Archive for януари, 2011

Kраят на трансферния прозорец и поглед към Евъртън

Здравейте отново, читатели  на нашия нередовен блог.

За съжаление времето притиска някои от хората на нашия екип и затова се случват тези пропуски или закъснения на статии. По принцип разпределяме отговорностите мач по мач в началото на месеца и когато някой отпадне в последния момент винаги е проблем заместването. Вероятно в бъдеще ще има лека промяна на честотата на публикациите, но засега февруари ще остане по познатата система.

За тези от вас, които са се надявали на нещо в края на трансферния месец, последните часове са били особено отегчителни. Арсен отново решава да „повярва“ на наличното, като аз няма да се изненадам то да се окаже недостатъчно със съвсем малко количество и качество в края на сезона. Най-големите играчи на пазара бяха Ливърпул, но все още не е ясно кои сделки са станали и кои не, затова не смятам да се задълбочавам по въпроса засега.

Хенри Лансбъри не се представи зле в единствения си мач този сезон.

Като добра новина може да отразим изявлението на нашия мениджър, че може да върне някой от играчите под наем. Но истината е, че точно тези, които бих заменил в настоящия момент, са здрави. :) От опциите за завръщане е изключен Рамзи, който задължително ще изиграе февруари с Кардиф Сити. Най-вероятният останал вариант е Хенри Лансбъри, но аз се съмнявам Арсен да предприеме такова действие, въпреки, че бих се радвал, ако се случи.

Слухове, че Фабиански може да пропусне целия сезон до неговия край, поради нуждата от операция на проблемното му рамо, се появиха сутринта в британската преса. Източникът е полска медия, като в идните дни ще узнаем повече по въпроса. За наше нещастие това стечение на обсоятелствата остава Алмуня в опасна близост до стартовия състав. Дано Войчех е жив и здрав. :)

Евъртън у дома, вечерен двубой в средата на седмицата. Всичко може да се обърка, но не е изключено и да продължим добрата серия. :) През това време Юнайтед ще са домакини на Вила. След контузията на Насри загубихме един сигурен титуляр за поне три седмици. Но нека не гледаме твърде напред във времето.

Сега Стивън е играч на Тотнъм, но спомените остават.

Цялостната форма на „карамелите“ не се е стабилизирала особено от последната среща между нас и тях. Сега задачата би трябвало да е малко по-постижима от онова геройско 2-1 на „Гудисън парк“. Важно е да се отбележи добрата игра на Евъртън срещу Челси в събота, както и фактът, че миналата година не можахме да ги победим у дома. Рикоширалият гол на Росицки (последен негов гол за клуба) в последните минути донесе единствено 2-2 в мач от който Алмуня отново не излезе с високо вдигната глава.

Както подозирах, контузията на Денилсон е значително по-лека от тази на Насри и в следствие на това ще разчитаме отново на неговата висока класа. От скамейката. Дано и остане така, защото Евъртън обичат бързите контраатаки.

Очаквайте в утрешната статия малко по-обширен поглед на случилото се на пазара и, разбира се, отразяване на събитията на английските стадиони във вторник вечер.

До нови срещи!

Светлината в края на тунела става все по-ясна

Здравейте, привърженици на Арсенал,

Както всички очаквахме, нашите момчета успяха да се класират за финала за Карлинг къп след победа с 3:0 над Ипсуич. Общо взето, мачът беше доста нервен до гола на Бентнер, макар че създадохме някои добри положения, но в крайна сметка, всичко е добре, когато завършва добре. Сериозната разлика в класите си каза думата и заслужено сме на финал, като единственото неприятно нещо е контузията на Саня, която за радост се оказа достатъчно лека.

Най-радостното е, че този мач беше поредната стъпка към края на очакването за трофей. Изказванията на Джаки Уилшър от днес го показват доста ясно – колкото и да се е обезценила купата на Лигата, тя би могла да даде необходимото самочувствие на момчетата за нещо повече. Увереността и спокойствието, което би могла да донесе, биха били ключови на другите фронтове.

Съперник във финала ще ни бъде отборът на Бирмингам, който победи в другия полуфинал Уест Хем след продължения. Честно казано, аз нямах предпочитания, тъй като и двата състава са изключително корави, особено за финал на Уембли, в който ще играят на върха на възможностите си, но и двата не са от нашата класа и сме фаворит в мача. Може би все пак е по-добре, че няма да срещнем лондонските си съседи, защото те са прословути с характера си и със сигурност нямаше да е лесно.

В по-важния турнир – Премиършип, отново бяхме свидетели на съдийска тесла срещу съперник на основния ни конкурент за титлата Манчестър Юнайтед. Безстрашният и изключително симпатичен отбор на Блекпул показа, че не го е страх от никого и натисна лидера в класирането и дори успя да поведе с два гола през първата част. За съжаление, бе подмината 100%-ва дузпа през второто полувреме и момчетата на Иън Холуей загубиха мача си. Трябва да се отбележи, че Юнайтед наистина се постараха за успеха, но при 3:0 нещата щяха да са доста различни. Поредният труден мач, в който съдийството накланя везните в полза на лидера във Висшата лига. Явно ще трябва да се примирим с това и да се надяваме, че нашият клуб ще триумфира въпреки страничните фактори.

Това е от мен за днес, леко преживяване на остатъка от работната седмица :)

Пътят към Уембли или нещо повече?

Здравейте, фенове на Арсенал.

Тази седмица отново ще е посветена на двете английски купи – Карлинг и ФА, като довечера нашите момчета излизат в полуфинал реванш срещу Ипсуич с пасив от един гол.

Достигането ни до тази фаза и победата в преиграването срещу Лийдс за ФА означават, че Арсенал е единственият английски отбор, който все още не е отпаднал от нито един турнир от началото на сезона, като в добавка може да се каже, че сме в доста добра позиция и за титлата в Премиършип. Общо взето, това е отговорът на въпроса, който всички сме си задавали последните няколко сезона: „Какво би станало, ако имаме късмет с контузиите и повечето ни играчи са здрави?“ Макар че имаме някои травми, този сезон нещата се движат доста добре и това се отразява както на широчината на състава, така и на основната ни единайсеторка, която може да разчита на повечето си лидери почти във всеки двубой. От друга страна, не ми се иска да прекалявам с оптимизма, защото в мачовете срещу Уигън, Лийдс и Ипсуич ясно се видя, че въпросната широчина е малко измамна и когато повечето основни играчи не са на терена, техните заместници изпитват сериозни проблеми.

Именно затова се надявам единайсеторката довечера да включва поне 2-3 от играчите ни в много добра форма и си мисля, че Професора няма да рискува и ще пусне на терена няколко човека измежду Насри, Сонг, Уилшър или Фабрегас, за да може да настиснем съперника и да си решим мача още през първата част.

Всичко започна с Емиратс, а как ще завърши?

Предполагам, че момчетата от Испуич ще са изключително мотивирани, защото след победата им през първия мач те са близо до мечтата на всеки отбор извън Висшата лига – финал на Уембли. Това е един от онези моменти, за които фенове, играчи и въобще буквално цели градове живеят и както Васко написа в ревюто за първия мач, има някаква магия, която ги кара да са способни на чудеса и да надскачат възможностите си.

От друга страна, мотивацията на нашия отбор би трябвало да е не по-малка. Както до болка е повтаряно, именно този прекрасен шанс за спечелване на Купата на лигата може да е катализаторът, който да доведе до реализация на проекта на Арсен Венгер. Съвсем очевидно съставът на Арсенал в момента е страхотен, има много добри изпълнители – намери се вратар, дори двама, защитата се стабилизира дори без лидер като Вермален, халфовата линия по мое мнение е най-силна в лигата, а на върха имаме изключителния РВП, като неговият заместник Шамак вече показа, че също е страхотен играч. Това, което за момента липсва на този Арсенал, е самочувствието и увереността в собствените сили и донякъде опитът. Именно за това спечелването на Карлинг може да се окаже толкова важно – конкретният трофей може да не донесе кой знае каква радост на феновете, няма и защо, имайки предвид че се превърна във второразреден турнир, но победата тук може да доведе до нещо много по-голямо и значимо. Той може да се окаже последната добавка към този състав и да го изстреля към върха, за да спечели серия от значими отличия и да остави следата си в английския футбол и историята на клуба ни. Венгер го заслужава, хората, които са вярвали в него и в идеите му, го заслужават, играчите са достатъчно силни да го постигнат, остава да излязат и да вземат това, което им се полага.

А и все пак, Арсенал е печелил титлата в най-много различни десетилетия от отборите в Англия, а току що навлязохме в 2011 г, какво по-добро време да подобрим собствения си рекорд :)

Хеттрикът на ван Перси продължава битката

Здравейте отново след двадесет и четири часа!

Настроението далеч не се влоши в тях, напротив. Бе изминало известно време откакто видяхме Арсенал за последно да има лукса да избира кой да е следващият голмайстор в мача. Независимо от Робин, Сеск и всички големи позитиви от днес, лично аз бях леко разтревожен от изхабената енергия през първата част, не толкова с оглед на развоя, колкото добре познатата липса на ефикасност.

Не съм първият човек, който се хваща за такива малки и незначителни детайли, особено от онзи злополучен финал в Париж насам. Но съм виждал нашите тимове твърде често да се препъват на последните препятствия и по подобие на радикален еколог аз винаги гледам къде и кога сме можели да спестим енергия. :)

Независимо от позицията на мнозина, Сеск си остава жизнено важна част от тима на този етап.

Дано Робин се е насладил на вечерта. Дано и Арсен намери начин… Да, знаете. Надявам се присъствието на Шамак ще спаси холандеца от преумора и други болезнени обстоятелства. Играчите се постараха много на домашното игрище, като предишните провали с „латикс” изглеждаха в далечното минало.

Oтне му доста време, но си дочака хеттрика. Очевидно значеше много за него.

Още от първата минута Гари Колдуел започна да лази по нервите на домакините с постоянните накъсвания на играта и най-вече с набелязването на Сеск за целта на всяко влизане. Пропуски, гол на Робин, още пропуски, някои от които особено криминални, допълниха полувремето до края му. Невероятна е трансформацията на Тио, още един играч, който усеща предимството на последователните мачове с първия тим. Той все още не завършва всяка своя атака по подобаващ начин, но процентът се качва с всеки изминал мач. Лично аз смятах, че единствено липсата на късмет го лиши от две страхотни асистенции в първата част.

Камерите често се спираха върху трибуните и най-вече малката част от семейство Бекъм и Крис Хютън. Не виждам друга причина тези хора да са там, освен да се насладят на преживяването. Дейвид се е превърнал в нещо като посланик. Ако играе още две години в MLS сигурно ще тренира с три други отбора от Премиершип през това време. Не трябваше да му отделям цял абзац, но по една или друга причина прекарахме твърде много време с неговата физиономия в прякото предаване. Не съм сигурен дали синът му е фен на Арсенал, но би било весело, ако е така.

През втората част довършихме работата. Вторият гол на Робин дойде след отлична асистенция на капитан Сеск, която накара завършващият удар да изглежда лесен. А той не бе. Последва лек инцидент между Фабрегас и Колдуел, като Сеск не пропусна да спъне наглият капитан на гостите. Англичаните обичат да гледат влизания, но когато се случат на тях не им е толкова драго на душата. Минути след това Гари бе изпратен до съблекалнята, като прогнозата ми да не получи жълт картон се сбъдна – той бе изгонен за събаряне на Сеск в наказателното поле.

Рядък пропуск от бялата точка.

Донякъде се радвам, че Робин пропусна дузпата точно в този сценарий. Останалите минути тимът наистина опита да играе за него и след добрата игра на Тио хеттрикът най-сетне дойде. Трибуните приветстваха добрата работа, а Арсен извърши дежурните смени. Роберто Мартинез се старае да играе футбол, но персоналът му не е особено подходящ за такъв стил на игра. И с десет нападателя да излезе, на Уигън им липсва баланс в редица важни звена. Поне запазиха резултата в приемливи граници.

Категорична победа на Юнайтед, а Аарън Ленън спечели точка за Тотнъм в последната минута на „Сейнт Джеймс’ Парк”. Сити все още играят с Вила, а Челси са в понеделник вечер. Няма да изненадам никого ако кажа, че днешният кръг не променя особено статуквото, но моментът е достоен за наслаждение. :)

До нови срещи и нека добрата серия продължава!

Момчетата на Роберто Мартинез пристигат на „Emirates Stadium“

Добър вечер, верни читатели на този импровизиран блог!

След един-два добри резултата и някои радващи новини от фронта на контузиите, всичко отново изглежда розово. В Лондон идват Уигън, като двубоят изглежда „коварно“ лесен на пръв поглед. Или поне би следвало да бъде, ако искаме да продължим нашето дейно участие в борбата за титлата. По същото време нашите добри приятели от северна Англия – Юнайтед, са домакини на Бирмингам. След невероятните им последни мачове изписвам името им с особено удоволствие. :)

Дано мигът се превърне в момент, а после и в сезон. Да видим.

Не искам да изпадам в еуфория, но откъм контузии събитията не са били толкова положителни от години. Днес се появи информация, че скоро Диаби и Скилачи също се присъединяват към групата. Мачът с Хъдърсфийлд другият уикенд може да е денят на тяхното завръщане. Някъде толкова трябваше да е голям съставът ни през последните пет сезона, но по една или друга причина това не се случваше. Ван Перси пак е в настроение и това наистина дава различен облик на целия ни атакуващ вал, а и Тио стабилизира значително представянията си. Въпреки наситената коледна програма и тежкият януари, Уолкът бе особено енергичен срещу Уест Хем. Аршавин изглежда далеч от стартовия състав в момента, но със сигурност ще гледа внимателно от скамейката утре. След кратката почивка и Шамак ще може да ни помага, ако се наложи.

Единствените контузии остават на вратата. Арсен лаконично заяви, че „Алмуня е все по-близо до възстановяване“, като лично аз с интерес броя дните до края на месеца и затварянето на трансферния прозорец. Такова не е положението при Лукаш, като на скамейката утре най-вероятно ще е Джеймс Шей. Момчето прекарва добри няколко седмици. :)

Легендарната вече почти двуметрова фигура все още има леки проблеми с подаванията с крак.

Войчех не спира да впечатлява, въпреки допуснатия гол срещу Роберто Карлош от Чемпиъншип в сряда. Още един от групата млади добри приятели, които изглежда имаме в отбора. Атмосферата изглежда добра, но подвоните камъни в различните надпревари тепърва предстоят. В идния месец имаме натрупване на домакинства и ако се възползваме от тях нещата ще стават все по-интересни. Но както обичам да казвам, внимавайте с надеждата. От най-високо се пада най-болезнено, както форумът на Арсенал България често може да ви убеди.

Уигън са в зоната на изпадащите, заради по-лошата си голова разлика от Вила. Бирмингамци играят след нас, домакини на Сити, та ако най-лошото се случи, „латикс“ ще изплуват от тази зона, поне за два часа. Не ми се мисли каква била реакцията след подобно чудо на чудесата.

The Kids Are(n't) Alright

Тази снимка бе постната от Сеск в презирания от мен Twitter. Настроението изглежда добро, като за него допринасят и очилата на Тио. Какво друго може да се каже? Жалко, че повече хора не „съсипват“ английския футбол по начина, по който Арсен Венгер го прави. Други два британски таланта, Аарън Рамзи и Хенри Лансбъри, вероятно отново ще отидат под наем в някой клуб до края на месеца. Същата участ очаква и апатичния напоследък Карлос Вела. Като добавим Уат и Емануел-Томас, Арсен ще има за какво да разсъждава по време на дългото лято. Професорът заяви също, че Рамзи категорично ще завърши сезона с нашия тим, затова сигурно наемът ще трае само месец.

Слуховете за Гари Кейхил и Еден Хазар* засега остават единствено слухове. Не мисля да наливам масло във фалшивия журналистически огън.

Приятно прекарване утре и очаквайте репорта бързо след последния съдийски сигнал.

(* произношението има да се доизяснява)

Нагоре