Archive for декември, 2010

Важна, но неубедителна победа

Здравко Талви

Здравейте, драги почитали на блога на Арсенал България.

Искам да започна с извинение за закъснението, но все пак след 8-ми декември ставането рано е твърде трудно.

Определено има нещо нередно в нашия отбор и особено в психиката му. Изключително важно, е че успяхме да победим, но все пак Партизан са един от най-слабите, ако не и най-слабият отбор в Шампионската лига. Арсенал игра с най-доброто, което има, и все пак допусна изравняване и трябваше да чакаме до 73-тата минута на двубоя, за да поведем в резултата. Започнах от това, че има нещо смущаващо в психиката, защото не мога да повярвам, че се класирахме, определено на мъка, в може би най-леката група. След размазващите 3 победи над Брага, Шахтьор и Партизан, в оставащите 3 срещи някакси ритъмът на отбора се загуби, момчетата излизаха без желание за победа и така трябваше да треперим до последно, за да попаднем сред последните 16. На всичкото отгоре, не успяхме да спечелим 1-вото място в групата и това ще ни отреди далеч по-тежък жребий, като съперници могат да бъдат Барселона, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен или Шалке 04. Личните предпочитания, пък и може би не само моите, са за Шалке. Не само заради това, че изглеждат най-преодолим съперник, но и защото има евтини полети до тази дестинация.

Дано скоро видим Гибси на крака за по-дълго време

Няколко думи и за самия мач. Най-притеснителното и дразнещо нещо от вчера, поне за мен, е новата контузия на Кирън Гибс. Това, разбира се, означава, че той пропуска дербито с Юнайтед в понеделник, като повече информация за времето, през което левият бек няма да играе, ще има утре. Венгер подчерта, че това не е проблемният глезен на Гибс и добави колко голям карък е момчето. Изключително много ми се искаше именно той да играе срещу Нани в понеделник, но ще трябва да се примирим с Клиши.

Другото нещо, което наистина ме изненада, бе глупавата постъпка на Бакари Саня малко преди последния съдийски сигнал. Наистина, Лазевски оставаше очи в очи с Фабиански, но рискът изобщо не си струваше. При 2 гола разлика в наша полза и не дотам 100%-ва ситуация, Бак си изкара червен картон, с което ще пропусне първия мач от осминафиналите.

Иначе доста слаб мач за Арсенал. Венгер заяви в традиционното интервю, че не е доволен от нападението. И наистина, отборът беше някак вял в офанзивен план. Шамак се губеше, Аршавин бе онзи Аршавин, който сме свикнали да виждаме преди мачовете с Астън Вила и Фулъм, Насри нямаше ден, а ван Перси се опитваше, но някак не му се получаваше. Изненадващо, голът от дузпа на холандеца в 29-тата минута не даде инерцията, която всички очаквахме. След него продължавахме да разиграваме топката, но до опасности така и не се стигаше. И като за капак (все пак сме Арсенал), ни изравниха при първия по-сериозен удар към вратата. И то, разбира се, след рикошет в крака на Скилачи. За щастие, голът на спокойствието падна от Тио Уолкът в 73-тата минута,. Момчето имаше нужда от това и дано това е само началото на поредица добри игри и попадения. Разбира се, нямаше как да отбележим 3 гола и Насри да не е сред голмайсторите. А изпълнението му бе може би единственото хубаво нещо в целия двубой.

Основна роля още в първия сезон с повече време на терена

За мен лично, проблемите и хаосът в нашата игра идваха от Денилсон. Това момче обърка доста от пасовете и не успя да се справи със задачата в центъра на терена. Смятам, че прогресът на отбора и по-добрата игра от миналия сезон идват до голяма степен от Джаки Уилшър. Може би доста от вас ще си помислят, че това мнение е крайно и не може да се твърди такова нещо от 1 мач, но играта на двамата може да бъде различена дори и от слепец. Англичанинът е на светлинни години пред титуляра във вчерашния двубой.

С английската надежда завършвам и своя коментар. Надявам се да не съм бил твърде краен и пожелавам на всички лек и успешен край на седмицата. Аз лично нямам търпение да дойде понеделник и оставам оптимист, че точно Арсенал ще нанесе първата загуба на Юнайтед от доста време насам.

PS – за финал един малко весел момент от вчерашния мач. Поредният епизод от шоуто на Ебуе :)

Една среща, която трябва да спечелим

Здравейте, скъпи читатели!

Ден преди мача с Партизан Белград фокусът е върху състава на защитата ни. От началото на седмицата новините варираха от доста притеснителни до окуражаващи. Очевидно сблъсъкът между Лоран Кошелни и партньора му в защита Скилачи докара сътресение на по-младия французин. Както Боби спомена в предишния блог, смелостта му е достойна за уважение, момчето наистина се опита да предотврати гола. Аз лично бях изненадана, че след такъв удар в брадата, успя да открие в коя посока се намира вратата ни.

Лицето на една добра новина

В понеделник Скай Спортс твърдяха, че Лоран е извън сметките на Венгер поне до Нова година, което при наличието на коледно-новогодишния маратон и мачове с директните ни конкуренти за титлата, щеше да е наистина ужасна новина. За щастие, днес на официалния сайт излезна съобщение, че Кошелни е готов за мача с Партизан. Истинско облекчение, особено след като се оказа, че Джуру е получил малка травма. Всички сме запознати със сценария, в който един играч е контузен и друг по-малко контузен се налага да играе, само за да разберем на другия ден, че вече и той е много контузен.
В състава ни за сряда се очаква да се завърне Ебуе, ван Перси вече/още е здрав и по думите на Венгер е напълно готов да започне мача, а решението за това Арсен си запазва за преди самата среща. Професора заяви, че няма да прави промени спрямо състава, който победи Фулъм, така че със сигурност ще излезем с доста силен отбор срещу „партизаните“.
От това, което видях до момента в турнира, отборът от Белград според мен е в Топ 3 на най-слабите отбори в цялото издание на ШЛ, и със сигурност най-слабият в нашата група. Изразителна победа на Арсенал е най-логичното, което може да се случи, все пак гостите ще играят за първите си точки в турнира. Като цяло – далеч не смятам, че сме се класирали, защото в момента сме в доста уязвима ситуация и играем за задължителна победа. Дори и напоследък да не сме считани за реален претендент за купата, със сигурност доста хора ще потрият ръце, ако отборът ни отпадне още в тази фаза. Що се отнася до първото място в група H, не мисля, че е особено реалистично да се надяваме за него. Брага по всяка вероятност няма да успее да спечели в Донецк, а и може би е по-добре за нас да завършим втори. Както и Аршавин посочи, сблъсъците с големите отбори са неизбежни, така че по-добре да приключим участието си рано и да се съсредоточим върху Висшата лига, отколкото да имаме хубав жребий до полуфиналите и да отпаднем от наистина силен съперник. Очевидно руснакът е имал малко свободно време напоследък, защото официалният сайт гъмжи от интервюта с него на всевъзможни теми. Единственото интересно, което казва, е, че и самият той е изненадан от успеха на Русия за Световното през 2018. Английските му съотборници( алелуя, множествено число!) съвсем естествено го подкачат на темата. Джак Уилшър дори му е споделил, че иска да вдигне купата пред английските фенове. Харесвам амбицията му, но за момента най-близкото до това усещане, може да получи, като вдигне купата на Висшата лига. Голяма част от Англия ще е достатъчно доволна, а и малка, но сърцата част от България – също. :)
Относно утрешния мач новините се изчерпаха. Задачата е съвсем проста – трябва да победим Партизан и да си гарантираме място на 1/8 финалите.
Затова смятам да обърна внимание на една друга тема, която засяга привържениците на футбола и по-специално на английския футбол.

Човекът, който безапелационно възроди Нюкасъл

Мениджърът на Нюкасъл, Крис Хютън, беше уволнен в началото на седмицата с оправданието за слаба серия в последните 5 мача на отбора и недостатъчно опит на високо ниво. Ако се питате как това ни засяга, ще стигна и до там…Аз лично не виждам промяна в представянето на „свраките“ от началото на сезона, когато редуваха резонни загуби с изненадващи победи като тези над Астън Вила и Евертън. Ако погледнем резултатите им срещу отборите от дъното на таблицата, ще видим, че като цяло не са добри от самия старт на сезона. Така че нищо особено не се е случило в последните срещи, освен че завършиха наравно в особено корав мач с Челси, а трите точки им бяха отнети с гол на Калу от рикошет.
Нюкасъл са един от клубовете, които харесвам и уважавам заради футболното наследство, което са оставили и заради сърцатите им и верни фенове. За жалост, не всеки симпатичен клуб може да се похвали, че бизнесът се ръководи по правилния начин. След тъжното им изпадане през 2009-а, имах възможност да проследя представянето им в Чемпиъншип и това, което ми направи най-силно впечатление, беше огромното самочувствие и вяра, с което бяха заредени футболистите, и фактът, че печелеха много тежки мачове с чиста мрежа. Дефанзивно проблемите бяха адресирани до голяма степен и това позволи на отбора да се налага и по-убедително. Още след петия кръг в Чемпиъншип Нюкасъл излезе начело и успя да запази нивото и дори да го надскочи до края на кампанията, със съвсем малко ресурси при това. С млади играчи като Анди Керъл и Дани Гътри заедно с по-опитните Нолан, Гутиерез и Льовенкранц, Нюкасъл изглеждаше на атакуващо ниво, достойно за Висшата лига, но освен това беше балансиран и най-важното – стабилен тим. Тъй като не бяха похарчени големи пари, които да гарантират връщането им в елита, промяната за мен се дължеше именно на Крис Хютън и способността му да мотивира играчите, да изважда максимума от тях като индивидуалност и като екип. Дори и да няма достатъчно голям опит (и да е кадър на Тотнъм), Хютън е много добър треньор, и ако имаше необходимата свобода и като селекционер, може би щяхме да разберем на какво още е способен. (Хютън беше казал, че няма да има възможност да пазарува през зимния прозорец, а отборът е на един качествен защитник разстояние от по-впечатляващи резултати). Естествено, Майк Ашли винаги е успявал да вбеси привържениците на Нюкасъл и продължава да го прави. Цяла футболна Англия е в потрес от случващото се, излезнаха множество интервюта в подкрепа на Хютън, включително на Венгер и Супермак – Малкълм Макдоналд (противоречивият любимец на феновете на Арсенал през 70-те, бивш играч и легенда и на Нюкасъл). Изглежда сякаш Ашли няма предварително изготвен план и с изгонването на Хютън Нюкасъл се намира в ничия земя. Връзката на играчите с треньора е много сериозна и дали това ще им се отрази предстои да видим. Алън Шиърър заяви, че би застанал отново начело на отбора, но колкото и всички да ценят отдадеността му, далеч не мисля, че би могъл да е по-полезен от Крис Хютън. Разбира се, в медийното пространство се говори и за други кандидати като Мартин Йол (хаха) и Алън Пардю…Това, което обаче ме притеснява най-много е, че безумия като тези ще се превърнат в ежедневие предвид настоящата обстановка във футбола. Винаги се появява някой амбициозен бизнесмен, който си няма понятие от футбола и не се и интересува от него до такава степен, че да задоволи очакванията на привържениците. Футболните клубове все повече се превръщат в мащабни корпорации и по-малко във футболни клубове. Пиша всичко това, именно защото съм фен на Арсенал и защото това е последното нещо, което искам да се случи с моя клуб, дори и отборът да пожъне успехи именно по този начин. Ние сме късметлии, че в нашия клуб се гради стабилност, докато на други места съществуващата такава се разрушава. Затова тези, които мечтаете за деня, в който ще бъде показана вратата и на Венгер, замислете се какво се случва с другите отбори. Вижте как клубове като Ливърпул и Нюкасъл постепенно биват заменяни от челси-та и ман-сити-та. Искрено пожелавам на Нюкасъл да оцелеят във Висшата лига, въпреки опитите на техния собственик да ги потопи отново.
А на вас, привърженици на различния клуб, успех на Арсенал утре и успех на Арсенал в дългосрочен план. :)

Отново Самир открадва заглавията

Здравейте отново, вярващи и невярващи в този отбор!

След следобеди като вчерашния често се чудя дали някои хора не се нуждаят от повече време след двубоите, за да осъзнаят какво точно се е случило. Не ме разбирайте погрешно, аз съм последният човек, който ще изпадне в еуфория, но това не ме спира да се радвам на случващото се, дори да не продължи достатъчно дълго през сезона. Въпреки добре известните слабости в защита и подценяването на съперниците, дори най-големият критик ще вижда първо името на нашия отбор, когато погледне таблицата. Да, Юнайтед са с мач по-малко, но поводите за оптимизъм надделяват, поне в този миг.

Първият гол дойде точно навреме след отлично начало на мача.

Започнахме с устрем, типичен за повечето ни мачове от началото на сезона. Насри изглеждаше опасен при всеки свой допир с топката, а Аршавин също се справяше отлично, като двамата дори сменяха позициите си на моменти. Голът не закъсня особено, като изпълнението показваше колко е израснал Самир откъм самочувствие от началото на сезона. Веднага след това пропуснахме няколко добри положения, като феновете на Арсенал в бара започнаха да се шегуват с въпроса: „Какво ще кажете за два на нула на полувремето?“

Вторият гол във вратата на Шварцър така и не дойде, а Диоманси Камара продължаваше борбата си с изкуствената ни засада. Тя ставаше все по-неубедителна с всяка атака, но все пак трябваше Косчелни да се контузи, за да вкарат Фулъм своя гол. Много странен епизод, но Лоран трябваше просто да се отдаде на болката. :) Досега не бях виждал играч да остане на крака около десет секунди след комоцио, но смелостта му не бе възнаградена. Напротив, Аткинсън не спря играта и изравняването бе факт.

Десет в тринадесет старта.

В миналите неусетно минути до края на полувремето Джуру влезе като резерва, за да покаже, че слабостите на отбраната са най-вече колективни, колкото и лесна мишена да е Клиши този сезон. Отборът ни отстъпи инициативата за няколко минути, като Фабиански се отчете с добро спасяване в една ситуация, сходна на изравнителния гол. Фулъм не държаха топката в свое владение повече от нас, но пък рядко я губеха и Диксън Етуху се справяше отлично с Джак и Алекс в халфовата ни линия. След почивката не направихме най-силния си старт на второ полувреме, но малко по малко се настанихме в половината на гостите. Арсен този път направи смените малко по-рано от обикновено, а феновете на „Емиратс“ не се примиряваха с резултата и подкрепяха добре играчите ни. В една от атаките ни ван Перси получи топката централно пред наказателното поле на Шварцър и изненада почти всеки зрител на този мач като подаде на устремилия се към вратата Насри. Сякаш отново правим нещата по най-трудния начин, но във формата в която е, Самир е способен на подобни изпълнения.

Фулъм се постараха на другия край на терена, като спасяването на Фабиански срещу Гера сякаш окончателно затвърди съдбата на точките. Краят на мача бе особено нервен, но след няколко умело забавени атаки от наша страна победата бе факт. Отново на върха на таблицата, поради непредвидената почивка на Юнайтед и ново равенство на Челси.

Самир Насри за мен е нов играч този сезон. Да, талантът винаги е бил там, но някои негови представяния през миналите години ме караха да се съмнявам кога точно ще го видим в пълния му блясък. Все още се виждат моменти на Насри от преди, когато той често се изолираше от събитията, но в останалото време Самир се нагърбва с все повече отговорности и това се отразява отлично на целия тим. Дано задържи този ритъм през остатъка от сезона!

Toва е "истинският" Аршавин.

Няколко думи и за Аршавин. Не знам защо някои хора, както в България, така и в световен мащаб, се опитваха да оправдаят ограниченото му представяне от последните две години с аргумента, че „той е такъв играч“. „Андрей не тича особено, но може да реши мача с един миг на гениалност.“ Типичен пример как футболните фенове намират начин да избегнат истинския проблем. Аршавин за Зенит и Русия бе особено енергичен и катализатор на всичко добро, което те правиха. Дори в първите си шест месеца за нас той покриваше големи пространства и участваше дейно в повечето атаки. Искам да кажа единствено, че Андрей в последните два мача е този Андрей, който би трябвало да виждаме. Не знам дали проблемна е била формата, или мотивацията му, но когато е в настроение, руснакът няма да остави никой да се съмнява в качествата му на футболист. Дано и той задържи моментата форма.

По време на двубоя в бара гледахме и Челси на един значително по-малък екран. Евъртън сякаш чакаха да получат гол, за да започнат да играят, а Джон Тери, колкото и да го ненавиждам, правеше шпагати и изчиствания все едно мачът бе финал на световно първенство. Челси се отърваха многократно, като дори имаха положения да спечелят мача, но към края резервата Бекфорд надви Чех. В дадените от съдията седем минути продължение (поради контузия на Чех) „карамелите“ наистина се опитаха и да спечелят мача. Отбори като тях правят това първенство интересно, много повече от налятите екзотични средства в някои от тимовете.

До мача с Партизан изборът е ваш дали да прекарате времето в мечти за титли, или мисли колко „жалки“ сме в защита. Дали заслужаваме, или не заслужаваме да сме там където сме и според кого точно. :) Аз просто се радвам на случващото се без това да влияе драматично на очакванията ми. Сезонът е дълъг и мач по мач всичко ще се реши.

Приятен неделен следобед и до нови срещи!

„Koтиджърс“ – нов тест за домакинската ни форма

Здравейте, драги читатели!

Пред нас надвисва нов домакински двубой, втори в рамките на пет дни. След това ще ни чака отново мач на „Емиратс“. Въпреки финансовото значение на срещата с Партизан, за мен приоритет трябва да е „Висшата лига“. Марк Хюз има няколко победи над нас в биографията си, като мачът със Сити (4-2) от миналия сезон и отпадането от Блекбърн за „FA Cup“ от преди няколко сезона изпъкват. Неговите тимове играят сравнително силов футбол, като често са и изненадващо успешни в атака. Въпреки това аз не съм гледал двубой на Фулъм през този сезон, a класирането им не е особено впечатляващо на този етап.

Робин вкарва срещу Фулъм (при гостуването ни миналата година).

Съставът изглежда сякаш бавно, но стабилно се възстановява от загубата срещу Тотнъм. За това допринасят и завръщащите се от контузии играчи, като промените ни помагат да поддържаме спринта на няколко фронта. Ван Перси и Рамзи са в основата на добрите новини от началото на седмицата. Холандецът ще допринесе за нещо различно в атаката ни (за колко време е друг въпрос!), а Рамзи вече започна участията си с Нотингам Форест. Франсеск Фабрегас не смята да прибързва със завръщането си, като е хубаво да видим, че играем по-добре без него, когато не е на 100%. Никой не печели, когато капитанът ни се мъчи на терена, което влияе и на неговото представяне. Най-вероятните отсъствия за мача ще бъдат Алмуня, Сеск, Вермален и Диаби. Очаква се Насри и Скилачи да са се възстановили от леките си травми.

Гостите заемат 17-о място в класирането, като единствено Клинт Демпси показва някакво постоянство от началото на сезона. Контузията на Боби Замора след влизането на Карл Хенри не помогна особено на нападението на „котиджърс“, независимо от покупката на талантливия, но все още нов за първенството, Муса Дембеле.

Поради времето в Англия има вероятност някои от срещите в кръга да бъдат отложени, като естествено нашият стадион надали ще има проблеми. Особено тежки ще са условията на мача Блекпул – Манчестър Юнайтед, като за този мач сигурно ще се реши в последния момент.

Гордият представител на победителите.

Няколко думи за състоялата се вчера церемония в Цюрих. Избирането на Русия за домакин на световното първенство на ФИФА за 2018-а година и последвалият избор на Катар за 2022-а се превърна в тема на пламенни дискусии. На пръв поглед примирените англичани започнаха да сипят огън и жупел след решението на ръководните органи на световната футболна организация. Скоро те бяха последвани и от Австралия и САЩ, недоволни съответно от съдбата на СП 2022. Аргументите включват оплаквания от расизъм, корупция, липса на футболни традиции, дори и от климата на Русия и Катар.

Някои хора стигнаха особено далеч, като върхът дойде от дъното на британската спортна преса, а именно радио „Тalk Sport“. Eдиният от водещите, Ейдриън Дърам, заяви, че англичаните „не трябва да пускат Аршавин обратно в страната си“ и че „руснакът трябва да е освирвкан на всеки стадион“. По принцип радиото е всеизвестно с евтините провокации на бившия футболист на Ливърпул Стан Колимор, но както можете да се убедите, неговите колеги не остават назад. Целта на програмата е системно да вбесява аудиторията си и по този начин да генерира повече рейтинг и обаждания в ефир. И те успяват да го постигат!

Лично аз бих останал настрана от есенцията на спора. Англичаните очакваха да не срещнат реална конкуренция, а тайнствената система на гласуване посипа още сол върху раните им. Някои скочиха срещу BBC, заради репортажът на предаването им „Панорама“, уличаващ Сеп Блатер и компания в корупция. Други посочиха сцените след мача Бирмингам – Вила, където сигнални ракети бяха хвърлени в сектора на гостите, за причина. Според мен и преди е имало странни решения на най-високите нива на организацията, като разследванията за корупция тепърва ще носят повече просвещение по въпроса. Англичаните и техните „другари“ по съдба отвъд океана не могат да променят нищо с острите си реакции. Все пак ще е интересно да видим какво ни предстои, особено ако рейтингът на ФИФА продължава да спада толкова прогресивно.

Но да се върнем към основната тема. Победа и добро настроение в студения съботен следобед! :)

Приятен край на работната седмица!

Бардак Шалом – епизод 5

Епизод 5 или секс със животни

Ханука е. Чифи, обзет от празнично настроение, си играеше на пумпал и си пееше любимата детска песничка, а именно:

Севивон,
сов, сов, сов
Ханука у хаг тов
(Пумпала се врътка, врътка, врътка
Ханука е добър празник!)

Преводач: Даниел Леви.

Интересен факт е, че тази песен всъщност е вдъхновила известния български шлагер „Тирбушона врътка, врътка“

Малкия Шмит къдреше изящните си лимби с машата, която периодично се превъръщаше и в микрофон. Междувременно, долу в бардака по изключение Телефункена работеше в ден, в който нямаше мач на Арсенал, и от изстрадалата джангър кутия се чуваха следните звуци:

По случай еврейския празник, Минчо Лудия и ван дер Белка получиха свободен ден и една бира на аванта от своя щедър работодател. Те толкова отдавна не бяха почивали, че невършеното на работа им се струваше неестествено и порочно и поради тази причина бяха станали хиперактивни и се надяваха да се появи предизвикателство, с което да занимаят болните си мозъци. Обладани от нечовешка жажда, нашите герои се сборичкаха за безценното стъкло, дарено им от шефа, и от това произлезе злополука, при която Минчо загуби преден зъб. Това беше оправдана жертва, имайки предвид че успя да задържи бирата в свое владение.

– Много ясно, че ще ти счупя зъба, беее! – каза ван дер Белка.
– Млъквай, бе, палячо! – пренебрежително отвърна тържествуващият Минчо и отпи от пивото. Той не знаеше, че Чифи всъщност им беше подарил безалкохолна бира, чийто срок за годност беше изтекъл приблизително по времето, когато Тотнъм станаха шампиони за последен път. (Ако някой изобщо помни кога е било това.)

По този повод, да припомним: „Ч*киджиите от Тотнъм Хотспър отидоха до Рим да видят Папата, Ч*киджиите от Тотнъм Хотспър отидоха до Рим да видят Папата, Ч*киджиите от Тотнъм Хотспър отидоха до Рим да видят Папата и ето какво им каза той: Да го д*хате!“

По случай Ханука, в бардака се очакваше да дойде огромна световна звезда, показвана дори по РотерСпорт. Въпреки че там не му се чу гласа, въпросната личност щеше да изпълни всичките песни от новия си албум същата вечер на специален концерт в Бардака.

И на китаратааа – Ваааскооо ЖАБАААТАААА!
Той ще свири, драги гости, тази вечер само за вааас!

Васко Жабата беше съпровождан навсякъде от своята групировка, а именно групито Ка’ина и нейното куче Ф’анко. Считани за най-верните му фенове, или по-точно казано единствените, те знаеха наизуст репертоара му, който ще изложим на вашето внимание по-долу.

1. „Луди, луди жаби“
2. „Жаби в зелено море“
3. „Луди, луди жаби насън“
4. „Най-обичам луди, луди жаби“
5. „Луди жаби“
6. „Жаби“
7. „Мухите се страхуват със тях да се целуват “
8. „Сънувам си моите крастави жаби
и тъй си се чувствам добре“
9. „Луди, луди жаби“ – acoustic version
10. „Жаби в зелено море“ – acoustic version
11. „Луди, луди жаби насън“ – acoustic version
12. „Най-обичам луди, луди жаби“ – acoustic version
13. „Луди жаби“ – acoustic version
14. „Жаби“ – acoustic version
15. „Мухите се страхуват със тях да се целуват“ – acoustic version
16. „Сънувам си моите крастави жаби
и тъй си се чувствам добре“ – acoustic version

Немного известен факт в елит обществото е, че ратаят на Васко Жабата – Деян Икебаната, се е вдъхновил от своя ментор, за да създаде своето собствено вълнуващо творчество. Двамата в момента записват своя дуетен сингъл „ От дисекцията жабите ги боли“ и ако е успешен, планират да издадат и продължение на своята колаборация – „ Жаби събирам“.

Верен на своя рок енд рол имидж, Васко Жабата живееше в убеждение, че трябва да инициира оргии с всичките си фенове при всяка удобна възможност. Всичките му фенове (Ка’ина и кучето Ф’анко) охотно и с въодушевление се съгласяваха всеки един път. Единствено им се искаше да бяха по-солидна група с повече членове и за тази цел редовно скаутваха за нови желаещи. След страхотното шоу, завършило с бис на песента „Луди луди жаби“, палавата Ка’ина се обърна към Минчо Лудия:

– Запознай се с Ф’анко. – каза съблазнително тя и добави. – Може много па’ави неща.
– Бау! – потвърди Ф’анко.
– Я па’и мото’а бе! (Я пали мотора, бе!) – рече Минчо. – Кво е тва име Ф’анко?

– Еми то се казва Франко, ама чичо ми Христо не може да казва ‘ (р).
– Тоя да не е от Ливъ’пуу? – попита ван дер Белка.
– Абе, а’е да п’аиме о’гия.( Абе, аре да правиме оргия.) – плавно смени темата Ка’ина.

Съсипани от изтощитетелния концерт на Васко Жабата, Минчо и Белка се консултираха, шепнейки:

– Ела ма! – убедително подкани Минчо.
– Бегай оттука, по цел ден оргии правя… Правете си gang-bang.
– Кво е тва gang-bang?
– Е тва дето го дават по Spice Platinum.
– Кво е тва Spice Platinum?
– Е как ще знаеш, като нощем те връзваме за леглото…

В крайна сметка ван дер Белка се съгласи, все пак като изключим таланта й в употребата на кокаин, това можеше най-добре.

При думите gang-bang очите на Ка’ина светнаха, лампите загаснаха и се почна.
Васко Жабата, както винаги, беше в епицентъра на събитията и се раздаде най-енергично. Последвалата свинщина ще изложим по-възможно най-изтънчен начин.
От стаята за разврат на горния етаж на бардака – No 404, където се развиваше действието, се носеха странни звуци, свидетелстващи за сериозността на текущите събития. Ф’анковият о’газъм, изразен в мощен вой, привлече вниманието на Чифи. Собственикът на заведението, облечен в празничната си тога, пристъпи в стаята и пред очите му се разрази страшна гледка. От стреса, че някой влиза в стаята, Ка’ина и Ф’анко се бяха заклещили един в друг. Това обаче ни най-малко не помрачи ентусиазма на останалите участници в оргията. Ван дер Белка се беше докопала до някаква бутилка от бира (Ка’ина я беше внесла с целта да изпълнява ролята на еротична играчка) и се опитваше да дочупи разредената ограда на минчовите зъби. Минчо не се предаваше и с мощни чимбери отблъскваше нахъсаната Белка. В това време, превъзбуден от тяхната борба, Васко Жабата вдъхновено ръкоблудстваше, мислейки си за жаби…
Извращенията, на които стана свидетел, ни най-малко не впечатлиха Малкия Шмит. Но това, което накара накъдрените му лимби да добият естественото си право състояние, беше приковалата погледа му бутилка от бира в ръцете на Белка. Както знаете, в заведението не се предлагаше бира в бутилка, а само наливна, за да може клиентът, притискан от обстоятелствата, да даде 1 паунд отгоре за чаша. Наличието на бутилката значеше само, че някой е вкарал нелегално бира в заведението. А това за Белка и Минчо беше развносилно на Деня на страшния съд.
Забавата приключи бързо и шумно, както беше и започнала. Васко Жабата и феновете му бяха принудени да напуснат бардака и да пренощуват в миникупъ’а на Ка’ина. За Минчо и Белка предстоеше още по-тежко наказание, затова изправени пред неизбежния и справедлив еврейски гняв, двамата още в ранни зори се измъкнаха тихомълком от бардака.

– И са кво? – прошепна Белка.
– Чуй, чуй! – развълнуван и с параноична нотка в гласа отвърна Минчо. – Аз отивам на симпозиум на планинарите.
– Кво ще правиш там?
– Ще си мериме въжетата, ще се учим да стапяме сняг за питейна вода. Ще има и специален гост – връх Килиманджаро.
– Връх Килиманджаро? Тоя ми е познат, май съм го виждала на пощенска картичка…
– Чуй, чуй! Нека да изчезнем за няколко дена, докато му мине на Чифи. – нервно каза Минчо.
– Добре, а дали има симпозиум на гъбарите?
– Има да, дръм ен бейс партито е в съседния град. Тамън може да изкараш някой лев.
– Много ясно, че ще изкарам някой лев, бее! – провикна се Белка.

И така нашите герои, изпълнени с надежда и готови за нови приключения, поеха по прашния РотерГрамски път.

Нагоре