Публикации в категория ‘Други’

Белият Кафу

Здравейте, свикнали!!!

Феновете на Арсенал. Свикнали сме да печелим, но сме свикнали и да губим. Свикнали сме с красивата игра, но сме свикнали и с апатията. Свикнали сме да гледаме мачове като този с Челси, но сме свикнали и да виждаме такива като с Фулъм. Това, което е неoспорим и константен факт обаче е, че сме свикнали да подкрепяме отбора си във всяка ситуация.

Тази статия ще има само един герой и това ще е Лоран Косиелни. Играчът на крайностите. Него или го харесваш много, или предпочиташ да прави компания на Алмуния. Но в мача на „Крейвън Котидж” този играч показа, че има уменията, нагласата и сърцето да играе на най-високо ниво.

Още с раждането си Косиелни вади късмет. Той се ражда в Тюл само около 41 години след клането в този град, което е извършено срещу цивилното население от войници на Вафен-СС, част от 2-ра СС дивизия Дас Райх. Този факт му дава сравнително добър старт, което определено не може да се каже за всеки тюлчанин.

Това, което на мен лично ми харесва в играта на Косиелни, е неговата директност. Той бе еднакво уверен както когато реализира попадението срещу Фулъм, така и след онази грешка срещу Бирмингам, когато не се разбра с Шчезни и това може би ни коства Карлинг Къп. На много хора това сравнение може да им се стори комично или изказано със скрита ехидност, но това далеч не е така. Моето мнение е, че Косиелни е играч, който притежава голяма психическа издръжливост, което би следвало да е неизменен компонент от арсенала на един централен защитник. За жалост в нашия отбор нещата не стоят точно така. Нито Джуру, а още по-малко Скилачи притежават подобно качество. За жалост това са хората, които трябва да поемат отговорността, когато Косиелни, Мертезакер или Вермален са контузени. Или пък когато съдбата реши да ни лиши от четиримата ни бекове.

За своите 185 см френският защитник показва изключително добра работа във въздуха, което си пролича и в последния ни мач. Той има бърза мисъл и много добре е овладял изкуството да атакува топката на скорост.

Да успееш да изкачиш стръмна стълбица от второто ниво във френския футбол до титулярно място в Арсенал безспорно е постижение, което е достойно за уважение. Когато обаче успееш да направиш това за 12 месеца, това вече е нещо специално.

Специален – именно това е думата, която най-точно описва стила на играча. Той е енергичен, безкомпромисен и агресивен. Разчита еднакво както на краката, така и на главата си. Определено не се съобразява с класата на нападателя, който трябва да опазва и когато сметне за необходимо, играе на ръба на грубостта срещу съперниците си. Именно това му качество му носи червен картон през сезон 2009-10, когато той извършва нерегламентирана интервенция срещу Маруан Шамак, който по онова време играеше още за Бордо.

Стремглавото изкачване в професионалния футбол обаче не завърта главата на Косиелни и той остава здраво стъпил на земята. В едно интервю той споделя, че за него е огромна чест да играе за Арсенал, но казва и че все още не се е доказал в големия футбол. За него всяко излизане на терена е сбъдната мечта.

Именно тази страст към футбола започна да потъва някъде в океана на меркантилните изисквания на играчи като марсилската почистваща система за пейки на Манчестър Сити.

Може ли Косиелни да води отбраната на Арсенал? Моят отговор е да, но трябва да се получи добра сработка с Вермален. Далеч съм от мисълта, че тряба да излючваме от уравнението играч като Пер Мертезакер. За неговия трансфер се радвах най-много, но защо пък да не се заформи една солидна конкуренция между Мертезакер и Косиелни за мястото до Вермален?

Време е за малко портретна характеристика. Косиелни някак си наподобява с упоритостта си две емблематични фигури, а именно сръбския княз Радослав Вишеславлиевич, който по неведоми пътища се оказва син на Вишеслав, който пък е родоначалник на династията на Властимировичите, и царя на Коринт – Сизиф.

Тези на пръв поглед маловажни исторически препратки всъщност са пример за трудоспособност, понякога напразна, и отдаденост на каузата.

Чисто визуално Косиелни ми напомня малко на Дмитрий Александрович Переяславски, но без брадата.

В крайна сметка това е образ на един герой, макар словата ми да звучат високопарно –  Косиелни бе герой в мача срещу Фулъм. Дори само за онзи мач играчът заслужава уважение. В един филм се казва, че героите не се раждат, а се създават, а какъв по-добър пример за създаване на герой от 12-месечния скок във времето на французина.

Заготовката за герой е сформирана, сега просто е нужно Венгер да извлече нужните качества от играча и да ги остави да се втвърдят. Кой знае, след време същата тази отливка може да застане до другите статуи, които гордо стоят пред „Емирейтс”.

Поглед към съперниците

Здравейте, читатели! Предупреждавам, че следващите редове са по-дълги, отколкото изглеждат.

Наближаваме средата на сезона и смятам, че един анализ на близките и далечни врагове няма да е твърде прибързан. Изненадите не са чак толкова големи спрямо ранните прогнози. Интересното е, че в тези дни говорим за топ седем, но лично аз не очаквам Нюкасъл да задържат отличното темпо, което показваха досега.

Спомням си дните на „Второто Венгерово царство“ и очакването на победа след победа. Тогава никой не мислеше за пазене са сили, за минимални цели, или дали еди-кой-си мач идва в подходящ момент за нас. Календарът нямаше значение. Двубоите с Челси и Тотнъм бяха формалност, а Сити бяха заети да доминират първа дивизия с Шон Гоутър в нападение. Ливърпул на Улие ни създаваха проблеми с тяхната хипердефанзивност и силните игри на Оуен, но единственият голям враг бяха момчетата на шотландския боец и тяхното влияние на „кралете на новата ера – Премиершип“. Влияние, което достигаше различни измерения според мнозина, но това е тема за друга статия (или книга).

Днес не е така. Днес дори най-взискателните мислят за опасността от контузии, за натоварения коледен период и за „реалните“ ни шансове в мачовете с най-стабилно финансираната конкуренция. Футболът генерираше достатъчно пари и по онези времена, но днес всичко изглежда пълна пародия. Трудно ми е да си представя как ще изглежда спортът не след десет, а след пет години. Но както и да е, не това е темата на статията. Просто исках да подчертая, че сега повече от всякога и програмата има значение. Представете си двубоите с Юнайтед и Ливърпул да бяха предстоящи, а не необратимо петно в годината ни…

По-малко хора изпитват страх от тази защита.

Ще започна с Манчестър Юнайтед. Миналият сезон игрите им в две/трети от кампанията бяха много трудни за гледане, но не заради невероятната им доминация. Формата им като гост обясняваше всичко, като в голяма част ван дер Сар бе повече от спасител. Дали ще спаси пет или шест сто-процентови положения, или ще се отчете с „технично” изчистване/асистенция към Нани или Ернандез, Едвин бе играчът на сезона им, поне според мен. Видич отново бе най-ефективният и силен защитник в Англия, като нехайните към неговите действия съдии не пречеха на „агресивния“ му стил. Колко е изнандващо, че в Европа Неманя страда от повече картони и наказания.

Та някак неусетно дойде август. Юнайтед играха футболът, който започнаха да играят през февруари/март тази година. Доминация, владение на топката, безброй положения, динамика. Нищо общо с обичайния начин, по който започват сезоните им. Дори на мен ми допадаха, като новите попълнения изглеждаха добре, а Дани Уелбек е човек, който ми е трудно да ненавиждам. Впечатляващи победи, появата на Фил Джоунс, унищожението на скромния ни състав на Олд Трафорд. Истинска червено-черна приказка.

Но тогава започнаха да се виждат проблемите. Де Хеа все още не е свикнал с играта на острова, а самата му фигура ми дава надежди за бъдещи комедийни моменти. Загубата от Сити дойде в момент, в който малцина я очакваха. Въпреки ефикасната игра след този звучен шамар, отново виждам познатия Юнайтед всяка изминала седмица. Минимализъм и пестене. Добутаха победи срещу Евъртън и Суонзи, загубиха две точки по нещастен начин срещу Нюкасъл, но ще е нужно голямо преобразяване през втората част на сезона. Рио Фърдинанд не е това, което беше, нито пък Евра, а за заместника на ван дер Сар ще става се по-трудно. Центърът на халфовата линия изглежда още по-отслабен и от миналата година. Контузиите на Андерсон и Клевърли също не са добре дошли. Това често налага връщането на Рууни в полузащита, а головете на Ернандез няма да са достатъчни, за да догонят Сити. За разлика от нас обаче, Юнайтед не се срамуват да променят облика си в нещо по-отблъскващо и отчаяно, като играчите в състава им се справят добре с такива задачи. Като цяло ще съм изненадан, ако са на по-малко от осем точки след Сити в края на сезона.

Предсказуем сценарий

Сега няколко думи и за „гражданите“. Допреди няколко години ми бяха един от най-симпатичните отбори. Трябваше да ги купят два пъти, за да се стигне до сегашното разсипничество. Манчини е недолюбван, но хората трябва да осъзнаят, че той не се е назначил сам. Ако на негово място имаше треньор от ранга на Хидинк, например,  нещата щяха да са още по-безинтересни. Очаквам да загубят два-три мача, но трудно ще бъдат детронирани от настоящата им позиция. Най-вече защото тази година няма кой. Нашият тим не трябва да се бои от тях, защото синхронът и стилът ни на игра ни дава всички шансове в преките двубои. Небесно сините обаче ще се справят професионално с почти всичко под топ седем. С голямо безразличие и без капка завист гледам към тяхното награждаване през май.

Лидерите на Хари

Статията няма да е пълна без поглед към най-близките съседи. Шпорите са по-горещи от всякога и след трудния старт в първенството набраха впечатляваща инерция. Ван дер Ваарт си намери царство (което явно съвпада и с неговите амбиции), а Бейл продължава да се развива. Модрич показва професионализъм, като наистина трудно биха могли да намерят заместник точно на неговия пост. Не виждам защо трябва да умаловажаваме постиженията им, след като сега поне имат няколко наистина добри играча. На Адебайор все още не са му изтекли дванадесетте месеца срок на годност, а Паркър щеше да е добър трансфер за повечето отбори в Англия. Пък и успяха да ни измъкнат победата в прекия двубой. Оставете ги да говорят, сега им е паднало.

Запазването на миналогодишния тим наистина им дава голямо предимство, но поне аз не виждам много отвъд стартовите единадесет. Разбира се, ако тук имаше фенове на Тотнъм, те щяха да ни заплашват с невероятни таланти като Дани Роуз, или „доказани играчи” като Хъдълстоун или Ленън, но лично аз не съм особено притеснен. Ако широчината на състава ни е недостатък спрямо Юнайтед или Сити, то поне спрямо Тотнъм тя трябва да е в наша полза. Пък и момчетата на Хари трябва дойдат на Емиратс. Но за да не съм твърде негативен ще ви напомня, че дори да завършат под нас, това не значи задължително, че ще са извън топ четири.

Тежки дни за Челси

В Челси бяха сложени основите на един нов режим. С може би най-симпатичният мениджър спрямо всички наши врагове, сините започнаха добре сезона. Ранната им форма конкурираше Сити, но това не продължи много дълго. Трябва да призная, че досега през този сезон, това е най-ощетяваният отбор от съдиите. Често тази „чест” се пада на нас, та мога да си представя какво е усещането мач след мач. Дори най-малката грешка може да вбеси играчите, а когато тя е направена от съдия като Фил Дауд, е много трудно да се запази самообладание.

Не се съмнявам в качествата на Вияш-Боаш, но дали ще му бъде дадено достатъчно време? Това е един от най-лошите моменти за треньор на Челси от години насам, след като Моуриньо и Анчелоти изцедиха последните силни години на тогавашните лидери. Не казвам, че Лампард, Тери или Дрогба са напълно свършени, но влиянието спада сезон след сезон. Не искам да ги подценявам, но не трябва и да ги считаме за сигурен участник в Шампионската лига догодина.

Суарез и неговите съотборници не разочароват в големите сблъсъци.

Поглед към Анфийлд… Виждам добър отбор, но и няколко надценени (чисто финансово) играчи. Хендерсън има бъдеще, но надали ще е новият Джерард, а Анди Керъл все още не може да повярва, че е напуснал клуба на живота си. Проблемите за Далглиш са мачовете с „малките” отбори. Защото ако има нещо, което Ливърпул доказаха под негово ръководство, то това са силните игри с конкуренцията. Те нямат повече място за грешки на Анфийлд, а формата им все още не може да бъде окачествена като стабилна. Заместниците отстъпват по качество на титулярите, а вчера дойде и неприятната контузия на Лукаш. Ще са дейни участници в разпределянето на местата от второ до шесто, но няма да са това, което се очакваше в началото на сезона.

Нюкасъл и Пардю се оказаха идеален тандем. Седмица след седмица всички очакват да започне тяхното падение, но това не се случва. Отличната организация в защита и добрата форма на Ба ги доведоха дотук. Ще видим обаче и техните стартови единадасет след някой друг месец, когато умората започне да се натрупва. При всички случаи „свраките” се наслаждават на отличен сезон. С оглед на това, равенството в началото на сезона не се оказа толкова лош резултат.

След отпадането от Карлинг къп Арсен ще може да се съсредоточи спокойно върху първия и втория му приоритет. Не виждам причина да не подобрим класирането си от миналата година в Шампионската лига. Хората не осъзнават колко далеч може да ни доведе един благоприятен жребий. През това време очаквам изкачване в таблицата в Англия. Ако се опазим от контузии наистина не бих се страхувал от никой съперник, особено на собствен (или неутрален) терен. За титла и дума не може да става, но аз храня надежди за третото място. Би било приятна изненада, ако Арсен не захвърли FA Cup и тази година.

Благодаря ви много за вниманието и до нови срещи!

PS Ще съм ви благодарен, ако споделите статията с фенове на някои от споменатите отбори. Винаги съм отворен към критики. :)

Сивите кардинали в Арсенал

Здравейте, приятели!

След вчерашната победа на Арсенал над Норич и поредното зашеметяващо представяне на Ван Перси се замислих и си зададох един въпрос – колко всъщност е важен холандецът за отбора ни и можем ли да се справим и без него?

Първосигналният отговор на този въпрос, разбира се, е не и безспорно той ще има своите доводи, но аз смятам, че не само топстрелецът ни демонстрира страхотна форма, но и още няколко играчи, на които ще обърна внимание сега.

Ако разагледаме последните голове на Ван Перси, ще видим, че немалка част от тях са след страхотни извеждащи подавания на негови съотборници.

Номер 1: Тио Уолкът

Вчерашното подаване на Тио към Перси бе поредното доказателството, че между двамата се е оформило страхотно атакуващо дуо. В DVD-то си „Робин ван Перси 100 гола” холандецът споделя, че една от основните причини да отбележи тези 100 гола за Арсенал е именно Тио Уолкът. Може би сега англичанинът започва да демонстрира и последното липсващо парченце от пъзела, който ще го направи футболист от световна класа, а именно постоянството. Неоспорим факт е, че и в миналото Тио е правил страхотни мачове, но проблемът тогава бе, че той трудно задържаше високото ниво на футбол за дълго време. Тогава дали младостта, дали контузиите му пречеха да показава това, на което е способен в два или повече последователни мача. По това време му излезе и име на футболист, който разчита единствено на бързината си, и се говореше, че той нямал други футболни достойнства. Тези хора обаче забравяха на колко години е той.

Не всеки играч може да е Меси, Фабрегас или Рууни, които от ранна младежка възраст показваха игра от световна класа. Уолкът е по-различен играч. Той е от типичните момчета на Венгер, които са подготвяни и налагани дълго и с времето развиват и демонстрират качествата, които като че ли единствено френският специалист е бил способен да види. Сега Тио показва самоувереност както преди последното подаване в атаката, така и в завършващата фаза, когато му се отдаде възможност да стреля към противниковата врата.

Развитието на Тио през този сезон наистина е голямо. Това може да се дължи и на качилия се на експресния влак за титулярно място Алекс Окслейд-Чембърлейн, който не спира да впечатлява с играта си. Тио Уолкът, от своя страна, най-добре знае, че Венгер е готов във всеки момент да даде шанс на млад играч за изява, и може би това е бил един от генераторите за добрата игра на крилото. В крайна сметка кокуренцията в един отбор е белег за неговата класа, така че ние като фенове само можем да се раздваме, когато двама или повече играчи се борят за титулярното място в тима.

Номер 2: Жервиньо

Жервиньо лично за мен все още е една от загадките в нашия отбор през този сезон. Той е способен както да направи самостоятелен пробив и да реализира красиво попадение, така и да изпусне 100%-во положение пред противниковата врата. Но той е играчът от летните покупки, който демонстрира най-голямо развитие и промяна в играта си. В първите мачове си личеше неговата натрапчива егоистичност, което никога не е било толерирано в Арсенал. Аз лично не се съмнявах, че Венгер ще обърне внимание на този факт, и резултатите не закъсняха. В последните мачове Жервеньо сякаш претърпя катарзис и започна да раздава страхотни подавания, които извеждат на голова позиция най-често Ван Перси, разбира се. Към атакуващото дуо Перси-Уолкът сега се добави и още едно острие, което, от своя страна, допринася с добро задържане на топката, страхотна визия за развитието на атаките, а и с голове. Самият Джордж Греъм сподели, че според него Жервиньо се е вписал идеално в играта на лондончани и че е впечатлен от качествата на този футболист. Със застаряващия вече Росицки и с енигмата Аршавин полузащитата на Арсенал определено се нуждаеше от някаква промяна, а Жервиньо се оказа като глътка свеж въздух за „артилеристите” в средата на терена.

Номер 3: Аарън Рамзи

След чудовищната контузия, с която се пребори Рамзи, сега младежът изглежда напълно готов да замести бившия капитан на Арсенал Фабрегас. С всеки изминал мач Рамзи демонстрира борбеност и желание, което му помага да бъде изключително деен в атаките на отбора си. Погледът върху играта никога не му е липсвал, но преди време той не можеше да реализира идеите си, сякаш виждането му за играта и техническите му умения не бяха на едно ниво. През този сезон уелсецът получи така мечтаното титулярно място, а като допълнение – и партньор като Артета (играч, който е видял всичко във Висшата лига). Рамзи все по-често започна да изпраща страхотни извеждащи подавания към атакуващата тройка, но и пое отговорността да разпределя топката в центъра на терена. Това е един от най-важните компоненти, около които Венгер гради играта на целия отбор. Аарън се явява връзката между двете крила, но и между изнасянето на топката от задни позиции към Артета, както и връзка между централната линия и Ван Перси. По мое лично мнение Рамзи в момента е заел най-отговорния пост в целия отбор, което автоматично го прави и може би един от най-важните играчи за тима. Той върши изключително много „мръсна работа”, която на пръв поглед не изглежда значима, но всъщност е онази градивна частица, която позволява атаките на Арсенал да се развиват толкова бързо.

Към края искам да обърна внимание и на проблемите, които отборът изпитва по бековете. Там са контузени играчи като Саня, Дженкинсън и Гибс, които активно могат да подпомагат отбора както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Засега на левия бек Андре Сантос се справя добре, но той определено изпитва проблеми, когато срещу него излезе бърз футболист. На десния бек нещата са много по-зле, защото сега игреч като Кошчелни се налага да изпълнява тази функция, а неговите включвания в атаката на отбора са сведени до минимум. Това безспорно е един проблем, който се надявам в най-скоро време да намери своето решение със завръщането на един или двама от контузените защитници.

В заключение бих казал, че Робин ван Перси изпълнява ролята на стрелата, която пронизва целта, но все пак някой трябва и да опъва тетивата.

Благодарим ти, Рамзи!!!

През 2008 година Арсенал закупи от Кардиф Сити Аарън Рамзи, който още от първите си мачове с екипа на Арсенал знаеше, че един ден ще стане важна част от титулярния състав на отбора. За него бяха платени 5 млн. паунда и според мен това бе една страхотна сделка. През сезон 2009-10 Рамзи претърпя ужасяващ инцидент, като неговият крак бе счупен при единоборство със защитника на Стоук Райън Шоукрос. За времето, прекарано извън терените, това момче показа увереност и упоритост, на които биха завидели и най-големите професионалисти в този спорт. Сега, 3 години след присъединяването му към „артилеристите”, той е капитан на националния отбор на Уелс и титуляр във формацията на Арсен Венгер.

Днес имах удоволствието да се срещна с този футболист и това определено е ден, който няма да забравя. Той пристигна в България с националния отбор на „драконите” за мача от квалификационната фаза за Евро’2012.

Цяла сутрин не можех да си намря място вкъщи, защото знаех, че в 16:00 на летището пристига играч на Арсенал. По обяд се чух с двама представители на фенклуба – Виктория и новоизлюпения председател Стани. Уговорката бе направена и аз имах среща с Вики в 14:30. Е, както се случва повечето пъти, когато сглупиш да си уточняваш среща с момиче, Виктория ми се обади и по деликатен начин ми сподели, че ще закъснее и че първо трябва да мине през един мол (представяте ли си?). Аз прецених набързо ситуацията и, подтикнат от непрестанния дъжд, реших и аз да се отбия до споменатото от нея място и да хапна нещо, докато я чакам. Както сигурно се досещате, тя закъсня с около 40 мин., но в крайна сметка таксито ѝ паркира пред централния вход на мола и тя с грациозни скокове изманеврира между локвите и със завидна бързина се впусна към желаната от нея дестинация. 10-ина минути по-късно покупката бе осъществена и на мен ми бе дадена зелена светлина да тръгваме към летището. Погледнах си часовника и видях, че остава едва един час до пристигането на Рамзи, което ни лиши от удоволствието да се возим в градския транспорт. Времето също ни подтикна към избора на „жълтите автомобили” и срещу скромна сума се озовахме пред входа на летището. Като опитни посрещачи бързо си заехме местата за чакане, а аз проведох разговор с внедрения ни човек на летището – агент Баца. Той сподели, че ще се присъедини към нас скоро, а през това време на мен и Вики ни дойде идеята да подарим шал на Арсенал-България на Рамзи. Аз си носех моя, но в крайна сметка Стани каза, че има от мембърпаковете в колата си и решихме да му го подарим, както си му е редът, в кутийката.

Всичко бе приготвено, апаратите бяха извадени, светкавицата нагласена на normal, а в ръцете си държахме снимки на играча и по един маркер. Стани сподели, че той може да влезе, където футболистите си получават багажа, и да проведе един предварителен разговор с младия уелсец. За наша радост 15-ина минути по-късно председателят изникна зад една врата с широка усмивка и каза, че всичко е минало по план и че Рамзи е заявил, че няма да има проблеми да ни раздаде автографи и да се снима с нас. Интересна част от тази история е, че Стани каза, че едвам е познал Аарън и че младежът му се е сторил хърбавичък. Е, няколко минути по-късно и ние имахме удоволствието да го видим, а на мен ми се стори с нормални размери. Усмихнат и изключително скромен, Рамзи още с излизането си веднага дойде при нас, раздаде ни автографи, а след това не отказа и да позира с всеки един от нас за снимка.

Когато дойде време уелсецът да се качи в автобуса, аз му пожелах да вкара гол срещу Съндърланд, а той отвърна с плаха усмивка. След като Рамзи напусна летището, тримата посрещачи започнахме трескаво да разглеждаме снимките, които се бяха получили доста добре.

На излизане от сградата с Виктория видяхме нужния ни автобус и за втори път през деня Вики доказа, че въпреки токчетата си може да бъде много бърза, когато ѝ се наложи.

В крайна сметка за мен това бе един страхотен ден, в който успях да се доближа поне малко до любимия отбор, което напълно ме удовлетворява.

Жертвата на обстоятелствата

Привет!

В момента на никой не му се чете или пише особено по темата за любимия ни клуб, но аз реших да използвам паузата за националните отбори и по-леката ми програма тази седмица, за да доставя мнение по един особено актуален въпрос.

Hate me!

Първото ни лятно попълнение тази година дойде от Чарлтън Атлетик. След няколко спекулации, свързващи го и с нас и с други отбори, Карл подписа в началото на лятото. Повечето хора приеха събитието с равнодушие, като други новини вълнуваха повече арсеналското войнство. При покупката на Дженкинсън още не бе сигурно, че Ебуе заминава, но сякаш Арсен бе взел това решение преди доста време.

Като изключим онзи страхотен спринт до финала в Париж, никога не съм бил твърде очарован от Ебуе. Проблемите с позиционирането го правеха излишен лукс за защитата, а и статистиката му като крило не лъжеше. Атлетичен, бърз, отдаден, но не и оптимален вариант в интелектуално отношение, като много други играчи в нашите редици. Онзи спринт към задните части на Лукас ще остане последният и фатален спомен от Емануел. Не се учудвам, че има хора, на които им липсва, но той не беше незаменим играч, дори като резерва. Нивото на хумора, който го превърна в култова фигура също е тема, която бих искал да избегна. Както началото на сезона демонстрира, всеки може да влезе в ролята на клоун за Арсенал. В настоящето ни състояние това не е толкова трудно.

Сега, когато фокусът пада върху позицията на десния защитник, мнозина са бесни на Венгер за смелото решение да заложи на Карл Дженкисън като втори избор през дългия сезон. Но ако погледнем статистиката за изявите на Ебуе през миналата кампания, а именно, тринадесет старта във Висшата лига, то това решение не изглежда чак такава лудост. Особено след началните изяви на Дженкинсън, които дадоха надежда на мнозина. Изигравайки почти всички мачове от подготовката, Карл изглеждаше сякаш бързо се адаптира, като доброто центриране и контрола над топката правеха впечатление. В никакъв случай не изглеждаше като играч с висока скорост, но беше достатъчно пъргав за ръста си. Прилична игра с глава, научена от долните дивизии.

"Жертвоприношението"

Всичко позитивно от представянето на Карл бе забравено заради два мача. Не повече. Като на единия дори не може да повлияе. Най-голяма бе вината му срещу Манчестър Юнайтед. Но тя пак бе споделена, поради пълната анархия около него. Северняците просто имаха ден, като ще трябва да чакате дълги години, за да видите Ашли Йънг да повтори представянето си. Антипатичният Андерсън имаше цял терен свобода и неслучайно и Счезни направи десетки спасявания. Домакините пробиваха през всички зони без изключение, като успяха да намерят и време да изпросят дежурната дузпа. Карл бе подведен неведнъж от „опитните“ си колеги, като решението на Арсен да излезе с такава единадесеторка на Олд Трафорд ще остави петно върху историята на клуба. След онзи мач младият играч бе нарочен от някои фенове и нагласата им след мача с Тотнъм до голяма степен бе повлияна от това.

Въпреки посредствената му игра в нападение, Бакари Саня остава най-постоянният ни защитник сезон след сезон, а може би и най-солидният в цялата лига. Уелският любимец на медиите се счита за голям талант надлъж и нашир. Влиянието му върху мача в неделя бе минимално, до един момент. И не е преувеличено да кажем, че след контузията на Саня, Карл беше олицетворението на паниката. Изведнъж Бейл имаше цялото време на света да се надбягва с него и да пробива по дясната зона. Но Дженкинсън рядко ще срещне по-голямо предизвикателство през целия сезон (откъм скорост). Всички забравят, че Гарет причинява това на повечето защитници в лигата седмица след седмица, а колко от тях са на възрастта на Карл?

Не казвам всичко това, защото ми се иска да видя един истински фен на Арсенал да пробие в отбора. Не защото е англичанин, той е и точно толкова финландец. Казвам го заради представяния като това срещу Ливърпул, въпреки загубата, а и добрите му игри в Шампионската лига. След леки колебания, той бе един от най-добрите срещу Удинезе. Ляв или десен бек, той се оказа водеща фигура в злощастния август. Нещо, което е колкото извънредно, толкова и несправедливо, до известна степен.

Не трябва да забравяме и добрите представяния.

Вярвайте или не вярвайте в него, но мнозина се провалиха след много повече шансове. В много по-леки и безаварийни за клуба моменти. А ако не искате да го виждате в игра все още, говорете с Арсен. Не Карл счупи крака на Саня. Сега единственото, което можем да направим, е да му пожелаем успех. За мен той е готов за много мачове, но не и за най-трудните, като „Олд Трафорд“, „Стамфорд Бридж“ или „Сити ъф Манчестър“. Което на деветнадесет години не е престъпление.

Благодаря за частичното или цялостно внимание и приятна седмица!

Борислав Спасов

Нагоре