Archive for януари, 2011

Уембли, нов централен защитник, една очаквана и една неочаквана симулация

Здравейте, фенове на Арсенал,

След доста трудния мач за FA Cup през уикенда нашите момчета продължават похода си към Уембли в по-незначителната купа – Карлинг. Гостуването на Ипсуич е първият мач в този полуфинален двубой и имайки предвид кризата в отбора на трактористите (готин прякор :D), не би трябвало да имаме особени проблеми да се класираме за финала на състезанието, особено в два мача. Моралът на съперника ни едва ли ще е на особено високо равнище, след като намиращият се в криза Челси ги разпердушини със 7:0 на Стамфорд Бридж, но от друга страна – играчите сигурно искат да поотмият срама, особено пред собствена публика.

Имайки предвид по-скоро маргиналната роля на турнира, едва ли може да очакваме Арсен да пусне най-силния ни състав в момента, но все пак вероятно някои от играчите във форма ще вземат участие в този мач. Очаква се Бентнер да получи още един шанс да докаже на практика приказките си за титулярно място, като играчи като Счезни, Гибс и Ебуе отново ще започнат мача, особено последният, имайки предвид наказанието на Саня. Не се наемам да гадая останалата част от състава, тъй като този сезон е малко по-различен от последните и избор пред Венгер действително има.

Една по-дълга контузия през сезона, но на много неподходящ човек :(

По-неприятните новини са контузията на Себастиан Скилачи и продължаващите проблеми на най-добрия ни централен защитник Томас Вермален, което ни оставя само с двама здрави играчи на този пост и евентуално Алекс Сонг като вариант при липса на друг избор. Тук е моментът да спомена, че Венгер за мене направи достатъчно да стабилизира тази зона на отбраната ни, привличайките Скилачи и Кошелни през лятото. В началото на сезона започнахме с изключителния през миналата година Вермален, двете нови попълнения и Йохан Джуру, като всеки от четиримата играчи е поне на прилично ниво, за разлика от миналата година, когато разполагахме с титани като Силвестър.

Въпреки приличния потенциал засега имаме много лош късмет с дългосрочната контузия на Вермален и новата травма на Скилачи, които задължават Венгер да купи още един играч на този пост. Надявам се, че французинът ще прояви достатъчно разум и бързо ще намери ново попълнение в тази ключова зона. Макар че имам известни съмнения, след като през лятото не беше взет вратар, всички индикации сочат, че този път Арсен ще потърси свежи сили за състава. Конкретни имена за поста не бих искал да обсъждам, защото всички знаем как процедира Венгер по отношение на трансферите :)

За финал ми се иска да кажа и няколко думи за Тио Уолкът и симулацията, за която си призна и се извини в мача с Лийдс. Честно казано, не съм очаквал точно от него да направи подобно нещо, но явно и той е бил повлияян от тенденцията във футбола да се просят нарушения. Положителното е, че нашето момче си призна, извини се и съвсем очевидно се чувства неестествено, неудобно и неприятно от това, което направи. За мен това е достатъчно да излезе от ситуацията с неопетнена репутация, даже напротив – като мъжко момче, което просто е сгрешило и има силите да си признае.

Едно момче, което е много повече мъж, отколкото някои играчи на Юнайтед някога ще бъдат

На другия полюс е отношението ми към един друг герой, който помрачи дебюта на великия Кени Далглиш. Намиращият се в страхотна форма Бербатов падна по скандален начин още в началото на дербито между Юнайтед и Ливърпул и Хауърд Уеб побърза да се възползва от удобния момент, за да изпълни норматива олд трафордки за вечерта. Първоначално имах съмнения, че може и да има някакъв контакт, но просто всички повторения показват единствено нарушаване на личното пространство, което според психолози е около 50 сантиметра, което явно е достатъчно за дузпа на този стадион. Добавете към това обясненията на Бербатов и Алекс Фъргюсън след мача и ето ви мила манчестърска картинка. А някои „смотаняци“ си признават, като симулират :)

Това е от мен за днес, дано останем доволни от мача довечера и дано се зарадваме на някое добро попълнение през идните дни :)

PS – като засегнах темата за симулациите, не мога се сдържа да не ви пусна едно клипче на един персонален мой любимец, голям мъж и голям пич, радетел за честната игра – Стивън „Holy Diver“ Джерард, enjoy :)  http://www.youtube.com/watch?v=uVb2gbMtN3I

Снодграс 1-1 Фабрегас и сбогом на Ходжсън

Здравейте, читатели на единствения български блог на Арсенал.
Ако сте фенове на капитана на руския национален отбор по футбол – Андрей Аршавин, предполагам е по-добре да пропуснете днешната ми статия.
Няма да се впускам в подробности относно развитието на вчерашния мач с Лийдс. Едва ли някой е очаквал особено лесна победа и категорично класиране за следващия кръг. „Пауните“ (винаги съм смятала, че прякорът е подходящ, макар и да е възникнал съвсем безобидно) ако не друго, в последните години имат самочувствие, достойно за по-добрите им десетилетия. Големият враг Манчестър Юнайтед го усети в пълната му сила миналата година, а сега се говори, че и главата на Арсенал е трябвало да падне във вчерашния хубав следобед. Естествено, това са лицемерните изказвания на хора, които се преструват на неутрални и винаги подкрепят т.нар. „underdog“, освен когато става дума за техния отбор. Да, дори неутралните имат отбор, всеки има отбор.

Лицето на разочарованието

9-те промени в състава този път бяха напълно необходими и все пак отборът ни изглеждаше доста по-добре с присъствието на Сонг и Джуру. Глупавата грешка на Денилсон, която доведе до дузпата на Лийдс, беше твърде голям подарък от наша страна. За Денилсон обаче не е рядкост да допуска такива грешки, затова и загуби титулярното си място. Не бива да бъдем разочаровани от играчи като него или Росицки, при които формата или възможностите просто не са на нивото на първия отбор на клуба. Това, което безкрайно много ме отвращава, като гледам любимия отбор, е мързеливото и незаинтересовано отношение към събитията на терена на Аршавин. На Венгер му отне време да го сложи на скамейката (единственото място, където не пречи), но участието му в мачовете за купите е просто неизбежно. Добре познаваме стила на руснака, той често се опитва да стреля през човек или да премине двама-трима защитници на противниковия отбор с дрибъл. В моментите, в които успява, се получават зрелищни и ефектни изпълнения. Аршавин обаче не е ефективен и това си пролича още повече с привличането на Шамак, който противно на него винаги търси най-разумния ход. Вчера срещу Лийдс станахме свидетели на това как Аршавин не гони леко неудобните пасове,  а се опитва да ги спре с протягане на крака (или просто се отказва и дава на всички да видят колко е разочарован, че пасът не каца на крака му), как не търси подаване, където е абсолютно необходимо и как единствената посока, която му е известна, и която използва, е тази напред. Ако си наумите да го наблюдавате специално, ще забележите колко рядко сменя посоката и как отказва да използва заобиколните пътища към вратата. Бих го сравнила с тичане срещу стена, ударът с нея е неизбежен.

Уолкът още има какво да научи от Джерард и Рууни

Този път Венгер не се забави със смените, все пак резултатът беше отрицателен и всяка минута беше ценна. Появата на Фабрегас и Уолкът естествено доведе до натиск на Арсенал, макар и не достатъчно постоянен.  В последните минути обаче имаше поне две ситуации, в които Фил Даут имаше основание да даде наказателен удар. За първата бях особено изненадана от признанието на Уолкът след мача, че е симулирал за първи път в живота си и че просто е искал да спечели дузпа. Англичанинът дори се пошегувал с рефера след мача с думите „Това ми беше първата симулация, личеше ли си?“. Вероятно след като Фил Даут пренебрегна падането му, може би е бил разкрит. :D Независимо какви чувства провокира у вас това откровение на Тио, на всички отдавна ни е ясно, че англичаните имат известен карт бланш, независимо какво правят. За мен ситуацията е по-скоро забавна и не бих упрекнала Тио по никакъв начин. Всичките ни нападатели преиграват в дадени ситуации, Бендтнер нерядко е симулирал по особено нескопосан начин, така че Уолкът не трябва да получава повече критики от тях.
Естествено неприятелите ни имат добър повод да се върнат към известния рефрен „Good ol’ Arsenal, always cheating“. Тио все пак успя да спечели съвсем легитимна дузпа едва минута по-късно, след като беше дърпан за фанелката настоятелно, но остана на краката си, този път. Капитанът Сеск реализира от бялата точка и Арсенал е по-щастливият от двата отбора заради насроченото преиграване  на двубоя.
Никой не искаше да утежняваме програмата си с още един излишен мач. Вярно е и че повечето ни успехи в купата са били следствие от доста корави преигравания и трудно измъкнати мачове, или поне тези, които помня. За втория мач с Лийдс се надявам да използваме по-разумно шансовете, които ни предоставя противника и да не допускаме фатално-глупави грешки. Хубаво е, че съставът има самочувствието и скамейката да се бори на всички фронтове, но ще става все по-трудно и се вижда, че широк състав не значи наличие на два еквивалентни състава.
Поздравления за Санчес Уот, който беше особено активен през първото полувреме и дори успя да поизнерви Росицки.
Онзи ден Пол Мърсън беше критикувал кошмарното представяне на Глен Джонсън срещу Блекбърн и като цяло през сезона, което доведе до гневни съобщения на туитър страницата на бека на Ливърпул. Глен твърди, че не би могъл да се разстрои от коментарите на алкохолик и наркоман като Пол (Hail!), но останалите му думи говореха, че е сериозно разстроен. :D

Ливърпул казва сбогом на изкупителната си жертва

Споменавайки Ливърпул, не мога да не обърна внимание и на най-голямата новина от вчерашния ден. След последния ужасен резултат на Ливърпул срещу Блекбърн беше отменена пресконференцията на Рой Ходжсън. Заговори се още повече за уволнението на треньора и това стана факт вчера следобед. На сайта на клуба обявиха, че са прекратили отношения с Ходжсън по „взаимно съгласие“. Предполагам, това е по-скоро израз на уважение към мениджъра, отколкото истина. Друг е въпросът, че това е само привидно уважение, защото мениджърът не получи нито времето, нито доверието да прекрои отбора и да наложи своя стил. Ходжсън получи един практически унищожен отбор, в който дори гръбнакът беше изгубил морал и самочувствие. Според мен собствениците на Ливърпул по-скоро го взеха за изкупителна жертва, за да оправдаят собственото си нежелание да инвестират в тима. Сега Ходжсън изглежда като големият виновник и като големият провал, а всъщност той получи половин шанс. Ако беше успял магически да възроди останките от отбора и да постигне нещо като успешни резултати без да купи необходимите играчи, шефовете на отбора от Мърсисайд щяха да спечелят повече време. Сега легендата на клуба – Кени Далглиш се захваща с работата и към него очакванията са да зареди отбора с малко от блясъка на своята кариера. Един от най-успешните играчи и мениджъри на клуба, практически постигнал почти всичко освен победа над Арсенал през 89-а, Далглиш ще трябва да се пребори най-вече с новите собствениците на клуба. Той със сигурност има подкрепата на феновете и те няма да преглътнат подигравка с него, на каквато стана жертва бившият треньор на Фулъм.
И Венгер и Фъргюсън се възпротивиха публично на постоянните смени на треньори и на това, че не получават необходимото време, за да свършат работата, за която са наети. Немалко глави паднаха този сезон, що се отнася до уволнени мениджъри, някои заслужено, някои не толкова, но от всичките ситуации може да се извади един извод – че футболът не е това, което беше. Да си hard worker не е достатъчно, трябва да си survivоr или още по-добре predator.

FA Cup стартира

Купата в най-стария турнир

Здравейте, скъпи читатели!
Малко късно превю, извинявам се за което, но няма и много какво да се каже за самия мач.
На вчерашната си пресконференция Арсен каза, че ще даде почивка на Самир Насри, Робин ван Перси, Лорен Кошелни и Джак Уилшър. На мястото на наказания Саня вероятно ще започне Ебуе. Интересен факт е, че асоциацията „опрости“ на Пабло Забалета наказанието, след като Ман Сити обжалваха. Вероятно и Бак щеше да се отърве без бан, но предполагам Венгер все пак реши, че не е необходимо да рискува предвид програмата на отбора. Кийрън Гибс се завръща също, остава да видим дали ще започне като ляв бек или ляв халф. Очаква се и Аарън Рамзи да започне мача, след като уелсецът се чувства добре след престоя си под наем във Форест. Другите лица в отбора ни сигурно ще са Счежни на вратата, капитанът Сеск, Игнаси Микел, Крег Ийстмънд, Карлос Вела, може би и Хенри Лансбъри, и Джей-Еманюъл Томас.
Що се отнася до отбора на Лийдс под въпрос са Лойд Сам, Анди О’Браян и нашето момче Санчес Уот, който все пак изпитва затруднения след травмата на главата, която получи при загубата от Кардиф.
Интересно е да се отбележи, че в последните си 13 мача, Лийдс са загубили само 1, така че независимо от състава, Арсенал ще трябва да положи необходимите усилия, за да продължи в правилната посока.
Пожелавам ви приятен съботен следобед и победа на Арсенал в турнира за любимата ми купа. Доскоро !

Разочароващо 0-0 за Арсенал, а Сити празнуват откраднатата точка

Здравейте, приятели на красивия футбол!
Това не беше заглавието, което бях приготвила за днешното си ревю. Мислех си по-скоро за „Победа за милиони срещу мултимилионната селекция на Манчини“, но реалността има навика да променя плановете ни. Снощният резултат е ужасно разочароващ за нас, имайки предвид че с играта си установихме пълно надмощие над Сити. Не мисля, че съперникът ни беше решил предварително да  се окопае в собствената си половина толкова много, те се опитваха да организират нещо през първата част, но работата на халфовете ни и на защитата беше на твърде високо ниво. Бих казала шампионско ниво. Естествено, може да се каже и че Карлос Тевез нямаше ден, но той не получи много шансове да бъде запомнен с нещо хубаво в този мач.
През първото полувреме Арсенал буквално правеше, каквото си поиска. След подаване на Насри, Уилшър можеше да асистира на ван Перси за откриващия гол, но подаването му беше твърде силно. Робин не успя да засече топката и въпреки че бързоногият Тио я стигна на самата аут линия, центрирането му не намери нужното продължение. По-късно ван Перси изстреля страхотен шут с левия крак, който можеше да изненада Харт, но за късмет на английския вратар, намери само гредата. Сити се опитваха да създадат някакви контри, но не успяха да реализират нищо по-стойностно. Арсенал продължи да атакува и създаде ситуация, в която можеше да има типичен Насри/Сеск гол, но капитанът също удари гредата. Топката буквално премина зад гърба на Джо Харт преди да излезне навън и връхлитащият Уолкът се опита да я върне във вратата, но и неговият шут(макар и от засада) разклати този път другата греда.
Малко след това Сити стигнаха до най-опасната си ситуация, когато Тевез имаше възможност да отправи шут, който обаче отиде в публиката. Редките възможности на Сити идваха да ни подскажат, че е абсолютно задължително да вкараме гол, колкото се може по-рано. Убедена съм, че за Арсенал един гол през първата част щеше да бъде достатъчен за победата, докато дори Сити да бяха отбелязали тогава, едва ли всичко щеше да приключи толкова лесно.

Олд Трафордското широко понятие за дузпа

Малко по-късно дойде и моментът с играта с ръка на Венсан Компани в наказателното поле на Сити, който беше подминат от съдията и получихме само корнер. Това е интересна ситуация от гледна точка на дузпата, която ни свириха неотдавна срещу Манчестър Юнайтед на…изненада! – Олд Трафорд. Прнципно разбирам въздържанието на съдиите в такъв момент, особено в мачове, в които е очевидно, че един гол може да предреши и изхода. Но липсата на единен критерий може да коства пълния актив от точки на даден отбор в две различни срещи. Далеч съм от мисълта, че щяхме да бием Юнайтед с безумната си игра тогава, но играта с ръка на Клиши беше съвсем неумишлена, той беше на земята и в опита си да стане и да защити вратата си, се подпря на ръката, в която се удари шутът на Нани. За мен по-безобидна ситуация за дузпа не би могло да има и все пак това е дузпа за Хауърд Уеб – наскоро награден отново за най-добър съдия в Англия. При ситуацията с Компани белгиецът далеч не направи опит да прибере ръцете си до тялото, напротив, дори ги развяваше, като че ли в опит да полети. Съдията очевидно видя контакта, за да отсъди корнер, но не счете, че това е дузпа. Така че въпросът ми е: щом това е дузпа за Хауърд Уеб, а не е за Майк Джоунс, не е ли твърде голямо разминаването в преценките за нещо, което статистиката определя като 85-процентов гол? Естествено, ако Венгер си позволи да коментира ситуацията, ще бъде обвинен, че се оплаква, мрънка и недоволства, но Венгер повечето пъти изразява една логична позиция. Моето мнение е, че играта с ръка в наказателното поле, не трябва да бъде дузпа, освен в случай на умишлен контакт или на контакт, който спира пътя на топката в особено чиста ситуация. Така че, за мен и двете ситуации не са дузпа, но съм сигурна, че още много такива ще бъдат отсъдени в полза на Манчестър Юнайтед.

Самир Насри обграден от всички страни

Второто полувреме Сити започнаха с още по-сгъстена защита, явно това бяха указанията на италианския маестро на катеначото. Мисля, че за всичките 45 минути не преминаха центъра повече от 3 пъти. Темпото обаче спадна и не успяхме да създадем чисти голови ситуации. Единственото изключение беше един удар от над 30 метра на ван Перси, който Джо Харт отрази брилянтно. Ман Сити смениха изнемогващия Жо, който за мен беше изненада в списъка с титуляри. На негово място влезна далеч по-опасният Адам Джонсън и той беше в основата на малкото им действия в полето ни. Венгер смени Уолкът с Аршавин, в обичайното си време за смени. Малко по-късно влезе и Никлас Бендтнер на мястото на Джак. Сити обаче се бяха окопали твърде добре и дори не можехме да си осигурим числено преимущество в наказателното им поле. Аршавин и Бендтнер не промениха с нищо хода на мача, датчанинът дори не успя да спечели някоя висока топка.

Най-голямата сензация за второто полувреме

Отново съдията даде повод за спорове, след като изгони Бакари Саня и Пабло Забалета за спречкването им на тъч линията. Това за мен беше ненужен ход в самия край на мача и  излишно нажежаване на обстановката и един по-разумен съдия щеше да им даде само жълт картон. За нас изгонването на Саня едва ли ще има кой знае какви последствия с идващите два мача за купата в календара и гостуване на Уест Хям, но все пак, според мене, в такива ситуации, в които няма удар без топка или отявлен провокатор, червеният картон е твърде много.
Общо взето за нашия мач няма много какво да бъде добавено, освен че равенството срещу Уигън сега изглежда още по-солено. Трябваше да вземем по-лесните точки. Положителното е, че ако продължим с тази игра и разбира се, ако можем да разчитаме на ключовите си играчи до края на сезона, по всичко личи, че имаме по-добър шанс за титлата от съперниците ни. Всички видяхме отборът с претенции Манчестър Сити, който 90 минути се молеше да не получи гол. Не мога да подмина и поредната загуба на Челси, които снощи официално достигнаха дъното, губейки от Уулвс, които не са лош домакин, но все пак са един от най-слабите отбори в лигата, може би дори най-слабият. Сигурна съм, че на Моста усилено търсят заместник на Татко Карло. Дотогава, надявам се, Челси ще са загубили достатъчно точки, че ако победят основните ни конкуренти по-късно през сезона, това да е в наша полза. Що се отнася до Манчестър Юнайтед, въпреки загубените точки в последните минути на гостуванията си, до момента се радват на забележителен късмет, особено що се отнася до това, че водят класирането. Може би ще има справедливост, Арсенал просто трябва да продължи със същото темпо.
Пожелавам ви лек ден и ще се постараем да има кратко превю за купата на ФА.

Още един много важен домакински мач

Здравейте, верни читатели на блога. Надявам се, че новата година е започнала добре за всички вас, и искам да ви напомня, че има и нова седмична загадка в играта „Кой съм аз?“. След силния старт с цели трима участници с максимален актив сме приготвили ново предизвикателство, така че – обърнете му внимание. :)
Днес на „Емиратс Стейдиъм“ любимият ни отбор се среща с отбора на Негово Височество Шейха от емирството Абу Даби. Страничният наблюдател може да остане с впечатлението, че Емирствата са завзели Англия, но ние знаем колко различни са двете страни на монетата.

Дали Джеко е всичко, което липсваше на Ман Сити?

Сред новините от близките дни се открояват няколко по-важни. Първо Ман Сити постигнаха споразумение с Волфсбург за привличането на нападателя им Един Джеко срещу сумата от 27-30 милиона паунда. Предполагам, трансферът ще бъде публично оповестен до няколко дена, след като бъдат уточнени личното възнаграждение на играча, комисионни за екипа му и прочие бумащини. Естествено, Джеко не е случаен играч и предстои да видим доколко ще им бъде полезен в атаката на титлата. Въпреки понастоящем доброто класиране на Сити аз все още не ги възприемам като нещо повече от топ 4 отбор, тях ги чакат ужасно тежки мачове, първият от които е тази вечер на нашия стадион. С новото правило за максимален състав от 25 играча във всеки отбор трансферът на Джеко по всяка вероятност означава, че любимият на всички адебайор ще напусне Англия или поне Сити със сигурност. Неблагодарното, малоумно животно, което се изплю на клуба, който го създаде, вчера се сби със съотборника си Коло Туре заради „грубо влизане за спорна топка“ на тренировка на отбора. Вероятно е просто съвпадение, че това се случва ден преди мача с Арсенал, но аз лично щях да съм по-доволна, ако Виера му беше раздал шамарите вместо да се опитва да прекрати боя. Има и още една безумна спекулация, свързана с адебайор, според която щял да отиде под наем в Реал Мадрид след привличането на Джеко. „Белият балет“ наскоро загуби за дълъг период от време нападателя си Игуаин заради дискова херния, но все пак не смятам, че Жозе Мауриньо е толкова отчаян, че да привлече King Rat. Както и да е, достатъчно за него. Да се върнем на по-важните новини.

Ефективният тандем в отбора на Сити, разделен за мача на "Емиратс"

За днешния двубой от състава на Сити отпадат „Златното момче“ Марио Балотели (жалко наистина, надявах се да се запознае с Джак Уилшър по особено категоричен начин) и още по-важното  – плеймейкърът/крило Давид Силва. Силва за мен е най-полезният от летните покупки на манчестърци. Заедно с Яя Туре всъщност са единствените, които донякъде оправдават сумите от по 24 мил. паунда, похарчени за тях. Венгер наскоро призна, че се е опитвал да привлече Яя още на 15 години, но не е могъл да му осигури виза, а по-късно котдивоарецът не е проявил достатъчно търпение и е приел оферта от Украйна. Едва ли някой е изненадан, че някои от най-добрите играчи в света в момента са направили впечатление на Венгер още преди години. Яя се нарежда до хора като Роналдо и Дрогба в това отношение.
Заради отсъствието на Силва най-вероятно ще видим Джеймс Милнър и Адам Джонсън, що се отнася до защитата, сигурно самият Манчини още не е решил какво точно ще прави с всичките тези мултифункционални защитници, но реално не е от особено значение. Независимо от състава, Сити ще се опитат да бъдат солидни и наситени в защита и да се противопоставят на нападателната ни мощ. Арсенал реализира 8 гола в последните 3 мача и се надявам да продължим в същото темпо и срещу „гражданите“.

Рамзи е отново у дома

В нашия лагер е кротко, както никога, що се отнася до контузии. Кийрън Гибс ще е готов за купата на ФА в събота. Дори Аарън Рамзи се завръща в Лондон след краткия си престой в Нотингам Форест. Арсен Венгер предвижда да минат поне 2 месеца преди уелсецът да възвърне обичайното си ниво. Не съм следила усилено представянето му там, знам единствено, че в понеделник направи първите си 90 минути и по мнение на хора, гледали мача, е показал креативност – нищо ново, и също така предпазливост в атакуването на спорни топки. Второто също не е изненада предвид кошмара, през който премина в последните 9 месеца, благодарение на Райън „Той не е такова момче!“ Шоукрос. Другата новина, свързана с наш играч под наем, е за Санчес Уот. Той ще има възможност да играе за Лийдс срещу собствения си клуб в турнира за купата на ФА. Уот, който снощи завърши мача със симпатичния отбор на Кардиф Сити с няколко шева по главата, има уникалният шанс да се разпише СРЕЩУ Арсенал. Скоро ще разберем колко сериозно възприема Венгер FA Cup и дали ще разчита на силен състав и там, но за това друг път.
Около конкурентите ни за титлата също не се вдига много шум. Днес Карло Анчелоти заяви, че е късметлия още да не е уволнен. Абсолютен факт, имайки предвид, че само невъзможността на Гуус Хидинк да напусне отбора на Турция спаси главата му от въжето.
Общо взето, това е, което мога да спомена преди мача. Дано все пак Венгер не пази добрите си играчи за Лийдс и да пусне силен състав. И съм сигурна в твърдението, че най-доброто нападение може да пречупи най-здравата защита, но все пак се надявам Джуру и Кошелни да са стълбове в отбраната ни, Фабиански и Саня да са на вече обичайното си високо ниво, а Клиши да не се връща към хорър изпълненията си.
Говори се и че Сонг щял да излезне с променена визия, дано не е повече, отколкото очите ни могат да понесат. :D
Разделям се с вас с пожелание за пълен с въображение и биткаджийски настроен Арсенал!
Ще се видим пак след мача. :)

Нагоре