Archive for ноември, 2010

Мисля, че вече сме гледали този мач

Здравейте, изстрадали футболни фенове!

Понякога тези следобеди се случват. Остават болезнени в паметта най-вече заради мисълта, че няма причина да не се повторят отново и отново. Очевидно и ноемврийският фактор отново изиграва своята роля. Дори без да се считам за суеверен човек, смятам, че събитията в този момент на годината твърде често са от негативен характер. Наистина ми се щеше това да не се случва и този сезон.

Интересно нещо са мислите на футболния фен, като особено в мачове като днешния, резултатът покрива като черен облак всичко, случило се на терена. Бе минало известно време преди да усетим чувството отново, а то ни помага да разберем и усещанията на Уест Хем отпреди седмица. Гневът и безсилието вървят ръка за ръка, а често и факторът „усещане за несправедливост“. Смея да твърдя, че този фактор днес бе минимален и вината е ясно видима в дълбините на състава и философията му.

Защо да бързаш, когато можеш да загубиш десетки минути с прецизни изпълнения на аутове?

А като всички злощастни следобеди, мишените за нашия гняв бяха лесни за виждане. Анди Керъл? Фабиански? Може би безкрайните аутове на Тими? Майк Дийн, един от най-противните хора в черни костюми, дори без неговите решения? Анемичният Сеск? Изолираният Уолкът? Неефективният  Шамак? Лоран Косчелни? Или универсалният и чест избор – Арсен Венгер.

Аз съм голям почитател на нашия мениджър и смятам, че той е невероятно интелигентен човек в една лига, където властват закостенели кретени и техните разбирания за играта. Задачата, която си е възложил, е особено тежка в дните на тези хаотични и неконтролирани финансови инжекции в световния футбол. Ксенофобията и медиите също не му помагат, а при зачестилите провали на състава той поема цялото напрежение и негативизъм.

Професор, манипулатор, новатор, но и просто човек.

Но влиянието на „Професора“ не бива да бъде абсолютизирано, защото в крайна сметка Арсен Венгер е просто човек. Дали наистина защитата не провежда отделни тренировки? Дали тактически тимът има варианти да разнообрази стила си? Дали Гаел Клиши заслужава очертаващото се повишение? Нима съставът наистина се подготвя за статични положения в дните преди двубоите? На тези въпроси може да се отговори само с предположения. Истината е, че в дни като този, дори преди Шамак да дойде в клуба, имахме лошия навик да смесваме план А, с това което би следвало да е план Б. Определено не се получи, като работливите „свраки“, с помощта на чести „почивки“, постигнаха целта си. А Арсен си остава всичко, което имаме. Лично за мен е достатъчно на този етап. :)

На всички ни се иска да кажем, че само той е виновен. Още една лесна мишена.

А какво да кажем за Анди и компания? Съвсем различен състав от онзи на Сейнт Джеймс. Съвсем различен план от онази вечер, до болка познат на Емиратс Стейдиъм. Отлично изпълнение, с помощта на късмета и усета на Майк Дийн за накъсване на играта. Който иска да обвинява Лукаш, който иска да нарича Анди Керъл късметлия. Грешки правят дори най-добрите, сега ще е интересно да видим отговора на Фабиански. Докъде се е развила неговата увереност? Надали съм бил единственият, който се сети за онова избиване на Счезни в последната минута, в една доста подобна ситуация на гола. Защитата от четирима, пазена зорко от петимата (често и шестима) халфове на гостите, явно свърши своята работа. Хютън призна, че и късметът е помогнал, а за играчите ни остана да научат, че и по-добри представяния от онова с Уест Бромич може да завършат със загуба.

Лоран. Още едно изгонване и втори път проблем с позиционирането.

Черешката на горчивата торта бе изговането на Лоран. След брилятната имитация на Клиши, която франзуцинът приложи срещу Найл Рейнджър, червеният картон на Майк Дийн не можеше да излезе от джоба му достатъчно бързо. Заслужено изгонване, но дали си струваше? Лично аз се надявам титлата да не се решава с голова разлика тази година. :) Но, ако това накара Арсен да потърси по-бързо помощта на Вермален, аз съм за.

Завръщането на ван Перси е добре дошло, но наистина вярвам, че нашият състав е зависим най-вече от играта на полузащитата, а Фабрегас днес имаше лош ден. Неприятен остава и споменът от сряда, като загубата сякаш повлия достатъчно на настроението на нашия чувствителен състав. И не се сещайте за непобедимите, докато четете това, защото те бяха едно от най-красноречивите доказателства за това. Тимовете на Арсен набират невероятна скорост при натрупване на добри резултати. Дължините на тези серии винаги са определяли развитието на сезоните.

Резултатът на Торес и компания срещу Челси не подобри настроението ми чак толкова, а само ми напомни колко много време има до края на сезона.

За финал един клип, достигащ до вас благодарение на Светозар Стойчев „Zacky“ – Link. За него дори капитан Сеск бе коментирал в своя „twitter“. В коментара си той благодари за подкрепата на всички фенове в световен мащаб. Като страстен враг на социалните онлайн мрежи, аз щях да пропусна този клип, ако не бе намесата на представителя на фенклуба за Стара Загора. Гледайте го, ще развълнува дори най-каменните сърца. :)

Срядата нe може да дойде достатъчно скоро след представяне като днешното. Успешно начало на работната седмица и не забравяйте да гледате напред! :)

Важен домакински двубой и порция добри новини

Здравейте, драги читатели.

Емоциите от сряда вечер започнаха да отшумяват и в този случай това не е нещо лошо. Доста хора сa простили на Ийстмънд, Венгер и компания представянето в Донецк. Просто още един миг в дългия сезон. Ноември често е бил фатален месец за нашите амбиции за титлата, дори повече от март и април, като програмата и тази година не е особено благосклонна. Нюкасъл на Ашбъртън Гроув ще е само началото. Гледайки играта на Карл Хенри и компания на Олд Трафорд също не ме изпълни със спокойствие за идния ни двубой с Уулвс в сряда. Но може би за нас е по-добре играчите да гледат с по-голямо внимание на скорошните съперници. Дори тези, които трудно комбинират европейските триумфи с формата в първенството. :)

Спорът за счупената холандска ценност.

Робин ван Перси! Каква всеобхватна тема, извор на безмислени спорове и много недоволство. Какъв безкраен извор на надежда за едни по-добри дни. На прага на поредното си завръщане, този играч става централна точка на битката между международния и клубния футбол. Тук тънка роля има и самият Робин, но мълчанието за него е печелившо при всички случаи. Действията на цялата холандска футболна асоциация, начело с Марвайк, изглеждат прекалено нагли в контекста на предстоящите футболни събития. Случайният приятелски мач на Холандия с Турция в точно толкова случайно избраната дата от ФИФА. Единственото, което „оранжевата“ управа ще постигне в случая, е да покаже надмощието си над работодателите на Робин. Лично аз не очаквам призивът на Арсен за спрадевливо решение да бъде чут. Затова смятам, че холандецът вече трябва да започва участия със състава, като във въпросния приятелски мач негово участие ще има. Да се надяваме то да е минимално!

Ако приемем случващото се като една от добрите новини, защото играчът все пак е провел нормална тренировка вчера, то не само това ще ни дава повод за оптимизъм утре. Дори потайното лице на Арсен изразяваше удоволствие от привидните завръщания в състава – Безплатно видео. Днес се спекулира, че към Сонг, Денилсон и Аршавин ще се присъедини и капитанът ни. Въпреки че различните източници дават конфликтна информация, очаквам и четиримата да са готови, като не е изключено и да започнат.

Прохождащият нов талисман на "свраките" Анди Керъл ще се постарае в утрешния мач.

Какво ново да кажа за Крис Хютън? Този човек наистина върши отлична работа с настоящия си състав. Единствено объркан собственик като Майк Ашли би оставил слуховете около бъдещето на мениджъра да витаят в местната преса. Малко вероятна победа утре може да изстреля „свраките“ на четвърта позиция след Сити. Хютън до голяма степен повтори речта си от миналата седмица, като отново Нюкасъл ще се опита да играе атакуващ футбол. Големите надежди към Анри Керъл не са неоправдани, но се надявам да имаме достатъчно ресурси да се справим с него за деветдесет минути. Така наречените „лоши момчета“ от халфовата им линия също са в добро настроение, особено звездата на момента Кевин Нолън. Джоуи Бартън ще причини много притеснения за тези от нас, които искат да видят целия ни състав здрав, някой хубав ден.

Въпреки това ние сме Арсенал и аз очаквам победа. С оглед на днешните резултати тя няма да промени ситуацията в челото чак толкова. Топката е в нашия „корт“. Донякъде се радвам, че Ливърпул и Челси ще играят след нас през деня. Дано думите на Фабиански се повторят в съблекалнята. Според поляка съставът ни ще е готов за битката. Големият съперник тази година според мен е Челси, като Юнайтед засега ме опровергават с резултатите си, но не и с хаотичния си ритъм на игра. Независимо от това ви препоръчвам до април месец да се съсредоточите върху нашите резултати.

С усмивка, породена от резултата на съседите ни на Рийбок Стейдиъм, ви пожелавам приятна вечер и весел неделен футболен следобед!

„Against a good team, you’re punished“ Arséne Wenger

Добро утро, приятели на Арсенал!

Днес настроението няма да е толкова приповдигнато, но пък и нищо чак толкова фатално не се случи на украинска земя. Мога лесно да характеризирам целия двубой с две изречения, но не това кара хората да четат тази страница. Приятно впечатление ми направиха думите на Арсен, в които преобладаваше недоволството. Без да се прекалява, критиката има своите позитивни свойства. А защитата ни изглеждаше съмнително във всеки двубой от Блекпул насам, независимо от трите чисти мрежи през октомври.

Kрейг Ийстмънд - част от още един неуспешен експеримент.

Стартовият състав не бе чак такава изненада, но с течение на мача осъзнах, че балансът липсва. Отсъствието на двама или трима играчи би следвало да бъде покрито от обещаващия ни състав. Насри и Росицки със сигурност изглеждаха като опитни фигури, докато формата, и на Тио, и на Джак бе повод за спокойствие в крайния резултат. Но най-неопитният ни полузащитник за вечерта имаше тежки деветдесет минути. Пресилено е да се говори, че неговото присъствие е причина за липсата на баланс в халфовата ни линия. Така или иначе Шахтьор ни надвиха в тази ключова за нашия състав и стил зона, а именно полузащитата. Домакините създадоха повече чисти положения от нас, а за разлика от защитата, Фабиански сякаш няма от какво да се срамува в своето представяне.

Често тимът ни взима победите си „на крак“, като защитата рядко е под натиск за дълги периоди, поради неспирното движение на полузащитата и нападението. Гладката обмяна на пасове в тези зони е и основата на стила на игра. Редките случаи, когато сме били надигравани в центъра на терена, са извор на лоши спомени. Дори когато резултатът е бил позитивен, това често е включвало късмет и невероятна игра на нерви. Опасенията на мнозина за защитата ни са били оправдани във вчерашната вечер. Етапът е ранен, но е добре да се напомни на състава, че работата по този компонент от играта тепърва предстои.

Едуардо отново ще грабне заглавията, като се надявам скоро да не го срещаме отново. Едно и също нещо ще бъде изписано многократно от световната преса. Темата за мен е изчерпана, но миналата вечер отново ни убеди в таланта му в завършващата фаза, като и мотивацията му бе на извънредно ниво. Влезлият по-късно през двубоя Карлос Вела ме кара да си задавам някои въпроси отново и отново. Но единственото сигурно нещо е, че добрата игра на Едуардо вече няма да има никаква връзка с футболен клуб Арсенал Лондон. Колкото и специално място да има господин да Силва в нечии спомени, аз смятам да се съсредоточа върху настоящето.

Доброто начало се превърна в единствената добра новина за вечерта.

Думите на единствения ни голмайстор за вечерта. Обичайната порция от умерения оптимизъм на Тио. Голът му бе отлична новина за пресата на острова, която освен крайния резултат ще има още един повод за доволство. :) Както винаги, британските медии се опитаха да започнат и да завършат всички въпроси с мисълта за този гол. Венгер не им достави това удоволствие и побърза да каже, че нито един играч не е бил на изключително ниво от нашия състав.

А колко бързо се променят добрите впечатления след само деветдесет минути! Сега Луческу изглежда прав с неговите оплаквания от съдията, а тимът ни загуби малко от набраната инерция. Враговете ще гледат с доволни усмивки крайния резултат. Неприятният момент предстои, когато се натрупат важни мачове в двата турнира. Все още сме на добра позиция да спечелим групата, но Арсен ще се пита дали експериментът не дойде с един мач по-рано. Наша грешка в оставащите два мача ще даде шанс на Шахтьор да завършат първи, независимо от елитната ни голова разлика. :)

Гаел Клиши. Лицето на прогресивния регрес.

„Clichy Clichy Clichy. He’s better than Ashley“ е песен, която все по-рядко се чува на стадионите с наше участие. В никой етап от своята кариера Гаел не е изглеждал като „родéн“ защитник, но в началото енергията и ентусиазмът му не оставяха повод за недоволство. За мен повратният момент бе онази грешка срещу Бирмингам, поправена по типичен начин с отлично влизане в по-трудния момент. Не и за съдията. От онзи следобед нещата сякаш се влошават прогресивно, като единствено отделни двубои навяват спомени за „стария“ Клиши. А нека не изпадаме в крайности, защото колкото и съмнителна да е дефанзивната му игра в последните сезони, той е попадал в идеалната единадесеторка на лигата. И то пред лица като Патрис Евра и „предателят от Степни“. Иначе надеждата за стабилизиране на Гибс е жива. Негативната реакция към неговите контузии е подхранена единствено от общия брой клиенти на Колин Люин в настоящия момент.

Дано не преживявате особено тежко тази загуба. Усещането не е приятно, но е рано за големи драми и прибързани изводи. Разбира се, неделният отговор срещу Нюкасъл е задължителен. А „свраките“ са в добро настроение, въпреки съдбата им в тазгодишната Карлинг къп. Дано важните фигури да са готови навреме, като „новите лица“ ще трябва да започнат малко по малко да се появяват. В този ред на мисли, тук можете да прочете за недоволството на Арсен от повиквателната на ван Перси за Холандия. Мачът на „лалетата“ е след две седмици.

Приятен остатък от работната седмица и гледайте напред! Този съвет винаги действа, независимо от резултата! :)

Спомени за мача преди десет години и поглед към сряда вечер

Здравейте, драги последователи на Роял Арсенал!

Ще започна днешната публикация с кратък поглед назад във времето. Kaкто бях споменал преди около две седмици, предишната ни визита на Шахтьор Донецк не бе щастлив случай за привържениците на футболен клуб Арсенал. Бих искал да подсетя читателите за тези срещи(защото и у дома украинците ни се опряха тогава), защото европейското израстване на тима е наистина впечатляващо. Много вода изтече от онази украинска вечер и  в днешния ден, къде заради парите от телевизионни права из цяла Европа, къде заради постоянството и труда на Арсен, ние сме на светлинни години от плахия Арсенал от края на деветдесетте.

За победата у дома с головете на Киоун може да си припомните от този материал. Още един мач, който показа как обичахме да си създаваме сами проблеми, още тогава. Въпреки, че през сезон 2000/2001 класирането ни бе осигурено от добрите резултати срещу Лацио и Спарта Прага, в групата следваше още един двубой с Шахтьор…

Вилтор срещу опонента си от Шахтьор през септември 2000.

А точно тук се намират рекордите на клуба в графата „резултати“. Можете сами да се убедите къде се е случила най-голямата ни загуба в модерната европейска история на Арсенал. Точно така, на украинска земя. За съжаление не можах да намеря видео от двубоя, но ясно помня звучната плесница, която домакините ни удариха тогава. Три безответни гола, които в последствие бяха смекчени от последвалите битки във втората фаза, завършили с онази неприятна загуба от Валенсия.

От тази гледна точка е забележително това, което постигаме в последните години. Лично аз гледам на резултата от преди две седмици по различен начин в този контекст. А неотдавна Шахтьор бяха носители и на (тогавашната) купа на УЕФА. Сезон след сезон тежките европейски вечери в груповата фаза изглеждат все по-далечни спомени. Дано акумулираното с годините самочувствие ни даде сили и за следващите нива на турнира.

Познайте кой е готов за игра след изтърпяното си наказание!

A сега към идното футболно събитие. Най-добрата новина от вчерашния ден безспорно е подписването на новия договор на Джак Уилшър. Както често правят, от клуба не обявиха дължината на новото споразумение. На всички е ясно, че нашето ново дете чудо е получило увеличение на заплатата и на фона на предишни такива новини, трудно се сещам за по-заслужил млад играч. Дори Арсен заяви, че е изненадан от бързия прогрес, а той е човек, който не се страхува да дава шанс на млади играчи, понякога дори твърде рано.

Интересно е и изказването на мениджъра ни, продиктувано от контузията на Фабрегас. Статията от Arsenal.com e доста проникновена и без да перефразирам думите от заглавието. Арсен малко или много казва, че Уилшър може да запълни празнината, оставена от липсата на капитана. Мнозина ще видят в тези изречения повече, отколкото тяхното значение съдържа на този етап. Аз се присъединявам към общото очакване един ден Фабрегас да бъде „заместен“(колкото и относително да е това понятие) от играч, който вече е състава ни, а не доводошъл. Освен в Джак, надеждите ми са съсредточени в уелския ни войн Аарън Рамзи, който в петък започва пълноценни тренировки. И двамата млади играчи са по-агресивни от капитан Сеск, така че силно се надявам и Аарън да се възстанови напълно. За всеки „Едуардо“ има и по един „Шаби Алонсо“. :)

От състава за утре отпада Сеск, но се очаква той да се завърне за домакинския мач с Нюкасъл в неделя. Под въпрос са Сонг, Аршавин и Денилсон. Отново никаква яснота около Диаби и е показателно колко малко хора забелязват това. Дано скоро да се възстанови, защото за традиционно кошмарния ноември ще са ни нужни всички налични средства. Алмуня е подобен случай, но за неговото възстановяване съм доста по-умерен. Нека си почине добре и да се увери, че всичко е наред, защото януари може да му предстои пътуване до по-топли страни.

Липсва ли ви този човек? На мен не.

Тревожно е на пръв поглед и поведението на Шчезни, но лично аз напълно го разбирам. Младият полски страж иска уверение за участието си в първия състав, за да подпише нов договор. Рядко се вижда в наши дни футболист да каже: „Имам достатъчно пари, за да живея“, но точно това направи Войчек вчера. Кои контузии са истина и кои за пред обществеността, знае само Арсен. Но аз не виждам причина Войчек да не започва мачовете за двете английски купи. Рано е за паника, но Арсен ще трябва да направи важен избор до януари. Дори колкото се може по-скоро.

С приближаването на двубоя нашият мениджър предупреждава, че утре ще видим различен Шахтьор. Дано и играчите са подготвени за това. Мирча Луческу се опитва да лае чрез международната преса, но аз отказвам да му отделям повече внимание, отколкото заслужава. Евентуална победа ще ни класира и математически, а ни остава и още един домакински двубой. Де да беше толкова ясно и близкото бъдеще в Премиершип!

Сърдечни поздрави и приятно прекарване на идните футболни вечери!

Бардак Шалом – началото

Сезон 1 – пилотен епизод.

Годината е 1886-а. Барух Шмит, хитър еврейски предприемач и търговец, хвърлил око на първия в историята Кофи шоп, чийто съдържател бил Ебе ван дер Персен. Достолепният Ебе бил особено горд със заведението си и както често споделял, обичал повече от него само „децата си“ – 3 саксийки с най-таченото от него растение, индийският коноп. Кофи шопът взимал централно място в културата на малкото пристанищно градче РотерГрам. В него се събирали отрепки от кол и въже, затова и единственият червен фенер, който не загасвал в града, осветявал входа на кафетерийката. Самият Клинт Ийстууд го посетил веднъж, но не бил доволен от обслужването и застрелял бармана, сервитьорките, всички присъстващи (включително Холандския национален духов оркестър) и самия съдържател Ебе ван ден Персен. Впечатляващото в тази история било, че младият Клинт имал само един патрон в барабана на своя Колт 45, но го използвал рационално. Развилата се трагедия предоставила подходяща възможност на Барух Шмит да си присвои бизнеса на мъртвия Ебе. Еврейнът обаче имал различни планове за мястото, той възнамерявал да го превърне в средище на разврата и други саморазрушителни дейности. Нарекъл кръчмата „Шалом“, но с годините към името и било добавено и „Бардак“, поради естеството на мероприятията, които се провеждали там.

В днешни дни заведението се стопанисва от правнука на господин Барух Шмит – Чифи Шмит и неговите верни спътници в далаверите му – Минчо Лудия, по професия таварач и в по-редки случаи разтаварач и вад дер Белка, която била пряка потомка на Ебе ван дер Персен. Чифи Шмит предвидливо укривал произхода й от нея, тъй като ван дер Белка била момичето за всичко в бара. Не защото била работлива или надарена с много таланти, а защото трудно би могло да се намери друга жена с толкова нисък морал и толкова занижени парични апетити. Малкия процент, който получавала от заработеното, ван дер Белка профуквала за вещества, които завършвали деградантския и образ.
Единственото нещо, което обединявало тези толкова различни персонажи, било любовта им към лондонския гранд Арсенал. Тази тяхна привързаност започнала в една юнска вечер, когато ветераните от отбора на „артилеристите“ гостували за контрола с местния отбор на ФК РотерГрам. Лондончани унижили съперника си, побеждавайки го с 11-0. С голове за Арсенал се отчели всички полеви играчи с изключение на Йенсен, но пък Сиймън отбелязал цели два. В следствие на този позор разярените крайни привърженици на РотерГрам, известни като „грамарите“, се напили от мъка и потрошили Бардак Шалом. Чифи, който по принцип си бил злопаметен и стиснат, преживял много трудно факта, че трябвало да извади пари от джоба си, за да закупи нова витрина и за отмъщение се обявил за фен на Арсенал. А неговите съратници, щат не щат – и те.
Минчо и Белка от дълги години увещавали Чифи да купи телевизор, за да избегнат скуката в „натовареното“ си ежедневие и решили да се възползват от новата страст на малкия Шмит към футбола. Този път молбите им имали ефект и Чифи се бръкнал за един „Телефункен“, който бил по-голям на килограми, отколкото на инчове. Въпросният телевизионен приемник работел единствено в часовете, в които били излъчвани мачовете на Арсенал, за да не се хаби ток. Това обаче не попречило на тримата приятели да прекарват дните си в обмен на идеи, анализи и предложения за любимия отбор, които ще излезнат за широката аудитория съвсем скоро.

И СЕГА …

Те тава е.

Нагоре