Archive for декември, 2010

Бардак Шалом – епизод 6

Епизод 6 или едно пътуване със замисъл, но без смисъл

от Петьо Врачев и Виктория Николова

След поредното корейско нападение в мача между Юнайтед и Арсенал, Минчо и ван дер Белка решиха да удължат ваканцията си, тъй като така и така нямаше да получат месечните си възнаграждения. От една страна, заради лошия резултат, който разстрои Чифи и от друга заради историята с неправомерно внесената бутилка бира, която Малкия Шмит далеч не беше прогонил от паметта си. Въпросната случка все още го навестяваше в съня му и бързо измести от кошмарите му войната с Палестина. Чифи всъщност не беше свидетел на военните събития, но от изключителна етническа гордост съпреживяваше мъките на своите братя по лимба.

След хиляди уговорки и още по-хиляди бири Минчо и Белка решиха да се завърнат в сакралното за РотерГрам място. Когато пристигнаха пред вратнята на бардака, забелязаха, че на нея беше турен катанец и три резета. Това ги принуди да ползват входа за служители, който всъщност Минчо Лудия току що направи с камък в прозореца на задния двор. Двамата приятели намериха Чифи в окаяно състояние. Той седеше сам, пиян, неподстриган, прегърнал менората и отправил меланхоличен поглед в миналото. Явно отсъствието на дясната му ръка, а и на лявата, му дойде в повече и той се беше отдал на алкохолен делириум.

– Чифи! – извикаха в един глас Белка и Минчо.

В този момент Шмит подскочи, избърса с лявата си лимба дясното си око, изкашля се три пъти и с пиянски глас започна да заваля:

– Аз вас съм ви пооглеждал… – Отидете тука бързо!

– Чифи, липсвахме ли ти? – заусуква Белка.

– Нищо ми няма бе! Не ме боли. – и добави. – Много ясно, че ще се върнете, бе.

И последва гореща приятелска прегръдка между Минчо, Белка и няколко халби бира от бара.
За щастие, Чифи беше твърде употребил, за да се възпротиви срещу абсолютно безмисления разход на алкохол.

В този момент се почука на вратата. Пред кръчмата седяха двамата другари по съдба – Боцето още известен и с прякора Котвата и познатия от минали срещи – Чаго Rejected Беров, който поради забраната си да влиза в кръчмата се бе дегизирал като немски студент и се представяше за Реджиналд фон Бергенщайн.

Както се вижда от снимката, Боцето се беше подготвил за тежка вечер, като бе взел не само своята заплата, но и тази на милата си съпруга, за което по-късно щеше да си плати прескъпо. Виждате ли, Боцето не беше обикновен мъж. Той беше мъж под чехъл. Котвата, която бе татуирал на ръката си стоеше там само, за да уравновесява тежестта от другата котва, която преди години той лековато сам нахлузи на пръста си. Повода на тяхната скромна сбирка, беше не само че са отритнали от по-голямата част от света, но и че Реджи беше взел (по неговите думи) и последния си изпит и с нетърпение чакаше да получи дипомата си. Но вместо това получи еднопосочен билет за България, който на всичкото отгоре сам трябваше да заплати. Този шамар от съдбата далеч не беше първия в лицето на Реджи, но той беше силен човек и намираше упование в многото си приятели в родината, най-скъпият, от които беше Стоянчо Гея – винаги готов да му услужи с фон-дьо-тен и приятелско….коленце, на което да поплаче.

Появата на двете дружки предивика противоречиви емоции, Чифи отново беше изправен пред дилема – дали да допусне каръците в заведението си, за да им вземе парите или да ги изрита в името на висшата кауза. Но в крайна сметка, Реджи доста се беше постарал с гримовете и на Чифи сърце не му даде да го изгони. Затова пък ги прати на най-затънтената маса, зад менората – добре скрити от евентуални бъдещи клиенти на заведението.

В същото време Чифи извика двамата си приятели и неочаквано за тях им сподели, че им е приготвил подарък. По повод изтегления жребий, според който отборът на Арсенал ще се срещне с Барселона, ситния евреин бе закупил 3 самолетни билета до Барселона. Маршрутът беше ясен – Ирак – Бермудския триъгълник – Палестина – Косово поле – Чечня – Уганда и накрая, разбира се, Барселона. Това беше единствения самолетен билет, който щеше да излезе под 10 евро за тримата. Тези пари, естествено щяха да бъдат удържани от заплатите на Минчо и ван дер Белка.
След тази неочаквана новина в Минчо се пробуди Лил Хълк и той от радост разби три празни халби в главата на ван дер Белка с думите:

– Тръгнааме на път! На ти, на ти сега,  на на на! Белке, Белке, жива ли си, ма!

Белка отметна един кървав кичур от лицето си и промълви:

– Тръгнааме…

– Ще трябва да стягате багажа вече, че ни чака дълъг път. – каза Чифи.

Никой обаче не забелязваше Реджи, който от половин час се опитваше да поръча нещо.

Точно когато ван дер Белка беше изпратена да вземе поръчката, иззвъня телефона на Котвата.
Той с разтреперени пръсти посегна към джоба си и с още по-угрижено изражение промълви в слушалката:

– Да, мило…Еми е тука съм, пред блока. Да, да, ей сега се прибирам.

Още преди Реджи да се успее да се възпротиви на тази идея, Боцето се беше изнизал със завидна за неговата възраст бързина.
Това довърши горкия Реджи, който изведнъж осъзна, че е сам на масата, без бира, без ядене, без диплома и без чест. Той обаче за пореден път загърби проблемите си и с уверен глас каза:

– Момче, дай една бира!

Момчето – Лил Хълк се приближи с изпитателен поглед, измери Реджи от главата до петите и му каза:

– Реджиналд, напусни! Затваряме, заминаваме на пътешествие.

Тук Беров видя светлина в тъмния тунел на отчаянието и с най-симпатичния глас, на който беше способен попита:

– Има ли място и за мен?

Лил Хълк се засмя с мефистофелски смях и отсече:

– Не!!! Запазено е за Сеск Фабрегас. Но и да имаше, не бихме те взели.

Така завърши поредния неуспешен опит на Реджи да се интегрира в обществото.

А нашите герои започнаха трескаво приготвяне на багажа за леко екстремно-екстравагантното пътуване към Каталуния. От долната снимка можете да видите какво съдържаше багажа на Минчо и Белка.

Тъй като Реджи нямаше при кого да се прибере, реши да поседне на тротоара пред заведението. Единствено студената зимна нощ го обхващаше в прегръдките си, но за него тази прегръдка беше най-топлата, която познаваше.

За съжаление, тази идилистична картина бе прекъсната от появата на немския самолет, който Чифи беше наел от свой близък приятел за трипа до Барселона. Знакът на опашката на този самолет навя лоши спомени на Беров, както и всичко друго немско и той най-накрая реши да се прибере в риджектнатата си квартира.

Стоук, Барселона и няколко думи за състоянието на Висшата лига и основните ни конкуренти

Здравейте, фенове на Арсенал!

Наближава един от любимите на всички ни периоди – коледният маратон, и не знам как се чувствате вие, но аз нямам търпение да гледам мачове от Висшата лига почти постoянно за две седмици. Преди това обаче имаме да изиграем домакинството си с един от изключително симпатичните и като мениджър, и като играчи отбори – Стоук Сити.

Искаме същото изражение по различни причини в събота

Всички помним какво се случи в последния мач с този съперник, когато кракът на Аарън Рамзи беше счупен по ужасяващ начин от Райън Шоукрос.  Гледах въпросната среща в Елена, защото точно тя беше по време на зимното събиране на фен клуба, и честно казано, в момента, когато видях какво стана с нашето момче, изобщо не ми пукаше как ще завърши този мач и сезона като цяло. Просто понякога материалните успехите губят стойността си пред по-важни неща като кариерата на едно младо момче със страхотни качества. За радост, почти година по-късно Рамзи вече е възстановен до голяма степен и играе футбол, остава само да му пожелаем късмет, характерът и уменията очевидно си ги има :)

Естествено, с наближаването на мача този инцидент изплува отново в медиите и доста обсъждана тема стана как ще бъде посрещнат добрякът Шоукрос, който е изключително коректен и симпатичен играч, имал нещастието да е на грешното място в грешния момент. Е, въпреки че Арсен изкара дежурното си изказване, че се надява да няма агресивно поведение на феновете спрямо него (въпреки че подобно изявление би имало единствено негативен ефект, припомняйки какво се е случило, ако някой случайно е забравил), аз лично се надявам защитникът на Стоук да завърши мача разплакан, а ако някой фен пробие охраната и успее да го нокаутира, изобщо няма да се разсърдя на наказанието, което клубът би получил впоследствие..

Извън тази тема, новините за мача не са особено интересни. Говори се, че Диаби е възстановен от контузията си, но все още не може да вземе участие. Лично аз не очаквам и Сеск да е в стартовия състав, за да може да е напълно готов за мача с Челси. Иначе има някои въпросителни като например проблемите на Фабиански, който все още е под въпрос. Повечето хора вероятно искат по-младият поляк Шчезни да е на вратата оттук нататък, дори и Фабиански да е здрав и това е нормално с оглед на доброто му представяне в мача с Манчестър Юнайтед, но аз съм на друго мнение. Лукаш показва стабилна игра от началото на сезона, доста стабилна дори, и ако сега бъде оставен на пейката, това със сигурност ще съсипе психиката му и ще останем в ситуацията да разчитаме изцяло и само на Войчех. Това е изключително рискова ситуация, защото все пак той е доста млад, а и всички знаем до какво напрежение от медии, фенове и прочие може да доведе дори една единствена грешка. Интересно е и в какъв състав ще сме е халфовата ни линия и нападението и дали ще има промени, но не се наемам да гадая какво точно ще се случи, ще видим утре следобед.

Ах, този Алмуня ...

Друг важен фактор, който може да окаже влияние върху играчите ни, безспорно е жребият за Шампионската лига – отново ще се срещнем с Барселона. Откъдето и да го погледнем, доста силен съперник, но аз съм изключително доволен. Това ни дава възможност да си върнем на каталунските мургави немного високи момчета (само доброто възпитание ме спря да кажа каталунските цигани джуджета) за отпадането миналата година, когато играхме с огромен брой контузени играчи + отмениха почти сигурен наш гол заради смешна засада при 1:1 във втория мач, както и за онзи финал, в който съдбата и отново спорно съдийско решение им донесоха победата срещу нас. Добавете към това постоянните простотии това лято и опитите по най-неприятния и гнусен възможен начин да се придърпа капитанът ни към техния отбор и ето ви един от най-големите дразнители в последно време, е, как да не иска човек да играем с тях :) От друга страна, ако отпаднем, ще можем да се концентрираме в по-важното състезание и да се борим за трофея във Висшата лига, което също не е зле. Единственият неприятен сценарий е да ни унижат, което съм убеден, че при приличен състав от наша страна (без много контузии), едва ли ще се случи.  И все пак, да се надяваме, че играчите ни няма да задълбават много по жребия и през този уикенд ще се концентрират върху мача с „грънчарите“ :D, най-малкото в същия кръг играят Челси-Ман Юнайтед и това ни дава шанс дори да си върнем първото място.

За финал ми се иска да засегна и нещо друго, което буквално изскочи в един спор след мача с Юнайтед. Доста хора твърдят, че причината да сме в битката за титлата в момента е по-слабото състояние на „червените дяволи“ и Челси през този сезон. Това е напълно вярно, но едностранчивият поглед върху нещата, който е масово разпространен, е изключително погрешен. Почти всички медийни анализатори и фенове са на мнение, че това е въпрос едва ли не на късмет за нас и трябва да сме благодарни, което според мене е доста далеч от истината. Челси и Юнайтед харчеха безумни пари през последните 5-6 сезона и просто в момента не могат да смогнат на това темпо. Абрамович се е концентирал върху световното в Русия и освен това иска сините да се самоиздържат, докато манчестърци затънаха в огромни дългове и именно това доведе до отслабването на съставите на двата отбора. Невъзможността да наливат големи суми през всеки трансферен прозорец доведе дотам, че Челси имат значително по-къс състав от предишни години, а Юнайтед залагат на млади играчи вместо на готови футболисти. Точно затова тези два клуба са по-слаби отпреди и не виждам как това ще се промени в близко бъдеще, така че разумната финансова политика на любимия ни Арсенал почва да дава резултати и това е причината за изравняването на силите, а не просто късмет или нещо подобно. Да се надяваме, че занапред нещата ще продължат да се развиват по този начин и доста предпазливата ни политика през миналите сезони ще ни даде предимство пред другите.

И така, ще се разделя с вас с едно пожелание за победа в мача със Стоук , добра серия през коледния маратон и едно сладко и дългоочаквано отмъщение през пролетта :)

До нови срещи и дано не съм ви отегчил твърде много.

Вярата остава ограничена

Добър вечер на цялото арсеналско войнство!

Както се очакваше, мачът с Манчестър Юнайтед даде повече от достатъчно поводи за размисъл.

Тук вятърът бе доста доста силен, достатъчно дори да охлади тазвечершните ми страсти. Футболът, колкото и интригуващ да е в повечето случаи, понякога се оказва изненадващо предвидим. Днес бе една от тези вечери.

Лесно би било да се насочим веднага към съдии и други виновници, но проблемът е малко по-дълбок. Не бих казал, че не се прави абсолютно нищо по въпроса, но и далеч не се прави достатъчно. В нито един от оставащите деветнадесет мача няма да искам победата по-силно, отколкото я исках днес. Но отново бяхме свидетели на развой, в който и след 180 минути трудно щяхме да отбележим срещу ван дер Сар. Ефикасните домакини излязоха с ясна идея и я изпълниха доста добре. На тях отново им бе отдадено невиждано уважение, като умовете на нашите играчи сякаш замръзваха при най-малкото приближаване до противниковото наказателно поле. Фигурите, които очаквахме да се покрият, сякаш го направиха. А позитивите отново дойдоха от най-младите играчи. Само техните необременени, а бих казал и „неподчинени“ умове показваха някакъв спокоен подход към мача.

Светлият лъч.

Ще започна с вратаря. Гордея се с неговото представяне, въпреки нервните пасове към защитниците. Това ще се подобри с времето. Засега Войчек се справя с по-трудните неща, запазвайки впечатляващото си самочувствие. Тепърва ще има нови тестове за това момче, но на този етап надеждите ни не изглеждат безпочвени, напротив. Неговият най-добър приятел Джак също бе достоен представител на нашия тим. Хладнокръвни отигравания и себераздаване характеризираха неговата вечер, до момента на контузията. Двамата най-млади играчи на терена сякаш не страдаха от страха, обхващащ като чума ядрото на тима в тези решаващи двубои. Като цяло стабилно се представиха Косчелни и Саня, но от останалите трябваше да видим повече.

Тази снимка влияе много по-лошо на нас, отколкото на играчите ни.

Преди няколко години бих се съсредоточил върху невероятните обстоятелства около гола, или колко е жалък Парк Джи-Сунг в 90% от двубоите. Не смятам, че това има особено значение. За Фъргюсън от няколко сезона целта оправдава средствата, та ако Юнайтед трябва да играят като Стоук Сити, за да ни победят, те ще го направят. Нашите играчи има какво да научат от отличната преса на домакините. А къде къде по-малки тимове от Юнайтед са набелязвали лявата ни зона през този сезон? Какво като е очевидно? Алекс Фъргюсън се справя отлично с минимализма, неслучайно въпреки хаотичната си игра те гледат надолу към нас в таблицата.

Пропуск пред загрижения поглед на господин Райли.

Уейн Руни и Хауърд Уеб. Уейн Руни и Майк Дийн. Уейн Руни и Майк Райли. Неприятно е да виждам отново дежурната дузпа, а тя сякаш им бе най-малко нужна в този мач. Трета дузпа срещу нас на „Олд Трафорд“ в последните четири сезона в лигата. Радвах се, че ливърпулското момче не уцели вратата, но без да изпадам в неистова еуфория. Нашите играчи се примириха някъде около 75-ата минута. В началото на мача го нямаше дори стихийния натиск. Добрите десетина минути на второто полувреме не бяха достатъчни, пък и реално доведоха до само една наистина чиста ситуация. В други два неприятни момента никой от тримата съдии не забеляза влизането на Фърдинанд срещу Саня, а Дарън Флетчър гони Хауърд Уеб няколко минути по целия терен, за да му каже някаква важна шотландска мъдрост. Нито един играч на домакините не получи жълт картон. Забавно бе и да видим Майк Райли отново на местопрестъплението, този път на трибуните на любимия си стадион. :)

Има светлина в края на тунела, но проблемите се изчистват по-бавно, отколкото е нужно. Двете позитивни промени от миналата година са най-вече отсъствията на Денилсон и Алмуня, автори на кошмарно представяне срещу Юнайтед на „Емиратс“ в последния сблъсък. Третият най-слаб играч в онзи следобед днес отново бе на терена. Гаел Клиши се е превърнал в абсолютна развалина, като слабата му дефанзивна игра сега се комбинира с ужасни решения и безразсъдно отношение към центриранията от неговата зона. Нима наистина паспортите нямат значение за Професора? Оставям на вас да прецените. :)

Не бе минал и половин час от двубоя и Aрсен Венгер развя отново флага на „надеждата“. Ако нервите ви са опънати, препоръчвам ви да отложите гледането на интервюто. Сигурен съм, че в най-кратък срок играчите ще запеят същата песен, нека не забравяме, че именно Гаел Клиши ни убеждаваше как добре е разучил играта на Нани преди двубоя. Днешната загуба наистина не би следвало да е решаваща в борбата за титлата, освен ако, разбира се, нашите играчи се почувстват отново „шокирани“, усещащи тънкия лед, на който се държат репутациите им. Арсен няма да е тук вечно, за да ги пази от куршумите на пресата.

Нещата не се развиха по план. От наша гледна точка.

Та май отново ще се опитваме да стигнем до титлата по позорния заобиколен път. Единствено победа над Челси би сложила малко кръпки върху разкъсаната гордост. Не храня надежди за „по-леката“ ни програма до края на сезона, защото концентрацията ни ще пострада от идващия европейски съперник. Да не забравяме и купите. Малко неща останаха да се променят за общото благо, но това сякаш не се случва. Повечето ни футболисти не приемат провалите чак толкова тежко. Смятам, че феновете страдат много повече от тях. А агресията не трябва да е просто цел, а трябва да идва от сърцата на хората с топ на гърба. Спортната злоба е изчезваща характеристика в нашата изискана съблекалня. Толкова, че всеки път, когато Счезни крещи, сърцето и душата ми ликуват! :)

Следващата спирка – „Ашбъртън Гроув“, интригуващ сблъсък с изчадията на Тони Пулис. Титлата чака. :)

Донякъде за мен бе удоволствие, пожелавам ви да намерите място за позитивни мисли до съботния следобед! До нови срещи!

Нощна пиеса в театъра на фарса

Здравейте отново, страстни футболни души!

В навечерието на един особено дългоочакван сблъсък атмосферата малко по малко се нажежява. Не крия, че като човек, усетил за пръв път удоволствието от Арсенал чрез телевизионния си приемник, аз поставям футболен клуб Манчестър Юнайтед на най-високото ниво на ненавистта ми.

Изграденото с десетки години влияние на Алекс Фъргюсън достигаше нови предели в началото на новия век. Човек трябваше да види онези мачове, за да повярва какви абсурди се случваха понякога. На няколко пъти се противипоставихме успешно на монополистите, но тогава дойде руската инвазия и зарядът на дербито намаля значително. Четейки интервютата преди мача, в паметта ми се завърнаха „онези“ времена.

Повече от съперничество.

Естествено хората често се сещат за сблъсъците между Виеира и Кийн, но не само те повдигаха заряда. Двамата дългогодишни мениджъри не спираха войните си в пресата по цели сезони. Много горди моменти, много усещания за несправедливост, а и поне един финал, който ни кара да се усмихваме ехидно и до днес. :) Този мач няма характер на местно дерби, но до някаква степен е пряко противопоставяне на Севера и Юга, особено в тежките периоди на Ливърпул в последно време. За най-паметни сбълъци бих посочил онзи мач на Олд Трафорд, когато Рууд ван Нистелрой изпусна дузпата в последната минута, както и последвалия фарс на същия стадион година по-късно. Няколко сезона след това медиите разкриха, че господин Райли в действителност е фен на Юнайтед, но това е тема за отделна статия…

Гневът срещна малодушното лицемерие в онзи следобед.

Точно тук се корени и едно от най-дълбоките ми разочарования от настоящия ни състав. Фъргюсън и компания неведнъж са демонстирали, че колкото и авторитетно да се представят в повечето двубои, те нямат нищо против да построят целия си план единствено върху играта на съперника (за един конкретен мач). От новаторското виждане на сър Алекс да използва фаулове и накъсване на играта срещу нас бяха повлияни модерни класици като Алардайс, Пулис и други пазители на „английската игра“. Следващата стъпка бе успешният план на шотландеца да играе на контраатака в почти всеки двубой с нас. Но нито един от тези ходове нямаше да доведе до натрупалите се победи, ако не беше страхът и напрежението, с което нашите играчи излизаха.

С новата си заплата "месията" е готов за нови чудеса. Дано поне са в рамките на позволеното.

А този страх не може да се прости. Една от големите ми надежди за понеделник идва от вратарския пост. Истината е, че Фабиански никога не е срещал Юнайтед, като изключим десет „аварийни“ минути през сезон 2008/2009. Лабилният Алмуня често бе една от основните причини за провалите ни. Голове на Давид Белион, Роналдо, а напоследък и Нани са останали в мислите ми. Единственото добро представяне на испанеца дойде в Шампионската Лига, но там имаше и втори мач. В злощастния реванш той се „постара“ да възвърне обичайното впечатление от неговата игра. Надявам се Лукаш да запази спокойствие, защото достатъчно често вратарите са ни закопавали в тези мачове.

Имах противоречивата чест да гледам доста от мачовете на Юнайтед този сезон. Представянията им бяха най-често посредствени, като гостуванията остават големият им проблем. Шокиращо е, че все още са непобедени, но не бих се наемал за големи прогнози в рамките на следващите 48 часа. Феновете им обичат да споменават аргумента, че отборът често се подобрява в решаващите пролетни месеци и как резултатите им като цяло не сa разочароващи (въпреки играта им). „Никога не отписвайте Юнайтед“, често може да бъде прочетено в много форуми. Дори да е истина, все някога ще се наложи да покажат някаква постоянна игра, защото дори с Уейн Рууни в брилятната му форма от миналия сезон, те си останаха със знаменитата „Карлинг Къп“.

Изказванията на играчите преди двубоя ме вълнуват слабо, но все пак ще ги синтезирам за тези, които може да са ги пропуснали. Патрис Евра повтаря едно и също нещо в последните няколко сезона и надали ще спре да го прави, ако играчите ни не се постараят да затворят арогантната му уста. Този път той стигна малко по-далеч, наричайки ни „тренировъчен център“ и, разбира се, „сказанието“ за трофеите. Не кой да е, а именно колосът Парк Джи-Сунг подкрепи мъдрите слова на съотборника си. Иска ми се да вярвам, че тези думи ще бъдат източник на мотивация за играчите, но не съм убеден. От наша страна Сеск „предизвиква“ съотборниците си да демонстрират техните намерения в борбата за титлата с победа, Клиши обещава добро представяне, а Тио се надява да започне мача. Нищо необичайно. Мениджърите не добавиха кой знае какво. Арсен се опита да върне „обидата“ на Евра, а Фъргюсън дипломатично заяви, че съставът ни „е добавил агресивност към стила си на игра“.

Последният ни успех дойде на домашна земя.

Независимо от евентуалното възстановяване на капитана, Насри остава главното ни оръжие в понеделник, заедно с Аршавин. Очаквам Шамак, Уилшър и Сонг да са другите ни футболисти от офанзивната част на играта. Самир донесе и последната ни победа срещу Юнайтед. Както виждате на снимката, тогава съдия отново бе Уеб. Няма да изпадам в прекалени мисли за (считания за) моментен номер едно на острова при съдиите, но искрено се надявам той да не ни даде повод да го споменаваме след мача. Лично за мен е много по-лесно да преглътна евентуално разочарование, ако знам, че вината е била единствено наша.

Нани е най-постоянният играч на Манчестър Юнайтед от началото на сезона, а защитата им, макар и не толкова стабилна както преди, би следвало да има превез на нашето дефанзивно звено. Не очаквам Бербатов да е главно действащо лице, но дано головете не са му дали увереност.

Не виждам какво повече има да се каже. Нещата са относителни. :) Не помня по-малко впечатляващ състав на Юнайтед, но те често са ни побеждавали без сами да имат идея как и защо. От друга страна и трите ни титли с Арсен са дошли след положителни резултати (не винаги победи) на Олд Трафорд.

Успех на момчетата и дано ни дадат повод да се гордеем! На вас приятно гледане и каквото и да става, ще се срещнем отново след мача.

Шансът на Арсенал се крие в следващите 26 дни

Едва ли е имало фен на Арсенал, който не се е молил Ноември да свърши възможно най-бързо и да оставим тези натрупани 4 загуби зад гърба си. Е, да, това се случи, но завоюваните две домакински победи от началото на този месец определено не задоволиха напълно. Смея да твърдя, че отборът на Фулъм имаше изключително голяма доза късмет в мача си на „Емирейтс“, както може би и Партизан. Приемaм, че ние не направихме нужното, за да затворим тези мачове, но аз не съм виждал отбор, който не сваля нивото след нелепо изравняване на противника  при първата открила се възможност. Да не говорим, че голът на Клео се нуждаеше от рикошет, а за този на Камара дори не видяхме удачно повторение. Лично при мен, съмненията за засада още стоят. Трябваше да хвърлим доста нерви по развоя на мачовете от началото на месеца, а инцидентите, които Косиелни и Гибс претърпяха, както и червеният картон на Саня, не помогнаха особено. Можем да се радваме, че Лоран е добре, но колко жалко за Гибси. Сигурен съм, че щеше да получи шанс при сгъстената програма, която ни предстои, а той знае как да се възползва от това. Няма как човек да не изпитва симпатии към този играч. В един момент беше нарочен за изгонване от академията, но стисна зъби, адаптира се към новата си позиция и дори стигна до Английския национален отбор. Това се харича характер, островитяните го притежават.

Винаги съм бил един от тези, които чакат месец Декември с голям интерес. Не само че е изпълнен с тежки празнични дни, а и предоставя шанса на любимия ни клуб да се съсредоточи в най-важното състезание през сезона – Висшата Лига. Груповата фаза на Шампионската лига е зад гърба ни, отборите, които още участват в Карлинг Къп, очакват съперниците си чак през Януари, а битката за FA Cup още не е започнала напълно. Наред с всичките си други гениални изказвания, през 1980 година Браян Клъф, който по това време е мениджър на Нотингам Форест, казва:

„Без да се замисля ще жертвам eвропейските мачове и участието си в регионалните купи, ако титлата във Висшата Лига ми е гарантирана.“

Той  подкрепя това изявление с довода, че, за да спечелиш шампионата, трябва да притежаваш всеки един аспект от футболния мениджмънт в себе си, и мисля, че е напълно прав. Таблицата в края никога не лъже и победителят винаги е този, който се е представил на най-високо ниво в процеса на изиграването на 38 мача.

Клъфи говори, хората се съгласяват.

Тазгодишният Декември е изключително важен, защото крие в себе си голяма порция шанс за Арсенал да се доближи до 14то спечелване на Лигата. Ето как изглеждат мачовете на истината:

Monday, 13 December 2010
Barclays Premier League
Man Utd v Arsenal, 20:00

Saturday, 18 December 2010
Barclays Premier League
Arsenal v Stoke, 15:00

Monday, 27 December 2010
Barclays Premier League
Arsenal v Chelsea, 20:00

Wednesday, 29 December 2010
Barclays Premier League
Wigan v Arsenal, 19:45

Saturday, 1 January 2011
Barclays Premier League
Birmingham v Arsenal, 17:30

Wednesday, 5 January 2011
Barclays Premier League
Arsenal v Man City, 19:45
-
Тези 26 дни ще покажат най-ясно дали отборът е готов за титла в период, в който концентрацията пада само и единствено върху мачовете от Висшата Лига.
Като че ли с най-голямо значение е предстоящият двубой с Манчестър Юнайтед. Той е първи в серията и при положителен развой може да зареди играчите с нужното самочувствия и вяра във възможностите им. Успехът не изглежда далеч. Юнайтед не показват добра форма от началото на сезона, а серията им от мачове без загуба все някога трябва да приключи. Какъв по-удобен момент за това от двубоя в Понеделник? :) От друга страна, ние имаме много опасно оръжие, което предполагам ще бъде и главната заплаха за защитата на Юнайтед, а именно Аршавин и Насри. Когато към играчи с такива технически способности се прибави самочувствие от серия добре изиграни мачове, се получава смъртоностна комбинация. Без значение от опозицията. Естествено, не е изненада за никой, че нашите проблеми ще идват от действията в отбрана. Лично аз предпочитам Джуру до Скилачи. Косиелни има качества и не е лош бранител, но като че ли напрежението му идва в повече, когато съперникът е от по-висока класа. Бе изгонен срещу Ливърпул, а на „Стамфорд Бридж“ пропусна идеална възможност да се разпише и то на празна врата. Това е обяснимо, все пак до преди няколко месеца е мерил сили с отбори като Гренобъл и Льо Ман. Джуру със сигурност не е най-стабилният централен защитник на света, но е факт, че е от повече време в отбора, а и има добри мачове срещу преките ни съперници. Още едно предимство е, че е и най-високият ни бранител.

От същото на 13ти, моля.

След сблъсъка на „Олд Трафорд“ ни предстои наглед леко домакинство на Стоук Сити. Това, което може да се каже за мача, е, че наистина ще се надяваме да е леко и на практика. Неминуемо, жребият за Шампионска лига, който ще се тегли един ден преди двубоя, ще е в главата на играчите. Особено, ако противникът е от Испания. Независимо от резултата в Манчестър, ще е много полезно да се възползваме от шанса да попритесним Юнайтед и Челси, които играят помежду си в същия кръг.
Следва мачът с Челси, които идват на „Емирейтс“ след двубои с „шпоричките“ и „червените дяволи“. Според мен е съвсем реалистично да вярваме, че сините няма да са в оптимален състав след двете дербита, които ще изиграят, преди да ни гостуват. Неминуемо ще има някое и друго наказание или контузия. Е, ние най-вероятно ще имаме повече, но широчината на състава и домакинският фактор би трябвало да ни покрият. Трудно е наистина да се прогнозират подобни мачове, а и колкото и оптимистично настроение да сме преди да влезем в решителната серия, всички знаем какво става напоследък в мачовете ни с преки конкуренти. Единствено можем да се надяваме, че нещата до 27ми ще са протекли позитивно и играчите ще играят със самочувствие.
Изключително интересна ще ми е реакцията на отбора в мачовете с Бирмингам и Уигън. На пръв поглед, не най-опасните съперници в шампионата, но и двата двубоя са на чуж терен и то в рамките на няколко дена. С Латикс играем само 48 часа след мача с Челси, като те ще имат един ден повече почивка. Изненадващото този сезон е колко добре се представя отборът в две поредни гостувания. Само вижте статистиката:
-
18.09 Sunderland away                1 : 1
21.09 Tottenham away                 1 : 4
24.10 Manchester city away      0 : 3
27.10 Newcastle away                  0 : 4
10.11 Wolverhampton away      0 : 2
14.11 Everton away                       1 :  2
-
Само победи и едно единствено равенство, при което изпуснахме дузпа, а голът на Бент дойде в края. На хартия, това би било повод за оптимизъм, но като че ли подобни серии приключват по-скоро рано, отколкото късно. Трябва да отбележим факта, че преди гореспоменатите двубои имахме значително по-дълга почивка от това, което ни чака за сблъсъците с Уигън и Бирмингам. Мисля, че дойде време да победим на „Сейнт Андрюс“, което безспорно ще повдигне духа на отбора и най-вероятно ще се окаже пагубно за Сити, които ще очакваме на наша земя 4 дни по-късно.

В очакване на по-добри дни.

След мача с милионерите на Манчини започваме отново да гоним и други цели. Започва FA Cup, чакат ни и Ипсуич, така че със сигурност ще е от полза за борбата ни на всички фронтове, ако преди това сме си подложили с достатъчно количество точки в декемврийските двубои.
Всичко казано до момента са единствено предполагаеми сценарии, като реалността най-вероятно няма да се доближи дори и малко до тях, но каквото и да стане, сега – повече отвсякога, отборът има нужда от подкрепа. Да се надяваме, че печките и парното няма да са единствените неща, които ще ни топлят по Коледа.
Това е от мен. Наздраве и приятен уикенд на всички!
Нагоре