Archive for ноември, 2010

За мача, който ще бъде определен като „невиждан“

Здравейте, скъпи читатели!

Тръпката от днешната среща с Уигън Атлетик за Карлинг Къп със сигурност не е особено голяма, предвид факта че мачът няма да бъде излъчван по никоя английска телевизия. С колегите ще се опитаме да намерим някой екзотичен стрийм за целите на блога, ако не за друго. :)

Пазете вярата! - призова Арсен.

Наскоро Венгер спомена, че възнамерява Арсенал да спечели Карлинг Къп, за да се сложи край на серията без трофеи и да бъдат ощастливени феновете. За мен печеленето на Купата на лигата трудно може да се приеме за успех и да затвори устите на недоволните, така че се надявам апетитът ни към този турнир да не се окаже спънка за по-сериозните ни амбиции. Арсен обеща да пусне силен състав срещу Уигън, което би могло да значи и че ще пусне 11 произволни играчи, имайки предвид формата на противника.
Емануел Ебуе се е възстановил „забележително“ бързо от контузията, която получи срещу Брага. Очакваните 4-8 седмици всъщност са сведени до една единствена седмица, така че котдивоарецът е в състава за днес. Без ни най-малко да съм неблагодарна, не мога да не отбележа, че досега не е имало „забележително“ бързо възстановяване на Сеск Фабрегас, Робин ван Перси или Томас Вермален. Единствената новина за такова беше през миналия сезон за контузията на Робин, когато холандските му лекари бяха поставили грешна диагноза, а това доведе до усложнение в първоначалната контузия. Мисля, че разбирате какво имам предвид.

Явно болката не е само за защитата срешу Шамак.

Венгер също така спомена и че все пак мисли да даде почивка на най-изтощените си титуляри. Предполагам, това включва Шамак, който вчера се оплака, че му се налага да играе, изпитвайки сериозна болка. Цялата статия за сблъсъка му с физическия аспект на английската висша лига може да прочетете тук.
Едва ли е необходим кой знае какъв коментар, много играчи, дошли от Франция, споделят за проблем с адаптацията към грубата игра. Докато за някои решението е да продължат да падат още преди да е имало контакт и да разчитат на пресата да ги пощади (справка – Дрогба), други се справят с проблема по по-достоен начин, като нашето момче.
Очакването към началния състав за мача с Уигън е в него да са лица като Робин ван Перси, Тио Уолкът и Никлас Бендтнер. Миналият сезон, това щеше да е титулярното ни нападение и то при положение, че имаме късмет. Надявам се и тримата да започнат във формация 4-4-2. Срещу отбор като този на Уигън, това би било логично и оправдано решение.
Друга новина е свързана с участието ни в купата на ФА. Жребият отреди да срещнем Лийдс в следващия кръг, на Емиратс Стейдиъм.
Мениджърът на „белите“ Грейсън очаква с нетърпение срещата, осланяйки се на добрите резултати от миналата година, особено срещу Манчестър Юнайтед. Докато историческата омраза е напълно достатъчна на Лийдс и Ливърпул, за да печелят срешу Юнайтед, срещу Арсенал може би ще е нужно малко повече от мускули. Макар че по мои спомени, никой не харесваше особено Лийдс, докато бяха в елита, с изключение на част от собствените им фенове. :D

Няма да забравим добрите му мачове, благодарениe на лошите на Алмуния.

И една очаквана новина. Вито Маноне очевидно е щастлив при „тигрите“ или поне е загубил всички илюзии, че има шанс за фанелката с номер 1 в Арсенал. Не говори добре за самочувствието му, имайки предвид кой я носеше в близките години. Добрата форма на Фабиански, от друга страна, и новият договор на Счезни са достатъчно силни аргументи. А и да не забравяме, че асистентът на Хъл Сити – Крег Шекспир, иска Вито в отбора. Не можем да кажем „не“ на Шекспир.

Надявам се да не съм пропуснала нещо от фундаментална важност. Желая ви приятен ден и победа на Арсенал, за която по всяка вероятност ще разберем от livescore сайтовете.
Както Мосю Венгер призова вчера – „Keep the faith!”. Сякаш имаме избор… :D

Поредни три важни точки навън

Здравейте, фенове на най-великия, но и непредсказуем лондонски клуб!

Днес ще имам удоволствието да пиша за първи път в блога, след като повечето ни редовни автори имат ангажименти и се надявам да ги заместя достойно.  Поводът, за разлика от последните няколко мача, е радостен – поредна победа в относително тежко гостуване във Висшата лига.  Този път жертва на добрата ни форма навън стана коравият отбор на Астън Вила в спектакъл с доста голове и много емоции.

Предварителните ми очаквания за двубоя бяха доста противоречиви, както предполагам и на повечето фенове на Арсенал – ужасната загуба от тотнъм и последвалото доста лежерно изиграно гостуване на Брага определено даваха доста поводи за притеснение, но първото място при мачове на чужд терен във Висшата лига все пак предполагаше, че нещата не са толкова черни и може и да се върнем към победите.

Добрата форма на Аршавин веднага се отрази на отбора

Началото беше страхотно – положение след положение, смазване през първото полувреме и резултат на почивката 2:0. Няма да изброявам всички ситуации пред вратата на Вила, но нашите момчета бяха изключително мотивирани и буквално смачкаха бирмингамци, като възможности за гол имаха почти всички офанзивни играчи. В тази част от двубоя най-оптимистичното за мен беше представянето на Андрей Аршавин, който напоследък е доста противоречива фигура. От началото на сезона руснакът откровено не се старае достатъчно, физическата му състояние също не е особено добро, но вчера напомни за най-силните си дни – бърза игра, пробиви, голямо желание, помощ в защита и страхотен гол. Дано виждаме по-често подобна форма от него, защото той е един от футболистите с изключителен потенциал, който може да окаже огромно влияние върху сезона на отбора.

Един малко по-различен корнер и шести гол за Насри

За да съм напълно откровен в оценката си за това иначе прекрасно първо полувреме, трябва да отбележа, че лошо впечатление ми направи представянето ни при корнерите. Имахме може би 6 или 7 ъглови удара и нито един от тях не донесе кой знае каква опасност пред вратата на Вила. За радост, Аршавин се усети, че с глава няма да го бъде и опита нещо различно, което доведе до шести гол във Висшата лига за Насри, който не престава да дърпа отбора напред. Французинът проведе страхотна подготовка през лятото (да се благодарим на полуидиота Доменек, че не го извика за световното), изпъкна още в контролите и макар че една контузия го изкара за около месец извън терена, в момента буквално лети и без съмнение е най-важният ни играч. Неприятното е, че показа признаци на умора в края на мача и може би е време за Венгер да помисли за малко повече ротации с Тио Уолкът, който също започна сезона с летящ старт, но се контузи и не може да намери същата форма оттогава.

Въпреки страхотното първо полувреме, на почивката в Харпа, където гледахме мача, се усещаше леко напрежение какво ще се случи през втората част. Очевидно, мачът с тотнъм още дълго ще ни дава поводи да се притесняваме в такива ситуации. Негативните очаквания частично се оправдаха, след като отборът не играеше по същия начин в началото на второто полувреме. Тук е моментът да отбележа, че за мен е логично доста прилични състави като Вила и тотнъм да не се оставят да ги тупаме като боксова круша и да подобряват играта си, възползвайки се от паузата. Друг е въпросът, че нашият отбор има някакъв проблем с това да води играта толкова убедително в такъв ранен етап от мача, защото отново получихме гол . Mалко неочаквано, младият Кирън Кларк вкара със страхотно воле от границата на наказателното поле. Това попадение даде поводи за размисъл в няколко отношения – от една страна, повторенията показаха категорична засада, след като Карю пречеше на Фабиански да види топката. Въпреки това трябва да се отбележи, че отборът ни допусна поредната глупава грешка, след като никой не блокира шута на младия защитник на Вила. Първоначално Росицки се спря и изобщо не реши за нужно да влиза на Кларк, а впоследствие Клиши прецени, че е по-важно да пази човека вътре в наказателното поле вместо да пресича пътя на футболист, който може да стреля към вратата от по-малко от 20 метра разстояние. Подобни неточности наистина могат да изнервят всеки привърженик, особено като се случват почти постоянно. Може би тук е моментът да вмъкна някое клише от типа „дано Арсен поработи върху подобни неща“ или „дано момчетата си направят изводите от грешките“, но да се надявам, че тези проблеми ще се решат, би било равносилно на това зрял човек да вярва, че щъркелът носи бебетата и че дядо Коледа е жив някъде там и се готви да раздава подаръци по Коледа. Единственото, което ни остава, е да се заредим с търпение и да се надяваме, че добрата ни игра в нападение, задържането на топката и наличието на вратар през този сезон, ще могат да смекчат пораженията от слабата защита.

Някъде в този момент от мача отново почна да изплува споменът от кошмара с пилетата и пак имаше немалко паника в нашия отбор. За радост, успяхме набързо да възстановим преднината от два гола, след като Росицки донякъде се реабилитира за бездействието при гола на бирмингамци със страхотен пас към Шамак, който за пореден път си свърши работата изключително ефективно. Донякъде ми се иска да кажа няколко думи за мароканеца, но тъй като вече доста път беше споменаван в други статии в блога, ще се изчерпам с това, че е изключително полезен футболист и страхотен трансфер.

След третия гол играта ни отново се успокои и станахме доста по-уверени, което даде възможност на нашите момчета да демонстрират другата леко неприятна страна на Арсенал, освен неадекватната защита – моткането на топката пред и в наказателното поле на съперника. Имаше изключителни триъгълници на двайсетина метра от вратата, страхотни копвания вътре в наказателното поле и други подобни изпълнения, достойни за всеки цирк по света, но естестически неиздържани шутове от далечна дистанция, както винаги, липсваха. Явно ще трябва да се примирим и с тази характерна черта на отбора ни и да стиснем зъби.

Една искрена целувка на емблемата

И така след няколко лековато пропилени атаки, допуснахме и още един гол, отново отбелязан от Киърън Кларк. Ако някой преди срещата ми беше казал, че точно това момче ще ни вкара две попадения, щях доста да се посмея, но защитникът на бирмингамци направи наистина много хубав мач, а и напоследък става традиция да ни вкарват какви ли не футболисти. За радост, до края на двубоя момчетата останаха относително спокойни в защита, като играта на Лоран Кошелни през този период (а и през по-голямата част от мача) беше доста стабилна и заслужава да се отбележи. Дори успяхме да вкараме още един гол – Джаки Уилшър увенча страхотната си игра в мача, а и от началото на сезона с попадение след хубав пас на Шамак. Много емоционален момент в кариерата на младата ни надежда и много положително изживяване за феновете, някои от които дори нахлуха на терена, за да се радват с него J И така, както гласи едно клише – всичко е добре, когато завършва добре. Хубава и резултатна победа на труден терен, първо попадение на Джаки във Висшата лига с екипа на Арсенал и страхотно желание от играчите ни. Естествено, имаше някои слабости, но никой не е безгрешен. И дано това се види особено ясно в днешния мач на Челси срещу Нюкасъл.

Довиждане от мен и нека се надяваме, че ще имаме повече такива двубои до края на сезона J

Welcome back to the Barclays Premier League, Robert!

Здравейте, драги читатели!

През утрешния ден ще има възможността да наблюдаваме не просто сблъсък между отборите на Астън Вила и Арсенал, а сблъсък на едно 30-годишно приятелство. Мениджърите на двата отбора Арсен Венгер и Жерар Улие споделят, че поддържат приятелството си от вече повече от 3 десетилетия. Улие никога не пести суперлативите си към своя колега и в последното си интервю преди мача не изпуска възможността да изкаже своето възхищение от работата, която Венгер е свършил  в лондонския гранд.

Малко новини за утрешния мач

Този знак започнахме да го виждаме много често

Безспорно, една от най-притеснителните новини за нас е поредната контузия на Сеск Фабрегас. Неговата липса се усеща най-силни точно в такива мачове, когато „артилеристите“ трябва да излязат срещу по-мотивиран съперник. Футболистите на Арсенал със сигурност ще излязат на „Вила Парк“ със занижено самочувствие след поредицата слаби резултати, но, въпреки всичко , както преди време Боби Борисов отбеляза – „Арсенал рядко изиграват 3 последователни слаби мача“. Притеснителното в контузията на капитана е, че тя е оприличавана с тази на Майкъл Оуен. Обяснението на Венгер по случая е, че двете контузии не могат да бъдат сравнявани, поради простата причина че двамата футболисти играят на различен пост. Докато Оуен разчита основно на спринтове, ролята на Сеск е по-скоро свързана с разиграването и доставянето на топката.
Другият футболист на „артилеристите“, който попадна в лазарета, е Емануел Ебуе. Котдивоарецът разтегна връзки на коляното в мача срещу Брага по-рано през седмицата, което тогава остави Арсенал с човек по-малко в последните десетина минути. Прогнозата за неговото възстановяване е между 4 и 8 седмици, което със сигурност го изважда от сметките на Венгер за следващите 3 мача.

Just another great moment, many more to come.

Снощи стана ясно, че Арсен Венгер е дал съгласието си Аарън Рамзи да премине под наем в двукратния шампион на Европа – Нотингам Форест, до месец януари 2011-та. Младият футболист доскоро се възстановяваше от бруталната контузия, нанесена му от футболиста на Стоук – Райън Шоукрос. За мен това е едно, меко казано, спорно решение. За това си твърдение изхождам от факта, че не смятам, че Чемпиъншип е най-подходящото място за футболист, доскоро лекувал толкова тежка трамва. Отбори като Милоул, Скънторп и Лийдс не се славят с елегантността на своите футболисти и това може да създаде нови проблеми на техничаря Рамзи.

175-сантиметровата заплаха

Ашли Йънг за пореден път е определян като най-голямата заплаха за вратата на Лукаш Фабиански. Бързоногото крило е еднакво ефективен както на фланга, така и зад централния нападател. В утрешния двубой голяма отговорност ще трябва да поемат бековете на Арсенал – Саня и Клиши, които ще бъдат нагърбени със задачата да спрат английския национал.

All hail King Pires

Едно от най-вълнуващите събития за феновете на „артилеристите“ в предстоящата среща е завръщането на английска земя на легендата на Арсенал – Робер Пирес. Незабравим остава моментът, когато целият отбор на Арсенал преклони глава в знак на признателност към таланта на френския футболист на награждаването през сезон 2001/2002. За Пирес могат да бъдат казани хиляди думи, но само една най-точно определя присъствието му на терена, а именно – магия. Той внасяше магия дори в наглед най-обикновени ситуации. Със сигурност“, утрешният мач ще бъде много емоционален за него. Не защото досега не е излизал срещу Арсенал с екипа на друг отбор (справка – Виляреал), а защото той отново ще почувства атмосферата на английския футбол.
Ако трябва да бъда честен, нямам нищо против утре Пирес да отбележи хетрик, ако все пак ние вкараме поне 4 гола.

Определено формата, която момчетата на Арсен Венгер демонстрират в гостуванията си, може да вдъхне оптимизъм след лошите резултати в последните мачове. Според мен, най-важна роля в утрешния мач ще има Арсен Венгер. За жалост, френският специалист не се слави с мотиваторските си заложби, но вярвам, че решенията, които ще вземе, както преди, така и по време на мача, ще бъдат правилни и ще доведат до желания от всички нас резултат.

Бардак Шалом – епизод 4

Епизод 4 или манджа с грозде.

Преди да започнем, искаме да ви се извиним за всичко, което ще прочетете по-нататък.

- Употребихте ли или злоупотребихте?
– Да. Не. Може би, не знам, може ли да повторите въпроса?

Бардакът е в траур. Затворен е. Тъмно е, нощта спуска ледените си пръсти над капаците. Ламарината на външния клозет, по известен като „Лайняната дупка“ или „White Hart Lane” се огъва под натиска на брулещия вятър и издава стенания, наподобяващи песните на феновете на Тотнъм.

Чифи Шмит се почувства персонално виновен(все пак е евреин) за унизителната загуба от Тотнъм и се заключи в стаята си. Там той гузно застана пред огледалото и с трепереща ръка доближи ножицата до дясната си лимба. Йерусалимското в него все пак надделя и той запази така важния за него етнически артикул.

Междувременно Минчо Лудия се беше самоопределил за главен готвач, което, както се досещате му даваше достъп до престижно остри предмети, които включваха сатър, комплект ножове Солинген и ренде Бьорнер с предпазна шапка за картофи – всичките прясно заточени. От тази идилия далеч не произлязоха торта Гараш или Фламинго в маниока, а по-скоро картина наподобяваща опустошенията от урагана, кръстен на вулкана Ейяфятлайокутл.

Сега! Ако се чудите къде е оная шаврантия ван дер Белка, вие едва ли се чудите, но ние ще ви кажем напук. Тя се изживява като медийна звезда в студиото на местната телевизия РотерСпорт. Там тя беше поканена да изиграе партия дартс срещу Папеса Дес LXI (61-ва), която е пряка потомка на Папа Дес LX (60-ти), който пък е пряк потомък на Папа Дес LIX (59-ти).

Папеса Дес си беше просто Дес – фенка на Тотнъм, която бе част от легендарната група от Северен Лондон – „че*иджиите“ от Тотнъм, които отишли до Рим да видят папата и папата им казал „Да го д*хате!, като оттам и лепнал прякора „Папеса“.

„Кой е този отбор, който наричаме Арсенал? Кой е този отбор, който всички обожаваме? Той е отборът в червено и бяло и те са динамит! Защото майката на Хари Реднап е к*рваааааааааааааааааааааааааа! Да, тя е к*рвааааа! Майката на Хари Реднап е к*рваааа, тя е к*рвааааа! Тя е к***********р-
вааааааааа!“

След това леко отплесване, нека наблегнем на резултата при играта на дартс. Ван дер Белка, въпреки рахитичната си фигура, успя да уцели няколко пъти таблото, докато емблематичната Папеса Дес LIX не успя да уцели дартса в десетката, но пък центрова чичко ‘ари в десетката.

Тъй. Дрън-дрън. Дрън. И така.

В смисъл връщаме се в Бардака.

- Земи би’а! – каза един фен на Ливъ’пуу.

- Внимавай какво говориш, ще го напиша. – отвърна Минчо Лудия.

След това гробно мълчание.

- Идеот!- провикна се Белка.

- Извинявай, че не те вкарваме. – казаха групово Минчо и Чифи. – Това остава така, нали знаете.

- Не,не.

- Няма не. Остава!

- Никой няма да го схване това. – каза Чифи.

- Ще го схванат, споко.

- А Белка се оплакваше, че имало само 380 и няколко думи. Трябваше да записвам по-бързо.

- Вие сте идеоти.- каза Белка.

Стига с това, нека се върнем към основния разказ. Бирата дойде.

Предните редове са пряко обяснение за следващите няколко такива или нищо общо с общото.

„Той е един и шейсет и триии, той е един и шейсет и трииии. Имаме Аршавин, да го д*ха Адебайор!“


Това бяха малко ‘азмисли и ст’асти.

Както виждате, загубата се отрази тежко на настроението в бардака. В края на деня ламарината на външния клозет още се огъваше под брулещия вятър, а лайняната дупка си бе лайняна дупка.

„Караме си към лайняната дупка в голям Мерцедес Бенц, пуцаме яко боклуци, завързваме много приятелства. Атака, атака, атака! Атака, атака, атака!“

Тука тримата герои са се нажулили стабилно след загубата и вечерта завършва под звуците на:

„Шейсе’ и едно, никога пак! Шейсе’ и едно, никога пак!“

Лелче, ако помниш, много поздрави.

Поглед върху играта на Арсенал

от Емил Гинев

Анализирайки представянето на Арсенал сега, а и през последните пет години, непременно трябва да вземем предвид средата, в която се развива клубът – вътрешна и външна. Когато преди години се обсъждаше построяването на нов стадион, Дейвид Дийн – бившият изпълнителен директор на Арсенал, се противопостави с твърдо убеждение на това решение. Той знаеше, че построяването на такова съоръжение ще ограничи наличните ресурси в клуба и това, от своя страна, ще окаже влияние върху способността на отбора да остане претендент за титлата в едно постоянно развиващо се първенство. А конкуренцията не просто нарастваше, тя ставаше убийствена. Когато Жозе Моуриньо напусна Челси през септември 2007 година, неговото наследство преминаваше далеч отвъд границите на водения от него клуб и се простираше из цялата Висша Лига. Той нагледно показа на всички отбори в Англия, че със защитна игра могат да постигнат своите цели. Сега вече и клубовете от втората половина на таблицата не се задоволяват единствено с почетно присъствие в Премиършип, а се борят за своето място под слънцето с организиран и значително по-дефанзивен футбол. Няколко години по-рано Роман Абрамович се появи на сцената и даде началото на големите харчения в Премиършип. Неговият пример бе последван и от други милиардери, като към днешна дата най-ярко се откроява шейх Мансур бин Зайед ал Наян – собственикът на Манчестър Сити. Значителните инвестиции в английския футбол логично доведоха до инфлация. Трансферните суми и заплатите на играчите се увеличават постоянно, дори и във условията на финансовата и икономическа криза, обхванала целия свят. И така, футболен клуб Арсенал трябваше да вземе съдбоносно решение за своето бъдеще в изключително конкурентна среда – и на футболния, и на финансовия фронт.

Първата стъпка е най-голямата.

Бордът на директорите не се поддаде на натиска и пое по трудния път да построи новия стадион. Доколко това е правилното решение, всеки може да прецени сам за себе си. Лично аз нямам съмнения относно фундаменталната значимост на проекта „Емиратс” за дългосрочното развитие на клуба. Не бива да забравяме, че, вземайки това решение, бордът притежаваше един много силен коз в ръцете си. През годините Арсен Венгер недвусмислено бе доказал своята способност да постига добри резултати с малко парични средства.

На терена

Вечният Райън Гигс срещу Арсенал

В годините след построяването на новия стадион липсата на отличия съпътства неизменно отбора на Арсен Венгер. Все повече се засилва чувството, че преходът в редиците на Арсенал като че ли трае по-продължително. А това чувство може да се превърне в теза, подкрепена от достатъчно силни доводи. Ограничените финансови ресурси са най-евтиното извинение за липсата на трофеи. В интерес на истината, проектът на Венгер вероятно щеше вече да води до успешни резултати, ако беше изграден върху по-солидни основи. Опитните играчи от последния голям отбор на Арсенал бяха буквално разкарани. А техният опит можеше да бъде безценен в сериозните битки на всички фронтове, във футболното обучение на младите и не на последно място – в предаването на ценностите и манталитета, необходими за място в Арсенал. В Манчестър Юнайтед на играчи като Гигс, Скоулс и Невил им предстои да участват във втора смяна на гръбнака на отбора за последните 6 години. След напускането на основни играчи като Кийн, Бекъм, ван Нистелрой, преходът на Сър Алекс Фъргюсън бе извършен в рамките на две години. Следващите три бяха изпълнени с последователни титли в Англия, триумф и още един финал в Шампионската лига.
През годините много фенове са критикували характера на новите играчи в Арсенал. За мен това е до голяма степен несправедливо. Венгер създаде утопията за техничния футбол с много пасове и също Венгер си избра играчите такива, каквито са необходими за този стил. Футболните качества за сметка на характера. Малкото, които притежават и двете, са онези гении, които записват името си със златни букви в историята на футбола. А за тях неуспехът означава липса на реализация. Победата е висш стремеж, към който се стремят с цялото си съзнание. Затова и Фабрегас искаше да напусне лятото. Колкото и да му се сърдят някои хора, той приема и предава на различна честота от останалите играчи в отбора.

Играта в защита

Мнозина опитаха, никой не успя.

Предполагам, че вече ставам банален и изтъркан, но ще се повторя отново – играта на Арсенал във фаза защита е крайно незадоволителна спрямо претенциите на отбора. Не присъствам на тренировките и затова не мога да кажа със сигурност, че този аспект изобщо не се упражнява. Ако обаче се набляга на дефанзивни тренировки, то определено мога да твърдя, че не се набляга достатъчно – като време и като качество. Защото сезон след сезон на отбора липсва завършена концепция за поведение в защитен план, защото се допускат едни и същи грешки, защото не се сещам за друг сериозен отбор, който изглежда така комичен и паникьосан, когато е поставен под напрежение в собствената си половина.
Предполагам, че ще е добре да приведа примери, за да не изглеждам голословен. Гостуването на Стамфорд Бридж през настоящия сезон, голът на Дрогба. Близо година след мача на Емиратс Стейдиъм (0:3), когато Ашли Коул в рамките на три минути бе пробил два пъти по крилото и асистирал за голове на Челси, сценарият се повтори отново. Бившият артилерист се включи в атака и подаде за гола на Дрогба, а неговото движение отново не бе проследено от полузащитник на Арсенал – в конкретния случай Самир Насри. Дори след като видя откъсващия се Коул, французинът не реагира, не промени своето поведение. Продължи леко да потичва. Той не знаеше, никой не му беше казал, че трябва да помага в такива ситуации.
В следващия кръг от първенството Арсенал спечели трудно срещу Бирмингам на Емиратс Стейдиъм. Гостите поведоха в резултата с гол на Жигич с глава. След изпълнение на тъч, играч на Бирмингам бе оставен абсолютно необезпокояван. В радиус от десетина метра около Кийт Фей нямаше футболист на Арсенал, който да се противопостави, да затвори полузащитника и да не му предостави лесно продължение на атаката. Очевидно, дори за малко известния играч на Бирмингам не беше проблем да предостави перфектно центриране, довело до гол. Сигурен съм, че могат да се изброяват още много примери, но нека читателят сам да прехвърли в съзнанието си подобни ситуации.

Може ли пресата да бъде решение на проблема?

През настоящия сезон вече се наблюдават промени, които целят ако не решение на проблемната защитна игра, то поне минимизиране на негативните последици. Следвайки модел на игра, подобен на този на Барселона, Венгер използва пресата за бързо спечелване на топката, когато тя е у съперника. Докато испанците използват интензивна преса напред в половината на съперника, отборът на Арсенал използва привидна преса (точният термин на английски е „false pressing”). Това означава, че един играч затваря владеещия топката, а останалите изчакват на позиция в зависимост от най-близките свободни съперници, които могат да получат топката. Например Шамак пресира централния защитник, а Насри, Фабрегас и Аршавин чакат в готовност развоя на играта. Ако владеещият топката потърси съотборник с къс пас, играчът на Арсенал, който е най-близо до новия притежател на топката, ще пресира. Тъй като пресата в половината на съперника изисква дейно участие и от халфовете, защитната линия трябва да бъде изнесена напред, а дефанзивните полузащитници трябва да покриват по-голям периметър. Или иначе казано, отборът трябва да е компактен. В противен случай ще се открият празни пространства между отделните линии, които да бъдат използвани от съперника. Ако изнесената напред защитна линия не е нещо ново за Арсенал, то в полузащитата има промени спрямо миналия сезон. Запазва се триъгълникът, който образуват централните халфове, но през този сезон той е с обърнат напред връх. Преди Сонг беше единственият дефанзивен полузащитник, а пред него имаше двама играчи – Фабрегас и Диаби, Фабрегас и Денилсон. Сега Фабрегас е единственият изнесен напред централен полузащитник, а Сонг и Уилшър са изтеглени в по-задни позиции, когато отборът не владее топката. Когато топката е в Арсенал, тримата имат значително по-свободни роли. Фабрегас може да се връща в собствената половина, откъдето да контролира разиграванията, а Сонг и Уилшър имат свободата да се включват в атаките. Това става ясно и от интервю с Уилшър: „Играя редом до Алекс Сонг напоследък и просто комуникираме помежду си – ако той се включи напред, аз оставам и обратно.”
Проблемът тук идва от различното позициониране при атакуване и дефанзивна игра. От една страна стилът на Арсенал изисква свобода на играчите и смяна на позициите им, за да поставят под натиск съперника и да стигат до голови положения, от друга – те трябва да са компактни и организирани при пресирането. Моделът работи отлично за Барселона през последните години, но разликата в нивата на английското и испанското първенство е осезаема. Не само физическите натоварвания в Премиършип са по-сериозни, но също средняците и по-слабите отбори са по-подготвени. За претендентите за титлата борбата във всеки мач е гарантирана. В Испания разликата между грандовете Реал и Барса и останалите отбори се откроява значително по-ярко. Изненадващи резултати се случват изключително рядко, а кой ще спечели титлата зависи от изхода на преките сблъсъци между двата отбора. В хода на сезона предстои да видим дали Арсенал ще се справят с физическите изисквания на този стил. Аз лично имам своите съмнения по този въпрос и считам, че е необходимо отборът да развие способността да се затваря успешно в своята половина и да решава мачовете си на контраатака. Такъв подход обаче е доста далечен от представите на Венгер, затова е и малко вероятен. Шансовете на Арсенал за титлата са неизменно свързани с онази част от играта, когато топката е в съперника и отборът трябва да се справи с възможните опасности. Проектът на Венгер ще донесе резултати, ако продължи развитието и подобрението на дефанзивното представяне. Ако това не се случи, отново ще слушаме баналните и отдавна неактуални оправдания за младия отбор, намиращ се в преход.

Новости в атаката

Откритието от Бордо

През настоящия сезон Арсенал все по-трудно печели своите домакински мачове. Съперниците идват на Емиратс с ясната цел да не загубят и с ясното съзнание, че отдадено и грамотно представяне в защитен план може да им донесе точка или три. Играта им се характеризира с концентриране на отбора в собствената му половина, персонално покритие на основния генератор на идеи в Арсенал – Фабрегас, тясно разположение на играчите навътре в терена. От последното следва липса на възможни пролуки за Арсенал пряко към вратата на съперника и липса на острота. Също следват и по-свободни пространства по фланговете. Съперниците на Емиратс се чувстват комфортно да оставят фланговете свободни, защото по начало разполагат със силни във въздуха защитници, които да се справят с центриранията. Закупуването на Шамак предоставя опции при такива ситуации, но бековете на Арсенал не разполагат с добро центриране. Така отбелязването на важния първи гол, който да принуди съперника да се открие и да заиграе малко по-офанзивно, става все по-трудно. След загубата от Нюкасъл с 0:1 Венгер отбеляза наличието на този проблем и заяви, че ще се търси начин Арсенал да играе по-директен футбол. Радостни думи за всички фенове, на които е омръзнало безидейното разиграване около наказателното поле. След това изказване са изминали само три двубоя (победи при гостуванията на Уулвс и Евертън, загуба при домакинството на Тотнъм), така че е рано за кардинални изводи. Но някои неща направиха впечатление и е добре да бъдат отбелязани. Срещу Евертън играчите на няколко пъти опитаха изстрели извън наказателното поле. След един отразен удар на Насри, Саня отбеляза първия гол в мача. През първото полувреме срещу Тотнъм играта на Арсенал също изглеждаше по-директна от обикновено. Липсваха безидейните разигравания пред наказателното поле. Нямаше много чисти положения, но и двата гола бяха пример за директен футбол. При първия Фабрегас даде висок пас на откъсващия се Насри, а вторият гол стана след перфектна контраатака. До почивката играчите умело разиграваха и убиваха темпото, когато бе необходимо. За съжаление всичко хубаво, което се случваше в играта на Арсенал през първото полувреме, след почивката беше помрачено от старите проблеми в защита. Макар че водеше с два гола, отборът на Венгер продължи да играе по своя план А, атакувайки с повече играчи. Съвсем логично Арсенал бе наказан при една контраатака заради некомпетентността в защита и липсата на гъвкавост в играта си. Впоследствие играчите на Тотнъм взеха психологически превес и спечелиха мача.

Борбата за титлата

Out of reach?

Изказванията на Венгер, че има седем или десет отбора в борбата за титлата, звучат по-скоро като предварителни оправдания за евентуален бъдещ провал на Арсенал, отколкото като реална оценка на ситуацията. Да, Висшата лига е по-трудна и равностойна отвсякога, но до пролетта в борбата за титлата ще останат два или три отбора. Останалите ще се борят за участие в евротурнирите. Отборът на Юнайтед не показва особено стойностен футбол, но пък за сметка на това съумява да печели точки, които го държат в челото на таблицата. Шампионът Челси започна силно сезона, но в момента се намира в криза. Ключови играчи са контузени, което оказва сериозно влияние след напускането през лятото на класни футболисти като Балак, Карвальо и Джо Коул. Съставът на Анчелоти е по-къс и следователно по-уязвим при травми. В Манчестър Сити накупиха силни футболисти, но изграждането на сплотен колектив и добра атмосфера е труден и продължителен процес. Пред Тотнъм стои предизвикателството да се справи с натоварения цикъл сряда-събота. Всичко това и способността на отборите от долната половина на таблицата да печелят точки срещу лидерите в лигата прави битката за титлата непредсказуема. Сигналът за Арсенал е ясен – решение на сериозния дефанзивен проблем е крайно необходимо. „Standing still is not an option.”

Нагоре