гола в 6 мача, това би било трудно решение за Венгер, но с историята на холандеца подобна мисъл винаги ще минава през моята глава.

В кръга на прожекторите

Далеч по-интересното нещо от състава ни за мача е интервюто с Войчех да-кажем- Счезни(имам усещането, че дори на бенефиса му няма да знаем името) в Guardian.
Препоръчвам го горещо на всички, които знаят доста добре английски. Младият поляк е изключително забавна и откровена личност и ако още не е спечелил симпатиите ви с героичните си разтягания и излизания, то може би голямата му уста ще ви грабне.
В интервюто Войчех споделя за подвига на баща си Масией Счезни(който, ако не знаете, също е бил много голям вратар), когато ударил Роберто Манчини в лицето. Войчех се надява Манчини да си го спомня добре. В интервюто се говори още за прехода от шестхилядния стадион на Брентфорд в Лига 1 до мач на Ноу Камп за Шампионската лига.  Войчех си признава, че е извадил късмет, но всички ние знаем, че не е така. :) Естествено, другият фокус е страховитата реколта полски вратари, както и борбата за No1 в националния отбор. Според Счезни битката ще спечели този, който се наложи като No1 и в Арсенал.
Младежът се оплаква и от розовия екип, който е принуден да носи, като изказва и твърдението, че Йенс Леман вероятно би го изгорил на негово място. Никакво съмнение по въпроса :D Говорейки за Леман, той също се нареди на опашката хора, които се надпреварват да хвалят поляка, като подкрепи Анри в думите му, че можем да спечелим титлата и се надява да го направим. Други интересни моменти в интервюто са, когато Сзечни си признава, че преди футбола се е занимавал с класически бални танци, както и с хвърляне на копие. Каква комбинация само…
Интересни са и думите на Венгер по въпроса с финансовото ограничаване на клубовете през 2012/13, но от интервюто на Професора става ясно, че това е по-скоро идея на UEFA, отколкото план и до осъществяването й ще трябва да се свърши доста работа. Аз лично бих била по-доволна, ако се въведат видео повторения на спорни ситуации, както е в тениса с Ястребовото око, но това вероятно е твърде амбициозно.
Не мога да не обърна внимание и на факта, че заради финала за Карлинг и разместването в програмата имаме възможност да спечелим титлата на Уайт Харт Лейн и вероятно да ознаменуваме местенето на скъмс по най-подходящия възможен начин. :D Сериозно, тези два мача в последния кръг за Челси и Арсенал може би ще са решаващите.
Общо взето, това е от света на Арсенал за днес. Не забравяйте да участвате и в новото издание на играта на блога, подготвили сме много интересни награди!
Пожелавам ви приятен футболен следобед и победа на Арсенал! :)

51:49

Светозар Стойчев (zacky)

Връщайки календара с една година назад, ще се опитам да направя някои съпоставки между състава, формата и временното класиране на сегашния Арсенал и отбора преди една година, като на тази база ще дам и своята абсолютно пристрастна прогноза за шансовете ни да триумфираме с шампионската титла през май.

На първо място би било интересно да се спомене, че в началото на февруари 2010г. при 24 изиграни мача от първенството, Арсенал е спечелил 49 точки, при абсолютно еднакъв брой победи, равенства и загуби, колкото са те в момента, а именно 15 победи, 4 равенства и 5 загуби. Головата разлика през 2010 е + 32 (60/28), а сега + 27 (50/23). Добро впечатление правят по-малкото допуснати голове през настоящата кампания, като тенденцията за стабилизиране на защитата е особено отчетлива от началото на новата година – един допуснат (100% нередовен) гол в 5 мача. Важно е да се има предвид, че до този етап на сезона през 2010 г., защитата ни е действала с титулярните си централни бранители Галас и Вермален, докато през настоящия сезон Вермален е изиграл едва три мача, последният от които в началото на м. Септември. Най-добрата защита до момента (тази на Челси) е допуснала само два гола по-малко. Предвид предстоящото завръщане на Вермален и добрия синхрон между действащите основни изпълнители в ценралната зона – Джору и Кошчелни, можем да очакваме допълнително стабилизиране на играта ни в защита. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото на силното представяне на Саня, на очевидното подобрение в играта на Клиши през последните седмици и най-вече на новия титулярен страж Счезни, който компенсира липсата на опит с впечатляващо спокойствие и достатъчно авторитетни намеси, за да не допусне (редовен) гол в три поредни мача от първенството. За да сме коректни, трябва да отличим и доброто представяне на Фабиански, преди да се контузи. За съжаление, той ще пропусне остатъка от сезона, но ако трябва да съпоставим качеството на двойката Счезни – Алмуния с Алмуния – Фабиански от миналата година, поне аз смятам, че в момента вратарският пост се намира в по-сигурни ръце. Не на последно място е редно да отчетем и цялостното подобряване в синхрона, баланса и взаимодействието между линиите на защитата, центъра и нападението. С оглед на традиционно силната и разнообразна игра на отбора в атака можем да очакваме по-малкото отбелязани до момента голове да бъдат наваксани в предстоящите кръгове срещу по-неподготвените защити на отбори като Нюкясъл, Улвърхяптън, Уест Бромич и Блекпул.

Към същия момент през миналата година класирането на отборите, борещи се за титлата, е както следва:

1. Челси – 55 точки
2. Ман Юнайтед – 53 точки
3. Арсенал – 49 точки

Прави впечатление сходната дистанция от първия в класирането, но за разлика от тогава, в момента Арсенал е втори с аванс от 5 точки пред четвъртия Челси, с разменени домакински победи за двата отбора в директните мачове помежду им (следващият 25-ти кръг през миналия сезон ни поднесе загуба като гост с 0:2 от бъдещия шампион).

До края на първенството през миналата година Арсенал имаше да изиграе следните мачове:

Домакин (7): Ливърпул, Съндърланд, Бърнли, Уест Хям, Улвърхямтън, Ман Сити и Фулъм
Гост (7): Челси, Стоук Сити, Хъл Сити, Бирмингам Сити, тотнъм, Уигън и Блекбърн

До края на настоящия сезон на Арсенал предстоят следните срещи в Премиършип:

Домакин (7): Улвърхямптън, Стоук Сити, Съндърланд, Блекбърн, Ливърпул, Ман Юнайтед и Астън Вила
Гост (7): Нюкясъл Юнайтед, Уест Бромич, Блекпул, Болтън, Стоук Сити, Фулъм и тотнъм

Сравнявайки програмата до края на сезона през миналата и настоящата година, поне според мен, и в двата случая имаме сходен, относително благоприятен график за пролетния полусезон, съпоставен от една страна с изиграните до момента срещи и от друга – с програмата на преките ни съперници за титлата. Липсата на преки двубои с изоставащия за момента и подсилен с нови попълнения Челси е предимство. При сегашната ни позиция в класирането можем да отчетем като предимство и домакинския ни мач с водача Ман Ю, който най-вероятно ще има значението на six-pointer (т.е. мач, в който на практика се печелят/губят не 3, а 6 точки).

Въпреки неубедителните си представяния далеч от дома водачът във временото класиране и основен претендент за титлата Ман Ю продължава да е непобеден в мачовете за първенството от началото на сезона до момента. Носейки определна доза самочувствие, този факт, в комбинация с големия опит на отбора, (а защо не и с някои може би случайни съдийски грешки) придава собствена сила и позитивна енергия в представянето на Червените дяволи, осигурявайки им изгодна позиция преди решаващите срещи до края на първенството. От друга, положителна за нас, светлина, Юнайтед продължава да не намира верния ритъм в представянето си като гост, дори срещу далеч по-непретенциозни съперници от тези, които го очакват през следващите кръгове. Собственият ни горчив опит показва, че понякога прекъсването на дълга серия без загуба води до сериозни и трудно преодолими сривове в представянето на сваления от пиадестал довчерашен победител. Независимо от горните оценки и предположения или това долкото са обосновани, едно нещо е абсолютно сигурно – двата ни основни съперника за титлата ще загубят общо 6, 7 или 8 точки в двата преки сблъсъка помежду си. Имайки предвид новия импулс в играта на Челси, не би било голяма изненада, ако половината или по-голямата част от тези точки бъдат загубени от Ман Ю. Към този момент Ман Сити все още продължава да бъде определян като четвърти претендент за титлата, но, поне според мен, огормният потенциал на небесносините няма да бъде реализиран през настоящия сезон. До момента Сити е спечелил 5 от възможни 12 точки срещу преките си съперници, като на отбора предстоят тежки гостувания на Ман Ю и Челси. Това също би могло да донесе определено предимство на Арсенал.

Извън оставащите 14 срещи от първенството до края на сезон 2009/2010 отборът изигра още 4 мача от ШЛ – разменени гостувания на Порто и Барселона. Арсенал напусна турнира с наведена глава при общ резултат 6:3 от двата мача срещу испанския гранд, но разочарованието сякаш не беше свързано толкова с представянето ни, колкото с факта, че в двата мача загубихме Фабрегас и Галас до края на сезона, а също и Аршавин за повече от месец. На практика отборът бе осакатен за най-важната част от сезона, което предреши провала ни в Премиършип. Не трябва да забравяме, че освен без Фабрегас, Галас и Аршавин, завършихме сезона без Вермален (като това означаваше че защитата ни се крепеше на уморените плещи на Сол Кембъл и негодника Силвестре), в комбинация с „контузията” на нестабилния титулярен страж Алмуния, заместен от абсолютно неадекватния по това време Фабиански. Отсъствието на Ван Перси през сезона продължи повече от 4 месеца, като за наше огромно съжаление, впечатляващото му завръщане в края на мача с тотнъм през април бе твърде закъсняло, за да промени вече непредотвратимия пореден провал в края на сезона. Липсваше Аарън Рамзи (ако някой е забравил, имаме и такъв играч, доста качествен при това, преди да бъде осакатен в град Стоук през февруари). Нямаше ги Уилшър и Счезни. Не ни достигнаха 12 точки, за да сме шампиони. Не са никак малко, разбира се, но за мен това, което наистина не ни достигна, бяха контузените ни играчи. И като стана дума за нашите проблеми с персонала, редно е все пак да напомним, че шампионите Челси нямаха дългосрочно отсъстващи титулярни футболисти, с изключение на Есиен, който все пак се завърна преди решителните мачове в края на сезона, а единственият ключов играч, който липсваше на Ман Ю в последните кръгове, бе Уейн Рууни и между другото, представянето им буквално се срина, след като го загубиха през април.

Извън програмата във Висшата лига, през настояшия сезон отборът ще изиграе 4 сигурни мача – финал за Карлинг Къп срещу Бирмингам, 2 мача от 1/8-финалната фаза на ШЛ срещу Барселона и мач от петия кръг на ФА Къп срещу лондонския Лейтън Ориент. Какво могат да ни донесат тези срещи е въпрос на предположения и свободни интерпретации. Според мен, с оглед на всичко показано до момента, Арсенал, дори и само за да прекрати непрестанното натякване за липсата на медали, няма да пропусне шанса за спечелване на първия си трофей за сезона още в края на настоящия месец. Разбира се, нищо не е сигурно, но вероятността е много голяма. Следващият пети кръг от турнира за ФА Къп ни изправя срещу, на пръв поглед, слаб и непретенциозен съперник в лицето на Лейтън Ориент. Мисля, че историята на прогреса ни в турнирите за местните купи през настоящия сезон ясно показва, че всеки отбор, срещу който се изправяме, играе на предела на възможностите си и това, в съчетание с определено подценяване на съперника от наша страна, може да доведе до сериозни неприятности. Не мога да не спомена и факта, че за трети път през този сезон изготвянето на графика за мачовете от местните купи ни поставя в неизгодната позиция да играем два мача в рамките на три дни. Не ми е известно друг отбор от Премиершип да може да се „похвали” с подобна програма. Класирането ни на 1/4 финал едва ли може да бъде поставено под съмнение дори и от най-черногледите привърженици. Остава да се надяваме, че няма да се наложи да платим за преминаването напред с цената на преиграване или на нови заети легла в лазарета. Оттам-нататък, при отчитане на жребия за четвъртфиналите и състоянието на отбора през март, Арсенал запазва всички шансове да се бори с оставащите седем отбора от елита (ако няма мега изненади) за спечелването на еднинадесетата си купа на Футболната асоциация. Стигаме и до мача с Каталунското племе. За разлика от мнозина, лично аз, в никакъв случай не смятам, че преодоляването на Барса е невъзможно. Разбира се, испанците са тотален фаворит за спечелване на турнира и с оглед на моментната им форма няма как да е иначе. Неблагоприятно за нас се оказва отсътвието в първия мач на наказания Саня и на контузения Насри и това е твърде жалко, при положение че, поне според мен, резултатът от мача в Лондон ще има ключово значение за шансовете ни като цяло. Остава да видим какво ще се случи. Смятам, че бихме могли да извлечем позитиви, независимо от крайния изход, особено ако успеем да се противопоставим сериозно на испанските ни съперници. Преодоляването на клуб от ранга на Барса би ни заредило с много допълнителна увереност и самочувствие, макар че в никакъв случай не би ни превърнало в новия фаворит за спечелване на турнира. Твърде често подобни турнири се печелят от най-прагматичния и добре защитаващ се отбор. Ако не беше така не Милан, а Барса щяха да са печелили ШЛ (КЕШ) седем пъти. Ако се случи така, че отпаднем от турнира, това би ни дало възможност да се съсредоточим върху представянето си в първенството.

И така какви са шансовете ни да бъдем шампион на Англия през този сезон? Аз бих казал 51:49 % . 51 % заради безспорното качество на сегашния ни отбор, добрата серия в която се намираме и програмата до края на сезона. За това, че сме с една година по-зрели и по-гладни за успехи. Заради формата на Фабрегас и Ван Перси, заради Джак Уилшър и завръщащия се Вермален, заради новия шеф във вратарското ни поле. Ние имаме лидери и сме готови да се борим! Останалите 49 %… Е, тях няма да ги анализирам wink.gif

Нагоре