Здравейте, приятели,

Тъй като не ми се губи време в обяснение колко точно материал ще има в блога този сезон, искам само да кажа, че той няма да се затваря и с колектива ще се опитаме да пишем по-често. Предполагам, че няма да можем да покриваме всички мачове, но ще пробваме поне да отразяваме важните събития около клуба.

Изминалият уикенд, освен доста количество алкохол(поне при мен), ни предложи и старта на новия сезон във Висшата Лига. Нещо, което в предишни години съм чакал с огромно нетърпение, но ,за съжаление, е позагубило от блясъка си, както и много други аспекти от лигата.

След като се насладихме на шампионската игра на Ливърпул, трябваше да се опитаме да си върнем на Нюкасъл, които от доста симпатичен отбор прогресиращо се превръщат в сериозни дразнители, откакто начело е Пардю. Титулярният състав на Арсенал не предложи особени изненади, а най-концентрираното ни звено беше защитата, както и се предполагаше. Ако тези четири защитника, плюс вратаря, се опазят от дълготрайни контузии този сезон, според мен ще наблюдаваме доста по-качествена игра в защита. Самият факт, че Клиши и Алмуниа вече не фигурират в плановете, трябва да означава, че ще сме с поне 40% по-стабилни.

За съжаление, се потвърдиха и очакванията ми да сме доста непродуктивни в атака. Не смятам, че това е кой знае каква изненада, все пак, ако погледнем назад през годините, мачовете с Нюкасъл на техен стадион са доста оспорвани и не предлагат много голове. Това, разбира се, с уговорката, че пренебрегваме мача от миналия сезон, който беше всичко друго, но не и традиционно гостуване на север.

Логично е да обърнем най-много внимание на Жервиньо, не само заради инцидента с Бартън, но и заради дебюта му. Трябва да си призная, че съм леко разочарован от това, което той показа. Личи си, че е играч с много добри качества, но за съжаление, играеше доста плахо. Най-малкото, представянето му в контролните мачове не предвещаваше такава паника. Естествено, няма да е честно да го обвиняваме в каквото и да било. Ясно е, че е новак в Лигата и можем да очакваме такива неща. Нека му дадем време, аз съм сигурен, че ще е доста полезен с директността и скоростта си. Преди да коментирам ситуацията с червения картон, искам да кажа, че пожелавам на Бартън да изживее дните си в килия, пълна с двуметрови фенове на Съндърланд. А като си помисля, че някои хора постоянно бълваха глупости, че той бил характерът, който ни трябва в Арсенал. Той е добър футболист, но това неговото не е символ на силен характер, а класическо мишкуване, подплатено с безкрайни, евтини провокации. Нека да се помолим, че Венгер никога няма да свърши подобна глупост и, че за Бартън има специално място в ада.

От друга страна, този инцидент съживи мача доста и ако Бартън също бе изгонен, най-вероятно щяхме да откраднем победата. В крайна сметка, едно равенство със свраките на тяхна земя не е нищо обезпокоително, още повече като вземем предвид факта, че Челси и Ливърпул също не успяха да победят.  Чакат ни много по-важни мачове, в които ще покажем рано-рано каква ще е позицията ни тази есен.

Освен Жервиньо, още двама успяха да ударят по един шамар и то без дори да играят срещу Нюкасъл и за съжаление, получателят не бе Джоуи Бартън. Франсекс Фабрегас финализра трансфера си в Барселона. Тука няма какво толкова да се каже, ако трябва да съм честен. Един добър играч игра в Арсенал и отиде в Барселона. Испанецът не бе добър лидер, нито пък ще се нареди до легендите на клуба. Напускането му бе по-наложително дори от това на Анри преди 4 години. Няма да му пожелавам успех, нито ще започна да гледам мачове на Барселона заради него. Чао, испанец, няма да ни липсваш.

По-притеснителното е крайно подлото изказване на г-н Насри, който съвсем открито си позволи да използва думата „disrespectful“ по адрес на феновете на Арсенал. Сякаш ние сме глупаците, които ще се вържем, че той иска да остане в отбора, но още няма нищо конкретно с подписването на нов договор. Съжалявам, Сами, но не всичко е KC and the Sunshine band, когато си позволиш да се държиш така с Arsenal FC. Единственият, който показва „disrespect“ в ситуацията, си ти и се надявам час по-скоро да се освободиш от свещената фланелка, а и нас от присъствието си. Доста бързо успя да ни покажеш, че тези съмнителни прояви по лагерите с френския национален отбор не са признак на страст към играта, а чиста проба мръсни номера от един егоцентричен малък човек.

В тези времена, в които определено не сме най-успешният отбор на Острова, трябва да поглеждаме към нещата, които са направили Арсенал велик през годините. А това, което се случва в момента, е, че огладнелите за пари, смешни континентални футболистчета се подиграват с традициите на клуба. Имали сме далеч по-дълги периоди без трофеи във великата ни история, но сме вдигали глава и винаги сме били топ отбор, не заради уникално технични играчи, а заради хора като Питър Стори, Тони Адамс, Дейвид О’Лиъри и Франк МакЛинток. Ние сме Arsenal Football Club и дребните хора нямат място при нас. Up the Arsenal!