Публикации в категория ‘Преди мача’

FA Cup стартира

Купата в най-стария турнир

Здравейте, скъпи читатели!
Малко късно превю, извинявам се за което, но няма и много какво да се каже за самия мач.
На вчерашната си пресконференция Арсен каза, че ще даде почивка на Самир Насри, Робин ван Перси, Лорен Кошелни и Джак Уилшър. На мястото на наказания Саня вероятно ще започне Ебуе. Интересен факт е, че асоциацията „опрости“ на Пабло Забалета наказанието, след като Ман Сити обжалваха. Вероятно и Бак щеше да се отърве без бан, но предполагам Венгер все пак реши, че не е необходимо да рискува предвид програмата на отбора. Кийрън Гибс се завръща също, остава да видим дали ще започне като ляв бек или ляв халф. Очаква се и Аарън Рамзи да започне мача, след като уелсецът се чувства добре след престоя си под наем във Форест. Другите лица в отбора ни сигурно ще са Счежни на вратата, капитанът Сеск, Игнаси Микел, Крег Ийстмънд, Карлос Вела, може би и Хенри Лансбъри, и Джей-Еманюъл Томас.
Що се отнася до отбора на Лийдс под въпрос са Лойд Сам, Анди О’Браян и нашето момче Санчес Уот, който все пак изпитва затруднения след травмата на главата, която получи при загубата от Кардиф.
Интересно е да се отбележи, че в последните си 13 мача, Лийдс са загубили само 1, така че независимо от състава, Арсенал ще трябва да положи необходимите усилия, за да продължи в правилната посока.
Пожелавам ви приятен съботен следобед и победа на Арсенал в турнира за любимата ми купа. Доскоро !

Още един много важен домакински мач

Здравейте, верни читатели на блога. Надявам се, че новата година е започнала добре за всички вас, и искам да ви напомня, че има и нова седмична загадка в играта „Кой съм аз?“. След силния старт с цели трима участници с максимален актив сме приготвили ново предизвикателство, така че – обърнете му внимание. :)
Днес на „Емиратс Стейдиъм“ любимият ни отбор се среща с отбора на Негово Височество Шейха от емирството Абу Даби. Страничният наблюдател може да остане с впечатлението, че Емирствата са завзели Англия, но ние знаем колко различни са двете страни на монетата.

Дали Джеко е всичко, което липсваше на Ман Сити?

Сред новините от близките дни се открояват няколко по-важни. Първо Ман Сити постигнаха споразумение с Волфсбург за привличането на нападателя им Един Джеко срещу сумата от 27-30 милиона паунда. Предполагам, трансферът ще бъде публично оповестен до няколко дена, след като бъдат уточнени личното възнаграждение на играча, комисионни за екипа му и прочие бумащини. Естествено, Джеко не е случаен играч и предстои да видим доколко ще им бъде полезен в атаката на титлата. Въпреки понастоящем доброто класиране на Сити аз все още не ги възприемам като нещо повече от топ 4 отбор, тях ги чакат ужасно тежки мачове, първият от които е тази вечер на нашия стадион. С новото правило за максимален състав от 25 играча във всеки отбор трансферът на Джеко по всяка вероятност означава, че любимият на всички адебайор ще напусне Англия или поне Сити със сигурност. Неблагодарното, малоумно животно, което се изплю на клуба, който го създаде, вчера се сби със съотборника си Коло Туре заради „грубо влизане за спорна топка“ на тренировка на отбора. Вероятно е просто съвпадение, че това се случва ден преди мача с Арсенал, но аз лично щях да съм по-доволна, ако Виера му беше раздал шамарите вместо да се опитва да прекрати боя. Има и още една безумна спекулация, свързана с адебайор, според която щял да отиде под наем в Реал Мадрид след привличането на Джеко. „Белият балет“ наскоро загуби за дълъг период от време нападателя си Игуаин заради дискова херния, но все пак не смятам, че Жозе Мауриньо е толкова отчаян, че да привлече King Rat. Както и да е, достатъчно за него. Да се върнем на по-важните новини.

Ефективният тандем в отбора на Сити, разделен за мача на "Емиратс"

За днешния двубой от състава на Сити отпадат „Златното момче“ Марио Балотели (жалко наистина, надявах се да се запознае с Джак Уилшър по особено категоричен начин) и още по-важното  – плеймейкърът/крило Давид Силва. Силва за мен е най-полезният от летните покупки на манчестърци. Заедно с Яя Туре всъщност са единствените, които донякъде оправдават сумите от по 24 мил. паунда, похарчени за тях. Венгер наскоро призна, че се е опитвал да привлече Яя още на 15 години, но не е могъл да му осигури виза, а по-късно котдивоарецът не е проявил достатъчно търпение и е приел оферта от Украйна. Едва ли някой е изненадан, че някои от най-добрите играчи в света в момента са направили впечатление на Венгер още преди години. Яя се нарежда до хора като Роналдо и Дрогба в това отношение.
Заради отсъствието на Силва най-вероятно ще видим Джеймс Милнър и Адам Джонсън, що се отнася до защитата, сигурно самият Манчини още не е решил какво точно ще прави с всичките тези мултифункционални защитници, но реално не е от особено значение. Независимо от състава, Сити ще се опитат да бъдат солидни и наситени в защита и да се противопоставят на нападателната ни мощ. Арсенал реализира 8 гола в последните 3 мача и се надявам да продължим в същото темпо и срещу „гражданите“.

Рамзи е отново у дома

В нашия лагер е кротко, както никога, що се отнася до контузии. Кийрън Гибс ще е готов за купата на ФА в събота. Дори Аарън Рамзи се завръща в Лондон след краткия си престой в Нотингам Форест. Арсен Венгер предвижда да минат поне 2 месеца преди уелсецът да възвърне обичайното си ниво. Не съм следила усилено представянето му там, знам единствено, че в понеделник направи първите си 90 минути и по мнение на хора, гледали мача, е показал креативност – нищо ново, и също така предпазливост в атакуването на спорни топки. Второто също не е изненада предвид кошмара, през който премина в последните 9 месеца, благодарение на Райън „Той не е такова момче!“ Шоукрос. Другата новина, свързана с наш играч под наем, е за Санчес Уот. Той ще има възможност да играе за Лийдс срещу собствения си клуб в турнира за купата на ФА. Уот, който снощи завърши мача със симпатичния отбор на Кардиф Сити с няколко шева по главата, има уникалният шанс да се разпише СРЕЩУ Арсенал. Скоро ще разберем колко сериозно възприема Венгер FA Cup и дали ще разчита на силен състав и там, но за това друг път.
Около конкурентите ни за титлата също не се вдига много шум. Днес Карло Анчелоти заяви, че е късметлия още да не е уволнен. Абсолютен факт, имайки предвид, че само невъзможността на Гуус Хидинк да напусне отбора на Турция спаси главата му от въжето.
Общо взето, това е, което мога да спомена преди мача. Дано все пак Венгер не пази добрите си играчи за Лийдс и да пусне силен състав. И съм сигурна в твърдението, че най-доброто нападение може да пречупи най-здравата защита, но все пак се надявам Джуру и Кошелни да са стълбове в отбраната ни, Фабиански и Саня да са на вече обичайното си високо ниво, а Клиши да не се връща към хорър изпълненията си.
Говори се и че Сонг щял да излезне с променена визия, дано не е повече, отколкото очите ни могат да понесат. :D
Разделям се с вас с пожелание за пълен с въображение и биткаджийски настроен Арсенал!
Ще се видим пак след мача. :)

„Сейнт Андрюс“ в първия ден на 2011

Здравейте, читатели.

В интересни времена живеем от гледна точка на Арсенал. Подобно на конкурентите ни за титлата, всеки се чуди кога формата ни ще се стабилизира, кога ще спрем да „даряваме“ точки и къде щяхме да сме в класирането, ако не бяхме се издънили срещу X, Y или Z. Положението при всички топ отбори си прилича.

Лично аз черпя най-голяма надежда от малките моменти през този сезон, в които отборът наистина ме изненада приятно. За враговете ни е нормално да не взимат тези момети под внимание, като за тях сме просто „тези, които се провалят на последните препятствия“.

От друга страна мачове като този с Уигън, Уест Бромич, а дори и Нюкасъл ще се случват отново. Особено внимание бих съсредоточил в паузите за национални отбори, защото тези уикенди винаги са извор на негативни емоции. Важна роля ще изиграе и „разсейването“, наречено Шампионска лига.

С едно изречение – Юнайтед ще посрещнат новата година на върха, но съдбата ни все още е в наши ръце.

Изминаващата година ни донесе някои много добри моменти.

В събота играем срещу момчетата на Алекс Маклийш. Те отново разчитат най-вече на здравата си защита и центриранията към Жигич, като Бойър и Риджуел ще са в основата на твърдите влизания по целия терен. Сякаш в последните години отборът се концентрира повече върху организацията, отколкото грубостта, но срещу нас повечето тимове намират мотивация да покажат най-лошото от репертоара си.

А каквото и да кажа за това гостуване ще е малко. По-голям кошмар и от стадиона на Уигън, особено в последните сезони. С помощта на Мартин Тейлър психиката на тима ни бе унищожена през 2008-а. На следващата година МакФадън и компания се наслаждаваха на Чемпиъншип, но със завръщането си през миналия сезон те отново поставиха основите на нашето падение. Дни преди мача с Барса Арсен направи една от неговите „принудителни“ ротации, което доведе единствено до късно влизане на Насри и Аршавин. Мачът изглеждаше спечелен, докато Мануел не почерни целия следобед с впечатляваща грешка, дори за неговите стандарти. След стотици голове на Кевин Филипс дойде поне един, за който нападателят не знаеше как е станал. Повторенията показаха и засада в началото на атаката, сякаш преживяването не бе достатъчно противно.

Доскорошният ни номер едно бе способен на уникални представяния.

Какво друго може да се каже? Дано играчите си спомнят за тези случаи, защото и двата доведоха до състояние на свободно падане. Част от мен дори се радва, че каквото и да стане утре, бирмингамци няма да ни срещат отново във Висшата лига през този сезон. Очевидно е, че професионалните футболисти изпитват много по-слаби емоции от нас, но в този случай ми се ще армията на капитан Сеск да покаже отдаденост и силно желание за успех. Не само защото са ни нужни в надпреварата, а и защото съперник е точно този тим.

Алекс Маклийш не смята да прави промени от мача с Манчестър Юнайтед, завършил 1:1. При нас естествено се очакват много завръщания, като единствено Диаби отново е жертва на странна контузия. Ще видим каква ще е съдбата на френския футболист, но сякаш влизането на Дан Смит ще го преследва цял живот.

Приятно прекарване довечера и ще се видим след мача в понеделник!

Арсенал срещу Челси или Арсенал срещу Арсенал? What’s it gonna be?

Здравейте, почитатели на единствения отбор в Лондон.

Извинявам се за късния блог, но както виждате, за сметка на закъснялото превю имаме нова игра (банера вдясно). Идеята е на Петьо, реализацията – на екипа на блога, надяваме се да ви хареса и да има много верни отговори. Ще обявим наградата, за която се състезавате в началото на новата година. :)
А сега за мача. На всички ни е болезнено ясно от каква важност са 3-те точки днес. Имаме нужда от някакво предимство, имайки предвид двата отложени мача на Манчестър Юнайтед, единият от които е с Челси, където се надяваме и двата отбора да загубят точки.
Основните ни конкуренти за титлата ни хванаха цаката в последните години и победите ни са по-скоро изключения, плод на малко по-добър късмет и рядко на много по-добра игра. Обичайните приказки на Венгер, целящи да повдигнат духа в лагера, тази седмица включват: „Няма нужда да завиждаме на Челси“, „Няма нужда да променяме психиката си в големите мачове“ и „Имаме силата да победим големите отбори“. Колкото и да съм съгласна с първото предвид незавидното финансово положение, в което са Челси и което няма да става по-розово с бъдещето, другите две реплики са си чиста проба венгеризъм. Определено имаме нужда да променим психическата си настройка преди, по време на и след големите мачове и това си пролича най-добре в последната среща с Юнайтед, която спечелиха по обичайния небрежен начин. Гледайки Арсенал напоследък, е доста лесно да се прецени кои са отборите, от които се страхуваме, и кои са тези, срещу които излизаме с необходимото и полагащо ни се самочувствие. Със сигурност имаме комплекс от Челси и донякъде това се дължи на факта, че градяхме отбор от млади футболисти по времето, когато те вече бяха солиден зрял състав, свикнал да печели. Тези млади футболисти обаче пораснаха, а ние все още чакаме да видим доказателство за тяхната зрялост на терена. При старта на настоящия сезон за мен лично бяха ясни две неща – че Челси са най-силният отбор в лигата в момента като игра и като индивидуалности от първия състав и не по-малко важното, че ще имат нужда от сериозна доза късмет, за да избегнат медицинските проблеми ала Арсенал след заминаването на Карвальо. Справедливостта донякъде ги застигна с контузиите на Тери и Алекс и на Лампард, който също не става по-млад с годините. Играчите, с които подсилиха състава си за този сезон – Рамирес и Бенаюн, дадоха широчина на полузащитата им на теория, но никой от тях не може да компенсира огромната липса на Лампард, когато е контузен. Особено Бенаюн, който има впечатляващата статистика от 3 появи като резерва във Висшата лига през сезона, вече не е заплаха за Арсенал, в сравнение с предишни сезони с екипа на един друг симпатичен отбор.

Дидие Дрогба и фаталните 13 гола в мрежата на Арсенал

Така че отново сме изправени пред най-големия си страх – Дидие Дрогба. Котдивоарецът, който държи вечния рекорд за най-много голове в дербито, със сигурност ни точи зъби за пореден път. Неговата амбиция в големите мачове е била проблем за конкурентите на Челси многократно, но отново Арсенал е най-големият потърпевш. Дрогба не е първият играч, който може да се определи като unstoppable. Не е единственият нападател, който винаги намира пролука и в най-солидната защита и който наказва с най-голямата си жестокост слабите в дефанзивен план отбори, но със сигурност е най-големият кошмар за нашите защитници. Немалък брой от тях се пробваха да му се противопоставят, особено през последните години това изглежда като най-актуалното продължение на блокбъстъра „Мисия невъзможна“. Единствените, които са имали добри мачове срещу Дрогба, са Сол Кембъл и Саня и в един изолиран случай – Джуру. Това е сигурен индикатор, че физическата мощ е необходимо средство за противопоставяне срещу друга неизчераема физическа мощ. Далеч не мисля, че е реалистично да концентираме усилията си в това да спрем Дрогба. По-важната задача е отборът да демонстрира необходимата ефективност в атака и да се противопостави на Челси в центъра на терена и по фланговете, където обикновено губим срещите си с тях.

Готови за предизвикателството

Много е вероятно участието на Робин ван Перси, който с помощта на лайнсмена победи Челси на Стамфорд Бридж в последния ни мач с тях, който можем да си спомним с добро. Очаква се холандецът да замени преуморения Маруан Шамак. Капитанът Сеск също е на линия, като според Професора е успял да преодолее травмата си не само физически, но и психически. От 30-те минути, които изигра срещу Юнайтед, не си пролича ни най-малко да е преодолял проблема си, затова се надяваме отложеният мач със Стоук Сити и празничната пауза да са му се отразили добре. Със сигурност Сеск във форма е нещо, от което ужасно много се нуждаем.
Арсенал трябва да докаже на феновете и най-вече на себе си, че има престижа и самочувствието на голям отбор и най-добрият начин да го направи е като победи „сините“ тази вечер.
Пожелавам ви лек ден, много приятни емоции довечера и не забравяйте:

Shit club, no history! And we are The Famous Arsenal!

Нощна пиеса в театъра на фарса

Здравейте отново, страстни футболни души!

В навечерието на един особено дългоочакван сблъсък атмосферата малко по малко се нажежява. Не крия, че като човек, усетил за пръв път удоволствието от Арсенал чрез телевизионния си приемник, аз поставям футболен клуб Манчестър Юнайтед на най-високото ниво на ненавистта ми.

Изграденото с десетки години влияние на Алекс Фъргюсън достигаше нови предели в началото на новия век. Човек трябваше да види онези мачове, за да повярва какви абсурди се случваха понякога. На няколко пъти се противипоставихме успешно на монополистите, но тогава дойде руската инвазия и зарядът на дербито намаля значително. Четейки интервютата преди мача, в паметта ми се завърнаха „онези“ времена.

Повече от съперничество.

Естествено хората често се сещат за сблъсъците между Виеира и Кийн, но не само те повдигаха заряда. Двамата дългогодишни мениджъри не спираха войните си в пресата по цели сезони. Много горди моменти, много усещания за несправедливост, а и поне един финал, който ни кара да се усмихваме ехидно и до днес. :) Този мач няма характер на местно дерби, но до някаква степен е пряко противопоставяне на Севера и Юга, особено в тежките периоди на Ливърпул в последно време. За най-паметни сбълъци бих посочил онзи мач на Олд Трафорд, когато Рууд ван Нистелрой изпусна дузпата в последната минута, както и последвалия фарс на същия стадион година по-късно. Няколко сезона след това медиите разкриха, че господин Райли в действителност е фен на Юнайтед, но това е тема за отделна статия…

Гневът срещна малодушното лицемерие в онзи следобед.

Точно тук се корени и едно от най-дълбоките ми разочарования от настоящия ни състав. Фъргюсън и компания неведнъж са демонстирали, че колкото и авторитетно да се представят в повечето двубои, те нямат нищо против да построят целия си план единствено върху играта на съперника (за един конкретен мач). От новаторското виждане на сър Алекс да използва фаулове и накъсване на играта срещу нас бяха повлияни модерни класици като Алардайс, Пулис и други пазители на „английската игра“. Следващата стъпка бе успешният план на шотландеца да играе на контраатака в почти всеки двубой с нас. Но нито един от тези ходове нямаше да доведе до натрупалите се победи, ако не беше страхът и напрежението, с което нашите играчи излизаха.

С новата си заплата "месията" е готов за нови чудеса. Дано поне са в рамките на позволеното.

А този страх не може да се прости. Една от големите ми надежди за понеделник идва от вратарския пост. Истината е, че Фабиански никога не е срещал Юнайтед, като изключим десет „аварийни“ минути през сезон 2008/2009. Лабилният Алмуня често бе една от основните причини за провалите ни. Голове на Давид Белион, Роналдо, а напоследък и Нани са останали в мислите ми. Единственото добро представяне на испанеца дойде в Шампионската Лига, но там имаше и втори мач. В злощастния реванш той се „постара“ да възвърне обичайното впечатление от неговата игра. Надявам се Лукаш да запази спокойствие, защото достатъчно често вратарите са ни закопавали в тези мачове.

Имах противоречивата чест да гледам доста от мачовете на Юнайтед този сезон. Представянията им бяха най-често посредствени, като гостуванията остават големият им проблем. Шокиращо е, че все още са непобедени, но не бих се наемал за големи прогнози в рамките на следващите 48 часа. Феновете им обичат да споменават аргумента, че отборът често се подобрява в решаващите пролетни месеци и как резултатите им като цяло не сa разочароващи (въпреки играта им). „Никога не отписвайте Юнайтед“, често може да бъде прочетено в много форуми. Дори да е истина, все някога ще се наложи да покажат някаква постоянна игра, защото дори с Уейн Рууни в брилятната му форма от миналия сезон, те си останаха със знаменитата „Карлинг Къп“.

Изказванията на играчите преди двубоя ме вълнуват слабо, но все пак ще ги синтезирам за тези, които може да са ги пропуснали. Патрис Евра повтаря едно и също нещо в последните няколко сезона и надали ще спре да го прави, ако играчите ни не се постараят да затворят арогантната му уста. Този път той стигна малко по-далеч, наричайки ни „тренировъчен център“ и, разбира се, „сказанието“ за трофеите. Не кой да е, а именно колосът Парк Джи-Сунг подкрепи мъдрите слова на съотборника си. Иска ми се да вярвам, че тези думи ще бъдат източник на мотивация за играчите, но не съм убеден. От наша страна Сеск „предизвиква“ съотборниците си да демонстрират техните намерения в борбата за титлата с победа, Клиши обещава добро представяне, а Тио се надява да започне мача. Нищо необичайно. Мениджърите не добавиха кой знае какво. Арсен се опита да върне „обидата“ на Евра, а Фъргюсън дипломатично заяви, че съставът ни „е добавил агресивност към стила си на игра“.

Последният ни успех дойде на домашна земя.

Независимо от евентуалното възстановяване на капитана, Насри остава главното ни оръжие в понеделник, заедно с Аршавин. Очаквам Шамак, Уилшър и Сонг да са другите ни футболисти от офанзивната част на играта. Самир донесе и последната ни победа срещу Юнайтед. Както виждате на снимката, тогава съдия отново бе Уеб. Няма да изпадам в прекалени мисли за (считания за) моментен номер едно на острова при съдиите, но искрено се надявам той да не ни даде повод да го споменаваме след мача. Лично за мен е много по-лесно да преглътна евентуално разочарование, ако знам, че вината е била единствено наша.

Нани е най-постоянният играч на Манчестър Юнайтед от началото на сезона, а защитата им, макар и не толкова стабилна както преди, би следвало да има превез на нашето дефанзивно звено. Не очаквам Бербатов да е главно действащо лице, но дано головете не са му дали увереност.

Не виждам какво повече има да се каже. Нещата са относителни. :) Не помня по-малко впечатляващ състав на Юнайтед, но те често са ни побеждавали без сами да имат идея как и защо. От друга страна и трите ни титли с Арсен са дошли след положителни резултати (не винаги победи) на Олд Трафорд.

Успех на момчетата и дано ни дадат повод да се гордеем! На вас приятно гледане и каквото и да става, ще се срещнем отново след мача.

Нагоре