Archive for октомври, 2010

“We only have one Song” или защо желанието е толкова важно дори в най-висшата лига

Здравейте отново, лоялни читатели на Арсенал България Блог! :)

По един типично арсеналски начин серията от позитивни резултати бе продължена и в този есенен (поне тук) съботен следобед. В пъба, в който се намирах, имах възможността да гледам и геройствата на чупливата северна крепост на Сам Алардайс, като това не спомогна за успокояването на страстите. Това, което се надявах да избегнем, се случи, но освен повишения риск от сърдечен удар, нищо друго не можа да помрачи настроението ни от преминалия мач.

В първата част играчите на Грант положиха доста усилия, но най-важното сякаш бе постигнато в средата на седмицата. Моралът на състава бе видимо повишен от надвиването на талантливите ръгбисти на Тони Пулис. Не съм гледал друг мач на Уест Хем освен днешния, но както техния мениджър, така и традициите на клуба им, клонят към атакуващ, често и „самоубийствен“ футбол. Най-вероятно това е причината този тим да се намира на дъното на таблицата, но както се убедихме, скоро това може да се промени.

Разбира се, смелостта не бе на показ на нашия голям стадион, като с оглед на резултатите от последните сезони, това е напълно естествена стратегия. Все пак бих искал да отдам заслуженото на отбор, намерил сравнително чист начин да ни се противопостави. Като изключим най-вече някогашната надежда на английския футбол Скот Паркър, фауловете на „чуковете“ бяха чисто тактически, а празните пространства бяха затваряни с енергичност и себераздаване. Увереността им обаче не достигаше, за да се повтори сценария „Уест Бром“. Пък и нашите играчи наистина се постараха и в крайна сметка искаха победата по-силно от съседите.

"Who are ya"? За Англия не игра вратарят, който често виждаме да играе срещу нас.

След полувреме, преминало най-вече в борба в центъра и по-малко чисти положения, единственият въпрос в нашите умове отново бе свързан с Робърт Грийн. Подобно на редица негови колеги като Анти Ниеми, Брад Фридъл, Тим Хауърд, дори Скот Карсън… Още от дните на Хайбъри тези следобеди понякога се случваха. Спасяването срещу Сеск бе най-впечатляващо и запомнящо се, а в един момент изявите на Роб през втората част ме  накараха да задавам въпроси за Клинт Демпси на висок глас. Нищо за детската ни аудитория.

Kaртонът за Скоти така и не дойде.

След почивката очевидните смени на Арсен дойдоха очаквано късно. В онези моменти ми направи впечатление силното желание на нашия капитан за победата, независимо какво се опитват да кажат някои хора седмица след седмица. Дали Фабрегас е воден от силната си лична амбиция за успехи, или наистина обича клуба ни, оставям на вас да прецените. Но какъвто и да е вашият личен отговор, всички бихме желали тази силна мотивация да се предава на всичките негови съотборници. Тя със сигурност не липсваше и на първата резерва за следобеда. Малкото отигравания на Тио за двадесетте му минути на терена ще създадат още храна за размисъл на Арсен. А титулярното ни ляво крило отново бе на ръба да ни струва точките с някои наистина апатични моменти. Андрей опитва някои оригинални отигравания, но скоростта, с която ги изпълнява, кара целия стадион да разбира „идеите“ му, преди те да са се материализирали.

Краят наближаваше, а въпреки че търсехме гола, Уест Хем успяваха да се запазят от тотално затваряне в тяхната половина. Влизането на Карлтън Коул бе притеснило някои хора, но то бързо бе забравено в 88-ата минута на двубоя. В един от безкрайните си рейдове по крилото Гаел се промъкна от вътрешната страна на своя пазач, приближи се до малкото наказателно и направи рядко прецизно центриране с десния си крак. Топката прекара стотни във въздуха, които се сториха часове в очите на някои от нас, и накрая там бе Алекс Сонг.

Три гола в три мача като награда за положените усилия.

Aз споделях и все още споделям мнението, че Алекс Сонг, като единствения ни чист дефанзивен полузащитник(вече дори в това не съм сигурен) би следвало най-вече да пази несигурната ни защита. В двубоите ни в началото на сезона неговите моменти в атака будеха буйно неодобрение, често и с право. Но последните три представяния, както и голът срещу Болтън, ще накарат хората да погледнат по-дълбоко в тази новост. Очевидно не му липсва енергията да прави тези пробиви, а в последните три мача те бяха пример за продуктивност. Лично аз не съм убеден, че Сонг ще може да прави същото и срещу елитните европейски сили, които се надяваме да срещнем, като примерът с Челси е пресен в нашите умове. Но днес камерунският ни полузащитник заслужава аплодисменти както за упорството и духа си, така и за цялостното му представяне. Още един играч, чиято роля може да се промени леко в идните сезони.

A вие кои роднини на Майк Джоунс споменахте?

По нервите на всички нас лазеше начинът, по който мачът се развиваше. Не толкова заради играта ни, която бе предсказуемо атакуваща, но и разнообразена от смените в по-късен етап. Постоянните спирания и честите „спорни топки“ на господин Джоунс бяха в рязък контраст с вълнуващия мач преди седмица. Съдията нямаше чак толкова трудни решения през деветдесетте минути, но се съмнявам, че съм бил единственият, който е искал поне жълт картон за Скот Паркър. Нямам претенции към картоните на Сонг и Шамак, като вторият загуби ценно време в спорове, които трудно ще му донесат нещо. Но непостоянството е черта на всички английски рефери, въпреки че са считани за едни от най-добрите в световен мащаб. Ако искате пример, само разгледайте събитията на Олд Трафорд от тази вечер. :)

Добри думи заслужава защитата, като заради агресивния си стил и добрата игра с глава Косчелни може да бъде отличен. Скилачи може да не е Вермален, но засега се справя тихо със задълженията си. Енергичен, но не особено ефективен бе и следобедът на Саня. Клиши пък отново бе в долния ляв ъгъл на телевизионните ни екрани, винаги когато се зараждаше опасност за гостите. Асистенцията остави особено добро впечатление. Колкото и добри да са редките ни впечатления от Гибс, защитата на футболния терен е много зависима от добрата комуникация, а и четиримата й членове в този следобед бяха французи. :) Фабиански свърши сравнително малкото си работа без проблеми. Чиста мрежа във втори пореден двубой, като поводите за скептицизъм все пак ги има.

Тук можете да видите похвалите на Арсен за Александър Сонг и впечатленията му от мача.

За днес толкова, дано вълнуващата серия продължи. Приятен уикенд от мен и целия ни екип!

Съботна среща с по-симпатичните съседи и поглед към някои завръщания

Здравейте, читатели!

Пиша този блог очаквайки последните новини от последната пресконференция на Арсен. Ефектът на ArsenalTV Online в този случай се отслабва от всички останали медии, които публикуват новостите минути след „ексклузивното“ предаване. Въпреки това, знам от доверени източници, че останалите инициативи на телевизията си струват малката месечна такса. Поръчайте сега! :)

Преди да се съсредоточим върху контузиите и очакванията за утрешния мач, искам да ви покажа следната фланелка. Посветена на другите ни съседи, излизането й е по случай един специален юбилей:

"Forever in our shadow"

Петдесет години без титла и с оглед на модерното развитие на футбола и парите, Тотнъм не изглеждат в идеална позиция. Ако имате интерес към фланелката, тук може да намерите повече информация – Online Gooner Link . По сполучливостта на дизайна може да се досетите, че зад идеята стоят RedAction. Но аз няма да крия, че имам не по-малка ненавист към един по-северен отбор, а именно гостуващият в събота вечер съперник на Тотнъм – Манчестър Юнайтед. Още един интересен двубой, който не смятам да пропусна.

Сега поглед към по-сериозните събития. :) Аарън Рамзи и Робин ван Перси ще започнат да тренират с останалия състав следващата седмица. Арсен намекна, че на Рамзи може да му е нужно малко повече време, но нека видим как ще се развият първите им по-сериозни усилия с отбора. Лично аз не бих изключил и неприятни изненади.

И като говорим за изненади, контузията на Киърън не една от тях. „Няколко седмици“ крещеше пресата на острова. Неточните диагнози винаги добавят към недоволството, но все пак не става дума за лека контузия.

Ситуацията на Вермален остава неясна и предпочитам да не задълбавам по тази тема, а е ясно, че всички искат да го видят в игра колкото се може по-скоро. Същото не се отнася за Мануел Алмуня и феновете на Арсенал по целия свят гледат с усмивка как периодът на неговото отсъствие мистериозно се удължава. А появата на другия полски страж го праща дори извън скамейката. Дано слуховете за интерес на Селтик да вземат под наем Счезни не се материализират. Аз съм привърженик на мнението, че Алмуня „надстоя“ времето си в Арсенал с около два сезона. А номер едно никога не му е отивал.

Някак забравено остана отсъствието на Диаби, който наистина е получил контузия срещу Бирмингам. Около неговото завръщане също няма никаква светлина, но пък ако беше нещо по-сериозно Арсен нямаше да загуби и миг преди да ни го сервира. Джак изтърпява последния си мач наказание в съботния следобед и аз ще се радвам да видя Хенри Лансбъри някъде в състава. Така и не стана ясно защо той не взе участие в сряда.

Боби Замора. Авторът на единствения гол при първата ни загуба на новия стадион вече не играе за Уест Хем.

Мениджърската кариера на Аврам Грант среща особено трудни дни от пристигането му в Уест Хем. Израелският мениджър изненада доста хора, включително и мен, с отличните постижения на Порсмут. Сега нещата започнаха по-трудно и въпреки моментните проблясъци и победата над Стоук, цялостният старт на чуковете е разочароващ. Те са намират на последното място с шест точки от девет мача. Няма никакво съмнение, че играчите ни могат да усложнят неимоверно живота си в събота, но дано спомените от онзи мач на Емиратс и гола на Замора останат само спомени. :) Състоянието на тима е изненада, защото талантът и опитът според мен надвишават тези на заплашения от изчезване Помпи.

От една страна се радвам, че Сеск изпусна онази дузпа в неделя, колкото и парадоскално да звучи. Нервите ни бяха опънати, а напрежението на терена достигна максимални стойности. Играчите преминаха през теста и наистина вярвам, че нещо много важно се случи с тяхната нагласа, мотивация и вяра в онази вечер. Като критик на някои от играчите в настоящия състав, не бих изключил още няколко „Уест Бром у дома“ представяния до края на сезона, където точките няма да дойдат заради тотална липса на концентрация от наша страна. От друга страна това е тим воден от Арсен Венгер, а те винаги са имали навика да стават по-уверени, когато няколко добри резултата дойдат един след друг. Дано кръвното ни налягане утре да остане в безопасните стойности.

Aндрей. Противоречиво представяне срещу Сити, но и дейно участие в два от головете.

Стартовият състав най-вероятно ще се доближава много до представата на Арсен за „най-силни“ единадесет. Това рядко е факт точно преди европейско гостуване, но точно тази година екскурзията до Украйна ще включва малко по-неопитни туристи, със сигурност. :) Уолкът или Аршавин остава големият въпрос, но най-вероятно руснакът ще започне. Не е изключено и да направи отличен мач. Фабиански също ще гледа да продължи доброто впечатление, защото и неговият „съперник“ и добър приятел е много близо като качество, ако не като рутина. От години идеите за ротация не са били толкова разнообразни, но две-три контузии винаги могат да изтрият усмивките от нашите лица. Да си пожелаем отново победа и без жертви в лондонската битка!

Наздраве и до нови срещи!

Чашата изискано френско вино изглежда три четвърти пълна

Добро утро, горда българска „Арсенал“ аудитория!

Вчерашната победа продължи доброто настроение в нашия лагер, но останаха и леки нотки на съжаление и притеснение. Като цяло представянията се стабилизират и арсеналското ми сърце започва да изпитва страх от (на пръв поглед) наближаващите футболни височини. Ще потисна тези луди мисли и ще се наслаждавам на всяка малка стъпка в правилната посока. Дано и момчетата на Арсен продължат с тази нагласа.

Подобаващо завръщане на този все по-впечатляващ тандем.

В първите си думи за случилото се на терена бих искал да поздравя отбора на Крис Хютън, който наистина изглеждаше отслабен „на първо четене“, но успя да покаже енергичност, желание и смелост. Но след първия гол задачата им се усложни значително. Холандецът Тим Крул, определян многократно за талантлив млад вратар, срещна необичаен проблем при един наш корнер. Казвам необичаен, защото сценарият доскоро бе доста по-предсказуем. Тио центрира от ъглов удар и след две спечелени въздушни борби, резервният вратар и неопитната защита на свраките създадоха прохождаща „youtube“ сензация. Автоголът дойде в идеален момент за нашите момчета и това си пролича и след подновяването на играта.

След като нервите на домакините вече бяха опънати от Андре Маринър (къде заслужено, къде преувеличено), вторият гол очаквано доведе до голяма вълна на неодобрение. Дали действието да бъде блокиран защитникът на „черно-белите“ е било умишлено би могъл да ви каже единствено самият Никлас. Съмнения останаха и за това дали Тио също не бе в засада в този кратък миг. Сигурен съм, че той нямаше нищо против голът му да не бъде отменен. :)

Последвалите атаки на Нюкасъл дадоха работа и на наистина впечатляващия Счезни. По-старите почитатели на футбола определено са се насладили на строгия начин, по който той се разпореждаше с (отново) колебливата наша защита.

В последните двадесет минути в игра се появи капитан Сеск и пасовете му в атака веднага направиха впечатление. В една от ситуациите Бендтнер изненада дори най-големите си почитатели с пробождащ изстрел в далечния горен ъгъл на Крул. За мен той е далеч от доказан нападател засега, но комбинацията от толкова много играчи в добро настроение може само да ме радва. Явно думите му за това колко уверен се усеща в настоящия момент са били истина.

A какво да кажем за успеваемостта на Уолкът от началото на сезона? Лично аз винаги съм имал безкрайна симпатия към този играч, нещо, в което тепърва ще се убеждавате. :) Но наистина, когато той е във форма, дава нещо различно на отбора. Само то невинаги ще е достатъчно, но с пасовете на Сеск, Джак, а скоро и Рамзи, играта ни ще става все по-променлива и разнообразна. Арсен трябва да го заключи на „London Colney“, докато преминат приближаващите (да, пак!) квалификации на Англия.

Преди да премина към големите негативи за вечерта, бих желал да поправя грешката си от последната публикация. Влезлият като резерва в последните минути Емануел-Томас е започнал кариерата си като защитник, а не дефанзивен халф. Метаморфозата при него наистина е максимална.

Хич не ми се говори по тази тема...

Безспорно най-голямото разочарование на вечерта бе случилото се с Киърън Гибс. В първите силни минути на Нюкасъл нашата защита се „постара“ да изгуби няколко пъти топката, като в крачка бе хванат Крейг Ийстмънд. Ситуацията далеч не изглеждаше безобидна, но и отчаяната намеса на Гибс „надхвърли“ смисъла си. В краткото интервю след мача Арсен изрази надежда контузията да не е сериозна. Аз се отказвам от всякакви предположения, като следното мнение в един международен форум малко подобри настроението ми: „Когато Клиши се налагаше за пръв път в състава той имаше подобни проблеми, но ги преодоля…“ Повече от ясно е какво ще си пожелаят всички, прочели този добър аргумент.

Сякаш сме на прага на друг тип вратарски проблем.

Въпреки лошия старт Косчелни подобри играта си с течение на двубоя. Бе по-стабилният от двамата ни централни защитници и отново си пролича силната му игра с глава. Командвани от енигматичния гигант на вратата, по един или друг начин дефанзивните ни играчи запазиха мрежата суха. Но както всички знаем, по-големите тестове предстоят. Вермален ни липсва повече от всички други отсъстващи в настоящия момент.

Времето сякаш изтича.

Карлос Алберто Вела. Години на очакване. Надежди, подхранени от екзотичния характер на трансфера (колко често чакате един играч две години?) и световния компютърен феномен „Football Manager“. Той най-накрая акостира и дори без да разбира съотборниците си, успя да впечатли именно за купата на лигата. Две години по-късно твърде малко промени в пейзажа. Различни източници докладват както за проблеми с езика и адаптацията, така и с поддържането на физическа форма. За тези от вас, които се държат за последната сламка – добрата му статистика, бих искал само да подчертая колко малко от тези голове дойдоха в моменти на напрежение. Все още не можем да кажем със сигурност какво ще се случи, като не е изключено и един ден Арсен да съжалява, ако остави този играч. Но дали заради новата налагана схема, дали заради вече споменатите фактори, това може да е едно от последните представяния на Карлос с червената фланелка. А то само затвърди появилите се призиви за постоянна смяна с гиганта Емануел-Томас.

За да върна доброто настроение, в края на статията ще спомена вероятните ни съперници в следващия етап. Изразяйки благодарностите си на Уест Хем, че ни спасиха от садистичните грънчари, ви предоставям следния кратък списък:

Manchester United; West Ham United; Aston Villa; Wigan Athletic; Birmingham City; Ipswich Town; West Bromwich Albion.

Присъединявам се към хората, които искат домакински жребий. Срещу който и да е!

Това е за тази сутрин. Не очаквайте някога да обърна внимание на абсолютно всеки участвал футболист в моите ревюта на двубоите. Всеки един от нас гледа внимателно различни играчи и концентрацията никога не е достатъчно балансирана. Неизградени мнения се превръщат в негативни мнения, а това често е несправедливо.

С мнението на този фен на Нюкасъл ви пожелавам лек ден и неусетен край на останалата работна седмица!

Typical Arsenal, on the ball a lot and winning games with the pace they are blessed with!“

Mr toontastic

Надеждите и очакванията към младата английска армия на Арсен. Няколко мисли за Сеск и Андрей.

Добър ден, драги читатели!

Нещата на футболния терен се развиват все по-добре, откакто започнахме да пишем блога и статиите стават все по-приятни начинания. Да се надяваме инерцията на отбора да се запази в идните месеци на турнирни предизвикателства. Натрупалите се позитивни резултати дават повод и на изменчивите английски медии да ни обгрижат с цялостното си внимание. В днешната си публикация Arseblogger много правилно гледа отвъд този кратък момент на народно щастие, защото е рано за поглед в далечното бъдеще на май 2011. Мнение, споделено и от капитана ни в последните му две изявления. Но за него малко по-надолу в статията.

Един от героите на миналия кръг е заподозрян титуляр и за утре.

Тазгодишната кампания започна с дългата битка с претенциозните съседи от Seven Sisters Road. След развръзката на онзи двубой ми се искаше да бяхме довършили интригата в редовното време, но пък крайният резултат развесели неимоверно гостуващата агитка на White Hart Lane. Арсен зарадва приятно любителите на понятието трофей(не смятам да се впускам в дълги разсъждения за купата на лигата, всеки от нас има свое мнение за нейната важност), като балансът между младите титуляри и по-младите им колеги бе факт.

От започналите онзи мач Лансбъри направи отлично впечатление, като опрадва и последвалата похвала от Венгер и популярното сравнение с Рей Парлър. Младо момче от школата, фен на Арсенал от малък и очевидно отдаден на каузата. Талантът му може да не изпъква колкото Джак или Аарън, или континенталните му конкуренти, но аз се надявам да остане дълги години при нас, дори да не е титуляр всеки мач.

След дълго чакане май най-накрая ще видим по-уверения от двамата поляци

Друг силно вероятен титуляр утре е Войчек Счезни. Освен компилациите от Брентфорд, той винаги ми е правил отлично впечатление и от малкото резервни мачове с негово участие, които съм гледал. Талант, рефлекс, повече от впечаляващи размери(който не го е гледал често ще се убеди утре вечер) и безкрайна увереност. Последното качество се среща по-рядко в нашите вратари, като дори на приятно изненадващия Фабиански му бяха нужни доста доста шансове преди да го почувства.

Третото лице, върху което пада фокусът на днешната преса е Джей Емануел-Томас. При него е очевидно, че резервният футбол вече не е предизвикателство, но пък в момента титулярният ни състав не страда от липса на качествени нападатели. В днешното негово интервю пред Arsenal.com той изразява вярата си, че е различен от другите нападатели в клуба. Въпреки, че те са по-разнообразни от всякога като тип играчи, смятам че и Джей не греши напълно. Говорим за играч започнал като нападател, играл и като дефанзивен халф, който на отгоре на всичко е вкарал и осем гола в пет мача за резервите като крило (от началото на сезона). За него мненията варират, като всяко младо лице, което не е получил достатъчно шансове. Дано утре го видим отново. Слуховете за период под наем в Куинс Парк Рейнджърс се засилват и това може да е последният му шанс за изява с Арсенал до края на календарната година.

Сейнт Джеймс Парк. Дали задачата наистина е толкова лесна, колкото мнозина предполагат?

Двубоят в сряда започва в 21:45 часа българско време. Не исках да изпадам в предположения за стартовия състав, но от думите на Арсен сякаш участието на Счезни, Лансбъри, Гибс, Уолкът и Бендтнер е сигурно.

„Дейли Мейл“ публикува следната „предполагаема“ група от пътуващи артилеристи:  Szczesny, Gibbs, Djourou, Koscielny, Eboue, Rosicky, Denilson, Diaby, Lansbury, Bendtner, Walcott, Fabianski, Clichy, Squillaci, Arshavin, Song, Fabregas, Nasri, Chamakh, Emmanuel-Thomas, Eastmond. Не е изключено да има известни разлики в крайния състав.

Според повечето мнения и очаквания които прочетох, победата е сигурна и единствено головата разлика между двата тима е под въпрос в сряда. Крис Хютън изрази намеренията си да даде шанс на резервни състезатели, а Сол Кембъл няма да вземе участие заради контузия. Позитивните нагласи с оглед на тези фактори са оправдани, но лично аз се надявам единствено да се класираме и да се запазим от контузии. Някасъл са смел състав и очаквам да играят атакуващ футбол, а както Блекпул показват от началото на сезона, това невинаги е самоубийствена стратегия. Дано наистина нещата минат гладко за нас, но аз ще запазя радостта си за ранните часове на четвъртък.

Kaпитан Сеск. Достойна номинация за "Златната топка".

Няколко думи за двама играчи, които може и да не вземат голямо участие в сблъсъка със „свраките“.

Сеск Фабрегас попадна в номинациите за Ballon d’Or, или така наречената „златна топка“ на списание „Франс Футбол“. Tрябва да призная, че думите в последните му интервюта ми доставят голямо удоволствие, въпреки, че според мнозина езикът на тялото му изразява известно недоволство и затвореност. Познавам хора, които са се обърнали срещу него и броят „часовете“ до неговото напускане. А няма причина то да не се отложи, с оглед на ситуацията на каталунците. Лично аз не изпитвам разочарование, а просто се радвам, че играч от такава величина е играл за нас. Дори желанието му да играе в Барселона да е достигнало нови измерения, той продължава да е пример на и извън терена, а думите му са в контраст с изразената от всички останали, станала вече „ежегодна“, еуфория. Ще му се радвам докато е при нас, а това само ще помогне на евентуалните заместници Рамзи и Уилшър постепенно да свикнат с тежестта на чакащите ги отговорности.

Появяват се все повече спекулации за договора на Андрей Аршавин. Усетих, че това ще се случи, когато Арсен даде следното интервю, в което похвали статистиката на Андрей от началото на сезона. След десет години четене на негови интервюта човек свиква да чете и между редовете. По една или друга причина договорът на руснака още не е подновен, а в края на сезона той ще влезе в последната си година на настоящото споразумение. Това не би изненадало феновете, с оглед на привидната мотивация на Аршавин от началото на сезона, като аз самият не вярвам, че той винаги е бил чак толкова муден и физически неиздръжлив играч. В първите дни след като подписа с нас се говореше, че данъчната система в Англия намалява сериозно възнаграждението, което се е надявал да получава. Някои предположения достигаха дори вероятността той да взима по-малко пари в Арсенал, отколкото е взимал в Зенит. Излишно е да казвам колко малко от тези догатки могат да бъдат доказани. Просто малко храна за размисъл в цялостната картина на неговото представяне.

Това е от мен за днес, все още не публикувам всяка частица от интервютата, които нашите играчи дават всеки ден, но това е защото в по-голямата им част изказванията не разкриват нищо ново.

Пожелавам ви лека работна седмица и дано доброто настроение обхванало всички ни да бъде запазено след развоя на Сейнт Джеймс Парк!

Рапсодия в червено

Здравейте, приятели!!!

На мен се падна честта да отразя събитията около страхотната победа на любимия отбор над сателита ни – Манчестър Сити. Вярвам, че сутрешното ви кафе днес е особено сладко след позитивните емоции, които ни предоставиха „артилеристите” през изминалата вечер. Аз лично не съм любител на кофеиновата напитка, но смятам днес да опитам, защото имам предчувствието, че някак ще ми се услади.

Има няколко важни точки, на които искам да обърна внимание в този материал, а именно: червения картон на Дедрик Боята, ключовата роля, която изигра Самир Насри, и страхотната игра на Лукаш Фабиански.

Още преди началото на двубоя на всички ни беше ясно, че това е един от онези мачове, където ще ни трябва нещо повече от добра игра.

И ето, че още с началото на срещата Фабиански вдъхна увереност на своите съотборници със страхотното спасяване, което направи след удара с пета на Давид Силва.

Малко по-късно дойде и сюблимният момент, заради който озаглавих тази статия „Рапсодия в червено”. Пас на Фабрегас разкъса отбраната на Сити и изведе Шамак един на един с Боята, който бе преодолян от мароканеца и бе принуден да извърши нарушение, заради което след това главният съдия в мача му показа и картона с червен цвят.

Синята фланелка не може да изтрие срама от червения картон.

В минутите след изгонването на Боята Арсенал не можа да наложи своя стил на игра и по нищо не личеше, че момчетата на Венгер са с човек повече на терена.

В този така важен за отбора момент за пореден път блесна талантът на Самир Насри. В 20-тата минута Андрей Аршавин подаде подканваща топка към нисичкия французин, а  той показа завидно хладнокръвие пред гола и с премерен изстрел направи безпомощен блестящия в този мач Джо Харт.

Модерният десен

Точно така, БЛЕСТЯЩИЯТ Джо Харт. Въпреки резултата младият вратар на Сити за пореден път показа защо е номер едно за „небесносините” и защо вратар като Шей Гивън търка резервната скамейка.

И като се заговорихме за вратари, мисля, че е време да отделим нужното внимание и на прекрасното представление, което изнесе Лукаш Фабиански в рамките на вратата.

Вчера Фабиански изтри няколко много важни цифри. Едната е 2-ката, която седи на гърба му и образува номер 21, в този мач Лукаш показа, че може да бъде и просто номер едно. Другата е 145, това е цифрата, която седи пред шестте нули на сумата, която е похарчил отборът на Ман Сити за трансфери. Какво излиза в крайна сметка – с играта си в този мач Фабиански тотално обезцени мултимилионната селекция на Сити и я сведе до шест нули, а като добавим и нулата, която светеше на светлиното табло срещу името на „гражданите”, нулите станаха седем. Неслучайно седем се смята за магическо число, то бе такова и в изминалата вечер за тима на Арсенал.

Сега искам да обърна внимание и на нещо, което Венгер отбелязваше в почти всяко свое интервю, а именно твърдението, че неговият отбор е израснал неимоверно в последните няколко години.

Вярно е, че много хора сега ще кажат, че точно изминалият мач не е мерило за това твърдение. Е, аз съм точно на обратното мнение. Да, това не беше един от най-силните ни мачове през сезона, да, не показахме онази игра, която Професора иска да вижда от своите играчи, но показахме нещо много по-важно, според мен, а именно воля за победа. Не смятам, че червеният картон, който бе даден в началото на мача, може да обори моето твърдение. Замислете се колко пъти сме изпадали в позиция да бъдем с човек повече на терена и сме губили точки. В тази среща имаше още една психологическа бариера, която момчетата на Венгер преодоляха, и това беше изпуснатата дузпа от Сеск Фабрегас. Всички си спомняме какво се случи при последния пропуск от бялата точка на наш играч, нали? Пропускът на Росицки в онзи мач със Съндерланд ни струваше трите точки.

Сега нещата бяха малко по-различни. Вместо отборът да изпадне в онова така познатото лениво и апатично състояние, момчетата на Венгер показаха желание за победа и я извоюваха по прекрасен начин с класически резултат.

Нека кажем две думи и за автора на втория гол – Алекс Сонг. Този играч за пореден път показва, че е една от най-важните фигури за отбора не просто заради умението му да разбива противниковите атаки, но и заради важните попадения, които започва да реализира все по-често.

Дано следващата целувка да е запазена за шампионската титла.

Един приятел днес ми напомни за гола на Сонг срещу Шахтьор. Вярвам, всички си спомняте как той реализира първото попадение с триков удар. Е, този мой приятел сподели, че според него това отиграване е било несериозно, но аз смятам, че на отбора на Арсенал са му нужни именно такива отигравания, които да говорят за увереност и дори за надменност, каквито тимът безспорно демонстрираше през сезон 2004 г.

Друг радващ момент, лично за мен, бе влизането в игра на Тио Уолкът и Никълъс Бендтнер, като вторият успя и да се разпише за крайното 0:3.

Играчът с ексцентричния номер 52 показа добри резлизаторски умения и успя да оползотвори по най-добрия начин страхотното извеждащо подаване на Насри.

Много псевдоразбирачи и зли езици сега ще кажат, че Арсенал е постигнал тази победа само и единствено благодарение на червения картон, който осакати отбора на Роберто Манчини. Е, аз ще им отговоря така – за мен има само една неоспорима истина за този двубой и тя е, че взехме така важните 3 точки, всичко друго са химерни, празни приказки.

Радвайте се, фенове на Арсенал, защото вчера Венгер доказа, че не зелените хартийки правят отбора, а манталитетът и отдадеността на футболистите.

Аз ви пожелавам един „Фабиански” (успешен) ден и до нови срещи.

Нагоре