Archive for ноември, 2010

Засега просто се наслаждаваме на момента

Здравейте, лоялни читатели!

Tри особено сладки точки днес.

Каква разлика прави една седмица във футбола? Същият реторичен въпрос бе зададен и на Арсен след мача. Макар че и двете победи дойдоха по трудния начин, аз бях особено доволен от днешната, не само заради развоите на други стадиони.

Пристигнах в бар „Shebeen“ с около двадесет минути закъснение. В частите на заведението, където предаваха мача, имаше повече хора, отколкото очаквах. Все пак намерих място до един австриец в непосредствена близост до огромния екран, на който бе прожектиран двубоят. Слънчев ден в северoзападна Англия, а камерата бе толкова ниско до терена, че имах усещането, че действието се развива на броени метри пред мен. Много приятна атмосфера, особено страстна домакинска тълпа и все още новото усещане за спокойствие в нашата защита. Не го казвам, само защото пропуснах положението на Кейхил. :)

Шеймъс Коулмън. Още един впечатляващ млад играч в редиците на Дейвид Мойс.

Заплашителните крила на домакините така и не ни накараха да си платим за формата на Клиши и след няколко минути на отлични подавания на Евъртън в центъра на терена (а те наистина могат да играят футбол, когато решат), нашият гол дойде от най-неочаквания играч – Бакари Саня. Колкото и впечатляващ да изглеждаше завършващият удар в реално време, повторенията на полувремето ме карат да мисля, че Хауърд е спасявал подобни положения в миналото. Не и днес, за наше щастие. След няколко тревожни момента и един опасен корнер Хауърд Уеб даде сигнал за край на полувремето.

Бях доволен и знаех, че първият гол често е от жизнено значение за точно този състав. А началото на втората част бе вече неочаквано добро. Голът на Фабрегас, дошъл след дори по-добра комбинация от този на Бакари Саня, ни постави окончателно в контрол на двубоя. И нещата останаха така до края на мача, като единствено последвалите пропуски на Шамак и Насри ни накара да потреперим в края. Фабиански се представи отлично в по-тежките моменти, като дори успя да докосне топката при гола на Кейхил.

Освен страхотните три точки и спечелената психологическа битка с домакините, аз наистина оставам с впечатлението, че съставът израства психически пред нашия поглед. Бавно, но някак стабилно. Все още нямам вяра в тях в пълния смисъл на думата, но днес те бяха концентрирани и спокойни в решаващите моменти. :) Представянето на капитана ни дойде в отличен синхрон с думите на Арсен преди мача, че Сеск се е нуждал е от малко повече игрова практика.

Джуру спечели множество въздушни двубои днес.

Приятните изненади за мен бяха Денилсон, заменил изморения Джак Уилшър, и особено Йоан Джуру. За първия смятам, че може да е полезен играч, но не бих започвал с него в повечето двубои, докато Йоан винаги е имал проблясъци, но най-силните му мачове дойдоха преди повече от два сезона. Още една нежна душа в чудовищно тяло. Не и днес. Станалата клиширана липса на агресия в нашите защитници днес не се забелязваше в трима от дефанзивната ни четворка. А Швейцарецът е техничен футболист за поста си, като се е случвало да започва и мачове в халовата линия за нас. Ако увереността му помогне така, както е случаят при Фабиански, то Арсен го чакат още положителни дилеми за стартовите единадесет. Един играч, който не промени посредствените впечатления от началото на сезона, бе Гаел Клиши. Още храна за размисъл за нашия мениджър.

Добър момент за Бакари да изненада всички.

Идеален уикенд от много гледни точки. Имах противоречивата привилегия да гледам мача на Астън Вила. Ще имаме проблеми с тях, когато дойде техният ред. Не си спомням по-слабо представяне на Юнайтед, независимо че обикновено стартират бавно. Челси също не пропускат да докажат, че не са неуязвими. Но това, което не бива да забравяме е, че нашият състав сам ще намери начин да си усложни нещата. :)

Затова нека просто се насладим на момента. Отборът повъзвърна доброто настроение, дано приятелските мачове не изтрият усмивките от лицата ни.

Приятна и лека седмица от мен! Мачът с Тотнъм ще бъде отразен от колегите. До нови срещи!

„Гудисън Парк“ очаква нашето внимание. Мисли за Счезни, Бендтнер и Гибс

Добро утро, драги почитатели на най-красивата, но и най-комерсиална игра на света!

Отново съм на смяна след една седмица почивка. Междинният кръг се оказа положителен в цялостен смисъл, с минимални промени в челото на „маловажната“ на този етап таблица.

Много бе казано за измъчената ни победа, като резултатът бе постигнат, а частица от самочувствието – възвърнато. За влизането на Сеск и добрата игра на Лукаш също нямам какво ново да кажа. Днес дори играчът на Уулвс Стивън Уорд заяви, че от извинението на капитана ни не е имало нужда. Arseblogger изрази много точно мнение във вчерашния „Arsecast“. Вечно почерпеният ирландец намекна, че Мик Маккарти и неговите играчи използват момента, за да сложат всички видове влизания под общ знаменател. Или с други думи –  точно обратното на това, което Арсен се опитва да изрази в последните вече два, три сезона. Темата няма край, но дано следващите седмици ни дадат по-различни насоки на мислене.

Още една добра причина мачовете за "домашните" купи да са малко по-интересни тази година.

Войчек все пак подписа. Честито! Тепърва ще се говори за него, ако нещата продължават да се развиват с такива обороти. Играч, който всява респект само с присъствието си на терена. Иначе за името му винаги ще има въпросителни, но аз избирам да го наричам по „английския вариант“. Ако някой читател с полска филология е на друго мнение, нека се свърже с мен. :) Венгер веднага се опита да „потуши“ слуховете за напускане на Алмуня, но в случая сякаш го направи по доста неубедителен начин. Ще видим.

Абсурдният слух за даването под наем на Рамзи обаче бе отречен подобаващо, като нашият мениджър със сигурност ще даде нужното време на младия уелсец за натрупване на игрова практика с резервния състав. Което отново ми напомня колко лесно може да се създаде паника в интернет пространството.

Да е жив и здрав и да държи Клиши буден!

Липсата на лоши новини в контузиите е нещо, с което определено не сме свикнали. Ще съм приятно изненадан, ако и след международната „пауза“ положението е същото. Останаха само мистериозните контузии на Диаби, Вермален и… да. Алмуня. Киърън Гибс, нашата надежда за ротация на поста ляв бек, най-вероятно ще е в състава в неделя.

Но в краткия миг на тези позитивни емоции бързо ни бе напомнено за другата крайност. Никлас Бендтнер нададе глас за това, което той счита за „липса на мачове“. Играч, който има своите почитатели, своето самочувствие и няколко добри мача през миналия сезон. Мнозина обаче остават неубедените в неговите способности, а и ситуацията на датчанина се различава от тази на Войчек например, въпреки привидното сходство на изказванията. Пред себе си той има поне един по-опитен и завършен играч на позицията в атаката, като в няколко месеца от сезона дори двама! Независимо дали цитатите в пресата са извадени от контекст, това не бе добър момент за подобно изказване, не и след представянето на Маруан в сряда. Да не говорим, че Никлас доскоро лекува сравително дълга контузия.

Отново гостуване, а този път съперникът е от по-висока класа.

Не крия, че имам леки симпатии към Евъртън. Отбор, който има ресурсите да се опре на всички лидери на Премиершип, когато има ден. Гледах представянията им с особен интерес преди два сезона, когато Астън Вила си мислеха, че ще завършат над нас, а накрая се оказаха шести. Дейвид Мойс разполага с различни таланти, като коренно разнообразни стилове често се срещат на „Гудисън парк“. Тим Кейхил е добро доказателство, че в играта с глава не само височината има значение. Пиенар е на „топ четири“ ниво, а таланти като Родуел, Бекфорд и Бакстър тепърва ще радват синята част на Ливърпул. Въпреки това те отново станаха жертви на ужасяващ старт, като е някак приятно да си спомним, че миналият сезон нашият тим бе причината за това.

Не очаквам повторение на онзи августовски мач. Ще е доста по-трудно и не е изключено да видим гол в мрежата на Фабиански. Както често се случва, от голямо значение ще е играта на халфовата ни линия. Да видим дали отговорът в сряда наистина е имал тежест, или просто е миг в още един сезон на леко преувеличени очаквания.

Досещате се в какво насока са пожеланията ми, но каквото и да става, нека се насладим на вълнуващ двубой в неделя и изненади на другите стадиони!

Бардак Шалом – епизод 2

Епизод 2 – или как Чифи припечели от Бартън и Керъл.


По ирония на съдбата, първият мач, който тримата приятели – Чифи, Минчо Лудия и ван дер Белка, изгледаха на новия Телефункен, бе злощастната среща между Арсенал и Нюкасъл, в която „артилеристите“ загубиха с 0:1. Тази загуба разклати и без това нестабилната психика на Минчо и след като до 80-та минута той ядеше само ноктите на ръцете си, след това премина през чашите, бар плота и накрая задъвка фустата на ван дер Белка. От друга страна, Белка и Чифи от нерви напълниха цял кег от бира с фасове и проклинаха човека, въвел гредите във футбола.

Единственото нещо, което крепеше ван дер Белка пред телевизора, бе кратката поява на нейния възлюбен – сънародника й Порцелан ван Стъклен, който въпреки скромния си престой на терена остави траен отпечатък в сърцето й.
Отрицателният резултат размекна коравото сърце на еврейския собственик и в 94-та минута той обеща да черпи целия бар при обрат на Арсенал. Възловият момент в тази ситуация беше, че барът бе заключен по това време и в него бяха само тримата. След последния съдийски сигнал Чифи си отдъхна, че няма да се наложи да раздава безплатна бира и загубата му се стори по-леко поносима.

Същата вечер, след като бе изчистен безпорядъка, причинен от Минчо Лудия, барът беше отворен за посетители и неочаквано за тримата ни герои в „Бардак Шалом“ гордо влязоха асът на „джордитата“ – Анди Керъл и неговият спътник в проблемите му със закона – Джоуи Бартън.

В първия момент Чифи бе готов да ги изхвърли, но изправен пред избора морал или финанси, моралът нямаше особено голям шанс, особено след като Малкия Шмит чу репликата на Керъл: „Копеле, с тая премия ще нахраниме цял РотерГрам!“

Не се учудвайте, ако в следващите редове не чуете името на Минчо Лудия, който поради съображения за сигурност бе заключен с три катинара, резе и старинен шкаф, препречващ вратата на килера в кафетерийката.

С всяка изминала бира ван дер Белка ставаше все по-привлекателна за Керъл и след като привърши касата, с дързък жест и следните думи „Отивай тука, ма! , деветката на Нюкасъл показа намеренията си към потомствената холандка. След като се оттеглиха, за да се отдадат на разврат, Бартън почувства самота и под натиска на физиологичните си нужди тръгна да издирва тоалетната. „Непонятното“ за него алкохолно опиянение го заведе не до тоалетната, а до обителта на Минчо. Без да влага особен смисъл в действията си, Джоуи премести старинния скрин, разби катинара, прегриза резето и освободи злата сила, заточена в килера. Още от пръв поглед, бившият играч на Сити и верният помощник на Чифи разбраха, че те са създадени да сеят разрушение заедно. След съдбовната им среща, проблемите не закъсняха и Бартън и Лудия инициираха серия от погромни игри, с главна цел унищожение. Първата им жертва беше портретът на основателя на „Бардак Шалом“ – старият Барух Шмит.

На новите приятелчета им се стори забавно да играят на дартс, хвърляйки потрошени стъкла по вехтия портрет. След като Чифи се съвзе от шока от създалата се ситуация и успя да се намеси, Бартън и Минчо намериха утеха в това да си гасят пури в лицата и да си подхвърлят содомистки обиди.

В този момент, вратата на кръчмата се отвори. Никой не очакваше гости толкова късно, особено в заведение с такава лоша репутация. Минчо и Джоуи изобщо не забелязаха новия посетител в бардака, а Чифи недоверчиво и в същото време ехидно погледна към него, пресмятайки колко пари може да му вземе до края на нощта. Гостенинът, който пристигаше от далечния пристанищен град Варна, се запъти към бара и понечи да си поръча бира, но думите му бяха прекъснати от следния разговор, долитащ от стаята на горния етаж.

Ооо, да…кой е най-добрия?

- Амии…
– Така ли, ма !?!
– Охх Анди, недеей аааа оохх, ти си най-добрия!
Кажи ми, че съм легенда на Нюкасъл! Кажи ми, че съм деветката на Англия!
– Даа, ти си номер едно!
– Не номер едно, ма! Девет!

И разговорът завърши със силен трясък, който скъперническия слух на Чифи разпозна като китайската порцеланова ваза, позиционирана на нощното шкафче до леглото. Това сви за пореден път сърцето на евреина, но той се успокои с чутата по-рано реплика – „ Копеле, с тая премия ще нахраниме цял РотерГрам!“.


През това време, Минчо Лудия и Бартън стигнаха прага на отегчението и започнаха да чупят амбалажа на кръчмата в главите си, което не доведе до особен резултат и те се върнаха на бара при Чифи.

Шокиран от всичко случващо се в кръчмата, гостенинът просто седна на единствения останал здрав стол и запали флегматично своята пура. Явно и преди бе присъствал на такива странни местенца. Той приличаше на опитен художник, но някакси никой не бе виждал рисунките му.

Минчо бе много изненадан, че има още някой в бара и се обърна налудничаво към новия посетител:

– Кой си ти?

– Представител… тоест, бивш представител.

– К’ъв представител, бе?

– Ами, на фен клуба на един Лондонски отбор. Арсенал се казва.

Човечецът си нямаше на идея къде е попаднал. Бартън се засмя и се провикна.

– Ха… видя ли как ви ошляпахме днес?
– Ау… – отвърна представителя – то и мач ли е имало? Аз трябва да нарисувам картинки за него. Ама имам работа и ще станат, ама друг път!

Новодошлият меланхолично погледна към унищожения портрет на Барух:


– Искаш ли да ти нарисувам нов. Едва ли ще отнеме много време…– каза представителят и въздъхна тежко – всъщност може и да се забавя, имам много работа, задачи… нали разбираш, не мога да ти обещая. Но ще го направя, ако не сега, до понеделник със сигурност.


– Да, да, разбира се. Да ти сипя още едно… – подкани го Чифи.


По всичко личеше, че планира да осъмне в заведението, за радост на евреина.
Безименният художник не успя да запали интереса на Бартън и той се обърна към Чифи с думите:„
Check, please!” (Сметката, моля!).
В този момент, денят на Шмит се осмисли. Той извади тефтера, в който отмяташе, както поръчките, така и щетите, нанесени от англичаните, включително и разбитата долна челюст на ван дер Белка, заради която щеше да бъде възпрепятствана да изпълнява задълженията си в близките няколко седмици.
Тук ще ви представим автентичния изглед на сметката на двете „джордита“.

Бира – 8 паунда + чаша(1 паунд) + пяна(50 цента) + от хладилника (1 паунд) x30=315 паунда без ДДС.
Щети на заведението:
– врата – 25 паунда
– катинар (3 броя) – 30 паунда
– освобождаване на Минчо – 150 паунда
– амбалаж – по договаряне
– портрета – Безценен! (демек много скъп)
– челюст на ван дер Белка – за сметка на заведението
Други:
– 1 час с ван дер Белка – 30 лири, комисионна за Чифи – 99.9 %
Равносметка – Добър ден!!!

Вълците не вият от радост

Здравейте, блог маниаци!

Като сериозен противник на междинните кръгове (най-вече защото ми провалят стратегията за фентъзито), трябва да призная, че беше хубава вечер. След двете поредни загуби срещу Шахтьор и Нюкасъл обичайните въпроси бяха зададени и беше оказан традиционният натиск за съответен отговор срещу „вълците“. Представлението от миналата нощ трудно може да се определи като категоричен отговор, но в някои от играчите имаше положителна промяна в сравнение със злощастната неделя.

Бакари Саня, например, мишена за критиците в последно време, направи може би най-добрия си мач от началото на сезона. Самоотверженият му шпагат в самото начало на второто полувреме със сигурност беше най-блестящият щрих в картината на представянето му. Винаги съм харесвала Бак заради борбеността и мъжкото му поведение, лишено от всякакви излишни прояви. Надявам се снощният мач да е индикация за прогрес в играта му до края на сезона.
Преди срещата на официалния сайт на Арсенал беше обърнато специално внимание на Кевин Дойл. Той безспорно беше най-опасният играч на Уулвс със своята креативност и директен подход, но за щастие, това не беше неговата нощ. Дойл все още няма отбелязан гол във Висшата Лига този сезон, като немалка „вина“ за това има Лукаш Фабиански.

Блестящият тази вечер поляк направи няколко страхотни спасявания, като може би най-сериозният шут, който отрази, беше именно на ирландския национал. Би било несправедливо да не обърна по-специално внимание на Лукаш. Неговата грешка срещу „джордитата“ миналия кръг беше описана от мнозина като връщане към старите навици. Аз бих искала да мисля за нея като за моментна загуба на концентрация. И страхотната му игра срещу Уулвърхемптън говори, че полякът няма намерение да трупа лоша изява след лоша изява, както несъмнено правеше в близкото минало. Разбира се, ще са необходими много повече от десетина много добри мача, преди Фабиански да спре да бъде основна тема за обсъждане сред привържениците на Арсенал по целия свят. Дано всичко това завърши добре за него и за нас и да бъде забит и последният пирон в лакътя на Алмуния…или може би ковчега, както предпочитате.

Неибежно стигаме и до играча на мача – Маруан Шамак. Мароканецът отбеляза в първата минута на мача и в последната. Игнорирайки подробностите, можем да кажем, че успя сам да отвори мача и да го затвори. Това, което представлява по-голям интерес за мен от отличния му финишинг тази вечер, е как точно Венгер планира да го използва след завръщането на ван Перси. И дали пълните 90+ минути, които изигра Шамак сега и като цяло фактът, че почти не е почивал от началото на кампанията, означават, че холандецът ще започне срещу Евертън в неделя. Предстои да видим. Сигурна съм, че Венгер има свои предпочитания и идеи, що се отнася до нападателите, но дори и за него е нова ситуацията, в която всички са здрави.
Говорейки за белите кахъри в нападението, не е лошо да споменем и черните. Андрей Аршавин в поредна среща се люшка между блестящи хрумвания и ужасни отигравания. Руснакът явно има проблем с физическото си състояние и това се вижда най-отчетливо в мачовете, в които не е титуляр. Андрей, станал от скамейката и Андрей, започнал мача, са две различни личности. Когато е титуляр, очевидно нагласата за поне 70 минути на терена не му действа много добре. Пестенето на сили и изнемогването са като заглавие на последния му сезон. От друга страна, когато влиза като резерва, Аршавин е далеч по-мотивиран, виждайки само 20-ина минути игра на пълни обороти пред себе си. Бих искала да видя какво ще се случи с договора му през лятото, защото изграждане на необходимото темпо и мощ на 29, не ми се струва като реалистична цел.
Въпреки добрия резултат от снощи, областите, в които се измъчваме, продължават да ни напомнят за себе си. „Вълците“ не можаха да намерят силите, с които се противопоставиха на Юнайтед преди няколко дена толкова успешно. Вероятно именно двубоят на Олд Трафорд съдейства донякъде за по-слабата им форма  в средата на седмицата. Тимът на Мик Макарти от неделя можеше да бъде разпознат само в един кратък период в началото на второто полувреме и донякъде в самия край на мача. Но защитата ни бе тествана, имаше моменти, в които почти очаквах да стане фатална грешка. Клиши неизменно се отличава с няколко колебливи намеси на мач, както и с такива, които лесно можем да наречем несериозни. По-рано похвалих Саня за последния му мач, така че би било справедливо да спомена и ненатрапващо се стабилната игра на Скилачи. Новата френска придобивка на Венгер със сигурност не прави впечатление на най-блестящия защитник в лигата, но що се отнася до сериозни грешки и слабости, засега успява да стои далече от радара ми. С отсъствието на Томас Вермален, който е „близо“ до поява вече от около месец и е доста възможно да продължи да бъде „близо“ до края на календарната година, ключово е утвърждаването на поне една сработена двойка централни защитници. Разбира се, в Арсенал е по-важно да се надяваме, че през натоварения месец декември ще можем да разчитаме на трима здрави футболисти, добре смазаният тандем е само бонус.
Приключвам именно с пожеланието всичките ни играчи да имат късмет и да са здрави за важните срещи, които ни очакват.

Както виждате, днес го няма Боби. Петьо също беше възпрепятстван да поства, така че аз съм всичко, което имате. :)
Извинявам се за късния пост, но никога не съм била ранобудна и е малко вероятно да стана.

Лек ден, Арсеналци!

Ключовата битка срещу „вълците“

Добро утро, последователи на най-големия клуб в Лондон!

Повече от два дни преминаха от неделния фарс, а настроението не се е подобрило особено. След втория наистина разочароващ резултат за сезона, съставът изведнъж не изглежда толкова разнообразен и обширен, колкото преди седмици ни се струваше. Грешките отново изглеждат плашещо познати и мислите за „дежа ву“ убиват надеждите на мнозина в дългосрочен план. Един единствен резултат прекърши цялата вяра в устрема към върха. А до сряда, с какво разполага средностатистическият фен? Какво може да поддържа духа му в тези неприятни няколко дни?

Смелият белгийски боец е ключова липса.

Дали „чудесната“ новина за неясната травма на Томас Вермален? Нима наистина можем да прехвърлим толкова критики на отбрана, която рядко изиграва два поредни мача в един и същ състав? Интегралната фигура в нея все още не е играла с нито един от новите си партньори с изключение на предсезонните мачове. По злопаметните се сещат, че проблемът настъпи след мач на Белгия. В този ред на мисли, сякаш твърде много играчи се възстановиха изведнъж. Добър момент за ФИФА да ни засипе с кръг от приятелски мачове в един и без това тежък месец. А за Томас дата на завръщане не може да бъде предвидена на този етап. Липса, която очевадно осакатява „проекто“ ядрото ни.

Aко новината не ви се струва достатъчно потискаща, винаги можете да прибегнете до рубриката „изказвания в най-неподходящ момент“. Тази седмица в главната роля е Тио Уолкът. Въпреки, че в цялото интервю момчето не каза нищо прекалено интересно, медиите ни „радват“ със заглавия от сорта на „Уолкът: Арсенал ще отвърне на удара“. А преди три дни същият човек каза, че удара ще нанесем ние. В последните години е просто болезнено да се четат изказванията на нашите играчи в пресата. Понякога дори по-болезнено от „заобиколните“ думи на Арсен след заслужено загубен мач. Поздравявам тези от вас, които все още изпитват вълнение от словоизлиянията на тези съмнителни (досега) победители.

Британското издание „People“, съмнителен източник с „таблоидна“ насоченост, даде живот на един доста още по-потискащ, от моя гледна точка, слух. Според тях Арсен е готов да прати Аарън Рамзи под наем за целия втори полусезон, за да можел уелсецът да натрупа игрова практика след контузията. Независимо от десетките ни централни халфове, за мен това би било погрешно решение. Играчът разполага със смелост и непримирим дух, като качествата му в креативен план много напомнят на Сеск и отскоро на Джак. Или поне разполагаше с тези качества преди девет месеца. В никакъв случай не бих загубил още шест месеца от неговата кариера за да чакам чудеса от играчи като Денилсон и Диаби, чиито качества рядко блестят когато дойдат решаващите дни на сезона.

Червен картон за гордостта на Фърги. Отново.

Междувременно, любимият на всички фенове на Арсенал „грънчар“ Райън Шоукрос отново бе изгонен през уикенда. Да гледам интервюто на ограничения им мениджър след мача бе както винаги унизително преживяване. За съжаление, тази вечер те спечелиха, но няма отбор в елита, който да искам да изпадне по-скоро. Пожелавам им го от все сърце. За Райън изгонването няма да се запомни, защото неговата визитка пази къде къде по-впечатляващи рекорди. Освен осакатяването на обещаващия ни млад играч той е счупил и глезена на Франсис Джефърс преди няколко сезона. Завършил храма за бойни изкуства на Алекс Фъргюсън сан и научен от сенсей Невил, Кийн и Скоулс. В последно време наистина гледам по различен начин на целия английски манталитет и в крайна сметка не намирам мнозинството от тази част на света за особено интелигентни същества. „Но все пак той не е такъв играч“.

Време е и за малко позитиви. Сеск не смята, че травмата му е сериозна, мнение споделено и от нашия уважаван мениджър. Дори контузията на Самир Насри е била минимална и не е изключено той да започне утре. Всички останали са в кондиция и могат да вземат участие. Харесва ми липсата на Мануел Алмуня, дори в мига, в който Анди Керъл отбеляза гола в неделя. За някои хора е крайно време вратите на клуба да бъдат завинаги затворени.

Kaпитанът на "вълците" също е впечатляващо безскрупулен и леко недоразвит в зоната на мозъка.

Дано наистина всички са в добро здраве и Арсен да е казал правилните неща. Евентуална победа ще значи много по-малко от евентуална загуба, но все пак нека да не бъдем твърде взискателни след края на една тежка седмица. Срещу Карл Хенри и компания е най-важен резултатът. Очаквам и доста касапски изпълнения, затова силно се надявам „турбуленциите“ да са минимални. Kaкто всички знаем, ранен гол ще улесни многократно задачата ни.

Няма да гледам двубоя, защото съм на концерт. Може би почивката ще ми се отрази добре. Колегите ще се погрижат събитията и най-вече страстите да бъдат подобаващо отразени.

Победа и добро настроение ви пожелавам в сряда вечер! Дано и другите резултати ни дадът повод за радост.

Нагоре