Archive for декември, 2010

„Сейнт Андрюс“ в първия ден на 2011

Здравейте, читатели.

В интересни времена живеем от гледна точка на Арсенал. Подобно на конкурентите ни за титлата, всеки се чуди кога формата ни ще се стабилизира, кога ще спрем да „даряваме“ точки и къде щяхме да сме в класирането, ако не бяхме се издънили срещу X, Y или Z. Положението при всички топ отбори си прилича.

Лично аз черпя най-голяма надежда от малките моменти през този сезон, в които отборът наистина ме изненада приятно. За враговете ни е нормално да не взимат тези момети под внимание, като за тях сме просто „тези, които се провалят на последните препятствия“.

От друга страна мачове като този с Уигън, Уест Бромич, а дори и Нюкасъл ще се случват отново. Особено внимание бих съсредоточил в паузите за национални отбори, защото тези уикенди винаги са извор на негативни емоции. Важна роля ще изиграе и „разсейването“, наречено Шампионска лига.

С едно изречение – Юнайтед ще посрещнат новата година на върха, но съдбата ни все още е в наши ръце.

Изминаващата година ни донесе някои много добри моменти.

В събота играем срещу момчетата на Алекс Маклийш. Те отново разчитат най-вече на здравата си защита и центриранията към Жигич, като Бойър и Риджуел ще са в основата на твърдите влизания по целия терен. Сякаш в последните години отборът се концентрира повече върху организацията, отколкото грубостта, но срещу нас повечето тимове намират мотивация да покажат най-лошото от репертоара си.

А каквото и да кажа за това гостуване ще е малко. По-голям кошмар и от стадиона на Уигън, особено в последните сезони. С помощта на Мартин Тейлър психиката на тима ни бе унищожена през 2008-а. На следващата година МакФадън и компания се наслаждаваха на Чемпиъншип, но със завръщането си през миналия сезон те отново поставиха основите на нашето падение. Дни преди мача с Барса Арсен направи една от неговите „принудителни“ ротации, което доведе единствено до късно влизане на Насри и Аршавин. Мачът изглеждаше спечелен, докато Мануел не почерни целия следобед с впечатляваща грешка, дори за неговите стандарти. След стотици голове на Кевин Филипс дойде поне един, за който нападателят не знаеше как е станал. Повторенията показаха и засада в началото на атаката, сякаш преживяването не бе достатъчно противно.

Доскорошният ни номер едно бе способен на уникални представяния.

Какво друго може да се каже? Дано играчите си спомнят за тези случаи, защото и двата доведоха до състояние на свободно падане. Част от мен дори се радва, че каквото и да стане утре, бирмингамци няма да ни срещат отново във Висшата лига през този сезон. Очевидно е, че професионалните футболисти изпитват много по-слаби емоции от нас, но в този случай ми се ще армията на капитан Сеск да покаже отдаденост и силно желание за успех. Не само защото са ни нужни в надпреварата, а и защото съперник е точно този тим.

Алекс Маклийш не смята да прави промени от мача с Манчестър Юнайтед, завършил 1:1. При нас естествено се очакват много завръщания, като единствено Диаби отново е жертва на странна контузия. Ще видим каква ще е съдбата на френския футболист, но сякаш влизането на Дан Смит ще го преследва цял живот.

Приятно прекарване довечера и ще се видим след мача в понеделник!

WTF, mr Wenger ????

Здравейте,

На мен се падна задачата да пиша за снощния мач с Уигън. Преди да започна, ми се иска да уточня някои особености на характера ми, както и виждания за отбора. Съжалявам, че ще ви занимавам със себе си, но мисля, че това е важно с оглед това, което ще напиша. По принцип, съм доста уравновесен и спокоен, много рядко си позволявам крайни изказвания, уволнения на играчи и прочие простотии. Освен това, уважавам и дори обичам Арсен Венгер ужасно много заради визията му и всичко, което е правил, прави и ще прави за любимия ми клуб, винаги съм го защитавал в спорове и съм твърдял, че въпреки някои грешки, той е точният човек за Арсенал. Искам също така да уточня, че написаното по-надолу не е плод на така нареченето result oriented thinking и не са мисли пост фактум, както сигурно някои хора ще ме обвинят. Това са опасения и очаквания, които имах преди и по време на мача, и които за съжаление се потвърдиха в неговия ход.

Е, след това кратко уточнение, ще нека изкажа мнението си и за самия двубой. За мен едно единствено изречение може да обобщи случилото се снощи – Венгер, с извинение за израза, се осра жестоко и загуби мача и то няколко пъти.

Първото невероятно безумие беше стартовият състав, в който имаше цели 8 промени в сравнение с мача с Челси, включително на всичките 6 позиции в халфовата линия и нападението. Още като видях тези 11, буквално изтръпнах – погледнете ги отново и си помислете кой от играчите в този състав е в добра форма? Току шо възстановеният от травма Диаби, преумореният Шамак, почти не игралите от началото на сезона Бентнер и Денилсон, Росицки, който не помни кога за последно е вкарвал гол и е правил силен мач, или моят персонален любимец – лекето Аршавин, който в първия си сезон заблуди, че е изключителен играч, и оттава представянето му върви стремглаво надолу с всеки следващ мач? Не разбирам и не мога да разбера как във Висшата лига може да се пусне състав, в който няма нито един играч в добра форма. Ротациите са важни, естествено, особено в този период, но след инерцията от мача с Челси, Венгер беше длъжен да остави поне няколко човека в състава. Дали Уолкът, който не е играл кой знае колко мачове този сезон и би трябвало да е свеж, дали Насри, дали Джаки, Робин можеше да е поне на скамейката. Аз може да съм г-н Никой, някакъв си 24-годишен дришльо от държава, за която Венгер само е чувал поради богатата си обща култура, но това, което иначе великият французин снощи направи, беше откровено безумие, ужасно безумие.

Неумението на Венгер да води мачовете този път стигна твърде далеч

Както споменах, за мене той направи всичко възможно да не спечелим този мач и въпреки скандалния стартов състав, някакси имахме шанс да водим 2:1 на полувремето. Безобразният Аршавин вкара страхотен гол, но в този мач това беше еквивалентно на това да започнем мача с преднина от 1:0, но с човек по-малко, имайки предвид огромния брой грешки и опропастени атаки от негова страна, някои от които в нашата половина. И така – на полувремето водехме и през първите 20 мин на второто, до онова положение на Н’Зогбия в 65 мин, беше очевидно и за олигофрен, че нашият отбор играе доста зле, а Уигън имаха няколко опасни шута и успява да създаде напрежение. Ние не можехме нито да държим топката, нито да създаваме някакви опасности, просто именно излизането на Н’Зогбия сам срещу вратаря беше вече най-ясният сигнал, че трябва нещо да се случи, иначе мачът не върви на добре. Е, Венгер реши, че няма да прави смени, а малко по-късно Уигън остана с човек по-малко и това го успокои допълнително. Впоследствие дойде логично изравняване и чак тогава той реагира, но беше твърде късно. На всичкото отгоре извади Джак Уилшър, който след влизането си като смяна през първото полувреме, беше най-адекватният ни играч на терена.

Естествено, не може да не се отбележи безумното съдийство, което ни спести дузпа и доведе до измислена такава за съперника ни, но това за мен в никаъв случай не е причината за загубата, защото играхме срещу адски слаб съперник, който с нормален избор на състав и водене на мача, щяхме да бием без особени проблеми.

Общо взето, това е, което имах да кажа, може би е малко крайно, но подозирам, че повечето от вас ме разбират. Всичките нападки и обиди по-горе не са плод на злоба и жлъч, те са плод на безкрайното ми разочарование и огорчение, защото този мач можеше да е началото на шампионска серия от победи, а вместо това ни върна там, където бяхме преди мача с Челси, и то не заради страхотен карък, лошо съдийство и прочие, а защото сами загубихме точките по безобразен начин.

Искаше ми се да кажа нещо оптимистично за финал, но този мач наистина успя да ме смачка и рядко съм бил толкова разочарован, за това ще ме извините, че няма да кажа нищо кой знае колко хубаво. Довиждане и весело посреща на нова година.

Време е за добра серия

Здравейте, вдъхновени фенове на Арсенал!

Невероятната победа над Челси в понеделник определено донесе страхотна радост на всички нас и на отбора и ни накара да мечтаем, но коледно-новогодишният маратон продължава с пълна сила и само два дни по-късно отново трябва да излезем на терена, този път като гости на Уигън.

Страхотна асистенция с ръка на Жигич и нови 2 пропилени точки в края. Красота :)

Серията от мачове по Коледа и Нова година винаги е била доста важна за крайното класиране във Висшата лига, но този път залогът като че ли е по-голям отвсякога. Нашите момчета бяха в битката за титлата още преди мача с Челси, но страхотната победа над кошмара ни в последните години ни даде нещо, което нямахме преди този двубой – усещането, че всеки съперник може да бъде победен и тимът ни наистина е много силен през този сезон. След този мач така познатото „Keep the faith“ придоби ново значение – ако в последните сезони ставаше въпрос за надежда, че момчетата ще разкрият потенциала си в един момент, този път вече е нещо много по-голямо – увереност, че Арсенал наистина може да стане шампион на Англия. Силно се надявам това чувство да е обзело в умерено количество и играчите и те да започнат добра серия от победи, която да ни изведе до първото място в класирането. Още повече че проблемите на Манчестър Юнайтед при гостуванията продължиха и снощи, когато „червените дяволи“ изгубиха нови две точки в края на мача си с Бирмингам след изключително красив гол на Лий Бойър и блестяща асистенция на Никола Жигич :D

Всички тези обстоятелства, съчетани с относително леката програма в следващите няколко кръга дават възможност на нашите момчета да атакуват много сериозно първото място с добра серия от победи и именно мачът с Уигън довечера е първата стъпка, която трябва да бъде направена. Съперникът не е от особено висока класа, в момента се намира в зоната на изпадащите и този мач е задължителен за печелене. Затвърждаването на добрата игра с Челси може да даде страхотен тласък на отбора и ключът през този сезон е да се направи добра серия от победи, защото всички отбори се дънят доста често и който успее да дръпне с едни 7-8 мача подред, много трудно може да бъде настигнат впоследствие. Силно се надявам, че играчите ни и Венгер осъзнават това и ще дадат всичко от себе си в следващите кръгове.

Добър момент за почивка

Съставът за този мач е доста голяма загадка, защото както винаги по това време на годината, някои играчи се нуждаят от почивка и трябват ротации. Със сигурност Фабрегас няма да играе заради натрупаните 5 жълти картона, но с оглед травмите през сезона, изчистването на картоните точно за този мач е добре дошло. Възможно е да стартират Денилсон и възстановеният Диаби, както и Росицки, а в нападение очаквам Шамак да се завърне като титуляр. С риск да прозвучи арогантно, съставът на Уигън не ме интересува и смятам, че не би трябвало да е от значение, ако нашите момчета си свършат работата.

И така, пожелавам на всички и на себе си победа и дано отборът затвърди амбицията, показана в мача с Челси. До нови срещи :)

This is what we live for!

Добър ден, фенове на най-великия клуб на света!

Не знам за вас, но за мен снощи беше най-хубавата вечер в живота ми от години. Прекрасно е да пишеш анализ, когато има твърде много герои в червено и бяло, които заслужават да бъдат споменати и няма нищо по-хубаво от това да победим омразните Челси с такава отборна игра, с борба за всяка топка и за всеки инч, с шампионски дух и самочувствие. Реално покупките на Абрамович едва докоснаха с пръсти мача, ние го държахме в юмрука си. Преди срещата се надявах на едно нещо – сами да си дадем шанс да покажем най-доброто, на което сме способни. Момчетата на Венгер направиха не само това, те ни оставиха с убеждението, че възможностите ни нямат лимит. Едва ли съм единственият човек, чийто мисли летят към по-големи успехи. Напълно съм убедена, че ако този отбор играе по този начин, никой не може да го спре.
Стартовият ни състав беше точно такъв, какъвто очаквах. Венгер беше взел предвид доброто представяне на Джуру в предишния му мач срещу Челси и роденият в Кот д’Ивоар защитник започна рамо до рамо с Кошелни. Тио Уолкът, когото Арсен обича да използва срещу Челси, замени в стартовия състав Андрей Аршавин. Благодарение на това можем да кажем, че в отбора нямаше нито един човек, който да не показва необходимата самоотверженост и работа без топка. Робин ван Перси също така замени Маруан Шамак, като вероятно това беше единствената принудителна промяна. Тъй като Робин не е титуляр откакто Шамак се наложи в отбора по такъв блестящ начин, холандецът определено не може да намери голмайсторската си форма. Но неговата способност да държи топката в самото сърце на противниковото поле и да форсира другия отбор да прави грешки се оказа напълно достатъчна в този мач. Редом с това всички футболисти от нападението ни осъществиха страхотна висока преса върху Челси, което практически им отне възможността да изнасят топката с къси пасове през центъра. Това, което ни осигури най-голямото предимство обаче беше невероятната работа в центъра на терена. Джаки Уилшър и The Mighty Alex Song тотално обезличиха креативния Лампард, принуждавайки го да се превърне в блед клонинг на Есиен. Това доведе до едно безумно влизане на Фет Франки в краката на Сонг, което беше жива проява на безмощие и като цяло олицетворяваше моралното състояние на „шампионите“. Друго влизане на Калу с бутоните високо в бедрото на Клиши беше наградено само с жълт картон. Поглеждайки върху събитията пост фактум, съм доволна, че Калу остана на терена. Не бих искала Челси да обвинят глупостта му за загубата си.

Здрави нерви и добра преценка

Няма достатъчно силни думи, за да опиша гордостта си от Алекс Сонг. Това момче не само се превърна в стена за чуждите полузащитници, той вече спокойно може да се нарече движеща сила в халфовата ни линия. Хладнокръвието, с което реализира всичките си ужасно важни голове тaзи година, е забележително. Непосредствено преди първия ни гол имаше положение за дузпа, Сеск Фабрегас лежеше на терена, но Сонг дори не се ослуша за сигнал и прати шута с левия си крак точно извън обсега на Чех и в долния ляв ъгъл на мрежата му. Допреди този сезон не възприемахме камерунеца като източник на попадения, в момента съм склонна да смятам, че има по-клиничен финишинг от нападателите ни. И всичко това се дължи на зрелостта и нарастващото му самочувствие. На фона на неговото представяне, изглеждаше сякаш Уилшър  се мъчи през първата част, но аз не бих спестила нито една добра дума по негов адрес. Предвид сериозността на мача, Джак беше нагърбен с по-свободна роля, покриваше още по-големи пространства и организираше атаките ни в по-голяма степен от обикновено. Концентрацията и работоспособността му ме смайват всеки един път, но, предполагам, от бъдещия си капитан не можем да очакваме по-малко. :)
Минималното предимство от един гол на почивката значеше, че в никакъв случай не бива да отпускаме темпото. Челси показаха, че могат да ни застрашат още в мига, след като получиха гола. Трябваше да ги пречупим напълно.

Искаме още!

Второто полувреме започна по най-вълнуващия възможен начин. Арсенал не изпускаше топката от краката си и постепенно си проправяше път към вратата на Челси. Насри и Уолкът бяха особено активни по фланговете. Вторият гол обаче дойде след като ван Перси успя да ангажира Тери и Иванович, задържайки топката от практически легнало положение. Есиен се притече на помощ и избивайки кълбото от краката му буквално изведе връхлитащия Уолкът на чиста позиция. Тио размина Чех хладнокръвно и пусна топката към Фабрегас, за когото остана само да я прати в центъра на опразнената врата. Последва оглушителен рев от трибуните – страхотна публика  на този мач, между другото. Обичайното „присъствие“ от 60 хиляди на стадиона този път наистина достигаше желания брой, а присъствието беше не само физическо, но и емоционално. Може би трябва да играем с Челси по-често. :D
Броени минути по-късно небрежност на Малуда доведе до това Тио да му отнеме топката и да организира поредната акция към вратата на Челси. Англичанинът комбинира светкавично с Фабрегас, спринтирайки междувременно към комфортното си за изстрел място в дясната част на наказателното поле. Сеск му върна жеста за втория гол, извеждайки го в перфектния момент и Тио не се поколеба да забие безкомромисния си шут в долния десен ъгъл на вратата на Чех. За разлика от Аршавин, Тио е един малък футболист, който има огромно влияние на терена. Хубаво е да наблюдаваме сърцатата му игра вместо бездушното влачене по терена на руснака, надявам се Венгер да се е вразумил за постоянно.
Беше твърде рано, за да празнуваме победата. Но атакуващите ни футболисти свършиха необходимото, за да извоюват огромно предимство, което целият отбор да може да защити до изтичането на 90-те минути. Както казах в превюто си, нуждаем се от две неща – да сме достатъчно ефективни в нападение и да се противопоставим в центъра на терена и по фланговете. Определено свършихме първото, въпреки няколкото много чисти пропуски. По-трудната част беше да защитим полето си от един отбор, който не заслужава да бъде подценяван нито за миг. И тук дойде най-голямата ни победа –  прекрасната отборна игра. Всеки един от халфовете ни подсигуряваше бековете, всеки от играчите ни имаше своя сянка на терена, която се стараеше да не остане сам. Многократно си осигурявахме числено преимущество при отнемането на топката от Челси и това очевидно беше плод на огромна концентрация. Точно по този начин Барселона ни отстрани в Шампионската лига достатъчно скоро, че всички да си спомняте какво имам предвид. Сигурно ви прави впечатление, че дори не споменавам Дрогба. Това се дължи на факта, че младият Джуру не му позволи да докосне спокойно топката, камо ли да отправи точен удар към вратата. Това момче беше на правилното място за всяка висока топка, беше пласиран на точния ъгъл,  за да пресече всеки пас или да затвори пътя на Дрогба. На всичкото отгоре, двамата с Кошелни правеха най-добрите шпагати, които професионален защитник би могъл да направи. Перфектен тайминг, без излишна грубост, напълно достатъчно, за да обезвредят западнолондонския ни враг. Не мога да не похваля и Клиши, който направи най-добрия си мач от поне година. По принцип, не пестя критиките към Гаел, който за мен е най-слабото звено в отбора ни, особено при отсъствието на Алмуния. Но снощи той беше борецът, когото толкова обичахме да гледаме в един определен отрязък от време.
Смените на Анчелоти бяха по-скоро опит да раздели срама по равно между титуляри и резерви. Тактическата смяна на Оби Микел с Рамирес не донесе никакви позитиви за Челси. Малуда също беше сменен, за сметка на Какута, който едва ли се е надявал да участва точно в такова дерби. Челси все пак успяха да реализират едно положение, след като Дрогба центрира хубава топка от пряк свободен удар към Иванович. Сърбинът спечели въздушната битка с Кошелни, но Арсенал не позволи на „сините“ да се възползват от малкия си подем.

El capitan

Споровете за играча на мача са най-приятните спорове, които можем да произведем след такава среща. Аз лично не бих се ангажирала с избор на едно единствено лице, защото за мен отборът беше съвършен. Но едно нещо заслужава да се спомене. Сеск разби сърцата на много хора това лято, заявявайки желанието си да се присъедини към отбора на Барселона. Аз, лично за себе си, винаги съм знаела, че корените рано или късно ще го издърпат в посока Испания. Не виждам нищо лошо в това да предпочиташ родината си, испанците имат не по-голямо усещане за принадлежност от други народи. Затова не мисля, че е редно някой да обвинява сериозно Фабрегас за това или още повече да поставя под съмнение неговата отдаденост на каузата Арсенал. Сеск гори за Арсенал и обича Арсенал и въпреки че напоследък е измъчван постоянно от контузията си, това не му се отразява на терена, когато трябва да поеме отговорност. Ако имахме възможността да наблюдаваме най-доброто от Алекс Сонг, Джаки Уилшър и Уолкът, това се дължи до по-голяма степен, отколкото някои хора биха признали, именно на Сеск. Признавам си, че когато получи лентата, не смятах, че е готов за нея и че мотивите на клуба да му я дадат точно в този момент са правилни. Сега обаче вярвам, че Фабрегас е готов, завършен, истински капитан на своя отбор. Той притегля хората около себе си с почти невидима сила и успява да изкопчи неподозиран ефект от техните възможности. Сеск е една немалка причина да сме отборът, който сме в момента, и независимо от това за какъв период от време ще остане при нас, нека не си затваряме очите и не отричаме неговия дух. Той е по-добър от повечето хора в тима, но това не го изолира от отбора, това прави отбора по-добър. Неговото присъствие в Арсенал ще остави следа, по-дълбока от на всеки играч, преминал през редиците ни в последните години.

Bon voyage и не забравяйте да ни оставите титлата.

Бих искала да кажа още много. Просто има мачове, които провокират безброй разсъжения, очаквания, мечти…но в крайна сметка ни чака дълъг път. Важното е, че преминахме през най-големия тест – собствената си увереност. Арсенал снощи игра като перфектно смазан часовников механизъм и това не е нещо, което се научава с 2 седмици свръх тренировки. Това е потенциал, който отборът винаги е притежавал, но твърде често е оставал под повърхността заради страха и липсата на вяра. Миналата нощ бяхме най-доброто,  на което сме способни, и това, с което се гордея най-много, е, че имахме вярата, че можем да победим Челси. Ако трябва да съм честна, не очаквах подобно развитие. Преди мача бях сигурна, че ако ще вземем голяма среща, то срещу Челси имаме по-добър шанс, отколкото срешу Юнайтед, тъй като можем да ги победим с по-добра игра, защото в момента са ужасно уязвими, макар и в най-добрия си състав. Челси имат 6 точки от последните си 8 мача, ние имаме 15. Те гостуваха на нас, Тотнъм, Нюкасъл, Бирмингам и Липърпул,  а ние на Ман Юнайтед, Астън Вила, Евертън и Уулвс.  Четири от последните 8 мача на двата клуба са срещу един и същи съперник – Фулъм, Тотнъм, Евертън и Нюкасъл, два от тези отбори са неприятен лондонски опонент и за двата тима, независимо от терена на срещата. В това число спада и снощният мач. Челси успя да загуби и от ужасния гост Съндърланд, което свидетелства за това, че настоящето им състояние не е просто плод на тежка програма и лошо стечение на обстоятелствата. Те също нямат нужната вяра в момента, а са действащите шампиони. Статистически и видимо Арсенал е по-добрият отбор в момента, Челси са в най-лошия си период от 12 години и НИЕ трябва да се възползваме от това, от всяка малка възможност, която ни предоставят. Защото, ако не го направим, Юнайтед няма да се поколебаят.
Пожелавам на всички вас, които четете тези редове, да гледате още безброй такива мачове, в които любимият ни Арсенал триумфира с мощ, талант, себеотдаденост и самочувствие на победител.
Мисля, че вече нямаме друг избор освен да гоним титлата до последния си дъх.
Желая ви прекрасен ден и тъй като аз няма да отразявам утрешния мач с Уигън, ви пожелавам весело посрещане на новата година и нека през нея Англия да се поздрави с един нов червено-бял футболен шампион!

Арсенал срещу Челси или Арсенал срещу Арсенал? What’s it gonna be?

Здравейте, почитатели на единствения отбор в Лондон.

Извинявам се за късния блог, но както виждате, за сметка на закъснялото превю имаме нова игра (банера вдясно). Идеята е на Петьо, реализацията – на екипа на блога, надяваме се да ви хареса и да има много верни отговори. Ще обявим наградата, за която се състезавате в началото на новата година. :)
А сега за мача. На всички ни е болезнено ясно от каква важност са 3-те точки днес. Имаме нужда от някакво предимство, имайки предвид двата отложени мача на Манчестър Юнайтед, единият от които е с Челси, където се надяваме и двата отбора да загубят точки.
Основните ни конкуренти за титлата ни хванаха цаката в последните години и победите ни са по-скоро изключения, плод на малко по-добър късмет и рядко на много по-добра игра. Обичайните приказки на Венгер, целящи да повдигнат духа в лагера, тази седмица включват: „Няма нужда да завиждаме на Челси“, „Няма нужда да променяме психиката си в големите мачове“ и „Имаме силата да победим големите отбори“. Колкото и да съм съгласна с първото предвид незавидното финансово положение, в което са Челси и което няма да става по-розово с бъдещето, другите две реплики са си чиста проба венгеризъм. Определено имаме нужда да променим психическата си настройка преди, по време на и след големите мачове и това си пролича най-добре в последната среща с Юнайтед, която спечелиха по обичайния небрежен начин. Гледайки Арсенал напоследък, е доста лесно да се прецени кои са отборите, от които се страхуваме, и кои са тези, срещу които излизаме с необходимото и полагащо ни се самочувствие. Със сигурност имаме комплекс от Челси и донякъде това се дължи на факта, че градяхме отбор от млади футболисти по времето, когато те вече бяха солиден зрял състав, свикнал да печели. Тези млади футболисти обаче пораснаха, а ние все още чакаме да видим доказателство за тяхната зрялост на терена. При старта на настоящия сезон за мен лично бяха ясни две неща – че Челси са най-силният отбор в лигата в момента като игра и като индивидуалности от първия състав и не по-малко важното, че ще имат нужда от сериозна доза късмет, за да избегнат медицинските проблеми ала Арсенал след заминаването на Карвальо. Справедливостта донякъде ги застигна с контузиите на Тери и Алекс и на Лампард, който също не става по-млад с годините. Играчите, с които подсилиха състава си за този сезон – Рамирес и Бенаюн, дадоха широчина на полузащитата им на теория, но никой от тях не може да компенсира огромната липса на Лампард, когато е контузен. Особено Бенаюн, който има впечатляващата статистика от 3 появи като резерва във Висшата лига през сезона, вече не е заплаха за Арсенал, в сравнение с предишни сезони с екипа на един друг симпатичен отбор.

Дидие Дрогба и фаталните 13 гола в мрежата на Арсенал

Така че отново сме изправени пред най-големия си страх – Дидие Дрогба. Котдивоарецът, който държи вечния рекорд за най-много голове в дербито, със сигурност ни точи зъби за пореден път. Неговата амбиция в големите мачове е била проблем за конкурентите на Челси многократно, но отново Арсенал е най-големият потърпевш. Дрогба не е първият играч, който може да се определи като unstoppable. Не е единственият нападател, който винаги намира пролука и в най-солидната защита и който наказва с най-голямата си жестокост слабите в дефанзивен план отбори, но със сигурност е най-големият кошмар за нашите защитници. Немалък брой от тях се пробваха да му се противопоставят, особено през последните години това изглежда като най-актуалното продължение на блокбъстъра „Мисия невъзможна“. Единствените, които са имали добри мачове срещу Дрогба, са Сол Кембъл и Саня и в един изолиран случай – Джуру. Това е сигурен индикатор, че физическата мощ е необходимо средство за противопоставяне срещу друга неизчераема физическа мощ. Далеч не мисля, че е реалистично да концентираме усилията си в това да спрем Дрогба. По-важната задача е отборът да демонстрира необходимата ефективност в атака и да се противопостави на Челси в центъра на терена и по фланговете, където обикновено губим срещите си с тях.

Готови за предизвикателството

Много е вероятно участието на Робин ван Перси, който с помощта на лайнсмена победи Челси на Стамфорд Бридж в последния ни мач с тях, който можем да си спомним с добро. Очаква се холандецът да замени преуморения Маруан Шамак. Капитанът Сеск също е на линия, като според Професора е успял да преодолее травмата си не само физически, но и психически. От 30-те минути, които изигра срещу Юнайтед, не си пролича ни най-малко да е преодолял проблема си, затова се надяваме отложеният мач със Стоук Сити и празничната пауза да са му се отразили добре. Със сигурност Сеск във форма е нещо, от което ужасно много се нуждаем.
Арсенал трябва да докаже на феновете и най-вече на себе си, че има престижа и самочувствието на голям отбор и най-добрият начин да го направи е като победи „сините“ тази вечер.
Пожелавам ви лек ден, много приятни емоции довечера и не забравяйте:

Shit club, no history! And we are The Famous Arsenal!

Нагоре