Archive for ноември, 2010

За Арсен и значението на инерцията*

Добра среща, верни почитатели на отбора, който прави нещата по трудния начин!

Около двадесет и четири часа след последните ми думи тук, момчетата поднесоха по-скоро неубедителна, отколкото шокираща игра. Това обаче няма да има много значение за тези, които са видяли единствено крайния резултат. Класирането в групата също доби малко по-различни измерения. С оглед на развоя на събитията, определено има какво да се каже. Преди да ви поднеса моите мисли за случващото се, ще направя кратък (наистина кратък) разбор на събитията от вечерта.

През първата част отборът не създаде особени положения. Разчиташе се най-вече на Уолкът, но той получаваше топката дълбоко в нашата половина. Когато най-сетне успя да преодолее трима играчи на домакините, никой от предполагаемите ни офанзивни футболисти не бе в наказателното поле на Брага. Ебуе получи жълт картон за фаул, който изглеждаше по-безобиден преди повторенията. Въпреки това домакините се стараеха да получават повечето отсъждания в тяхна полза. Всеки, който е имал честта да гледа португалската лига, ще ме разбере.

След почивката не се усети значителна промяна. Зачестиха фауловете в центъра на терена. Халфовете ни не намериха своя ритъм и тогава дойде принудителната смяна на Сеск. Последваха още две смени, този път по плана на Арсен. И двамата титуляри за вечерта не впечатлиха особено, като Бендтнер остави дори по-малка следа и от Тио. С Шамак, Насри, а дори и Вела, свежестта вече бе очевидна. Португалците губеха сили и в последните петнадесет минути зачестиха отчаяните им влизания. Едно от тях стана водещата тема за разговор в този мач. Повторенията не помогнаха на главния съдия да намери оправдание за грешното си решение, като Вела бе спънат от очевидно закъснял шпагат на Алберто Родригез, след добрия пас на Шамак.

Надявам се Матуес никога да няма по-велика европейска вечер.

Дори след този миг очаквах да спечелим мача. Но в типичен стил на модерната история на клуба, а и развитието на последните мачове, станахме жертви на контра нападение на домакините. Нападателят се измъкна с известна доза късмет от изкуствената засада, избяга от пазача си Скилачи и се справи с отчаяното (но разчетено) излизане на Фабиански. В една от малкото ни ответни атаки Ебуе получи контузия и поради липсата на останали смени, тимът ни довърши вечерта с десет човека. Вторият гол на Матеус показа доколко е спаднало самочувствието на защитата, като трима от четиримата дефанзивни играчи за вечерта успяха да си попречат. Друг е въпросът, че не вярвам Матеус да вкара много такива голове в остатъка от кариерата си.

С течение на вечерта, някъде в средата на първото полувреме, аз осъзнах колко малко значение имаше за мен този мач. На малкия екран в ъгъла на салона предаваха Аякс срещу Реал Мадрид. Мазният персонал на Моуриньо комбинира пословичната му осемчленна защита с много бързи действия в атака. А утре Барселона ще продължат убедителното си представяне. Нашите играчи ще трябва да спечелят последния двубой, като от мача на Брага ще се реши крайното ни класиране. Евентуално второ място ще ни прати рано рано на вероятен тежък жребий.

Ако имате енергията да нападате съдията и да се чувствате ограбени от случилото се в мача, аз ви се възхищавам. Но се боя, че никога не съм бил по-апатично настроен към най-комерсиалния клубен турнир. Нещо повече, в последните няколко години европейски сблъсъци често бяха причината да бъде сложен край на нашето участие в борбата за най-висшата лига. А аз определено смятам, че трофеят, който Арсен най-много иска, е именно този, който липсва в неговата биография.

Без Сеск в събота.

Защо трябваше да се рискува с Фабрегас, след като на здрави играчи бе дадена почивка? Нима провъзгласеният за най-добрия състав на Арсен не може да се справи с отсъствието на един единствен играч? Който иска нека мисли, че Барселона са причината и следствието, но както вече бях казал, не е изключено Сеск да остане и още един сезон след настоящия. А нашият капитан прави каквото може, накуцвайки, като бърка пасове и забавя атаките. Считам, че здравословните му проблеми са очевидни. Най-малко можете да видите разликата от началото на сезона. Нима тогава Фабрегас е искал да замине по-малко от сега?

Но да се върнем на Арсен Венгер. Интервюто му все още не е качено в британските медии (в момента на писане) като видео, но думите му са публикувани. Професорът отново се съсредоточи върху съдията и нестандартните методи на Брага, но не даде и едно негативно определение за нашето представяне. Причината за головете е, че „ние не комуникирахме“. Единствената конкретна новина, е, че по официална информация контузията на Сеск е на сухожилието на другия крак.

Финалът за Карлинг къп. Отпадане от всички купи в рамките на седмица и добър пример за ефекта на инцерията.

Теорията за инерцията в нашия състав отново е в пълна сила. Арсен сам често признава, че тимът се нуждае от няколко добри резултати, за да набере ритъм, скорост и увереност. От край време това е била основата на всичко, което той е изградил за тези четиринадесет години. Донякъде това е истина и за всички големи отбори в историята. Но сякаш само при нас под тези добри резултати има само тънък лед. Увереността и на най-славните състави на Арсен често бе прекършена в един единствен двубой. Болтън през 2003-а. Юнайтед в мача за ФА къп през 2004-а. Финалът за Карлинг къп и последвалото отпадане от всички купи. Последният такъв момент дойде срещу Бирмингам, а поглед още по-назад в историята (тук вече само съм чел) ни казва, че преди „онзи“ гол на Райън Гигс, отборът е бил лидер в класирането на Премиершип, като всичко се срива с пропуска на Бергкамп от бялата точка.

Това, което искам да кажа, е, че явно подцених влиянието на съботния резултат върху ранимите души на нашия настоящ състав. Може да ни е нужно време преди да възвърнем на самочувствието на истински… претенденти, но за пръв път от доста време се съмнявам дали два-три милиона и отпадане след няколко етапа на Шампионската лига си струва, защото то най-вероятно ще ни коства добрата форма на домашния фронт в решаващите март и април. За мен мачът с Вила е с по-голям приоритет от завършилия тази вечер. Дори и от срещата с Партизан. Но всяко нещо с времето си, нека не гледаме твърде напред.

Поздравления за Рамзи, който записа четиридесет и пет минути за резервния състав. Определено ще ни е нужен в идните месеци. В днешния мач с „Уулвс“ се завърна и Мануел Алмуня, но за него се надявам да не бърза със завръщането при А-отбора.

Приятно прекарване на работната седмица и нека настроението ви да е по-малко повлияно от случващото се с Арсенал!

*ИнерцияИнерция е свойството на телата да запазват състоянието си на движение, ако не са подложени на въздействие.

Смекчаване на емоциите с гостуване на Брага

Здравейте отново, драги читатели!

Много се каза и тепърва ще се казва за мача с Тотнъм, но аз лично смятам да спра дотук. Дори феновете, които се „отказаха“ от титлата в съботния следобед, вече са се поуспокоили. Досещате се, че нямаме друг избор, освен да се надяваме на по-добри дни, като до известна степен имаме право и да ги очакваме. Според мен няма по-добър начин за подобряване на футболното настроение от гледането на още футбол. :) Да, понякога просто паузите са по-дълги, понякога цял сезон трябва да се забравя, но не това е случаят в днешния ден. Все още е много много рано.

Най-интересните въпроси няма да бъдат отговорени утре.

Следва гостуване на Брага във вторник вечер. Със сигурност двубоят ще пропуснат ван Перси, Клиши и Аршавин. Арсен най-вероятно ще внимава и с Фабрегас, чийто болки сякаш напомнят за себе си в края на мачовете. По думите му, обаче, не става ясно дали Сеск ще играе утре. Играчът даде интервю вчера, коментирайки идния сблъсък в Португалия, затова смятам, че поне ще е в състава. Междувременно най-добрата новина от моя гледна точка е, че отново ще видим Киърън Гибс в стартовите единадесет, а „Професорът“ спомена за „проблем в гърба“ на Клиши като причина. Според мнозина, проблемът се разпространява бавно с годините и вече е достигнал черепа на Гаел. Опитът и рутината на това сърцато момче сякаш за излетели от главата на притежателя им.

Още една европейска вечер за новия национал.

От другата страна имаме Киърън Гибс, започнал като ляво крило в младежкия състав и отбелязал гол на Юнайтед. Нещо, което надали ще се случи на Гаел в близките десетилетия, но все пак футболът има своите непредсказуеми моменти. :) Представянето на англичанина срещу Франция не бе особено обнадеждаващо, но все пак срещу него бе Саня и постоянно променящата се халфова линия на Лоран Блан. Аз вярвам, че големите надежди към това момче ще бъдат оправдани един ден. Но не се наемем да прогнозирам колко сезона ще са му нужни, особено ако Арсен продължава да се придържа към любимите си сънародници в защита.

Други добри предположения за стартовия състав утре включват Росицки, Уолкът, Бендтнер и Уилшър. Дори Карлос Вела е в групата. Аз се надявам и Джуру да започне двубоя. Класирането ни не е перфектно в настоящия момент и евентуално равенство или дори по-негативен развой може да ни изпрати на доста негостоприемни стадиони в следващата фаза на Шампионската лига. Затова е важно Арсен да уцели правилния баланс, като отново отказвам да повярвам, че защитата е единственият ни проблем. Ключова ще е ролята на халовата линия, който и да играе там, а Бендтнер не е явление, от което да знам какво да очаквам. :)

Уелският боец се завръща утре в мач за резервите.

За финал в днешното кратко превю ще обърна внимание на възстановяването на Аарън Рамзи. Той тренира с първия състав на „Лондон Колни“ днес, но няма да пътува за Португалия. Вместо това ще подсили редиците на Нийл Банфийлд след даването под наем на Хенри Лансбъри. Ако вземе участие утре, Аарън ще регистрира края на 269-дневното си възстановяване (в случай, че ви е липсвала малко статистика). :) Дано няма усложнения, най-вече в психологическия смисъл на думата. В най-добрите си дни той показваше непримиримост и характер, въпреки, че не говореше твърде много на терена. Нямам търпение да го видя заедно с Джак в халфовата ни линия.

Това е. Смятам, че каквато и да е победа ще ни е достатъчна. Важно е да се избегне евентуална лоша серия, но вярвам, че играчите този път няма да го позволят.

До нови срещи след мача!

Кошмар в Северен Лондон

Здравейте, огорчени, депресирани, самоубийствено настроени фенове на Арсенал.
На мен се падна нелеката задача да отразя събитията от вчера.
Арсен Венгер излезна с интервю на официалната страница, което гласи: „It’s difficult to understand how we lost“.
Наистина би било трудно да проумеем загубата, ако се случваше за първи път. Според мен, това беше типична загуба за Арсенал, ако хвърлим поглед назад към последните години. Сериозно владение на топката, ранен гол, още едно реализирано положение и след това отпускане на хватката. Моментът, в който изпуснахме мача, беше моментът, в който намалихме оборотите. Твърде рано, твърде необмислено. Венгер предпочита да обвини умората на играчите, но за мен 10-ина минути преди края на първото полувреме не е добър момент да загубиш темпо. Правили сме го многократно, невинаги е последвала загуба на точки, но вчера беше един от случаите, в които бяхме наказани. Дали се дължи на легендарната арогантност на тима, чиито корени са по-дълбоки от идването на Венгер на Острова, и която вероятно ще надживее неговата „служба“, това е въпрос на интерпретация. Ако обвинявам Арсен за равенството срещу Съндърланд, когато не се възползва от идеалния момент за смяна в последната минута, в която последва и гола на Бент, то срещу Тотнъм вчера, Мосюто направи каквото можа. Преди срещата той заяви, че това е най-добрият му състав. И с право. Ако всеки друг път можехме да обвиним контузиите, то вчера единственият голям отсъстващ беше Томас Вермален. „Най-добрият състав“ показа обаче, че все още не са изкоренени най-големите ни слабости.

Насри се отличи само с добри докосвания, като не подаде ръка на Галас.

В 9-ата минута, Фабрегас изведе по блестящ начин Насри сам срещу Гомез. Последва доста лошо спиране на французина, за което обаче успя да се реваншира от самата аут линия, плъзвайки топката в рамките на вратата. Разбира се, ранният гол винаги е за предпочитане, независимо от съперника. Попадението на Шамак в 27-ата минута го направи да изглежда като типичен таран, за негово и наше удоволствие, и също така ни даде достатъчно голямо предимство, че да потърсим затваряне на мача до края на първото полувреме. Вместо това обаче, футболистите на Арсен Венгер бяха решили да оставят тази работа за след почивката.
Ако трябва да сме честни, второто полувреме продължи по-скоро в ритъма от началото на мача, атакувахме достатъчно, макар и не толкова интензивно и настъпателно, колкото изглеждаше необходимо, за да постигнем трети гол. Вместо това Тотнъм ни хванаха на контра, реализирайки гол, който сме свикнали да виждаме от Лампард и компания, а не от далеч по-некомпетентните съседи. Клиши загуби въздушната битка с Дефо !?! , ван дер Ваарт стигна необезпокояван до топката и още по-необезпокоявано я пусна към нахлуващия Бейл. Финишът на уелсеца не остави шанс на Фабиански.
Пробуждането на Арсенал не продължи дълго. По-всичко личеше, че ако не вкараме гол, съвсем скоро ще получим още един.

Една ръка на неподходящото място в неподходящ момент

Изравнителното попадение дойде по твърде несериозен начин. Пресиленият фаул, посочен от Фил Даут, който далеч не беше и първият такъв в мача, създаде далеч по-сериозен проблем от изстрела на ВдВ. Миналият сезон, същият „неволен“ блок от страна на Фабрегас предотврати изстрел на Стиви Джерард в нашата врата и ако тогава на нея гордо стоеше Алмуния и постъпката беше оправдана, то в дадения случай беше напълно излишна. Какъвто и майстор да е холандският полузащитник на Тотнъм, пряк свободен удар е винаги по-добре от дузпа. Не мисля и че е необходимо да отправяме твърде солени критики към Сеск. Той беше в основата и на много от хубавите моменти за нас в мача. Дузпата беше хладнокръвно реализирана от ВдВ и за втори път Фабиански нямаше шанс за намеса.
След равенството, 3-те точки бяха в обсега и на двата отбора. Трето попадение, за който и да е от тях, по всяка вероятност щеше да реши мача. Гомез спаси един нелош шут на Фабрегас, който обаче бе лишен от сила. Голът на Скилачи изглеждаше точно като това, от което се нуждаем. След кратък полет в Харп-а, си стъпих на краката, за да видя вдигнатия флаг на страничния рефер. Очевидно имахме нужда от друг момент.

Малко повече концентрация не би навредила.

Идеалната възможност дойде, когато чудесно центриране на Робин ван Перси кацна на главата на Лоран Кошелни. На французина оставаше само да насочи топката надолу в посока на вратата. Кошелни имаше идентична ситуация в първите минути на мача с Челси на „Стамфорд Бридж“  и я пропусна също толкова лековато. Измерено в точки, тези негови пропуски ни костват твърде много. Необходимо е всеки един футболист в отбора да е готов да бележи такива елементарни положения. Пропуските от „a-b-c“ ситуации, както и подобните грешки в защита, са най-очевидните разлики между това, с което разполагаме в момента, и шампионския отбор.

Нужен ли е коментар?

Това, което последва, затвърди очакването ми, че този мач не може да завърши при равен резултат. Голът на Кабул беше ежедневна ситуация. Ван Перси и Клиши(възможно е да е друг играч, спомените лъжат – поправка, бил е Сеск), не можаха да се справят при високата топка, защитникът показа по-добър тайминг и намери вратата. За трети път, Фабиански нямаше какво да направи. Тотнъм получиха поредната порция слава, която им убягваше в продължение на дълги години, а за нас останаха обичайните въпроси. Третата ни домакинска загуба можеше да дойде във всеки един момент и предвид солидните ни успехи навън, реално погледнато, сме в добра позиция все още. Това, което тежи най-много, е противникът, срещу когото я допуснахме,  и моментът, в който я допуснахме. Загубата на Челси от Бирмингам можеше да ни изведе на първо място в лигата. Вместо това многократно и погрешно отписваният отбор на Юнайтед се изравни по точки с шампионите.
Ако мога да завърша по положителен начин изобщо, то бих казала, че трансферите през лятото донесоха промяна в индувидуалните качества на защитниците ни. Също така се сдобихме с още един талантлив нападател, който не понася и най-малкото разочарование. Всички видяхме колко разстроен беше Шамак, когато напусна терена, това е поведение, което трябва да има всеки един играч. За справка, припомням усмивката на Кошелни след загубата от Челси. Това е поведение, което няма място в отбор с каквито и да било претенции и амбиции. Искрено се надявам да последва осмисляне на нагласата и настройката, която имат играчите ни, защото истинската разлика в резултатите идва оттам.
Желая ви хубав ден, доколкото е възможно…

’61 Never Again

Ето, че дойде денят, който повечето фенове на Арсенал чакат с нетърпение. Мачът срещу съседите от Тотнъм винаги е предизвиквал много интерес сред привържениците, а поради факта, че двата отбора не се долюбват особено много, зарядът в събота ще бъде наистина голям.

Няма да крия, че съм човек, който изпитва силна антипатия към клуба с емблема на пиле, но все пак ще се опитам да поддържам добрия тон и да се придържам към позитивия дух в нашия лагер. Никога няма да забравя последното гостуване на Тотнъм на Емиратс. Гледах мача на живо заедно с още двайсетина човека от фен клуба. Не мога да ви опиша каква наслада изпитах след головете на Ван Перси и Фабрегас в разстояние от 11 секунди. Тогава голяма част от „всеизвестната” гостуваща агитка напусна стадиона на полувремето. На официалния сайт на Арсенал този мач е поместен като една от петте „Златни класики срещу Тотнъм”, под култовото заглавие: „11 секундното дерби”. Красота!

Младата надежда на АА (Англия и Арсенал)

Най-добрата новина за момчетата на Венгер е, че контузии след дразнещото прекъсване за националните приятелски срещи почти няма. Голяма въпросителна е Джак Уилшър. За мен, това бе хитър ход от страна на Венгер и на самия Джак, разбира се, защото още в деня преди двубоя между Англия и Франция бъдещата надежда на трите лъва бе изпратен обратно поради контузия. Очаква се обаче, той да бъде в групата срещу Тотнъм. Изненадващо, но вероятно на Професора му е дошло до гуша от ненужни травми, в още по-ненужни приятелски мачове. Ако наистина случаят е такъв, едно голямо браво за Венгер. За Уилшър има предостатъчно време да играе за националния отбор, нека да не е преди мач срещу Тотнъм. Днес излезе официална информация, че Джак ще мине късен фитнес тест, който се надяваме да потвърди участието му в двубоя със „шпорите“.

Samir Nasri, Nasri

Имах удоволствието да наблюдавам сблъсъка между Англия и Франция и останах изумен от играта на Самир Насри. Абсолютно заслужено, той бе избран за играч на мача. Не крия, че съм му голям фен, но наистина това момче е в страхотна форма. Мисля, че ще изиграе важна роля в дербито. Дано са му останали сили, защото все пак изигра пълни 90 минути, колкото и да ми се искаше Блан да го извади към 70-тата например. Голямата въпросителна за мен остава формата на Андрей Аршавин. Много се изписа по темата и не мисля, че трябва да допълвам нещо в тази насока. Всеки си има мнение, лично моето е, че руснакът е нужен на отбора въпреки мързеливите си изцепки напоследък.

Дори "железният мъж" е контузен.

Да хвърлим по един поглед и върху останалите контузии. От доста време насам нашите момчета в лазарета са по-малко на брой от тези на шпорите или на когото и да било друг отбор преди голямо дерби. Безспорно, най-големият отсъстващ ще бъде Томас Вермален. Мистериозната контузия на белгиеца става все по-притеснителна, като общо взето няма много новини около него. Мосюто сподели, че трябва да бъдем търпеливи с централния ни защитник, каквото и да значи това. Някак логично в съзнанието ми изплува неговият чешки адаш – Росицки и мистерията, задържала го повече от 1 сезон извън терените. Искрено се надявам при Вермален ситуацията да е по-безобидна. Подобно е положението и при Васирики Диаби, въпреки че се очаква в доста по-скорошни дни той да бъде на линия. И все пак, неговото отсъствие не е от чак такова значение, след като на този пост имаме здрави Денилсон, Сонг, а предвид ротациите в позициите, които Венгер прилага – Фабрегас и Росицки. Ван Перси игра едно полувреме за Холандия и според неговите думи „се чувства добре отново с оранжевата фланелка.” Според мен ще поиграе срещу пиленцата, дори със сигурност, ако мачът се закучи. Датският ни нападател е на същото положение, въпреки че не записа дори и минута за националния си отбор и  дори не беше в групата за мача. Искаше ми се Бендтнер да не се прави на Хамлет с изказванията си в пресата, а да запази добрия дух и сплотеността, която нашите показват, но това е друга тема. Предполагам, всички са най-щастливи от контузията на Алмуния. Или по-скоро „контузията”. Фабиански се справя на ниво напоследък и ще има шанс да затвърди титулярното си място с една силна игра в събота.

Хората са казали: „за починал или добро, или нищо”, но аз все пак ще кажа няколко думи за шпорите. Както всички знаем,  срещу нас те се хвърлят винаги, може би поради факта, че това са единствените им възможности за нещо като успех във футбола. В никакъв случай не трябва да се заблуждаваме, че мачът ще бъде лек. Очакват ни изключително трудни 90 минути, но аз съм оптимист и мисля, че ще се поздравим с трите точки. Цял куп играчи и то доста важни за шпорите ще отсъстват. Кийн, Дефоу и Ленън, които винаги ни притесняват, както и капитанчето, което безумно много прилича, поне на мен, на Еди Мърфи. Най-важният отсъстващ обаче ще бъде Том Хъдълстоун. Въпреки всичко това мачът ще е тежък. Защото това е дерби и нищо не се знае до последния съдийски сигнал. Хубавото е, че високо летящият Гарет Бейл ще има насреща Саня, а не Клиши, колкото и гадно да звучи.

Накрая поглед малко встрани от голямото дерби. Две хубави новини. Едната идва от фенклуба и присъствието на Васил Атанасов (Liferexall) и Виктория Николова (1 True Gooner) в предаването „Преди кръга” по Нова Спорт в събота от 12:00. Аз лично ги чакам с интерес да покажат на колегите от Тотнъм за какво става дума. Другата новина идва от една легенда, която се завръща на острова. И въпреки че не ни касае особено, Робер Пирес подписа с Астън Вила. Много успехи и хубави моменти му пожелавам.
А на вас, драги читатели, хубав ден и победа над Тотнъм!

Бардак Шалом – епизод 3

Епизод 3 или един карамелен разказ в студа.

Рано сутрин. Вънка е студено. И к’во от т’ва? А?

В РотерГрам настъпи люта зима, която доведе до някои затруднения в бардака. Както се досещате, Чифи Шмит нямаше никакво намерение да харчи пари за отоплителния сезон и поради тази причина изпрати Минчо Лудия и ван дер Белка за дърва в близката ГрамГора, която се намираше на 14 километра североюжно от кръчмето. Тези километри не бяха никакъв проблем за Минчо, който винаги в кризисни ситуации се уповаваше на другата си личност – Лил Хълк. Лил Хълк беше доста по-мълчалив, надарен с опустошителна физическа мощ и като цяло не му беше лесно. Умът му бе остър като бръснач, но той рядко го използваше. Лил Хълк пристигна около 50 пъти по-бързо от Белка в ГрамГората. На нея и се наложи да достигне до дестинацията на стоп и тъй като нямаше пари да заплати за превоза, уреди сметките си с алтернативни методи. По времето, по което стигна в гората, единственото нещо, което се издигаше над иначе равния ландшафт, беше печално известната РотерГрамска мухоморка с цвят, комбинация от резеда и пепел от рози.

Има малка вероятност този цвят да се дължи на аварията в близкия завод за химически отпадъци – ЧерноГрам. Интересно е да се отбележи, че вече споменатият Лил Хълк се появи малко след злополуката, причинена от проникване на външно лице на територията на завода, което всички сме „сигурни“, че не е Минчо Лудия, нали?

Дълго време след въпросния случай ван дер Белка твърдеше, че се е прибрала в бардака с летящ камион Зил.

Това нейно убеждение вероятно се дължеше на един от многобройните непредвидими ефекти на РотерГрамската мухоморка.

Късно обед е. Вънка още е студено. И пак питаме, к’во от т’ва? А?

Ван дер Белка влезе с танцувална стъпка в бардака, която наподобяваше смесица между салса и цигански кючек. Този танц го може само още един човек, но не ни е на килограмите да го обсъждаме.

– Оти ръчкаш тез дърва у кюмбето? – попита с мистериозен глас повелителката на мухоморките.

– Нема ми образуваш характер, ма! – отговори Лил Хълк и метна поредната цепеница в печката.

В този момент на идилия Чифи излезе от кабинета си, изтупан в раиран кадифен костюм.

– Чифи, закъде си се наконтил така? – попитаха в един глас Хълк и Белка.

Чифи изпъчи гърди, зави лимбите си, намести шапката си и отвърна:

– Ще ни гостува голям човек, мой приятел от детството. Майстор на спорта от Беер Шева. Казва се Давид Моше.

– Кой е па тоя? – попита Лил Хълк, докато почистваше зъбите си с един клон.

– Той от дълго време се подвизава на Острова под псевдонима Дейвид Мойс. Треньор е на по-добрия ливърпулски отбор.

– А тоя го гледахме по Телефункена вчера! – провикна се ван дер Белка.

– Чифи, стърчи ти етикета на костюма. – отбеляза Лил Хълк.

– Взел съм го от „Кавали“…утре ще го върна, не мога да си го позволя.

– Въобще не ми говори за кавали, не съм в настроение. – заключи Белка.

Рано вечер е. Колкото и да е странно, навънка пак е студено. За последен път ви питаме, к’во от т’ва? А?

Вратата на бардака изскърца и студен вятър нахлу в заведението. Не можем да ви опишем учудването на нашите герои, когато заедно с Давид Моше, прага на кръчмата прекрачи и едно възрастно чиче, което по-късно беше разпознато по шушлячето като Арсен Венгер.

Чифи развълнуван се провикна:

– Ето го приятелчето!

Последва загадъчно еврейско ръкостискане, което хвърли в тъч другите присъстващи.

– Това е моят приятел Арсен Венгер. – каза Моше. – Той по принцип не излиза да пие с мениджъри след мача, но сега има специален повод. Арсен е хвърлил око на един ротерГрамски талант.

Чифи ги настани на най-луксозната маса в заведението. Тя с нищо не се отличаваше от другите маси, освен с това, че беше позиционирана точно до печката, а и по надписа издялкан в десния и ъгъл – „Чаго Беров беше тук.“ Това е единственото нещо, което бе останало от този посетител, който при всичките си присъствия в бардака носеше само беди. При първата поява на Беров местните рекетьори поискаха от Чифи да пласира техни момичета в бардака и да взимат процент от дейността му. Търговският усет на евреина надви чувството му за самосъхранение и той отказа. Беше набит, но отстоя позицията си на скъперник. При втората поява на Караоке мастъра ХЕИ заплаши да затвори заведението заради ужасни хигиенични условия. При най-прясната му поява отборът на „артилеристите“ понесе загуба у дома от Нюкасъл, което ПРЕХВЪРЛИ КАПАКА.
Чаго усети тавара, който е нанесъл и сам напусна кръчмата завинаги с по-късно станалата емблематична фраза „Повече в „Бардак Шалом“ кракът ми няма да стъпи!“
Интересен факт за този индивид е, че той е единственият човек със сбъркано име на личната карта – на нея пише, че фамилията му е Баров, но всички около него знаят истината.

Драги читатели, това беше леко лирическо отклонение. А сега да се върнем към основния разказ.

На въпросната маса на Давид Моше и Венгер настъпи неловко мълчание, докато всеки един чакаше другия да поръча. Обяснението на тази ситуация е елементарно. С две думи:
Моше чакаше Чифи да го почерпи, а от друга страна Чифи се надяваше да изкопчи някой лев от Венгер, докато Венгер очакваше Моше да изпълни обещанието си да почерпи при загуба от Арсенал.

- Какво ще поръчате, мосю? – попита Чифи.

- Харесал съм си две свежи френски салати и един марокански дюнер за завършек. Но не съм сигурен, че мога да си ги позволя. Колко струва Шварцерският ордьовър? – поинтересува се Арсен.
– Колко давате? – насмешливо го попита еврейският съдържател.
– Има ли опция да го взема под наем?
– Не. – лаконично отвърна Чифи.
– Тогава една минерална вода „Силвестър“ и една пържола на С(т)иган.
– Това е най-лошият избор, който можехте да направите. – поклати глава Шмит. – За тебе, Моше, какво ще бъде?
– Приятел, за мен нищо. Нося си от академията.

В същото време Белка и Лил Хълк взеха на подбив Моше и започнаха да го замерят с олигавени карамелени бонбонки. След като отърси от анцуга си и последния бонбон, Давид се обърна с възмущение към Арсен и го попита:
– Видя ли този висш пилотаж в непрофесионализма?
– Съжалявам, свещникът ми попречи и не успях да видя ситуацията. Трябва да я погледна на повторение, за да преценя. – отговори в типичния си стил Мосюто.

Към края на вечерта Чифи отиде при френския специалист с надеждата да получи автограф, но докато приготвяше тефтера си, Венгер с гръмък жест се разписа на марковия костюм на Чифи. Това отвори сериозна дупка в месечния бюджет на Малкия Шмит, поради невъзможността да върне костюма в ателието на Кавали.

Сигурно си мислите, че тук разказът свършва?

Ми да.

Нагоре