Archive for февруари, 2011

Gunning for Glory

It’s time!!!

Здравейте, приятели.

Ето, че моментът най-после настъпи. Отново се изправяме в двубой за титла. Отиваме на „Уембли”.

Първият ни, надяваме се, не и последен финал на Уембли за сезона

В това превю няма да говоря за тактики, играчи или контузии. Тук ще говоря за това как философията на Венгер, критикувана от мнозина (може би с право), най-накрая се отплаща. Както Венгер многократно е казвал – трябва да имаме търпение и доверие в това, което той прави с отбора.

Само се замислете колко много неща се промениха през този сезон. Отново сме равностойни на големите отбори, победихме категорично Челси, а загубата от Юнайтед бе по-скоро благодарение на намесата на някое неизвестно корейско божество, отколкото на по-добра игра на противника.

От друга страна, методиката, която Венгер прилага в налагането на млади футболисти в отбора, за пореден път сработи. Какво ще кажете за титана в полузащитата Джаки Уилшър? Неговите намеси и отигравания говорят само за едно нещо, което според мен в последните няколко години не се наблюдаваше в отбора – САМОЧУВСТВИЕТО. Джаки е от типа играчи „топка минава, играч не”. И точно това помогна на Арсенал да заздрави полузащитния си вал.

Ако погледнем още по-назад в дефанзивната линия, ще видим Джуру. Футболист, преминал през няколко наема, за да може да стигне до момента, в който е стълб в отбраната на „артилеристите”. Неговият прогрес през този сезон е забележителен. Той не само подобри играта си с глава, но и вече действа много по- интелигентно срещу нападателите. Този компонент от играта му е изключително важен, защото той не е от най-бързите футболисти и доброто позициониране му позволява да вземе преднина срещу противника си.

Зад гърба на Джуру пък застана вече всеобщият любимец Счезни. Това момче показа, че отборът, а и привържениците вече могат да забравят за проблемите с вратарския пост. Спекулациите, че ще привлечем Хосе Рейна от Ливърпул, далеч не ме притесняват. Ако това наистина се случи, испанецът ще има привилегията да затопля ръкавиците на младата ни звезда преди мача. Кой би заместил в състава момчето, което падна на колене и с яростни викове отпразнува победата над Барселона.

Важен момент в този мач ще бъде борбата за втората топка. В отбора на Бирмингам играчи като Бойер и Гарднър неведнъж са показвали, че са безкомпромисни в подобни единоборства. В крайна сметка, техниката и комбинативността на нашите момчета трябва за пореден път да надделява над хамалската чета на Бирмингам.

Тук според мен е моментът, в който трябва да засегна един въпрос, който бе коментиран от мен в по-преден пост, а именно състоянието на Аршавин. В мача срещу Барселона той за пореден път показа, че не е играч, който ще се скрие в големите мачове. Макар че привидно не си дава много зор на терена, за мен руснакът винаги играе толкова, колкото му позволява моментното състояние. За него в пълна степен важат думите на Чърчил, казани за Русия – тя е „гатанка, обвита в мистерия, опакована в енигма”. Той не е от типа играчи, които няма да спрат да тичат 90 мин. Все пак за тази работа си имаме Уолкът. Не, той може да бъде незабележим цял мач и след това да „ритне подпорката”, която крепи пиадестала на Барселона. Със завидния си непукизъм руснакът дава вид на играч, който не се интересува много-много какво се случва на терена, но всъщност не е така.

Липса на късмет, съдийски секири, тенденциозен и целенасочен тероризъм срещу нашите играчи са малка част от препятствията, които трябваше да преодолява отборът на Арсенал. Те обаче не накараха Венгер да се отметне от своето виждане за играта и той постигна баланс в отбора, който ни дава възможност да се борим за четири трофея.

БИРМИНГАМ, ДАНО СТЕ ГОТОВИ, ЗАЩОТО КАРЛИНГ КЪП Е НАША!!!



Три точки и очаквани последствия

Здравейте.

Малко неща изненадаха в този мач. Гостита имаха план и ще го имат всеки път, когато играем срещу тях. На британските коментатори им беше много забавно ставащото на терена, като, разбира се, всички контузии бяха „случайност този път“. Сигурен съм, че и цялата общественост е на това мнение. Най-позитивното нещо от вчера дори не е резултатът, а мисълта, че няма да играем с тях отново преди май месец.

Неочакван голмайстор във важен момент.

Надявах се сутринта да има вече излезли новини за сериозността на контузиите, но все още няма нищо конкретно. Счита се, че при Фабрегас положението не е толкова сериозно, но аз не съм толкова сигурен, докато не прочетем крайната диагноза.

Жалко за Тио. Независимо как някои хора оценяват неговите качества, той правеше най-добрия си сезон досега, именно заради липсата на чести контузии. Аршавин подобрява формата си, та поне в първите няколко мача може би ще предложи добра алернатива.

Задачата ни е особено трудна. В точно това първенство с точно тази философия. Вчерашните „жертви“ може да ни костват някои от оставащите трофеи. Имаше мнения, че контузиите този път не били по ничия вина. Лично аз не знам какво точно се опитваше да направи Дийн Уайтхед при онзи фаул. А нарушение дори не бе отсъдено. По една или друга причина, падането му върху Тио не помогна. Истината е, че на Стоук им липсва не само техника с топката, но и техника във влизанията. „Капитал дебил“ можеше да получи червен картон, ако Аршавин не се бе измъкнал толкова добре от влизането му в тяхното наказателно поле. Импотентният Питър Уолтън не произведе картони за влизанията на Делап и Пенант. Всичко това на домашна сцена. Представете си какво ни чака на Британия Стейдиъм.

Отново.

Иначе Войчех Счезни отново демонстрира своята увереност. Имаше едно или две по-слаби изчиствания, но постепенно той подобрява дори този компонент от играта. Комуникацията му също е в пъти по-ефективна, като защитата само печели от това. Джуру израсна много този сезон, а вчера и Скилачи не разочарова, напротив, изненада ни с победен гол. Увереността му имаше нужда от нещо подобно.

Според мен не трябва да има критики към отбора, защото в следващите мачове ще се играе най-вече футбол и нещата ще изглеждат по-друг начин. Стоукската кочина успя да остави следи, но тази година съставът наистина е малко по-обширен. Халфовата линия не можа да създаде много вчера, но не смятам, че желанието им може да е постави под въпрос.

Сеск ще направи всичко възможно да играе в неделя.

Очакваме новини и за другите двама титуляри – ван Перси и Косчелни. Предполагам, че Арсен ще се опита да „скрие“ състава за неделя. Така че докато не дойде време за началния сигнал, ничие присъствие няма да е сигурно.

Пожелавам ви бързо да забравите този мач! Знам, че аз ще се постарая да го направя.

Приятен остатък от седмицата!

Гости от ръгби лигата

Привет!

Ето, че дойде денят да изиграем отложения ни декемврийски мач със Стоук Сити. Каквото и да кажем за момчетата на Тони Пулис ще е малко, но ще опитам все пак да ги характеризирам с няколко изречения.

Aко можеше да пише, Тони Пулис щеше да напише писмено оплакване от Арсен към асоциацията.

Предвождани от нагъл уелски селянин, „грънчарите“ пристъпват и без това тънките разлики между английската игра и някои по-различни спортове. Стриктните изисквания към селекцията им включват качества като височина, килограми и, естествено, игра с глава. В един идеален „стоукски“ свят всички са или защитници или нападатели, в зависимост в чия полза е тъчат. В даден момент всеки един от нас е бил вбесен от Сам Алардайс, но футболният изрод от град Стоук достига нови измерения. Никакви линейки или носилки не могат да трогнат малоумните им фенове, свикнали да гледат около двадесет минути „футбол“ на мач. Останалият час минава в „лъскане“ на топката и засилвания за хвърляне.

Каква е причината за този феномен? Защо? „Къде сбъркахме?“ (както казваха родителите в една реклама) Англичаните са хора традиционалисти. Промените ги плашат от деня, в който някакъв си французин дойде на острова и доведе до революция ограничения им свят. Сравнете броя на чужденците в лигата преди и след идването на Арсен. Тези объркани хорица отчаяно се опитват да запазят някакви отломки от криворазбрана идентичност. Не счупените крака и центриранията към някакви ръгбисти правят английската игра по-различна. Да нариташ съперника не те прави по-голям мъж, нито свидетелства за по-силен характер. Стоук, Бирмингам и техните подобия от дивизиите ще са такива докато ръката на закона им позволява.

А това, което различава Висшата лига от другите първенства, е най-вече високото темпо и отличната атмосфера, независимо от стадиона. Може да звучи незначително, но Англия превъзхожда другите първенства в пъти по тези показатели.

За съществуването на Стоук и десетките техни подобия плаща най-вече националният отбор на Англия. Селекция, към която и малкото ми симпатия от предишни години бе излекувана през изминалата им кампания. Надявам се дори нашият малък лъв Джаки Уилшър да не може да ги извади от омагьосания кръг поколение след поколение. Нека минат десетилетия, но асоциацията да види корена на проблема и да вземе нужните мерки. Футболът е повече от игра с глава и осакатяване на опонентите.

Дано публиката отново се обедини и да постигне поне една десета от атмосферата преди седмица. Нека капитанът на гостите, получил вече два червени картона през настоящия сезон, да бъде подсетен какво мислим за него. Единствено ранни голове могат да дадат шанс на играчите ни да завършат мача с по-малко психически и физически травми. Трябва ни представяне подобно на гостуването на Бирмингам. Което ме подсеща за важен фактор – резултатите ни срещу „грънчарите“ у дома откакто са в елита. Срещу тази паплач имаме 100% успеваемост, като искрено се надявам това да не се промени довечера. Неслучайно загубите ни от тях са били неизменно на „Британиа Стейдиъм“. Знаем много добре на какво са способни съдиите за домакински отбор в това първенство.

След продажбата на Тунджай и взимането на Джон Карю, очаквайте Стоук да убият всичко детско в сърцата на естетите. Не съм чел нищо за техния състав и не смятам да го правя. Би било повече от излишна информация с оглед на очевидния им игрови план.

И без Робин трябва да се справим с предизвикателството.

За нас ще отсъстват ван Перси и Косчелни, а Диаби успява да е контузен и наказан едновременно. Не мисля, че има място за паника, но единствено съставът ни за идния финал би показал доколко са сериозни „травмите“ и доколко идеята на Арсен просто е била такава. За съжаление мъглата около Вермален продължава да се сгъстява и лично аз не се надявам да го видим срещу Барселона. Останалите играчи имат достатъчно качество и характер, а ако сме прецизни и съдията ни даде поне малко защита от гостите, вечерта ще мине гладко и „безаварийно“. Доколкото един мач със Стоук може да се нарече „безавариен“…

Ще се видим след мача!

EPIC!!!

Здравейте, горди гънъри!

Беше прекрасна вечер за всички фенове на Арсенал по света и особено за тези, които имахме късмета да я споделим с приятели от голямата червено-бяла армия.
Ще тръгна малко отдалече, преди да стигна до мача с Барса.
Когато говорим за промените в Арсенал, неизменно се сещаме за загубите – загубата на Хайбъри, загубите на ключови футболисти, загубите в мачове у дома и навън, и най-вече тези срещу Челси и Манчестър Юнайтед. Промяната не изглеждаше като нещо хубаво в очите на много хора и те отказваха да повярват на мъжката дума на Венгер, че всичко, което ни се случва, е за добро. Признавам си, че в началото на сезона нямах високи очаквания и смятах да наблюдавам събитията по-скоро с поглед към дългосрочния план. Причината беше, че, според мен, Венгер пое ужасен риск и сгреши, като не привлече вратар. Бях убедена, че Алмуния няма да ни поведе към светло бъдеще, а Фабиански не даваше повече поводи за вяра от колегата си. Вратарят за мене е основата на един отбор, неговата опора, всяка селекция започва от вратата и още там може да се види дали селекцията ще е успешна и какви ще са максималните й възможности. Нашият отбор можеше да се бори за топ място и вероятно щеше да се пребори за него, но турнирите с директна елиминация и цел като Висшата лига бяха твърде високи за състав без здрава опора между гредите. Рискът на Венгер доведе до неочаквания бум при Фабиански и очакваното, но изпреварило времето си издигане на Счезни до номер 1 на Арсенал. Всичко това, не без помощта на съдбата и контузията на Алмуния. Впоследствие се оказахме сериозен претендент за титлата, определяни от мнозина и за фаворит, предвид програмата на Юнайтед и настоящата ни форма. Дали си струваше рискът на Венгер? В дългосрочен план, със сигурност. Израстването на Счезни няма цена, реално подобен шанс едва ли щеше да получи скоро, ако бяхме привлекли относително млад и стабилен вратар. А той е бъдещето на Арсенал със своите скромни 19 години. Водила съм многократно спора дали е редно да се даде възможност на момчето и защитавах ревностно тезата, че е рядък характер, но не очаквах реалността да поднесе истински тест на вярата ми. В краткосрочен план обаче, рискът на Венгер лиши отбора от сигурност в началото на сезона и допуснахме глупави загуби на Емиратс, в които се откроиха не една и две грешки на испанския страж. Остават няколко месеца, докато разберем дали ще има значение за титлата.

По ирония на съдбата грешното решение на Венгер(по мое мнение) може да доведе до нещо прекрасно. Първите индикации за плодовете от промените в клуба видяхме във втората половина на сезона. Днес имаме две неща, които миналата година по същото време ни липсваха. Първото – целият си състав от здрави футболисти, с малки изключения, които летните ни трансфери покриват успешно засега. Второто – вяра в собствените възможности, самочувствие, характер. Арсенал е на път да стане завършен отбор, завършен шампион. Сега сме на път да постигнем много повече, отколкото някой е очаквал преди 9 месеца. И публиката ни го усеща – още една положителна промяна, която е свързана с всичко друго, което се случва в клуба. Говори се, че това е била най-силната подкрепа, откакто сме на Емиратс, и то преди да обърнем мача.

Точно това искахме да видим всички

Още в началото дори през телевизионния екран се усещаше, че публиката е настроена за голям двубой. Двубой, от който този стадион, клубът и феновете се нуждаеха и най-накрая, след 5-годишно чакане, се получи. Момчетата, публиката и мениджърът се обединиха във вярата си, че можем да победим и за първи път от 2006г. насам Емиратс изживя една наистина велика вечер. Играчите бяха страхотни и въпреки че Барселона игра на очакваното си много високо ниво, успяхме да се противопоставим по достоен начин и с огромно желание и много работа надвихме съперника.

There's only one Jacky Wilshere!

Всички момчета се представиха много добре, като особено силни бяха Джаки Уилшър и Лоран Кошелни и аз лично не мога да избера измежду двамата за играч на мача. Младият true gunner оказа яростна съпротива на Шави и Иниеста в центъра и беше в основата на почти всичките ни опасни атаки.Умението му да борави с топката под напрежение се развива все повече и повече и съчетано с огромното желание, страхотната визия и техника създават всички предпоставки момчето да стане наистина велик футболист. Другият ни герой беше един човек, който допреди 2 сезона играеше във втора лига на Франция, и както полушеговито се изказа някой по време на мача в Мърфис – това е почти аматьорско ниво, в сравнение с двубоите, в които участва сега. Огромното му израстване през сезона през последните две години като цяло доказват, че Лоран има страхотен талант и можем за пореден път да благодарим на Арсен Венгер, че го забеляза. Не могат да се пропуснат добрите думи и за младият Счезни, който за пореден път спаси всичко, което можеше, и командваше защитата прекрасно. Също така Робин ван Перси доказа, че е много добър импровизатор и е способен на нестандартни решения, които могат да решат всеки мач. Холандецът отбеляза от позиция, от която едва ли някой дори е очаквал да стреля, макар и не без помощта на лошото пласиране на Валдез, който е може би една от малкото леко разхлабени брънки във веригата на съперника ни.

Вторият гол обаче беше изцяло извън контрола на каталунския вратар, брилянта контра, много скорост и завършващ удар в типичен за Аршавин стил. Руснакът доскоро беше обект на напълно заслужени критики, но успя постепенно да върне формата си – първоначално започна да се старае повече и влага повече желание, а напоследък и магическото му докосване се завръща заедно със самочувствието му и това веднага се отрази на отбора. Дано задържи формата си така до края на сезона, като ключово за мен е да получава достатъчно почивка. Имайки предвид формата на Насри и Тио, ще е напълно резонно да разчитаме на него в повечето мачове в ролята на златна резерва.

Всички останали също заслужават добри думи за старанието и желанието си и макар че има какво да се желая, най-вече по отношение на сбърканите пасове в нашата половина и леките моменти на паника, можем да сме горди с момчетата. Дано подобрим представянето си на Камп Ноу, защото трудното тепърва предстои.
И все пак, нека се насладим на момента – победата над Барселона е поредният случай, в който разбиваме прокоба, която тегне над клуба. Този сезон прекършихме лошата серия срещу Челси, сега постигнахме и първата си победа над каталунците. Срещу тях се е изправяла далеч по-опитна и успешна версия на Арсенал, освен това настоящият им състав се твърди, че е най-добрият в историята на каталунците, състав, захранил сериозно националния отбор за Европейска и Световна титла. Не мисля да ставам част от масовата психоза и да твърдя, че са най-добрият отбор в света за всички времена, най-малкото защото съм гледала Непобедимите, а и защото подобни твърдения са преувеличени и излишни, за който и отбор да става дума. Важното е, че има и друга промяна в Арсенал, която се осъществява плавно в рамките на сезона, толкова плавно, че може би никой не я е усетил напълно още. Арсенал играе красив футбол, както и Барселона, но паралелите спират до тук. Ако ме питате за причината да обърнем мача и да победим испанците, за мен те са две: характерът и духът, които ни разграничават от миналогодишния ни отбор, и по-директния подход към мача. Арсен Венгер успя да се откаже от ината си и проумя, че ефективността е пряко отражение на директния футбол. Така победихме Челси, така победихме и Барселона. Барса се придвижват заедно, на близки разстояния един от друг, за да си създадат пространство, там където няма такова. Ние експлоатираме готовите пространства, като не се притесняваме да доставяме топката по въздух, да ползваме балонни подавания и да центираме повече. Наистина мисля, че стилът ни се разви заедно с отбора и „порасна“ заедно с него, което ще ни е от огромна полза, особено срещу по-добрите отбори.

Рано е да мислим за реванша, защото все пак Висшата лига е приоритет и там имаме най-големи шансове за успех, но ако Барселона искат да ни остранят, ще трябва да бъдат по-агресивни и по-директни от нас. Според мен, едва ли ще изневерят на стила си, с който се чувстват толкова комфортно, затова и съм оптимист за изхода от двата двубоя.

Robin BANG!!! Persie

Няма по-хубаво нещо от това да видиш доказателство за нещата, в които вярваш, дори да не си имал никакви съмнения. В момента имаме брилянтен състав от бойци, който никога не е изглеждал толкова силен. Имаме Вой Счезни, който ни кара да го обичаме все повече и повече с играта си, с железния си характер и с откритото си и налудничаво поведение и думи. Имаме Джуру и Кошелни, които са толкова различни като футболни качества, колкото са близки като смелост, кураж и твърдост. Имаме Джак Уилшър, за който ни завижда цяла Англия, и който е като изтъкан от ценностите и духа на Арсенал. Имаме Насри, който се превърна в уникален играч, доказвайки отново селекционерския гений на Венгер. И не на последно място имаме Робин ван Перси, който е още едно свидетелство за хубавите последици от вярата. Когато питаха Венгер за стохиляден път защо го държи в отбора предвид контузиите му, Професорът отговаряше просто: „За мен той е един от най-добрите играчи в света.“ И когато е здрав, това е самата истина.
Относно всички, които поставят под съмнение това дали заслужавахме победата – в момента никой не може да развали настроението ни. Разбира се, играчите на Барса не показаха класа, каквато нямат, и натръбиха навсякъде, че са заслужавали да бият, защото са създали опасности и са държали топката. Изпуснати положения, контрол над играта, загуба…звучи ли ви познато отнякъде? На всичкото отгоре успяха да се изложат за пореден път в 478 епизод от каталунската сълзлива продукция „Генетика“ и се опитаха да изкарат трансферa на капитана ни Сеск Фабрегас едва ли не кражба. Нямам намерение да си правя труда да пиша защо не е така, намирам го за излишно, иска ми се просто да кажа: „Fuck off, cunts” ! Знам, че някои от вас ги харесват заради футбола им, но не мисля, че е нужно да им отдаваме твърде голям респект, имайки предвид поведението им извън терена. Надявам се отново да пускат пръскачките след визитата ни на Камп Ноу.
Пожелавам ви да се насладите на седмицата след този емоционален, вълнуващ и незабравим мач. Момчетата ни направиха по-горди отвсякога и това е нещо, което никой не може да ни отнеме. :) И най-важното – messi is a midget, ooh messi is a midget, messi is a midget, Djourou’s giant man!

The Tie of the season

Ето че дойде денят, който всички очакваме със свито сърце, но и с прилична доза възбуда. Срещите ни с Барселона през годините рядко са ни оставяли с добри спомени, даже не би било крайно, ако кажа, че са ни донесли прилична доза страдание. Въпреки това не е имало случай, когато да сме се предали без бой. И то доста кървав бой. Имахме своите шансове и миналата година, дори със 7-те контузени титуляри, тогава късметът ни се усмихна в първия мач и ни обърна гръб напълно във втория. А всеки има нужда от късмет на Камп Ноу.

Малко ярост от капитана няма да е излишна

Тази година отново сме домакини в първата среща, което за мен е без особено значение в такива големи сблъсъци. Разбира се, ако направим добър резултат у дома, това е полезно. Но е полезно и ако удържим противника в неговата крепост. Положителното сравнение с миналата година е, че сега ни липсва само Вермален, а на негово място няма да видим вездесъщия магъосник Силвестре. Всички останали налични сили са налице, което ни дава възможността да се противопоставим напълно на Барса. Резултатите и представянето ни този сезон ни карат да мислим по-малко за евентуална загуба. Робин ван Перси вкарва като за световно (нещо, което можеше да е от полза на Холандия на Световното), Фабрегас дава брилянтни пасове, макар самият той да не е вкарвал гол от известно време. И нашите и неговите очаквания към него са високи, така че днес би бил чудесен ден да разгърне напълно потенциала си и да отметне обвиненията в колеблива форма. Естествено, други ключови фигури в отбора ни ще са централните защитници и Сонг. Ролята на бековете също не е малка, но очаквам Барселона да подходи по-директно към сблъсъка  с нас, както правят обикновено в повечето си мачове. Този сезон видях как на Барса им отне около 180 минути да отбележат гол срещу един отбор, който се защитаваше особено яростно и концентрирано. Отбор от ранга на Арсенал би трябвало с по-открита игра частично да може да възпроизведе подобно представяне. Много важен фактор ще е доколко можем да защитаваме резултат, защото за мен ще ги поведем на Емиратс, но въпросът, който ме плаши, е: дали ще е достатъчно? Ако мачът с Нюкасъл изплува в главите ви току-що, не забравяйте, че той не е показателен за способността ни да пазим резултат. Надявам се както на коректно съдийство, така и на това да излезем с толкова хора от мача, с колкото сме започнали. Джак Уилшър призова съотборниците си да играят „малко мръсно” срещу каталунците, което не знам доколко е добра идея, предвид деликатността на съдиите в европейските турнири.  От друга страна, макар и млад, Джак е отговорен и подобно изказване не значи непременно, че ще бъде изгонен до 5-ата минута.
Трудно ми е да коментирам в повече подробности неемоционалната страна на мача, след като едвам мигнах снощи. Каквито и стратегии и тактики да обсъждаме, всичко се свежда до две основни точки за изпълнение, които имаме тази вечер – престиж и отмъщение.
Да си най-добрият отбор в Англия(най-доброто първенство) никога не е достатъчно на света. И колкото и малко да ни пука за света, в някаква степен неудовлетвореността натежава. Арсенал заслужава да вземе този трофей и заслужава да го направи категорично, така че поне за кратко да затвори устите на футболната общественост и в частност медиите. Една лъжа – за импотентността ни в Европа, повторена многократно, надвисва като черен облак над клуба, над Венгер, над играчите, особено по-младите от тях. Така че престижът е особено важен в спорта и е от стратегическо значение за плановете ни за бъдещето. Няма да забравя думите на Арсен, че ще ни превърне в най-големия клуб в света и няма да спра да си ги повтарям в моментите, в които вярата е разклатена от реалността. Откакто започна транзитния период в клуба, не сме били по-близо до това да осъществим мечтата на Венгер, като донесем първата купа в новата история на Арсенал. Разбира се, всички се надяваме това да е Висшата лига, но представете си ефекта от успех в Шампионската лига, след като си победил Барселона още на осминафинала. Такъв триумф ще е безценен от гледна точка на благоприятните последствия за клуба.
А отмъщението, дори не е нужно да говоря за него. Барселона прекараха последните години преследвайки звездите ни, успешно до голяма степен. Победиха ни на единствения ни финал и то по особено грозен и мъчителен начин за всички, които си го спомнят. Барселона направиха всичко възможно да изглеждаме миниатюрни в сянката им, така че отмъщението е напълно задължително. Знам, че няма да дойде ден, в който да капитулираме срещу тях. Но искам днес да е денят, в който да ги накараме те да се предадат. Пожелавам го на всички вас, които обичате Арсенал и мразите Барса, като мен. :)

Нагоре