Здравейте, привърженици на Арсенал!

Макар и да не победихме Уигън толкова убедително, колкото Уест Хем унижиха Юнайтед, отборът ни се поздрави с класиране за полуфиналите и не може да се отрече, че това е крачка в правилната посока.

Мачът се разви точно по сценария, който многобройните фенове на Арсенал са свикнали да виждат. Множество пропуски, някои от които твърде несериозни, но като цяло достатъчно стабилна игра, за да се противопоставим на изчерпан откъм идеи отбор като Уигън. Особено в отсъствието на Уго Родайега, който е вероятно единственият качествен играч в отбора им и дори Уигън да изпаднат, според мен, ще продължим да го виждаме във Висшата лига.

Вицекапитанът ван Перси отново на линия.

Няколко думи за двубоя. Започнахме в очакваната формация 4-4-2, макар че капитанът в мача Робин ван Перси имаше много по-свободна роля, каквато обикновено виждаме от Фабрегас. Предполагам, че идеята на Венгер е да слага най-креативния си играч зад нападателя и да му дава свободата едновременно да организира играта и да храни с пасове крилата и централния нападател.
Без да пренебрегваме ужасната защита на Уигън, Робин направи много добър мач за 70-те минути, които изигра на терена. В дадения момент, приоритет е да се обърне внимание на здравето му и да му се даде необходимото време да се възстанови напълно. Аз съм сигурна, че ще получи своя шанс да бъде полезен с напредването на сезона.

Единствената възможност, която оползотвори в мача.

Що се отнася до другите ни атакуващи играчи, особено тези с претенции – като Никлас, равносметката не е толкова розова. Още в самото начало на мача Ник трябваше да отвори головата си сметка след чудесно центриране на РвП. Щеше да е лесен гол, имайки предвид, че вратата зееше сериозно опразнена пред него, но той не успя да уцели топката. По-късно имаше и други подобни ситуации, които направо могат да се определят като сложни в сравнение с първата. Вела също трябваше да вкара, след като петичка на Робин го изведе по доста атрактивен начин сам срещу Ал Хабси. Очаквах мексиканецът да прехвърли с лекота вратаря, както правеше в миналото, но той пропусна да направи това, което може най-добре. Още един идентичен пропуск през второто полувреме ме наведе на мисълта, че щом вече изпитва затруднения с chip finish-a, може би дните му в Арсенал наистина са преброени.

Що се отнася до положението в защита, с изключение на два епизодични удара, които далеч не можеха да притеснят Счежни, най-много проблеми създаваше Ебуе. Дали заради контузията си, или поради друга причина, той не направи особено стабилен мач, което не е съвсем обосновано срещу опонент като Уигън, окопан дълбоко в половината си. В момент на пълна загуба на концентрация Ебуе непремерено върна един пас назад, като почти изведе Шарл Ензогбия, но Кошелни реагира адекватно.

Малко преди края на първото полувреме, Бендтнер се опита да засече центриране на Уолкът. Не съм сигурна дали изобщо успя да докосне топката, но пък и намесата на Алкараз ни свърши достатъчно добра работа и поведохме в резултата.
През второто полувреме отново Алкараз стреля към собствената си врата и Ал Хабси не се намеси убедително, но гол не последва. Изпуснахме още няколко положения, сред които се открояваше още едно на Вела. В крайна сметка именно той получи пас от РвП на левия фланг и достави много добро центриране по земя за Никлас, който все пак успя да направи по-сложното и да уцели вратаря, вместо празното пространство пред себе си. Ал Хабси обаче не беше подготвен за такава маневра и топката премина гол линията. 2-0 за Арсенал и оттук нататък въпросът беше дали ще вкараме още. Уигън, въпреки опитите си да открият играта си (много навреме), не успяваха да преминат центъра особено успешно. През цялото второ полувреме най-опасните за нас ситуации бяха, когато Шарл Ензогбия се опитваше да организира пробив с начална точка наказателното поле на Уигън. Виктор Моузес се откъсна на два пъти по левия фланг, но нерешителността му да атакува вратата директно, както и липсата на съотборници, които да го подкрепят, доведе до това, че Кошелни и Ебуе го догониха.
В 73-та минута Робин ван Перси и Джак Уилшър напуснаха терена, а мястото им взеха Насри и Ийстмънд. Играта ни не се промени особено, Насри беше движещата сила в нея и най-агресивният играч на терена, което доведе до няколко положения, отново пропиляни. Самият Насри имаше ситуация, в която беше изведен сам срещу вратаря, французинът успя да го заобиколи и да стреля, но защитник на Уигън успя да се върне и да спаси отбора си от класическа загуба. Съдията в крайна сметка се смили над бездиханните гости и свири края преди изпълнението ни на пряк свободен удар.

Страхотен мач за Вела преди 2 години, големи очаквания, а сега накъде? Арсенал 3-0 Уигън, Карлинг Къп 2008

Има някои изводи, които могат да се направят от снощния мач. Най-важният е, че в момента разполагаме с необходимата широчина в състава, за да си позволим да преследваме повече от 2 трофея. Другият извод е, че някои от играчите, които са резерви, като Карлос Вела, не биха могли да бъдат нищо повече. Едва ли е от толкова голямо значение дали ще си замине лятото или ще остане, със сигурност има мачове, в които може да бъде използван, но като цяло прогрес при него няма. Вела изглежда сякаш полага усилия, но по никакъв начин не може да ме убеди, че има голмайсторска жилка, а и пасовете му, с малки изключения, не отговарят на нивото на отбор с нашите амбиции. От друга страна, имаме Бендтнер, който въпреки множеството хубави неща, които направи през миналия сезон, все още не е осъзнал какви са му възможностите и претендира за титулярно място. Докато в същото време хора като ван Перси и Уолкът са резерви, но единствените аргументи, с които спорят за мястото си в състава, са тези на терена.

Снощната загуба на Юнайтед от Уест Хем ни поставя в положението на фаворит за купата. Днес остава да се изиграят ¼ финалите между Бирмингам и Астън Вила и Ипсуич и Уест Бром. За мен, много трудно някой от тези отбори би могъл да ни победи в 2 мача, какъвто е формата на полуфиналите, но да не прибързваме с очакванията. Следват две домакинства – срещу Фулъм за лигата и срещу Партизан през следващата седмица, за Шампионската лига. Резултатът срещу Уигън едва ли е показателен за домакинската ни форма, така че следващите мачове наистина са от огромна важност за развитието на сезона ни по принцип. След като взехме 9 точки от последователните гостувания на Уулвс, Евертън и Астън Вила, следващата крачка е да подобрим представянето си у дома.
С пожелание именно за това се разделям с вас. За мача с Фулъм ще пише отново Боби. :)