Публикации в категория ‘Други’

Защитата на Венгер като самоцел

Здравейте, драги изстрадали читатели!

Вълнуващи времена в северен Лондон. Вълнуващи в негативния смисъл на думата. В ерата на глобализацията и интернет за всеки от нас е много по-лесно да следи настроенията на арсеналското множество по целия свят. Аз съм сравнително редовен посетител на родния сайт и най-вече на форума на фенклуба на Арсенал в България. Но едно време това не ми беше достатъчно. Прекарвах часове в един-два чуждестранни форума, характерни с „обобщителния” им характер. Фенове на всички отбори, с различни демографски профили и отрасли в коренно различна среда. Там също имаше буйни страсти, по нищо неотстъпващи на нашенските. Дори имаше един ирландски „арсеналец”, който беше особено неприятен с изменчивото му мислене след всеки слаб мач. Спомням си, че тогава дори основах онлайн клуба „With Wenger ‘till I die”. Признавам, че се отметнах от думите си след няколко сезона. Постепенен, но сигурен процес. Някъде след като Алмуня беше потопил още един щурм към титлата.

Но защо изобщо го бях създал? Може би защото вярвах, че начело на нашия клуб седи един не просто успешен, но и отговорен и достоен човек. Вярвах, че икономическото му образование и гордостта му не пречеха да извлича максимума от наличното и че ако види, че това вече не е така, той най-добре ще усети кога да предаде поста на наследника си. По същия начин, по който отсъждаше по перфектен начин кога по-старите ни играчи показват спад във физическите си данни. Договорите за една година винаги са били повод за полемика, но тогава решението не изглеждаше толкова спорно.

„Избърсвам праха” от блога на „Арсенал България“, за да напиша статия по същата тема, като предпоследната ми за Венгер (One Arsene Wenger и конфликта между феновете). Ако искате да си припомните мнението ми с подробното описание на миналите сезони, може да го прочетете точно там. Сега искам единствено да допълня основната мисъл.

След още един сезон, в който отборът показва две поляризирани лица, хората, които бяха непреклонни в позицията си, стават все по-малко. Съмнението бавно се промъква и в умовете на най-деликатните. Фенове на един и същ отбор се нападат помежду си, от онлайн платформите, до улиците на Лондон. Но цялостно се забелязва как вълната на неодобрение към нашия най-успешен мениджър бавно и сигурно расте.

Синдромът "край на сезона".

Синдромът „край на сезона“.


Тук искам да акцентирам върху интересното. Моите приятели от фенклуба често критикуват нашия форум и първосигналното мислене на някои от най-активните му потребители. Но истината е, че мястото се промени в последните години. Хората си изградиха навици, особено с оглед на сходните сценарии от сезон на сезон. По мои наблюдения, почти никъде няма да намерите толкова стриктен и „внимателен” тон към Арсен и всичките му играчи, дори да преровите целия интернет. Точно така, за мен форумът на Арсенал България е едно изключително умерено място, на фона на други онлайн платформи. Да, често се случва някой нов потребител да напада играчите или мениджъра, често показвайки инфантилно мислене и безкомпромисен и жесток тон, но в това няма нищо „българско”.

За сметка на това, „защитното” мислене и гордата подкрепа на всичко живо, облякло нашия екип, на моменти надхвърля всякаква логика. Хората гледат с чест на „перспективата”, на „дългосрочния план” и на миналото се гледа като източник на изколната истина за правотата на Арсен. Един доста избирателен поглед на отминалите години, който всеки сезон го прави все по-далечно. Едно време наистина мислех, че хората искат да защитят честта на Арсен на всяка цена, но сега всичките аргументи, предъвкани вече хиляди пъти, единствено разводняват сериозните дискусии по темата. Чак се чудя дали хората не използват ситуацията, за да се разсеят сами от случващото се. Един потребител обижда мениджъра и следващите десетки мнения са на „рицари” приели публикацията като предизвикателство. Със сигурно е по-лесно да се съсредоточиш върху изравянето на старите, все по-носталгични аргументи за добрите дни на Арсен, вместо да погледнеш към настоящите проблеми. Освен това е отлично алиби и отклонение от наистина належащата тема.

За мен това е жалко, защото и при нас и по целия свят има недоволни фенове на Арсенал, които задават повече от логични и искрени въпроси. Те имат право да ги задават и единствено по този начин може да се стигне до някакво решение в очите на всички. Иначе е ясно, че ние сме безгласни букви и че никога няма да повлияем на случващото се на високо ниво. Но затова ли гледаме футбол? Нито аз, нито вие, някога ще изберем стартов състав, ще направим смяна, или трансфер в нашия любим клуб. Но нима това е смисълът на подкрепата на един отбор? Точно най-големият чар на този спорт са нюансите и решенията които се взимат при всеки мач, а и между мачовете. Замисляли ли сте се с колко човека сте винаги на едно мнение? Възможно ли е това изобщо? Защото развитието на нашия тим задава много повече въпроси от актуалния „за или против” Венгер. Има достатъчно база за разногласия.

А ние имаме проблеми. Достатъчно проблеми, за да не превръщаме всеки спор в обиди, следвани от пледоарии за отдавна минали дни. Някои от нас са прекалено състрадателни към Арсен. Той ни направи фенове, но клубът Арсенал ще го надживее. Той живее с тежестта на работата си, но не е мъченик. Един от най-добре платените мениджъри в играта. Отнася се с презрение към медиите и все по-често надценява качествата на привлечените от него играчи. Не казвам, че положението не е деликатно. Играчите трябва и да вярват, но самовнушението няма да ги направи по-велики. Изглежда сякаш предишните успешни състави наистина не са се нуждаели от потупване по рамото и не са се „вдигали” по интервютата след всеки слаб мач. Сякаш имаше много по-малко пресконференции, много по-малко изказвания и един по-агресивен и непримирим състав. Защото въпреки всичките ни страхотни индивидуалности, тези хора наистина си помагаха на терена. С малки изключения отвръщахме на агресията с агресия. Несправедливостта вбесяваше играчите не по-малко от нас самите. Помните ли как Анри говореше с Майк Райли след мача на Олд Трафорд? Ами последният финал, който спечелихме? Трябва ли да споменавам Киоун срещу ван Нистерлрой? Далеч изглеждат тези дни.

Истината е, че съвременните футболисти живеят в собствена реалност, но никъде това не е по-подхранено от политиката на уединение, която Арсен практикува. С разрастването на клуба като глобална марка се губят някои от по-личните връзки, които играчите едно време са имали с феновете. Вече не говорим за семейната атмосфера на Хайбъри, а за една огромна империя. Това не са мои думи, това е мнението на Кевин Уичър (автор на списанието Gooner) от книгата му „Making of a modern superclub”. Това бе и причината да правим дълги години летните лагери в Австрия. От първа ръка мога да кажа, че по-спокойно място в Европа трудно би могло да се намери. Идеята ми е, че цялата тази близост, която социалните мрежи и постоянните снимки симулират, е една лъжа. Това са млади момчета и животът им е твърде безпроблемен, за да вникнат в дъното на нашата спортна злоба.

Не знаем какво следва, но всеки има мнение.

Не знаем какво следва, но всеки има мнение.


„Само трофеите ли ви интересуват?”

По мои наблюдения съществуват два типа „стари” фенове. Едните парадират с тяхното търпение и държат да демонстрират, че в дългосрочен план по-„висши” цели са важни. Другите отдавна критикуват Венгер и постепенно негативизмът им се засилва. Лично аз се убеждавам, че с гледане в перспектива всичко може да се смекчи. Нищо няма значение, стига да сме живи и здрави. „Може никога никога нищо да не спечелим, но ще сме фенове на този отбор и това е.” Дотук добре, но нима тези хора никога за нищо не се ядосват? Това безгрижие не ми изглежда искрено. Хората негодуват далеч не защото ги интересуват само трофеите, а защото с лека ръка проиграхме отлични моменти да ги вземем. Трудът на нашите играчи и нашият мениджър щяха да бъдат отпечатани на тези трофеи, а в бъдеще няма гаранция, че такива сезони ще са често явление.

Напоследък похватът с „търпението“ се използва за защита на някой играч. Жиру е феномен в този случай. Феновете го сравняват с Рамзи, отново изключително селективно. Не помня такава защита срещу друг нападател на Арсенал. Сякаш нямаше достатъчно любов за Шамак. А той просто бе засенчен от много по-качествен (като играч) играч. Ако вземем нов силен нападател, Жиру ще може да краси нашата скамейка дълги години. Защото цената му при нас не се е вдигнала особено. Когато един фен иска да защити играч, той винаги ще намери начин. При оценяването на качествата на всеки един има голям субективен момент и симпатията често играе решаваща роля. Аз нямах нищо против Жиру, когато пристигна, но в момента не виждам никаква причина и да му симпатизирам. Не е като да играе без пари, по дяволите. Ще го освиркат ли? Горкият той. Играчите, които са ми симпатични, няма да са симпатични на някои от вас и обратно. За едни сме готови да дадем повече време, за други сме готови за сделка при първата спекулация за напускане. Едно време наистина Венгер ни бе дал повод да сме търпеливи с почти всички негови трансфери. Но в настоящия момент добрите и лошите сделки са все по-близо по брой. Това съответно води и до повече въпроси.

Друго множество пък се опитва да омаловажи негодуванието около целия клуб. За тях също нищо не е станало и те предпочитат да гледат от високо, сякаш са дясната ръка на Арсен. Пак говорим по-скоро за самоцел, за някогашна лоялност, която сега е просто инат, който не дава ясни индикации за бъдещо развитие. А едно време тези хора наистина изглеждаха убедителни! Елементарната аналогия е за музикантите, които настояват да умрат на борда на Титаник и продължават да свирят една и съща мелодия вече няколко сезона. Критиката и думите на зложелателите със сигурност стигат до Арсен, но предстои да видим дали няма да се отнесе с тях както го е правил досега и с най-малките съвети от външна страна – с презрение и безкрайна гордост. Затова смятам старата фраза „Arséne Knows“ за изключително непродуктивна за футболното бъдеще на този клуб.

Тук искам да подчертая, че моментът на смяна на позицията е ключов. Човек, който още в първите години след загубения финал за Шампионската лига вече е говорил за смяна на мениджъра, е бил по-скоро нетърпелив и неразумен. Тогава наистина тъкмо сменяхме поколение и сякаш все още можехме да се вдигнем за важните мачове. Стадионът се изплащаше и стабилността беше наистина решаваща. Малко суша нямаше да убие никого. По същия начин обаче трябва да се забележи моментът, когато развитието прогресивно става все по-незначително, като стъпките в последните осем години са по-скоро назад, независимо какво ни казват цифрите в края на финансовата година.

Моментът е подходящ Венгер да си отиде с трофей. Важно е човек да усети сам края на една ера. Винаги се сещам за Дейвид Сиймън и начина, по който той изпусна правилния момент да окачи обувките. Сега мнозина го помнят с гола на Роналдиньо и слабата му форма от последните активни години. Хората забравиха бързо един легендарен вратар и за Арсенал, и за Англия. По същия начин сега Арсен ще бъде запомнен с тези звучи шамари от ключовите противници, дошли по един сходен начин. Каквото и да говорим, всеки един от нас започва сезона с поглед към мачовете с топ четири и се бои от най-лошото. Рекордът ни на стадионите на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити се влошава, а Челси преди години не можеха и да мечтаят за такава поредица срещу нас. Към всичко това ще бъде добавена и „сушата”, като дори ние да знаем за нашия прекрасен стадион и трудът за осъществяването му, това извинение не може да важи за някои шокиращи решения взети през този период. Не знам какво ще стане през лятото, но надеждата ми за промяна остава.

Случи се!

Може би трябваше да го предположим в самото начало на лятото… Интервютата на Арсен ни навеждаха на мисълта за вълнуващ край на трансферния прозорец… Но колко пъти неговите думи са били просто пушек без огън? Повечето фенове си избират един конкретен случай от миналото и се опитват да правят изводи от него. Истината е, че тези от нас, които гледат  Арсенал от повече лета, знаят, че за сигурни сделки и за тенденция в поведението на Арсен трудно може да става дума. Накратко – вълнуващи времена за клуба в последно време, като рядко емоциите са били позитивни.

Превръщаме се в един от най-важните "немски" отбори.

Превръщаме се в един от най-важните „немски“ отбори.

По един или друг начин не виждах смисъл (както правят милиони за удоволствие на Скай, Туитър и всички спортни новинарски агенции) да прекарам интимен ден с лаптопа си и вместо това отидох на планина в деня, в който прозорецът затваряше. За кратко дори забравих да мисля за това коя от абсурдните спекулации е най-вероятна да стане реалност. Откакто загубихме повече от унизително с 8-2 на Олд Трафорд, нашият мениджър сякаш се пристрасти към тези „сега или никога” сделки в последния възможен миг. Въпреки всичките аргументи, че новите играчи пропускат подготовката и изпитват трудности със светкавичната смяна на културата и стила на игра, Венгер го направи отново.

А колко се радваме, че го направи! Без дори да смятам, че този трансфер ще реши всичките ни проблеми, забелязвам, че хората правилно гледат на случилото се като на изявление към цяла футболна Европа. Радостта беше пълна, когато отворих Arsenal.com и макар и забавена от скоростта на интернета ми, снимката на Месут се появи преди рекламите, интервютата и всичките секции, които никога няма да прочета.

Изненада

През годините следях бегло кариерата на Йозил. Нашият мениджър пък явно никога не го е изпуснал от поглед. Както и в много други случаи, но този път реши да се намеси решаващо. Личните ми спомени от Месут включват най-вече представянето за Германия, когато достигнаха трето място на световното в Южна Африка. Откакто премина в Реал Мадрид можех само да адмирирам подаванията му, които ми напомняха на Фабрегас, макар и от малко по-различен тип играч.

Турският германец беше невероятно ценен за тях, но те тепърва ще усетят това. Убеден съм, че ако Моуриньо още бе мениджър, Йозил никога нямаше да напусне „Сантяго Бернабеу”. Играчи като Бейл и Роналдо продават фланелки и концентрират медийното внимание върху себе си, докато магията на Месут сякаш остава на заден план за повърхностния поглед на младите футболни фенове.

Тук се сещам да кажа, че макар и да бях готов да приема Суарез в един момент от лятото, се радвам, че играчът, с който подписваме, е пълната противоположност на неговия неприятен характер. Не се сещам за друг съвременен футболист, който да приема по-спокойно фауловете срещу него във всеки мач. Може би точно този безкрайно спокоен характер е причина Йозил никога да не попада в заглавията на вестниците по „грешните” причини. Неведнъж съм гледал как доминира мачове с безизразната си физиономия. В случая наистина „тихата вода” се оказва най-дълбока.

Според мен това бе безумно решение на Перез и компания, което за наше щастие дойде в отличен момент. Макар и най-голямата продажба в историята на „Кралския” клуб, смяната на толкова качествен плеймейкър, само за да се налага новото испанско попълнение Иско, тепърва ще окаже последствия върху кампанията на Анчелоти. С тази стъпка засенчваме сделките за привличането на ван дер Ваарт, Снайдер, или Робен, респективно в Тотнъм, Интер и Байерн.

В интервюто си пред немската футболна асоциация  Йозил демонстира високото си самочувствие и със съвсем равен глас заяви, че би могъл да се впише във всеки клуб в света без проблем и че думите на Арсен и предизвикателството на Висшата лига са наклонили везните в наша полза.

Играч от такава класа не сменя клуба си всеки ден.

Играч от такава класа не сменя клуба си всеки ден.

Къде са критиците на Венгер сега?

Въпросът се използва често от  хора, за които честта на Венгер е на първо място във всяко едно отношение. Проблемите ни в защита и нападение остават нерешени и съставът не ми изглежда готов за борба на всички фронтове, но реакцията на цялото „арсеналско” войнство е красноречива. За няколко часа „томахавката бе заровена” в спора „За” и „против” Венгер и си спомнихме колко бяха хубави времената, когато всички фенове бяха задружни.

Но след като еуфорията утихне, единствено резултатите ще запазят доброто настроение около клуба. „Фракциите” продължават да съществуват и Венгер, Крьонке и Газидис все още имат въпроси за отговаряне. Но важната първа стъпка бе направена. Без да споделям оптимистичните прогнози за „новата ера”, не се съмнявам, че това е трансфер, от който печелим не само ние, но и Висшата лига като цяло. Бейл напусна Острова, но пък там акостира вторият най-добър (според самия Сеск Фабрегас) играч на Реал Мадрид.

Седмицата за всички нас ще премине във внимателно гледане на мача на Германия и убиване на времето с реденето на въображемите формации, с които можем да започваме мачовете. А доколко случилото се ще е начало на нещо голямо, предстои да разберем…

Сътресенията около Арсенал и Венгер

След последните мачове на Арсенал, в които отборът има едва 3 победи от 10 мача започна да се говори много за бъдещето на Венгер и накъде всъщност отива Арсенал? Това всъщност е тема по която може да се напише наистина много, но ще се старая да бъда максимално кратък.

Накъде отива Арсенал?

Отборът в момента е в наистина много труден момент, трудно печели мачовете си, допуска елементарни грешки немалко след които следва гол. Защо всъщност се получи така? Това е интересен въпрос с доста труден отговор. От 2005 година насам отборът не е прибирал трофей в своята витрина, а тази на „Емирaтс Стейдиъм“ седи празна. Дали за тази ситуация е виновен соченият от много хора Арсен Венгер, или през годините имаше прекалено много други фактори, които по един или друг начин пречеха на Венгер да покаже магията си на света, както направи през 2004 когато създаде отбора на „Непобедимите“. След това малко отклонение от темата е време да напиша нещо и по нея. Много хора смятат, че Арсенал се е запътил стремглаво надолу, но дали са прави? От една страна да, от друга не. Въпреки всичките тези години на трофейна суша отбора успя да се сдобие с един от най-хубавите стадиони в Европа и изобщо в света.

Също така освен този прекрасен стадион беше построена и нова модерна тренировъчна база. Това са неща, които всеки клуб наричащ се гранд трябва да има. Също така вече се подписа и първият от поредицата предстоящи нови договори за далеч по-високи суми от спонсори. Беше подписана сделка с „Емиратс“ на стойност 150 милиона лири, което е наистина колосална сума и нарежда Арсенал на второ място в Европа след Манчестър Юнайтед. Също така предстои да се подпише и договор с Адидас за екипировката на отбора като се очаква той също да е на много голяма стойност. Наистина „Емиратс Стейдиъм“ е едно уникално съоръжение, но дали не е това причината Арсенал да свали нивото си толкова и всяка година да продава звездите си? Може би да, защото с построяването на стадиона, отборът трябва да внася доста голяма сума пари всяка година и по този начин печалбите на отборът се занижават драстично, но въпреки това всяка година от продажба на играчи се излиза на плюс. Странно е, че лятото на 2012/2013 година беше обявено, че има за харчене 100 милиона евро клубът купи играчи за 43, но продаде играчи за 56 милиона евро, от което излиза, че клубът е на плюс с 13 милиона евро само от трансфери. За зимния трансферен прозорец е обявено, че има 70 милиона за харчене, но вече не съм обеден , че е така. Дали причината за липсата на трансфери на играчи от световна класа и напускането на такива е само изплащането на стадиона, или вина има и Венгер? Точно това е и следващата тема в анализа.

Арсен Венгер

„Arsene Who?“

Той е наистина един велик мениджър и ще бъде помнен много дълго с невероятните си успехи, но дали времето му в Арсенал е изтекло? Ще си позволя да поставя мнение на един фен в Англия, който е привърженик на отбора от далечната 1968 година:

„Аз започнах да подкрепям Арсенал през 1968 година и това беше труден избор. Тогава отборът беше твърде несъвместим и скучен. Никога не сме били европейска сила дори когато печелехме дубъли в Англия. От 1986 до 1995 Джордж Греъм спечели за нас 2 титли, 1 ФА Къп и 2 Купи на Лигата и бяхме 16-ят най-богат клуб в света. Но играехме един много, много скучен футбол, подобен на този показан от Челси последната година с „паркирането на автобуса“. Тогава се появи неизвестен французин на име Арсен Венгер. Отначало всеки се съмняваше в него, но за две години като мениджър на отбора той спечели титлата в Англия. Под ръководството на Венгер ние сме виждали едни от най добрите отбори на Арсенал през историята, които са доминирали с години. Съгласен съм, че трябва да се направят промени, но уволняването на Венгер не е решението. Чрез построяването на „Емиратс Стейдиъм“ той се опита да направи Арсенал европейска сила и сега ние сме 5-ят най-богат клуб в света. Ако завършим извън топ 4, Венгер ще напусне със сигурност, но тогава какво? Колко други мениджъри могат да поддържат отбор с нисък бюджет, Клоп може, но дали ще напусне Дортмунд? Така ние ще се озовем в ситуация извън Шампионската Лига с нов мениджър, ще похарчим много пари за селекция и какво ще стане ако вземем футболисти които се провалят подобно на Керъл и Торес? Ще пропаднем като Ливърпул. Двата Манчестърски клуба и Челси са много по-добре от нас финансово, така че уволняването на Венгер не е решението. Нужно е сега да се даде свобода и време на Венгер, която му позволява да намери играчи и да изгради новите „Непобедими“. Ние сме толкова близо до този отбор и с 2-3 играча през Януари ще сме обратно в играта. Може би ни трябва истински капитан, който да поведе отбора?„

Венгер наистина е един страхотен мениджър, много е добър в откриването на таланти и в тяхното развиване, но според мен времето му като мениджър на Арсенал вече е изтекло. От доминацията на Арсенал измина доста време и от тогава футболът се промени драстично. Започнаха да се дават колосални суми за играчи и за техните заплати, отборите започнаха да продават имената на стадионите си само и само, за да получат няколко милиона паунда. Преди името на стадиона беше наистина много високо ценено и важно нещо за отбора, а сега стадиона на всеки втори отбор носи името на някоя компания. Проблемът е, че футболът стана много комерсиален, а Венгер не може да се пригоди към това. Той наистина вярва, че може да спечели титлата със съвсем малко вложени пари, което за малко беше на път да стори преди няколко години, но точно това пречи на Арсенал да се върне там където му е мястото на върха, невъзможността на Венгер да се адаптира към новият комерсиален футбол.

Скандалът в Арсенал

След последната загуба от Брадфорд в медиите излезе информация, че има напрежение между Стив Боулд, Венгер и играчите. При моментното състояние на отбора това допълнително влошава положението. След първите игри на отбора в началото на сезона се видя много добре свършената работа на Боулд със защитата, отборът беше и с най-добрата защита в лигата статистически, но не се вкарваха толкова много голове. В началото на сезона когато отборът се представяше на ниво в защита крайните защитници играха по-назад, което е странно за Арсенал, който обикновенно играе с изнесени крайни защитници. Когато се видя, че атаката на отбора зацикли отборът се върна към старата схема с изнесените бекове и започна да допуска по повече голове. Тук стой въпроса с егото на Венгер, в едно интервю беше споменато, че Венгер дори не позволява на Боулд да води тренировките на защитниците както той иска, което е наистина показателно за „диктаторството“ на Венгер. Въпреки, че е малко вероятно Венгер да напусне, поради доверието което му гласува борда на директорите, ще ви представя няколко варианти за негови заместници:

Възможните заместници на Венгер

Митичния за феновете на Барса Пеп

1)      Пеп Гуардиола

Наскоро Гуардиола спомена в интервю, че първият му избор за отбор в Англия е Арсенал, защото му харесва политиката на отбора да налага млади таланти, и да не използва много средства на трансферния пазар. Ако Венгер след напускането си на поста мениджър придобие някакъв друг директорски пост в Арсенал, един тандем Гуардиола – Венгер би бил наистина сензационен, защото с уменията на Венгер да открива и развива млади таланти и с тактическите умения на Гуардиола ще се заформи един интересен колектив.

2)      Юрген Клоп

Подобен мениджър на Венгер, с малко средства се опитва да изгради силен и печеливш отбор, с малката разлика, че при него се получи. Наистина той също е добър в налагането и откриването на млади таланти, но може да направи нещо което Венгер не. Той може да мотивира играчите си до такава степен, че играч средна класа да играе като най-добрия на света и да има самочувствието на такъв. Сигурен съм, че отборът ще изглежда много добре с Клоп и ще играе един много приятен за окото футбол.

3)      Дейвид Мойс

Той също е подобен мениджър на Клоп и Венгер, с малко средства изгражда прекрасни отбори и намира много добри таланти, но той е типичния „биткаджия“, който надъхва играчите и ги кара да се раздават във всеки мач на 100 %. Също ще е добър вариант за заместник на Венгер.

Заключение

Колкото и да пиша, да развивам теории и статистики изводът е един. Въпреки многобройните мнения на феновете, Арсенал има пълно доверие на Венгер. Арсен неведнъж се е доказвал като точен човек, който изпълнява договорите си докрай. Единственото, на което можем да се надяваме е отборът да се стабилизира и да продължи с нормалното си (за последните няколко години) темпо, за да може французинът да се сбогува подобаващо, както и да даде добър начален старт на наследника си.

„One Arsène Wenger“ и конфликтa между феновете

Разрастващият се конфликт

А сезонът започна толкова обещаващо! Не беше нужно много време и доста хора бяха обхванати от надежда и очакване. Не спечелихме първите си мачове, но защитата изглеждаше добре и дори самият отбор показваше признаци на по-голяма сплотеност. За съжаление, както неизбежно се случва в ерата на интернет, всичко което се случи бе разгледано в твърде голям детайл. Когато дойдоха резултатите срещу Ливърпул и Сити, хората вече гледаха към „сигурна” борба за титлата, като е важно да се отбележи, че не всички катализатори на това настроение дойдоха от „арсеналски” източници.

„Знам, че нищо не знам” е любимата ми поговорка и смятам, че тя има особено добра употреба във футболен смисъл, особено в месеци като август и септември, когато слънцето и остатъка от лятото подхранват доброто настроение. Днес, началото на ноември, ставаме свидетели на нова сеизмична дейност в основите на модерното арсеналско царство. Между недоволството от политиката на клуба и някои странни решения, които неизменно следват Арсенал в годините след преместването, на дневен ред отново идва темата за нашия легендарен мениджър. Бих искал да обобщя някои от най-честите аргументи „За” и „Против”, като в последствие ще се опитам да изразя личната си позиция.

ЗА

За едната част от феновете, това никога не е било под съмнение. За тях самото писане на тази статия е загуба на време. Въпреки грешките (които и всеки човек допуска), Арсен е дал твърде много на клуба. Самото обсъждане на бъдещето му е обида към „Професора”. Периоди от миналото на Арсенал замъгляват категорично моментните ни неуспехи. Без него положението би било много по-лошо, с оглед на всички ограничения, с които е принуден да се бори. Той извлича максимума от слабия си състав, а вината е при борда, които макар и да не получават дивиденти, са доволни от нарастващите цени на акциите на клуба. Като добавим контузиите и интересните решения на някои от ръководните органи на FA в наши и чужди мачове, това, което Венгер постига остава забележително. Позитивните аспекти надвишават значително негативните и има само един човек, който може да върне „Арсенал” в борбата за титлата. Ако това не се случва сега, то с времето със сигурност ще се случи. А каква по-голяма радост от тази, да видим Арсен отново да печели титли с клуба, пред очите на всички хора, които се обърнаха против него по време на „сушата”?

The Glory Days

ПРОТИВ

За останалите хора, чиито брой се повиши значително в последните два-три сезона, Арсен и бордът най-вероятно са едно цяло. Те виждат и лошата структура на заплатите, която може да стопи ресурсите и на най-обезпечените клубове. Играчите, които напускат и мениджърът, който не крие удоволствието си от това да „строи” нови и нови състави, стига да докосва обетованата земя на четвъртото място отново и отново. Абсурдните волности на Арсен спрямо индивидуални играчи, прекаленото търпение, безкрайните експерименти с позициите, отказите да се привлекат малко по-скъпи играчи, независимо от важността им за състава. Начинът, по който Арсен декларира вяра в резервите си, само за да покаже точно обратното с действията си, с течение на сезона. Откровените лъжи, изречени на не една пресконференция, които нашият мениджър лично опровергава с течение на времето. Самоубийственото разчитане на играчи със съмнителна история откъм контузии и унизителното проиграване на домашните купи с лека ръка, само и само да бъде преследвана липсващата европейска слава във визитката на Венгер. Но това, което наистина притеснява доста хора е царящото примирение със случващото се, както на нивото на борда на директорите, така и до последния играч на първия отбор. Моментът за свежест на скамейката настъпи още преди два-три сезона.

Случка с Майк „Райли“ Дийн

Мнение

Трудно ми е да започна. Въпросът е деликатен и има сантиментално значение. Естествено, че тимовете на Арсен ме направиха почитател на този отбор. Естествено, че те ми донесоха неописуема гордост и радост по времето, когато се бориха с монополът на „Фърги и компaния”. Не бяха само успехите, но и категоричният начин, по който бяха постигани. „Професорът” е човекът, който преобърна закърнелите представи на островитяните, нещо, което доста хора не могат да му простят. Точно този прилив на чужденстранни футболисти повиши неимоверно нивото на играта в Англия. Добавете фантастичните ни състави от края на 90-те до средата на миналата декада, това бе основата на превръщането на „Премиершип” в глобална марка, като значителна роля имаха и хегемонът „Юнайтед”, които бяха първите, които експлоатираха азиатския пазар и разбира се, модерните нови инвеститори в играта, кой от кой с по-съмнително минало.

Но не само стилът на игра запали искрата на манията. Винаги съм повтарял колко важни за мен бяха личностите. Веднага се сещаме за креативните и смъртносни играчи в нападение, но за мен личностите започваха от Сиймън, Адамс и постепенно до целия състав.

Събитията от последните сезони оставиха сериозни въпросителни върху новия „персонал”. Дори в редките случаи, когато достигаха последното стъпало, те не пропускаха да се спънат. Да не говорим за буквално захвърлените точки в сезоните, когато бяхме по-близо до титлата, отколкото крайното класиране ни караше да вярваме. Като оставим настрана унизителните мачове срещу другите претенденти за титлата, които постепенно се превръщаха в норма, загубите на точки срещу непретенциозните отбори ограничаваше финалната ни позиция.

В началото на тези седем години аз бях като повечето фенове. Все още наранен от онази несправедлива загуба на Олд Трафорд, финалът срещу Барселона и самото съществуване на Мануел Алмуня, аз концентрирах недоволството си върху страничните фактори. Наистина отборите играха по-грубо срещу нас, наистина имаше някои шокиращи съдийски решения, наистина понякога контузиите добавяха върху психическото напрежение (случаят Едуардо). Постепенно обаче картинката се променяше.

Ако трябва да избера момент, в който да кажа, че съм започнал да имам своите съмнения, то това определено трябва да е привличането на Микаел Силвестре. По мое мнение доказан клоун и още един мръсен играч, който беше постигнал това, което беше постигнал, най-вече заради нехайното дисциплинарно поведение на реферите към тогавашния му отбор. С голямо усилие ще прескоча темата за Невил, Скоулс и в последно време Видич, за да се върна към този унизителен трансфер. Изведнъж покровителят на младите играчи взе един залязващ пенсионер, към когото винаги съм имал резерви дори в „славните” дни от кариерата му. Защо? Заради националността ли? Сиган поне си беше „наш” човек, с комедийни черти и добро сърце.

От Силвестре ще се преместя към момента в който категорично повярвах, че нещо не е наред. Разбира се, говорим за постепенно натрупване на редица фактори, но това беше своеобразен връх от моя гледна точка. Седях си в пъба и гледах мача с Барселона с чуждестранните арсеналци. Атмосферата не е както когато го гледах в България, на моменти направо се чуваше коментарът от „Скай”. На полувремето, точно преди да изгонят ван Перси и точно след като Сеск асистира на родния си клуб, коментаторът цитира Арсен. В негова защита ще кажа, че не стана ясно откога е цитатът, но предполагам че е бил в навечерието на мача.

С известна доза перефразиране: „… тези момчета не могат да повярват на какво са способни. Те не осъзнават колко са добри и докъде могат да стигнат…” Говорехме за мач, в който противникът ни смаза много преди ван Перси да бъде изонен (пак лично мнение), в който изведнъж философията остъпи на отчаянието да се класираме напред, в който най-опасната ни атака в първата част беше един корнер, спечелен от Насри, във втория случай, когато минахме центъра на „Камп Ноу”.

Историята ни познава подобни мачове („Ел Мадригал” например, пролет 2006). Но за мен в цялостната картина в този момент имаше едно безочие и заблуждение, помогнало за предишните и следващите провали. С посредствена игра и осакатен състав, ние щяхме да гоним европейската слава на цената на домашните купи, но по-лошото, на цената на истинска борба за титлата. Беше ми ясно, защото не се случваше за първи път. А ако на някой не му се вярваше, можеше да погледне Арсен. Всяко напускане на европейската сцена водеше до медиен цирк и наказания от УЕФА. Докато в отпадания от Съндърланд, Юнайтед, или който и да е при домашните турнири, „we lacked a bit of sharpness”, събираха ни се много мачове и прочее.

Тук искам да спомена интервютата на Арсен. За мен неговите думи вече струват по-малко от дигиталния формат, на който са записани. Безкрайно интелигентен, но и горд и упорит. В началото безспорно имаше право да е такъв, но постепенно всичко това се обезценява всяка година. Фактите се изкривяват, взимат се от десет кладенеца вода, за да се отмие срама на играчите, всячески се търси начин вината да бъде прехвърлена другаде. За най-болезнено намирам това принизяване на Арсен с всеки друг мениджър. Но върхът са вече откровените лъжи, които уж се правят в интересите на клуба. От Фабрегас до ван Перси, всичко което хората искаха беше малко яснота. Не виждам как това можеше да има по-негативно влияние, с оглед на начина по който се развиваха тези трансфери.

Но това пак са неща, за които можем да обвиним управниците. „Нашият мениджър дава всичко от себе си, но всяка година Стан и компания продават най-добрите му играчи, дават му малко пари и го карат да лъже обществеността.“ Обаче защо да вярвам в нещо такова, след като най-големият мотив на Арсен да остане са били винаги властта и свободата му в нашия клуб? От 1996-а насам той има кардбланш да прави каквото намери за добре, нещо, което не се случва в клубове с „активни” собственици, а още по-малко в „публичните” испански клубове. Да не говорим, че ако опре до сблъсък на неговата дума с тази на борда, още утре ще има бунтове в „Излингтън”. Защото в момента за всеки „противник” на Арсен има трима на борда. Ако не се дават достатъчно пари, кажи го, Професоре. В момента виждаме това, което виждахме в последните вече няколко години. Средата е идеална за двете страни да си прехвърлят топката. За нас остава да се чудим кой, какво и защо прави.

Последните години са все по-мъчителни.

Според мен периодът на изплащането постепенно завършва. Според мен има пари в сметката, да не говорим колко могат да бъдат освободени, когато най-сетне се отървем от „паразитите” в уравнението. Арсен иска още един шанс да покаже на света, че може да построи още един „шампионски” отбор без да минава определени граници, но не съм сигурен, че този път ще му дадат време да го направи. Милиони души срещу егото на една силна личност.

След поредния фарс срещу Юнайтед аз нямам никакво съмнение, че проблемът категорично мина отвъд границите на състава. Симптомите са същите с различни пациенти. Страхът, неувереността, невъзможността нещо да се промени, дори когато всички го искат. Венгер все още може да ни донесе редица вълнуващи мачове и приятни победи. Въпреки сътресенията, най-вероятно отново ще спечелим, нареченото от него „триумфално” четвърто място. Но гледайки точно холандския предател, ме накара да се замисля, че дори с ван Перси в нашите редици, резултатът не беше по-различен през миналите сезони. Дори въпреки цялата ми ненавист към Фъргюсън, откровено се запитах как щеше завърши мачът на Олд Трафорд, ако шотландецът имаше нашите играчи на разположение. Ако всеки играеше на ръба на правилата, само и само да бъде постигнат отборният успех. Ако Аарън Рамзи знаеше защо е на терена и Подолски помагаше повече на Сантош, например.

Мнозина считат моментия състав за най-слабия в ерата на Арсен. Но дори да е така, аз откровено смятам, че в големите мачове, а както е тръгнал сезонът и не само в тях, от тези играчи може да се очаква повече. Лично аз имам ярки спомени от по-добри индивидуални представяния от всеки един от тях.

Арсен Венгер е една от големите личности в моя живот, гледал съм му стотици пресконференции, прочел съм хиляди негови интервюта. Наблюдавал съм го внимателно в последните дванадесет години. От жизнено значение е той да намери подходящия момент да напусне с чест. Не смятам, че който и да е от нашия „плаващ” борд някога би дръзнал да вземе нещата в свои ръце. Аргументът, че няма кой да го замести е меко казано ограничен. Сигурен съм, че по-искрените и по-стари фенове също биха разказали за такъв момент след напускането на Джордж Греъм. Решението ще е много тежко и от решаващо значение за бъдещето на клуба, точно затова се надявам да бъде внимателно премислено и да бъдат разгледани всички реални и достойни кандидати.

Арсенал-България – ранглиста и малко легенди

Тази класация подрежда играчите (бивши и настоящи) на Арсенал-България по изиграни мачове. Тук трябва да се отбележи, че голяма част от тях са се включили по-късно в отбора, което им отрежда и по-малко изиграни мачове. Статистиката следва сезоните от 2006-07 до сегашния 2011-12.

„Топ 6” е все от хора, които играят все още за отбора. Първото място е заел Борис Киров (Хашо), който в момента е и трети капитан на отбора. Нашият капитан в момента е Здравко Талви, който се подрежда на 3-то място в класацията, а вторият ни капитан Васил Атанасов заема 9-та позиция.

Тук могат да се видят живи легенди на неделната лига и нашия отбор в частност като Валери Йорданов, който със своите 52 мача е оставил трайна следка както в отбора, така и по коленете на съперниците си. Борилсав Спасов, който в момента се подвизава по виенските игрища за 4 срещу 4. Модерният ляв на нашия отбор обаче е записал 51 мача за тима, което му отрежда 14-та позиция. Станислав Иванов, който в момента е и старши-треньор на отбора, е записал като играч 29 мача, което му отрежда 22-то място. По онова време една несправедливост на съдбата му докарва контузия, която така и не му позволи да разгърне иначе безспорния си потенциал. Сега обаче той се справя изключително добре, поел умело кормилото на отбора. Благой Паздерков, който бе един истински кошмар за всеки нападател, полузащитник, а и защитник, той не подбираше много жертвите си. В живота мек и добродушен човек, на терена той се превръщаше в истинска машина за шпагати, кой от кой по-нечисти. Всеки, който е играл срещу този човек, определено ще си спомня за него (дали с добро или с лошо, това вече е друг въпрос). И накрая, но не на последно място, Георги Георгиев. Макар и статистиката да показва малко изиграни от него мачове, този човек остава като мит в отбора. На малко хора е била ясна стратегията му на игра, защото той често е нямал такава, просто е излизал за победата, победа на всяка цена. Никой крак не е бил прекалено скъп за него, което определено го прави един от най-опасните защитници, които отборът е притежавал.

1. Борис Киров – 138 мача

2. Емануил Краев – 136 мача

3. Здравко Талви – 131 мача

4. Марио Владимиров – 116 мача

5. Петьо Врачев – 115 мача

6. Илия Николов – 109 мача

6. Юлиян Христов – 109 мача

7. Любомир Методиев – 99 мача

8. Димитър Ников –95 мачa

9. Васил Атанасов – 81 мача

10. Петко Стоянов – 76 мача

11. Стефaн Шуманов –74 мача

12. Петко Александров – 71 мача

13. Валери Йорданов – 52 мача

14. Борилсав Спасов – 51 мача

15. Любомир Аврамов – 46 мача

16. Ясен Ценков – 43 мача

17. Петър Галев – 42 мача

18. Андрей Марков – 39 мача

19. Стефан Иванов – 35 мача

20. Благой Паздерков – 33 мача

21. Теодор Венков – 31 мача

21. Боян Атанасов – 31 мача

22. Станислав Иванов – 29 мача

22. Георги Пейчев – 29 мача

23. Мартин Станимиров – 23 мача

23.  Спас Каменов – 23 мача

24. Божидар Ковачевски – 19 мача

25. Калоян Стоилов – 17 мача

26. Кристиян Мирчев – 12 мача

27. Юри Атанасов – 10 мача

28. Любомир Нецов – 6 мача

28. Бойко Спасов – 6 мача

29. Ристе Велковски – 4 мача

29. Димитър Златев – 4 мача

30. Георги Георгиев – 3 мачa

Нагоре