Archive for октомври, 2010

Гостуване на Сити, което ще отговори на доста въпроси

Добър ден, драги оптимисти, песимисти, или самопризнати реалисти!

Отново сме заедно в дните посветени на английския футбол. Момчетата пътуват за стадион „City of Manchester“ с много въпроси за отговаряне и сметки за уреждане. :) Продължават и срещите с бивши лица на отбора, кои помнени с добро, кои на точно другия полюс.

Слухове се появиха в най-неблагонадеждните издания, че Виейра може да бъде назначен в треньорския екип на Арсен.

И за тримата може да се каже много. Виейра със сигурност заслужава най-голямо внимание. „Сърцето и душата“ от първите проекти на Венгер до последния спечелен трофей, Патрик по един или друг начин остана незаменен. Мога да напиша десетки редове за неговия силен характер на непримирим победител, но смятам, че тази тема е повече от изчерпана. Публикацията, озаглавена „Арсенал предлага пост на Виейра като част от екипа на Венгер“, излезе вчера в сайта goal.com. Сайт, който аз блокирах преди около месец в newsnow и не смятам да отблокирам. Ако носталгията води пръстите ви, смятам, че и сами можете да откриете съмнителната статия в мрежата. :)

Още един капитан в ерата на Арсен.

Другият „положителен герой“ е Коло Туре. Още един победител, но на моменти разчитащ повече на физика и силно желание, отколкото на талант. Около година преди да напусне феновете вече изразяваха недолство от спадащата му форма, според мнозина причинена от прекараното възстановяване от малария. В началото на неговата кариера всички очакваха той да остане едно от най-лоялните лица в състава, но това не се случи. Някои му простиха по-трудно напускането в посока Сити, но в края на краищата, неговата форма рядко достига предишните висини и хората сякаш загубиха интереса си към Коло. Сякаш Арсен отново уцели правилния момент за раздяла. Но май с Галас не бе така…

Aдебайор - спорният играч, който намери необичаен начин да обедини феновете на Арсенал - в омразата им.

Прекарал съм всеки сезон на Адебайор в Арсенал в безкрайна полемика за цялостния смисъл от него и приноса му за отборната кауза. В деня на неговото привличане вярвах, че в Европа има и по-талантливи тарани, като и историите за другите му клубове не го описваха като най-себеотрицателната личност. Той направи един наистина силен сезон, но всички помним какво стана след това. Изпълненията му в последните мачове между нас и Сити довършиха почистването на отломките от добрите спомени. Ако искате да прочетете още по темата, ето една статия, която написах още преди Емануел да настъпи лицето на ван Перси. – Tочно тук. Дълги редове на чиста, аргументирана омраза. :)

Саня е един от най-стабилните защитници в Англия, когато е във форма.

Двадесет и пет часа преди началото на двубоя единствената конкретна новина е завръщането на Саня. Дали ще започне двубоя, или все още не е напълно готов, ще ми е трудно да предскажа. Формата му от началото на сезона, от моя гледна точка, е разочароваща, като сякаш спадът започна в двубоите с Челси през миналата кампания. Представянията за националния отбор на Франция само надграждат върху моето впечатление. Да се надяваме, че кратката почивка му се е отразила добре.

Провелата се среща с акционерите отново не разкри неща, които повечето хора вече не очакваха. Голямото притеснение остава Томас Вермален. Най-качественият ни играч за тази позиция пропуска сериозна част от сезона заради мач на Белгия. Искаше ми се да имам сили да бъда шокиран и ужасен от този факт, но за съжаление подобен сценарий се повтаря достатъчно често.

Фабиански продължава на вратата, след като бе похвален от своя сънародник Счезни. Трябва да призная, че последните мачове бяха малко по-приятни без постоянното обсъждане на неговата позиция. Да видим докога ще продължи приличното представяне.

По целия свят феновете на Арсенал сякаш са раздвоени между два развоя на неделния сблъсък. Или ще вкараме първи и ще победим, или историите срещу Челси и Юнайтед(напоследък) ще се повторят. Като човек, който не обича да прогнозира представянето на собствения си тим, бих се съсредоточил върху концентрацията на защитата и добрата работа на халфовата ни линия като ключови фактори. Това не значи, че първият гол няма да е от жизнено значение, с оглед на възгледите на двамата мениждъри. За нас ще е по-добре той да дойде в наша полза някъде през второто полувреме, по мое скромно мнение.

Ще бъде интересно надлъгване и се надявам играчите да защитят многото си изявления от сряда насам. Не искам да ги цитирам отново, но се досещате на каква тематика са. „Готови сме, трофеите ще дойдат, това е нашата година“… Ако имате енергията да ги четете всеки сезон, разполагате с моето възхищение.

Приятни футболни следобеди и дано настроението ни е още по-приповдигнато след отговора на големите въпроси. :)

Една от тези доста приятни европейски вечери…

Добро утро, почитатели на добрия вкус!

Обичам да променям често обръщенията, но със спомените от вчерашния мач, все още свежи в нашите мисли… Смятам, че ще ме разберете. А точно тези вечери осмислят всичките препятствия, през които Арсен и компания минават, заради идеологията, коятo са избрали да следват.

Годините на европейски разочарования оставиха следа върху едно време оптимистичната ми нагласа… Както и мнозина други привърженици, мисълта за груповата фаза на най-изменяния европейски турнир губи своята стойност. Успехите на този етап идват сезон след сезон. А както знаете, човешката природа често се характеризира с ненаситност. Повечето хора просто искат да спечелят турнира и евентуалните позитивни резултати в групите ще помогнат единствено на Арсен, ако пак се наложи да погледне в чувала с извиненията.

"Кой бе най-добрият гол тази вечер? (кажи твоя)"

Но стига тъмен псевдо-реализъм. Вечерта бе наша. Джак, капитанът Сеск, трудолюбивите Сонг и Шамак, дори Насри. Наистина ми е трудно да кажа нещо ново за този мач. Може би единствено стартът бе малко колеблив, но след това Шахтьор ги сполетя очакваното (за отбор, който си мисли, че може да се надиграва с нас). Интервюто на Сеск и Уилшър бе точно отражение на показаното на терена. Добро настроение, но да се надяваме, с по-малко еуфория. Думите на коментатора към Джак имат доста по-дълбоко значение от моя гледна точка. Съвсем скоро той ще трябва да носи очакванията на една доста изменчива и безмилостна нация на гърба си. Нека се надяваме моментът да се проточи колкото се може повече, за доброто и на Джак и на нашия любим клуб.

Бях единствено изненадан от онези моменти в края на първото полувреме, в които нашите играчи извършиха доста фаулове. Нищо прекалено този път, но ме накара да се замисля. Очевидно всички обичаме да виждаме преса по целия терен, но досега не е имало отбор, който да е постигнал това в 50+ мача на сезон, като обикновено умората идва в най-лошия момент. Дали тези леки накъсвания на играта не могат да бъдат използвани малко по-често от наша страна? Ясно е, че в повечето мачове инициативата ще е наша, това е планът от A до Z на Арсен, но ако този похват също стане част от общата кауза, може би малко енергия ще бъде спестена за важните мачове. Ние пак можем да играем нашата игра, просто играчите ще се научат да се противопоставят по-добре на опонентите. А те ще стават доста по-сериозни в следващите кръгове. Все пак, вероятността този кратък епизод да се повтори е минимална. :)

Познатият отличен завършващ удар и изпълненото обещание.

Пет на нула и познато лице влезе като резерва за Шахтьор. Лично аз не мисля, че подобно нещо се случва толкова често, но когато се случи, често намира място в заглавията. За шестдесетте хиляди на стадиона голът бе добре дошъл. Красивото изпълнение на този много добър спомен от Бразилия/Хърватия бе съпроводено с не по-малко аплодисменти от собствените ни голове. Сцените на края на мача показваха колко обичан и уважаван е бил този играч, не само от феновете, а и бившите му съотборници. За червената част от Лондон остава само да си мисли за несбъдналите се планове. По една или друга причина. Лично аз не се срамувам да си призная, че исках Вела да е напускащият нападател това лято, но Арсен бе решил категорично. Едуардо ще има място в паметта на мнозина. Особено по-новите генерации на арсеналското войнство. :)

В интервюто си след мача Арсен каза правилните неща. Отбивайки всяка частица от конкретен въпрос, зададен от развеселения представител на Скай, нашият френски мениджър се постара да потуши еуфорията. Не го обвинявам. Сякаш и той вече забелязва, колко е тънък „ледът“ всъщност и как един неубедителен резултат може да срине целия труд като купчина от карти. А точно това е сегашният състав що се отнася до вяра и отговорност.

Не ми се искаше да го повярвам дълго време, но очевидно е и въпрос на мотивация. Арсен и неговият до голяма степен европейски контингент наистина искат да спечелят този трофей. Безсънните нощи след Париж 2006 наистина са били безсънни. Но както написах във вчерашната публикация, в този турнир все още има отбори, които могат да ни надиграят и до голяма степен сме зависими от жребия. Ако можехме да пренесем европейската мотивация на места като Сейнт Мерис, Сейнт Андрюс… Всичките светци, за които се сетите, всичките тези студени дъждовни гостувания след стотици километри с отборния автобус. Гостувания, в които тимът, който игра вчера, рядко е узнаваем, а резултатите са ясно отражение на това. Жалко е, защото с малко постоянство и концентрация, особено в крайните месеци, титлата би била наистина близо. Дано сценарият не се повтори. Засега не мога да правя такива прогнози.

Светлият спомен

Не мога да не обърна внимание и на другата новина на деня. Очевидно Уейн Рууни ще се окаже точно толкова приветлив човек и отвътре, колкото винаги е изглеждал в нашите пристрастни и злопаметни очи. :) Изпитвах чист интерес гледайки деветминутното душевно излияние на господин Фъргюсън. Сякаш вече е решено – някога синият и винаги червен ще си избира нови цветове. А цялата английска общественост, от кралицата до Дъги Фрийдман си мислеха, че Сър Алекс е опитомил ливърпулското боксьорче. Явно не. Повечето хора търсят обяснение и в личния му живот, но не знам дали това е причината. Знам само, че хората на Капело, особено тези, които летяха до ЮАР, са събрани като с конкурс. Спасението май ще почака. Уейн няма да ми липсва. Ако Фъргюсън се постарае, може дори на Юнайтед да не липсва чак толкова.

Но нека не забравяме защо сме тук:

Последен поглед назад преди неделя.

Бих желал да ви пожелая приятен ден, отлично настроение през идната футболна вечер и не забравяйте да посетите блога за превюто на мача със Сити.

Yours truly.

Шахтьор Донецк отново в града, след няколко години

Добро утро, футболни хора. :)

Тази вечер в Лондон гостува един украински отбор, донесъл на феновете от Венгеровата ера доста разнородни спомени. От онзи мач с двата гола на Мартин Киоун до изразителната загуба при съответното гостуване.

Само човек, който е виждал първите отбори на Венгер в Европа, може да си спомни невероятния начин, по който сами си създавахме проблеми.

Във втори пореден мач ще се срещнем с бивш наш играч. Посрещането на Едуардо би следвало да е доста по-различно. В днешната преса, между десетките заглавия за талантливото, но не толкова интелигентно момче от Манчестър има и едно Интервю на Едуардо . В него той казва наистина добри думи за отбора и дори отрича за евентуална вероятност да празнува негов гол днес. Лично аз се надявам да не тестваме неговото уважение и достойнство,  а просто да ги победим. :) Но думите му будят много повече уважение и дори малко тъга, като базата за сравнение със случая Хлеб не съществува.

Едуардо да Силва. "What If"

В новините от нашия състав – голямото завръщане на Сеск наближава, но Арсен не даде гаранции, че капитанът ще започне мача. Оправда се с подготовката на играча, но аз имам съмнения, че нечии погледи вече са обърнати към уикенда. Контузени остават Косчелни, Вермален, ван Перси, Алмуня (О, да), както и Саня и Рамзи, за които ще е нужно още известно време. Трудно мога да правя предположения за стартовия състав, но очаквам Джак Уилшър да започне и се надявам Уолкът да получи минути, въпреки че Арсен спомена за някакъв малък проблем при него. :)

По една или друга причина този двубой не може да ме развълнува чак толкова. Евентуалната победа би ни спестила доста проблеми в оставащите три мача и няма причина да не можем да я постигнем. Мотивацията на отбора винаги е на отлично ниво в Европа, което май се отнася и за самия Арсен. А това не е правилната нагласа за турнир, в който жребият може създаде както измислени герои, така и бързи сбогувания с шаносвете.

В останалите заглавия Арсен смята, че Рууни ще остане в Манчестър Юнайтед. Не е най-сензационният цитат на света, но във вторник сутрин, пак е нещо. :) Като знам начина, по който враговете помнят(с голяма доза избирателност) изказвания и действия, добрите думи на нашия мениджър със сигурност отиват на вятъра.

Събитията от уикенда разединиха доста хора в техните вярвания и виждания. Тук Шамак отрича вината си по доста неубедителен начин. Ще ми е интересно колко пъти ще трябва да четем подобно интервю преди някои хора да погледнат на нещата по различен начин.

Вито Маноне най-вероятно ще бъде титуляр за Хъл Сити, поне до зимата.

Следната новина не ме изненадва. Доста хора все още „включваха“ Маноне в сметките си, но аз не бях един от тях. Арсен никога не е изразявал особено високо мнение за Вито. Въпреки няколкото му силни мача миналата година, като човек, който го е гледал и за резервите, не смятам, че евентуалното му напускане ще нарани толкова клуба. Според мен сега „третият“ (иска ми се да вярвам, че е вторият) вратар ще е Войчек Счезни.

Надявам се да ни предстои вълнуващ мач с доста събития, но дано по-малко да говорим за дузпи и наказания след неговия край. Дано момчетата не мислят вече за Сити, макар че срещу Партизан липсата на внимание не попречи толкова. :)

Приятен следобед и се насладете на мача довечера!

Българско участие в новия брой на Gooner magazine!

След като само червеният картон на Джак, симулацията на Шамак и победата на Тотнъм успяха да замъглят футболния уикенд, идват и още добри новини, този път лично за нас – членовете на фен клуба на Арсенал в България.  Нашият добър приятел Майкъл Фармър успя да убеди редактора на Gooner, че преживяването на ASCB в Белград има място в списанието. И така, след като разказът ни от Атина успя да намери място единствено на уебсайта Online Gooner, сега гордо можем да заявим, че България и фен клубът, са на страниците на най-четеното списание на Арсенал тематика. Новият брой, озаглавен The Jack Factor, е съвсем пресен и освен за мача в Белград, съдържа анализ за играта на Шамак, разкази от последния ни триумф на White Hart Lane, както и някои доста остри гледни точки съсредоточени върху може би най-дискутираните фигури в нашия любим клуб – Арсен Венгер и Робин ван Перси.

Предната и задна корици на новия брой в типичен за Gooner magazine стил

Като цяло, списанието винаги е било харесвано от всякакви генерации фенове. Винаги представя различни гледни точки и изобилие от любопитни материали от далеч отминали времена. Да си призная, не съм чел скорошни броеве, но са ми попадали разни стари и бих казал, че си заслужава. Който се интересува, спокойно може да се регистрира в онлайн магазинът. Списанието струва само £2, а доставката с Air Mail е дори по-евтина. Може да се плати с кредитна карта, или чрез PayPal.

Предполагам, че много хора се чудят защо изписах толкова за участието ни в Gooner без да поместя самия разказ. Та, ето го и него. Предварително се извинявам, че нямах време да го преведа на Български, но такава идея има и се надявам, че няма да мине много време преди да я реализираме. Еnjoy!

As usual, our trip began at the central parking lot of the national stadium „Vasil Levski“ in Sofia. It is funny how the draw this year turned out. In 2007, we went to Buchurest. An year later – Fenerbahce in Turkey. After that, the winter of 2009 presented us with the opportunity to visit Athens. Everyone was saying that it is Serbia’s turn now and luckily enough, they had a team we could face. There was some strange feeling that we are going to get Partizan. Some of us were even making plans before the draw took place. As not most us can cope financially with going to many games a season, we very much rely on the Champions’ League. I cannot describe the feeling when we got Partizan. Immediately you think about the large group that is going and all the memorable things that are going to happen during the trip. We were going to take off for Belgrade on matchday at about twelve. Exactly one hundred and one of us had gathered and got on the two coaches. The singing had already started before we even reached the Serbian border. When we got there, everybody was searched and when we got back on our way, several police cars had joined our travelling party. They were to escort us safely to the ground. As soon as we hit Belgrade, you could tell that something big was going to take place. Partizan colours were flying everywhere and it was packed with policemen. We got off at Humska street, which is right next to Partizan’s ground. The five and a half hour trip had gone in a blink of an eye and the main part of our journey was yet to begin. We were first on the scene and wasted no time. The arriving Partizan fans looked surprised that a lot of us had gotten there quite early and were at full voice.

Tипичен ASCB on Tour момент

Soon, our secretary, who had gone to meet with Mrs. Jill Smith to get our tickets, joined us and off we went. As we already knew, the ground  differs from many that host Champions’ League matches. It has a typical Balkan look – small, but cosy, with that feeling of a people’s stadium about it. It was no surprise that the Grobari filled the stands and had come prepared, though. Partizan is not one of those Eastern European clubs that reach the group stage every year and this game was huge for them. As expected, the choreography was very impressive. One of their banners had a steam roller crushing Big Ben and the London eye on it, a clear sign of the Serbs’ determination to make themselves known amongst the Arsenal fans. There were a few thrown objects, but overall it was not such a hostile atmosphere. I must say that after the grand opening, they were a bit legging behind vocally at times. Even when they levelled the score, when you would presume that they are going to be firmly at it. As if they were already getting signals that this game will not end well for them. Over at our section, we met with a few lads we know from past trips and made some new acquaintances as well. As always, Arsenal away support was good, despite the fact that the importance of the game cannot be compared to Rome, or Milan a few years back. I can’t say we were too concerned about the result. We always looked like winning, even after Andrey missed the penalty. That gave us good ground to concentrate on supporting the lads and even outsinging the hosts for some patches of the game. We were really pleased to have witnessed the great performance that Fabianski put in goal. He made some very vital stops and hopefully this game will be the springboard he needs. Game was over in a flash, as usual, and we went down to applaud the players. There are always mixed feelings accompanying that. While it is very pleasing to witness your heroes acknowledging the support, it also means that the journey is almost over. The Partizan fans showed great commitment and most of them did not leave the ground,  and were at full voice even half an hour after the final whistle. It deserved our applause, which was pretty much the last thing we did, as were already leaving the stadium, getting ready to hop on the coaches again.

Tова е от мен. Надявам се, че първият ми принос за блога ще донесе позитивни емоции и някои нови идеи на вас, а пък аз ще се съсредоточа в подкрепа на Блекпуул и неповторимия продукт на гениалните чешки братя Прошек.

До нови срещи!

Арсенал 2:1 Бирмингам в един доста „вълнуващ“ следобед

Здравейте, драги читатели!

Като повечето съботни сутрини, времето сякаш минаваше по-бавно от обикновено. Поради образователни причини бях решил, че няма да посетя никой пъб за този мач, а ще намеря добър начин да го гледам онлайн. Успях, като на моменти ми се искаше да не бях.

Добро начало на момчетата. Това не ме изненада. Често обичам да сравнявам срещите с техния еквивалент от миналия сезон, а тогава победихме с 3:1 в момент на истински отборен подем. Няколко добри наши атаки, Диаби изглежда в настроение, а Шамак пропуска добро положение след отлична игра на Джак. Не го обвинявам, защото знам що за играч сме „закупили“ и колко гола с крак вкарваше за Бордо.

Мачът навлезе в онези минути, където или щяхме да вкараме, или щеше да стане интересно. Точно тогава леко отстъпихме инициативата и последва добро центриране и отличен завършващ удар с глава на един от най-високите играчи в лигата. Едно време имаше спекулации, че Арсен го иска. Дори след вчерашното изпълнение не смятам, че е чак такава загуба.

След гола отборът се активизира, което не би трябвало да е изненадало много хора. Междувременно Бен Фостър подобряваше рекордите за бавно изпълнение на аут всяка следваща атака. Може би ако ударите все пак попадаха във вратата малко по-често нямаше да го има този проблем.

Tук дойде и първият момент на дълги дискусии. За мен дузпа нямаше. Като човек изразявал с години отвращението си от футболисти на Юнайтед, Челси, а и Ливърпул, които са симулирали, не изпитах никаква „милост“ към нашия играч. Напротив, бях изнервен от факта, че пак не вкарахме гол от игрова ситуация. Очакваното от мен се случи и дузпата ни върна инициативата и увереността.

Aко търсите снимка на "контакта" на защитника с Шамак, потърсете в някой вражески форум.

Последвалият „гол от съблекалнята“ обещаваше надграждане върху резултата и събуди надеждите ми за безавариен край на мача. Не и през този сезон. Колкото и анемични да бяха атаките на гостите, Диаби и компания сякаш не искаха да вкарат. Особено ме впечатли представянето на Аршавин. Често хората говорят как някои наши играчи разчитат най-вече на репутация и така се забравят истинските им представяния. От тази гледна точка е впечатляващо колко търпеливи са хората към Андрей. Малко играчи са по-талантиливи от него в настоящия състав, но пък отношението му от началото на сезона е повече от съмнително.

В последните минути на двубоя атмосферата отново се „нажежи“. Ебуе даде храна за критиките на бирмингамските коменатори(не го казвам със сарказъм, Тревър Франсис сам си призна, че е бил и играч и треньор на сините). Влизането му с два крака до тъч линията изглеждаше по-зле на повторението.

Тогава дойде онзи момент на иначе впечатляващия Джак. Истината е, че не очаквах малката му маса да причини чак толкова големи проблеми на глезена на Зигич, но картонът бе повече от заслужен. Феновете, които са го наблювадали внимателно си спомнят няколко такива влизания, но нито едно от тях не бе толкова късно. Направи го срещу Ливърпул, после си изкара жълт картон за първите си десет минути за Англия, но аз наистина вярвам, че ще се научи от преживяването. Не вярвам някога този „компонент“ да изчезне от играта му, но ще се случва доста доста по-рядко. :) Не се подвеждайте по заглавията на сутрешната (вече обедна) преса. Маклийш просто използва случая да изчисти знатното име на лорд Тейлър, веднъж и завинаги.

Моментът рано или късно щеше да дойде...

Няколко часа след мача се сетих, че секунди преди това имаше фаул на Зигич, който вероятно без да иска бе ударил Джак в лицето. Дали в цялото изпълнение е имало нотка на отмъщение оставям на вас да прецените, но с оглед на характера на нашето момче, не е изключено.

Фабиански заслужи добри думи за представянето си. Не бе толкова безпогрешен, колкото някои сайтове ще ви накарат да повярвате, но очевидо бавното изграждане на увереност му помага. Част от мен се радва просто, защото не вижда Алмуня толкова често. С оглед на етапите на техните кариери, колкото и парадоскално да звучи за мнозина, смятам че Фабиански може да стигне малко по-далеч. Искрено се надявам да видим другия ни полски вратар срещу Някасъл в Карлинг къп.

Сякаш голът срещу Болтън ще ни "коства" в доста от идните мачове..

Алекс Сонг отново вбеси аудиторията с безразсъдните си и излишни „набези“ през центъра. В тази част на терена, в която той се опитва да се внедри, неговата липса на техника и игрова мисъл са още по-забележими. Когато се съсредоточи върху старите си задължения, цялостното представяне на отбора може да се стабилизира. А определено има какво да се желае в този аспект. От началото на сезона в местното първенство имаме само една „чиста“ мрежа, домакинската победа на Блекпул. Дори на пръв поглед решените ни мачове се превръщат в предизвикателство.

Колкото и голямо удоволствие да ни доставят хората на Фъргюсън и формата на Челси при гостуванията, за да имаме дори частични шансове за титлата трябва да се съсредоточим върху собствените си проблеми. А те не са само дефанзивни.

Знам, че статията може да звучи твърде критично и че победителите по принцип не ги съдят, но за мен това не бе най-убедителният начин отборът да отговори на три поредни разочароващи резултата. Футболните фенове винаги намират лъч надежда, който им помага да дочакат следващия мач. За мен това са възстановяващите се бавно ключови играчи, които определено ще променят облика ни съвсем скоро.

С извинения за късното публикуване, причинено от леката липса на синхрон между нашия екип, ви пожелавам приятен неделен следобед и до нови онлайн срещи!

Нагоре