Публикации в категория ‘Други’

Бардак Шалом – епизод 3

Епизод 3 или един карамелен разказ в студа.

Рано сутрин. Вънка е студено. И к’во от т’ва? А?

В РотерГрам настъпи люта зима, която доведе до някои затруднения в бардака. Както се досещате, Чифи Шмит нямаше никакво намерение да харчи пари за отоплителния сезон и поради тази причина изпрати Минчо Лудия и ван дер Белка за дърва в близката ГрамГора, която се намираше на 14 километра североюжно от кръчмето. Тези километри не бяха никакъв проблем за Минчо, който винаги в кризисни ситуации се уповаваше на другата си личност – Лил Хълк. Лил Хълк беше доста по-мълчалив, надарен с опустошителна физическа мощ и като цяло не му беше лесно. Умът му бе остър като бръснач, но той рядко го използваше. Лил Хълк пристигна около 50 пъти по-бързо от Белка в ГрамГората. На нея и се наложи да достигне до дестинацията на стоп и тъй като нямаше пари да заплати за превоза, уреди сметките си с алтернативни методи. По времето, по което стигна в гората, единственото нещо, което се издигаше над иначе равния ландшафт, беше печално известната РотерГрамска мухоморка с цвят, комбинация от резеда и пепел от рози.

Има малка вероятност този цвят да се дължи на аварията в близкия завод за химически отпадъци – ЧерноГрам. Интересно е да се отбележи, че вече споменатият Лил Хълк се появи малко след злополуката, причинена от проникване на външно лице на територията на завода, което всички сме „сигурни“, че не е Минчо Лудия, нали?

Дълго време след въпросния случай ван дер Белка твърдеше, че се е прибрала в бардака с летящ камион Зил.

Това нейно убеждение вероятно се дължеше на един от многобройните непредвидими ефекти на РотерГрамската мухоморка.

Късно обед е. Вънка още е студено. И пак питаме, к’во от т’ва? А?

Ван дер Белка влезе с танцувална стъпка в бардака, която наподобяваше смесица между салса и цигански кючек. Този танц го може само още един човек, но не ни е на килограмите да го обсъждаме.

– Оти ръчкаш тез дърва у кюмбето? – попита с мистериозен глас повелителката на мухоморките.

– Нема ми образуваш характер, ма! – отговори Лил Хълк и метна поредната цепеница в печката.

В този момент на идилия Чифи излезе от кабинета си, изтупан в раиран кадифен костюм.

– Чифи, закъде си се наконтил така? – попитаха в един глас Хълк и Белка.

Чифи изпъчи гърди, зави лимбите си, намести шапката си и отвърна:

– Ще ни гостува голям човек, мой приятел от детството. Майстор на спорта от Беер Шева. Казва се Давид Моше.

– Кой е па тоя? – попита Лил Хълк, докато почистваше зъбите си с един клон.

– Той от дълго време се подвизава на Острова под псевдонима Дейвид Мойс. Треньор е на по-добрия ливърпулски отбор.

– А тоя го гледахме по Телефункена вчера! – провикна се ван дер Белка.

– Чифи, стърчи ти етикета на костюма. – отбеляза Лил Хълк.

– Взел съм го от „Кавали“…утре ще го върна, не мога да си го позволя.

– Въобще не ми говори за кавали, не съм в настроение. – заключи Белка.

Рано вечер е. Колкото и да е странно, навънка пак е студено. За последен път ви питаме, к’во от т’ва? А?

Вратата на бардака изскърца и студен вятър нахлу в заведението. Не можем да ви опишем учудването на нашите герои, когато заедно с Давид Моше, прага на кръчмата прекрачи и едно възрастно чиче, което по-късно беше разпознато по шушлячето като Арсен Венгер.

Чифи развълнуван се провикна:

– Ето го приятелчето!

Последва загадъчно еврейско ръкостискане, което хвърли в тъч другите присъстващи.

– Това е моят приятел Арсен Венгер. – каза Моше. – Той по принцип не излиза да пие с мениджъри след мача, но сега има специален повод. Арсен е хвърлил око на един ротерГрамски талант.

Чифи ги настани на най-луксозната маса в заведението. Тя с нищо не се отличаваше от другите маси, освен с това, че беше позиционирана точно до печката, а и по надписа издялкан в десния и ъгъл – „Чаго Беров беше тук.“ Това е единственото нещо, което бе останало от този посетител, който при всичките си присъствия в бардака носеше само беди. При първата поява на Беров местните рекетьори поискаха от Чифи да пласира техни момичета в бардака и да взимат процент от дейността му. Търговският усет на евреина надви чувството му за самосъхранение и той отказа. Беше набит, но отстоя позицията си на скъперник. При втората поява на Караоке мастъра ХЕИ заплаши да затвори заведението заради ужасни хигиенични условия. При най-прясната му поява отборът на „артилеристите“ понесе загуба у дома от Нюкасъл, което ПРЕХВЪРЛИ КАПАКА.
Чаго усети тавара, който е нанесъл и сам напусна кръчмата завинаги с по-късно станалата емблематична фраза „Повече в „Бардак Шалом“ кракът ми няма да стъпи!“
Интересен факт за този индивид е, че той е единственият човек със сбъркано име на личната карта – на нея пише, че фамилията му е Баров, но всички около него знаят истината.

Драги читатели, това беше леко лирическо отклонение. А сега да се върнем към основния разказ.

На въпросната маса на Давид Моше и Венгер настъпи неловко мълчание, докато всеки един чакаше другия да поръча. Обяснението на тази ситуация е елементарно. С две думи:
Моше чакаше Чифи да го почерпи, а от друга страна Чифи се надяваше да изкопчи някой лев от Венгер, докато Венгер очакваше Моше да изпълни обещанието си да почерпи при загуба от Арсенал.

- Какво ще поръчате, мосю? – попита Чифи.

- Харесал съм си две свежи френски салати и един марокански дюнер за завършек. Но не съм сигурен, че мога да си ги позволя. Колко струва Шварцерският ордьовър? – поинтересува се Арсен.
– Колко давате? – насмешливо го попита еврейският съдържател.
– Има ли опция да го взема под наем?
– Не. – лаконично отвърна Чифи.
– Тогава една минерална вода „Силвестър“ и една пържола на С(т)иган.
– Това е най-лошият избор, който можехте да направите. – поклати глава Шмит. – За тебе, Моше, какво ще бъде?
– Приятел, за мен нищо. Нося си от академията.

В същото време Белка и Лил Хълк взеха на подбив Моше и започнаха да го замерят с олигавени карамелени бонбонки. След като отърси от анцуга си и последния бонбон, Давид се обърна с възмущение към Арсен и го попита:
– Видя ли този висш пилотаж в непрофесионализма?
– Съжалявам, свещникът ми попречи и не успях да видя ситуацията. Трябва да я погледна на повторение, за да преценя. – отговори в типичния си стил Мосюто.

Към края на вечерта Чифи отиде при френския специалист с надеждата да получи автограф, но докато приготвяше тефтера си, Венгер с гръмък жест се разписа на марковия костюм на Чифи. Това отвори сериозна дупка в месечния бюджет на Малкия Шмит, поради невъзможността да върне костюма в ателието на Кавали.

Сигурно си мислите, че тук разказът свършва?

Ми да.

Бардак Шалом – епизод 2

Епизод 2 – или как Чифи припечели от Бартън и Керъл.


По ирония на съдбата, първият мач, който тримата приятели – Чифи, Минчо Лудия и ван дер Белка, изгледаха на новия Телефункен, бе злощастната среща между Арсенал и Нюкасъл, в която „артилеристите“ загубиха с 0:1. Тази загуба разклати и без това нестабилната психика на Минчо и след като до 80-та минута той ядеше само ноктите на ръцете си, след това премина през чашите, бар плота и накрая задъвка фустата на ван дер Белка. От друга страна, Белка и Чифи от нерви напълниха цял кег от бира с фасове и проклинаха човека, въвел гредите във футбола.

Единственото нещо, което крепеше ван дер Белка пред телевизора, бе кратката поява на нейния възлюбен – сънародника й Порцелан ван Стъклен, който въпреки скромния си престой на терена остави траен отпечатък в сърцето й.
Отрицателният резултат размекна коравото сърце на еврейския собственик и в 94-та минута той обеща да черпи целия бар при обрат на Арсенал. Възловият момент в тази ситуация беше, че барът бе заключен по това време и в него бяха само тримата. След последния съдийски сигнал Чифи си отдъхна, че няма да се наложи да раздава безплатна бира и загубата му се стори по-леко поносима.

Същата вечер, след като бе изчистен безпорядъка, причинен от Минчо Лудия, барът беше отворен за посетители и неочаквано за тримата ни герои в „Бардак Шалом“ гордо влязоха асът на „джордитата“ – Анди Керъл и неговият спътник в проблемите му със закона – Джоуи Бартън.

В първия момент Чифи бе готов да ги изхвърли, но изправен пред избора морал или финанси, моралът нямаше особено голям шанс, особено след като Малкия Шмит чу репликата на Керъл: „Копеле, с тая премия ще нахраниме цял РотерГрам!“

Не се учудвайте, ако в следващите редове не чуете името на Минчо Лудия, който поради съображения за сигурност бе заключен с три катинара, резе и старинен шкаф, препречващ вратата на килера в кафетерийката.

С всяка изминала бира ван дер Белка ставаше все по-привлекателна за Керъл и след като привърши касата, с дързък жест и следните думи „Отивай тука, ма! , деветката на Нюкасъл показа намеренията си към потомствената холандка. След като се оттеглиха, за да се отдадат на разврат, Бартън почувства самота и под натиска на физиологичните си нужди тръгна да издирва тоалетната. „Непонятното“ за него алкохолно опиянение го заведе не до тоалетната, а до обителта на Минчо. Без да влага особен смисъл в действията си, Джоуи премести старинния скрин, разби катинара, прегриза резето и освободи злата сила, заточена в килера. Още от пръв поглед, бившият играч на Сити и верният помощник на Чифи разбраха, че те са създадени да сеят разрушение заедно. След съдбовната им среща, проблемите не закъсняха и Бартън и Лудия инициираха серия от погромни игри, с главна цел унищожение. Първата им жертва беше портретът на основателя на „Бардак Шалом“ – старият Барух Шмит.

На новите приятелчета им се стори забавно да играят на дартс, хвърляйки потрошени стъкла по вехтия портрет. След като Чифи се съвзе от шока от създалата се ситуация и успя да се намеси, Бартън и Минчо намериха утеха в това да си гасят пури в лицата и да си подхвърлят содомистки обиди.

В този момент, вратата на кръчмата се отвори. Никой не очакваше гости толкова късно, особено в заведение с такава лоша репутация. Минчо и Джоуи изобщо не забелязаха новия посетител в бардака, а Чифи недоверчиво и в същото време ехидно погледна към него, пресмятайки колко пари може да му вземе до края на нощта. Гостенинът, който пристигаше от далечния пристанищен град Варна, се запъти към бара и понечи да си поръча бира, но думите му бяха прекъснати от следния разговор, долитащ от стаята на горния етаж.

Ооо, да…кой е най-добрия?

- Амии…
– Така ли, ма !?!
– Охх Анди, недеей аааа оохх, ти си най-добрия!
Кажи ми, че съм легенда на Нюкасъл! Кажи ми, че съм деветката на Англия!
– Даа, ти си номер едно!
– Не номер едно, ма! Девет!

И разговорът завърши със силен трясък, който скъперническия слух на Чифи разпозна като китайската порцеланова ваза, позиционирана на нощното шкафче до леглото. Това сви за пореден път сърцето на евреина, но той се успокои с чутата по-рано реплика – „ Копеле, с тая премия ще нахраниме цял РотерГрам!“.


През това време, Минчо Лудия и Бартън стигнаха прага на отегчението и започнаха да чупят амбалажа на кръчмата в главите си, което не доведе до особен резултат и те се върнаха на бара при Чифи.

Шокиран от всичко случващо се в кръчмата, гостенинът просто седна на единствения останал здрав стол и запали флегматично своята пура. Явно и преди бе присъствал на такива странни местенца. Той приличаше на опитен художник, но някакси никой не бе виждал рисунките му.

Минчо бе много изненадан, че има още някой в бара и се обърна налудничаво към новия посетител:

– Кой си ти?

– Представител… тоест, бивш представител.

– К’ъв представител, бе?

– Ами, на фен клуба на един Лондонски отбор. Арсенал се казва.

Човечецът си нямаше на идея къде е попаднал. Бартън се засмя и се провикна.

– Ха… видя ли как ви ошляпахме днес?
– Ау… – отвърна представителя – то и мач ли е имало? Аз трябва да нарисувам картинки за него. Ама имам работа и ще станат, ама друг път!

Новодошлият меланхолично погледна към унищожения портрет на Барух:


– Искаш ли да ти нарисувам нов. Едва ли ще отнеме много време…– каза представителят и въздъхна тежко – всъщност може и да се забавя, имам много работа, задачи… нали разбираш, не мога да ти обещая. Но ще го направя, ако не сега, до понеделник със сигурност.


– Да, да, разбира се. Да ти сипя още едно… – подкани го Чифи.


По всичко личеше, че планира да осъмне в заведението, за радост на евреина.
Безименният художник не успя да запали интереса на Бартън и той се обърна към Чифи с думите:„
Check, please!” (Сметката, моля!).
В този момент, денят на Шмит се осмисли. Той извади тефтера, в който отмяташе, както поръчките, така и щетите, нанесени от англичаните, включително и разбитата долна челюст на ван дер Белка, заради която щеше да бъде възпрепятствана да изпълнява задълженията си в близките няколко седмици.
Тук ще ви представим автентичния изглед на сметката на двете „джордита“.

Бира – 8 паунда + чаша(1 паунд) + пяна(50 цента) + от хладилника (1 паунд) x30=315 паунда без ДДС.
Щети на заведението:
– врата – 25 паунда
– катинар (3 броя) – 30 паунда
– освобождаване на Минчо – 150 паунда
– амбалаж – по договаряне
– портрета – Безценен! (демек много скъп)
– челюст на ван дер Белка – за сметка на заведението
Други:
– 1 час с ван дер Белка – 30 лири, комисионна за Чифи – 99.9 %
Равносметка – Добър ден!!!

Важен домакински двубой и порция добри новини

Здравейте, драги читатели.

Емоциите от сряда вечер започнаха да отшумяват и в този случай това не е нещо лошо. Доста хора сa простили на Ийстмънд, Венгер и компания представянето в Донецк. Просто още един миг в дългия сезон. Ноември често е бил фатален месец за нашите амбиции за титлата, дори повече от март и април, като програмата и тази година не е особено благосклонна. Нюкасъл на Ашбъртън Гроув ще е само началото. Гледайки играта на Карл Хенри и компания на Олд Трафорд също не ме изпълни със спокойствие за идния ни двубой с Уулвс в сряда. Но може би за нас е по-добре играчите да гледат с по-голямо внимание на скорошните съперници. Дори тези, които трудно комбинират европейските триумфи с формата в първенството. :)

Спорът за счупената холандска ценност.

Робин ван Перси! Каква всеобхватна тема, извор на безмислени спорове и много недоволство. Какъв безкраен извор на надежда за едни по-добри дни. На прага на поредното си завръщане, този играч става централна точка на битката между международния и клубния футбол. Тук тънка роля има и самият Робин, но мълчанието за него е печелившо при всички случаи. Действията на цялата холандска футболна асоциация, начело с Марвайк, изглеждат прекалено нагли в контекста на предстоящите футболни събития. Случайният приятелски мач на Холандия с Турция в точно толкова случайно избраната дата от ФИФА. Единственото, което „оранжевата“ управа ще постигне в случая, е да покаже надмощието си над работодателите на Робин. Лично аз не очаквам призивът на Арсен за спрадевливо решение да бъде чут. Затова смятам, че холандецът вече трябва да започва участия със състава, като във въпросния приятелски мач негово участие ще има. Да се надяваме то да е минимално!

Ако приемем случващото се като една от добрите новини, защото играчът все пак е провел нормална тренировка вчера, то не само това ще ни дава повод за оптимизъм утре. Дори потайното лице на Арсен изразяваше удоволствие от привидните завръщания в състава – Безплатно видео. Днес се спекулира, че към Сонг, Денилсон и Аршавин ще се присъедини и капитанът ни. Въпреки че различните източници дават конфликтна информация, очаквам и четиримата да са готови, като не е изключено и да започнат.

Прохождащият нов талисман на "свраките" Анди Керъл ще се постарае в утрешния мач.

Какво ново да кажа за Крис Хютън? Този човек наистина върши отлична работа с настоящия си състав. Единствено объркан собственик като Майк Ашли би оставил слуховете около бъдещето на мениджъра да витаят в местната преса. Малко вероятна победа утре може да изстреля „свраките“ на четвърта позиция след Сити. Хютън до голяма степен повтори речта си от миналата седмица, като отново Нюкасъл ще се опита да играе атакуващ футбол. Големите надежди към Анри Керъл не са неоправдани, но се надявам да имаме достатъчно ресурси да се справим с него за деветдесет минути. Така наречените „лоши момчета“ от халфовата им линия също са в добро настроение, особено звездата на момента Кевин Нолън. Джоуи Бартън ще причини много притеснения за тези от нас, които искат да видят целия ни състав здрав, някой хубав ден.

Въпреки това ние сме Арсенал и аз очаквам победа. С оглед на днешните резултати тя няма да промени ситуацията в челото чак толкова. Топката е в нашия „корт“. Донякъде се радвам, че Ливърпул и Челси ще играят след нас през деня. Дано думите на Фабиански се повторят в съблекалнята. Според поляка съставът ни ще е готов за битката. Големият съперник тази година според мен е Челси, като Юнайтед засега ме опровергават с резултатите си, но не и с хаотичния си ритъм на игра. Независимо от това ви препоръчвам до април месец да се съсредоточите върху нашите резултати.

С усмивка, породена от резултата на съседите ни на Рийбок Стейдиъм, ви пожелавам приятна вечер и весел неделен футболен следобед!

Бардак Шалом – началото

Сезон 1 – пилотен епизод.

Годината е 1886-а. Барух Шмит, хитър еврейски предприемач и търговец, хвърлил око на първия в историята Кофи шоп, чийто съдържател бил Ебе ван дер Персен. Достолепният Ебе бил особено горд със заведението си и както често споделял, обичал повече от него само „децата си“ – 3 саксийки с най-таченото от него растение, индийският коноп. Кофи шопът взимал централно място в културата на малкото пристанищно градче РотерГрам. В него се събирали отрепки от кол и въже, затова и единственият червен фенер, който не загасвал в града, осветявал входа на кафетерийката. Самият Клинт Ийстууд го посетил веднъж, но не бил доволен от обслужването и застрелял бармана, сервитьорките, всички присъстващи (включително Холандския национален духов оркестър) и самия съдържател Ебе ван ден Персен. Впечатляващото в тази история било, че младият Клинт имал само един патрон в барабана на своя Колт 45, но го използвал рационално. Развилата се трагедия предоставила подходяща възможност на Барух Шмит да си присвои бизнеса на мъртвия Ебе. Еврейнът обаче имал различни планове за мястото, той възнамерявал да го превърне в средище на разврата и други саморазрушителни дейности. Нарекъл кръчмата „Шалом“, но с годините към името и било добавено и „Бардак“, поради естеството на мероприятията, които се провеждали там.

В днешни дни заведението се стопанисва от правнука на господин Барух Шмит – Чифи Шмит и неговите верни спътници в далаверите му – Минчо Лудия, по професия таварач и в по-редки случаи разтаварач и вад дер Белка, която била пряка потомка на Ебе ван дер Персен. Чифи Шмит предвидливо укривал произхода й от нея, тъй като ван дер Белка била момичето за всичко в бара. Не защото била работлива или надарена с много таланти, а защото трудно би могло да се намери друга жена с толкова нисък морал и толкова занижени парични апетити. Малкия процент, който получавала от заработеното, ван дер Белка профуквала за вещества, които завършвали деградантския и образ.
Единственото нещо, което обединявало тези толкова различни персонажи, било любовта им към лондонския гранд Арсенал. Тази тяхна привързаност започнала в една юнска вечер, когато ветераните от отбора на „артилеристите“ гостували за контрола с местния отбор на ФК РотерГрам. Лондончани унижили съперника си, побеждавайки го с 11-0. С голове за Арсенал се отчели всички полеви играчи с изключение на Йенсен, но пък Сиймън отбелязал цели два. В следствие на този позор разярените крайни привърженици на РотерГрам, известни като „грамарите“, се напили от мъка и потрошили Бардак Шалом. Чифи, който по принцип си бил злопаметен и стиснат, преживял много трудно факта, че трябвало да извади пари от джоба си, за да закупи нова витрина и за отмъщение се обявил за фен на Арсенал. А неговите съратници, щат не щат – и те.
Минчо и Белка от дълги години увещавали Чифи да купи телевизор, за да избегнат скуката в „натовареното“ си ежедневие и решили да се възползват от новата страст на малкия Шмит към футбола. Този път молбите им имали ефект и Чифи се бръкнал за един „Телефункен“, който бил по-голям на килограми, отколкото на инчове. Въпросният телевизионен приемник работел единствено в часовете, в които били излъчвани мачовете на Арсенал, за да не се хаби ток. Това обаче не попречило на тримата приятели да прекарват дните си в обмен на идеи, анализи и предложения за любимия отбор, които ще излезнат за широката аудитория съвсем скоро.

И СЕГА …

Те тава е.

Launching the rocket!

Здравейте, настоящи и бъдещи читатели! За мен е голяма чест да публикувам първите редове в новия проект на фенклуба, а именно, първият голям български футболен блог на чуждестранен отбор.

Нощна снимка на Емиратс/Ашбъртън. По-стара, отколкото изглежда.

Когато преди около два месеца идеята за пръв път бе споделена с мен, ентусиазмът ми не достигна нереални нива, по простата причина, че мащабът на евентуалния ни успех (а той ще зависи най-вече от броя на читателите и начина, по който те възприемат статиите ни) е в наши ръце. Това може да означава всичко от надхвърляне на най-смелите ни мечти, до бърз и ефективен провал и спад на интереса към инициативата. Който и развой да последва, аз и моите колеги ще направим всичко възможно да оставим някаква следа и да покажем известна доза оригиналност. Нещо, което става все по-трудно в арсеналските блог среди в световен мащаб.

Малкият ни екип ще публикува статии за Арсенал и за фенклуба, като мненията, изразени от всеки от нас, ще останат независими. В началото статиите ще са само на български език. Ако нещата се развиват добре, ще последват и някои по-смели инициативи, като интервюта с някои от водещите blogging фигури на Арсенал в интернет пространството – като Goonerholic, Arseblogger, The Man From East Lower, GilbertoSilver и много много други. Но за това е рано да се говори със сигурност.

Всеки един от нашия екип ще има възможност да се представи лично. Лично аз смятам да го направя точно сега, за да не мисля отново по този въпрос в бъдещите статии. Казвам се Борислав Спасов, член на фенклуба от един горещ августовски следобед на 2004-а година. „Предадох” родината след един мач срещу Съндърланд през 1999-а година, който по ирония на съдбата бе предаван по Българската Национална Телевизия. До ден днешен не страдам от привързаност към български отбор, а ако трябваше да избирам my local team, това би бил Видима, гордият отбор на града, в който съм роден. За да подхраня имиджа ми на национален предател ще призная, че в момента не пиша от рамките на България. Ще се постарая мненията и публикациите ми да се различават от тези на моите колеги, като приоритет ще е редовното обновяване на информацията за нашите читатели.

За тази вечер толкова. Нещата все още се доизясняват, но в петък ще е първото превю на ASCBBlog. A именно единственият и неповторим сблъсък с Бирмингам у дома след серия от потресаващи резултати. Къде очаквани, къде простени, искаше ни се да се бяха развили по друг начин.

До нови срещи, драги читатели!

Нагоре