Публикации в категория ‘Преди мача’

На гости на „джордитата“

Харизмата на противоречивата личност

Здравейте, артилеристи!
Това, което ще прочетете, не е превюто, което се въртеше в главата ми преди няколко седмици. Знаете за моите пристрастия към отбора на Нюкасъл и към техния вече бивш играч Анди Керъл. Логично, очаквах днес той да е най-големият ни проблем. Щях да споделя с вас теорията си колко много дължи Керъл на изпадането на Нюкасъл пред 2009-а и на опита си в една физическа лига с наличието на отбори като Кардиф и Шефийлд. Наистина мисля, че той нямаше да е играчът, който е сега, ако не беше попаднал в тази среда, макар и поради не толкова благоприятни причини. Все пак той успя да извлече максимума от участието си в Кока-Кола Шампионата и резултатът е, че сега държи трансферния рекорд за англичанин и то без някой задморски клуб да е извадил парите. Изпадналият до последна дупка на кавала Ливърпул, интересен дотолкова, че да забавлява привъжениците на другите „сили“ в Англия, показа амбиция или по-скоро паника, привличайки родения в Гейтсхед нападател. Амбиция, защото Fenway Sports Group очевидно има големи надежди за инвестицията си в гиганта от Мърсисайд в дни, в които гигантът изглежда миниатюрен. А паника, защото Торес очевидно загуби всички надежди за бляскаво бъдеще на „червените“. Причината, поради която немалко наши футболисти напуснаха Арсенал в разгара на транзитния период. Не знам как ви звучат думите ми, но далеч не обвинявам Торес. Играч от неговия калибър, с неговия талант и на неговата възраст винаги ще избере сигурната опция. Колкото  и в Испания да го възприемат като англичанин, той дори не е местно момче, така че Челси вероятно е точно, колкото заслужава.
Това, което ме изненада, беше напускането на Керъл по средата на сезона, в момент, в който Нюкасъл се нуждаят от него, макар и да не си личи от последните им мачове. Наистина не го очаквах. Съпътстващите скандали бяха колкото присъщи за Майк Ашли, толкова и за Керъл. Вероятно няма да разберем истината, докато Керъл не се откаже от футбола и не издаде биографията си. Естествено, логиката и интуицията ме карат да вярвам на момчето повече, отколкото на Джаба, но проблемът, когато харесваш тези играчи, е, че е доста вероятно да те вкарат в размисли и съмнения. Затова няма да се правя на детектив, профайлър и философ и да разсъждавам дали усмивката му на първите снимки с червения екип е лицемерна, защото сухият факт няма да се промени.  А той е, че колосалният нападател вече е играч на Пуул и ако запази доброто си представяне и продължи да се развива, те ще получат плодовете за безумно скъпата цена, която платиха.

Въпросът е колко ще ни струва контузията?

Така че да се върнем на нашия мач. След като успяхме да бием Евертън и страничния съдия, вероятно очакванията към нас са огромни. Може би ако отборът е способен да печели въпреки подобни тесли, това наистина ще е нашата година. Все пак вече повече от половин сезон Юнайтед получават не рамо, а направ гръб от Футболната асоциация. Можем ли наистина да се опрем на това? Вероятно да, ако всички средства са налице. Мачът с Евертън ни лиши и от Сонг, което беше най-голямото ми опасение, още преди да се случи. Евентуалната загуба на Сонг ще доведе до Диаби/Денилсон всяка седмица на терена, не знам доколко добрата ни програма ще издържи на подобен натиск. Тио Уолкът, който също накуцваше срещу „карамелите“, за щастие, е възстановен. Не бих могла да позная стартовия състав, предполагам Ван Перси би могъл да си почине и да видим Шамак на негово място. Естествено, след 7-те гола в 6 мача, това би било трудно решение за Венгер, но с историята на холандеца подобна мисъл винаги ще минава през моята глава.

В кръга на прожекторите

Далеч по-интересното нещо от състава ни за мача е интервюто с Войчех да-кажем- Счезни(имам усещането, че дори на бенефиса му няма да знаем името) в Guardian.
Препоръчвам го горещо на всички, които знаят доста добре английски. Младият поляк е изключително забавна и откровена личност и ако още не е спечелил симпатиите ви с героичните си разтягания и излизания, то може би голямата му уста ще ви грабне.
В интервюто Войчех споделя за подвига на баща си Масией Счезни(който, ако не знаете, също е бил много голям вратар), когато ударил Роберто Манчини в лицето. Войчех се надява Манчини да си го спомня добре. В интервюто се говори още за прехода от шестхилядния стадион на Брентфорд в Лига 1 до мач на Ноу Камп за Шампионската лига.  Войчех си признава, че е извадил късмет, но всички ние знаем, че не е така. :) Естествено, другият фокус е страховитата реколта полски вратари, както и борбата за No1 в националния отбор. Според Счезни битката ще спечели този, който се наложи като No1 и в Арсенал.
Младежът се оплаква и от розовия екип, който е принуден да носи, като изказва и твърдението, че Йенс Леман вероятно би го изгорил на негово място. Никакво съмнение по въпроса :D Говорейки за Леман, той също се нареди на опашката хора, които се надпреварват да хвалят поляка, като подкрепи Анри в думите му, че можем да спечелим титлата и се надява да го направим. Други интересни моменти в интервюто са, когато Сзечни си признава, че преди футбола се е занимавал с класически бални танци, както и с хвърляне на копие. Каква комбинация само…
Интересни са и думите на Венгер по въпроса с финансовото ограничаване на клубовете през 2012/13, но от интервюто на Професора става ясно, че това е по-скоро идея на UEFA, отколкото план и до осъществяването й ще трябва да се свърши доста работа. Аз лично бих била по-доволна, ако се въведат видео повторения на спорни ситуации, както е в тениса с Ястребовото око, но това вероятно е твърде амбициозно.
Не мога да не обърна внимание и на факта, че заради финала за Карлинг и разместването в програмата имаме възможност да спечелим титлата на Уайт Харт Лейн и вероятно да ознаменуваме местенето на скъмс по най-подходящия възможен начин. :D Сериозно, тези два мача в последния кръг за Челси и Арсенал може би ще са решаващите.
Общо взето, това е от света на Арсенал за днес. Не забравяйте да участвате и в новото издание на играта на блога, подготвили сме много интересни награди!
Пожелавам ви приятен футболен следобед и победа на Арсенал! :)

Kраят на трансферния прозорец и поглед към Евъртън

Здравейте отново, читатели  на нашия нередовен блог.

За съжаление времето притиска някои от хората на нашия екип и затова се случват тези пропуски или закъснения на статии. По принцип разпределяме отговорностите мач по мач в началото на месеца и когато някой отпадне в последния момент винаги е проблем заместването. Вероятно в бъдеще ще има лека промяна на честотата на публикациите, но засега февруари ще остане по познатата система.

За тези от вас, които са се надявали на нещо в края на трансферния месец, последните часове са били особено отегчителни. Арсен отново решава да „повярва“ на наличното, като аз няма да се изненадам то да се окаже недостатъчно със съвсем малко количество и качество в края на сезона. Най-големите играчи на пазара бяха Ливърпул, но все още не е ясно кои сделки са станали и кои не, затова не смятам да се задълбочавам по въпроса засега.

Хенри Лансбъри не се представи зле в единствения си мач този сезон.

Като добра новина може да отразим изявлението на нашия мениджър, че може да върне някой от играчите под наем. Но истината е, че точно тези, които бих заменил в настоящия момент, са здрави. :) От опциите за завръщане е изключен Рамзи, който задължително ще изиграе февруари с Кардиф Сити. Най-вероятният останал вариант е Хенри Лансбъри, но аз се съмнявам Арсен да предприеме такова действие, въпреки, че бих се радвал, ако се случи.

Слухове, че Фабиански може да пропусне целия сезон до неговия край, поради нуждата от операция на проблемното му рамо, се появиха сутринта в британската преса. Източникът е полска медия, като в идните дни ще узнаем повече по въпроса. За наше нещастие това стечение на обсоятелствата остава Алмуня в опасна близост до стартовия състав. Дано Войчех е жив и здрав. :)

Евъртън у дома, вечерен двубой в средата на седмицата. Всичко може да се обърка, но не е изключено и да продължим добрата серия. :) През това време Юнайтед ще са домакини на Вила. След контузията на Насри загубихме един сигурен титуляр за поне три седмици. Но нека не гледаме твърде напред във времето.

Сега Стивън е играч на Тотнъм, но спомените остават.

Цялостната форма на „карамелите“ не се е стабилизирала особено от последната среща между нас и тях. Сега задачата би трябвало да е малко по-постижима от онова геройско 2-1 на „Гудисън парк“. Важно е да се отбележи добрата игра на Евъртън срещу Челси в събота, както и фактът, че миналата година не можахме да ги победим у дома. Рикоширалият гол на Росицки (последен негов гол за клуба) в последните минути донесе единствено 2-2 в мач от който Алмуня отново не излезе с високо вдигната глава.

Както подозирах, контузията на Денилсон е значително по-лека от тази на Насри и в следствие на това ще разчитаме отново на неговата висока класа. От скамейката. Дано и остане така, защото Евъртън обичат бързите контраатаки.

Очаквайте в утрешната статия малко по-обширен поглед на случилото се на пазара и, разбира се, отразяване на събитията на английските стадиони във вторник вечер.

До нови срещи!

Момчетата на Роберто Мартинез пристигат на „Emirates Stadium“

Добър вечер, верни читатели на този импровизиран блог!

След един-два добри резултата и някои радващи новини от фронта на контузиите, всичко отново изглежда розово. В Лондон идват Уигън, като двубоят изглежда „коварно“ лесен на пръв поглед. Или поне би следвало да бъде, ако искаме да продължим нашето дейно участие в борбата за титлата. По същото време нашите добри приятели от северна Англия – Юнайтед, са домакини на Бирмингам. След невероятните им последни мачове изписвам името им с особено удоволствие. :)

Дано мигът се превърне в момент, а после и в сезон. Да видим.

Не искам да изпадам в еуфория, но откъм контузии събитията не са били толкова положителни от години. Днес се появи информация, че скоро Диаби и Скилачи също се присъединяват към групата. Мачът с Хъдърсфийлд другият уикенд може да е денят на тяхното завръщане. Някъде толкова трябваше да е голям съставът ни през последните пет сезона, но по една или друга причина това не се случваше. Ван Перси пак е в настроение и това наистина дава различен облик на целия ни атакуващ вал, а и Тио стабилизира значително представянията си. Въпреки наситената коледна програма и тежкият януари, Уолкът бе особено енергичен срещу Уест Хем. Аршавин изглежда далеч от стартовия състав в момента, но със сигурност ще гледа внимателно от скамейката утре. След кратката почивка и Шамак ще може да ни помага, ако се наложи.

Единствените контузии остават на вратата. Арсен лаконично заяви, че „Алмуня е все по-близо до възстановяване“, като лично аз с интерес броя дните до края на месеца и затварянето на трансферния прозорец. Такова не е положението при Лукаш, като на скамейката утре най-вероятно ще е Джеймс Шей. Момчето прекарва добри няколко седмици. :)

Легендарната вече почти двуметрова фигура все още има леки проблеми с подаванията с крак.

Войчех не спира да впечатлява, въпреки допуснатия гол срещу Роберто Карлош от Чемпиъншип в сряда. Още един от групата млади добри приятели, които изглежда имаме в отбора. Атмосферата изглежда добра, но подвоните камъни в различните надпревари тепърва предстоят. В идния месец имаме натрупване на домакинства и ако се възползваме от тях нещата ще стават все по-интересни. Но както обичам да казвам, внимавайте с надеждата. От най-високо се пада най-болезнено, както форумът на Арсенал България често може да ви убеди.

Уигън са в зоната на изпадащите, заради по-лошата си голова разлика от Вила. Бирмингамци играят след нас, домакини на Сити, та ако най-лошото се случи, „латикс“ ще изплуват от тази зона, поне за два часа. Не ми се мисли каква била реакцията след подобно чудо на чудесата.

The Kids Are(n't) Alright

Тази снимка бе постната от Сеск в презирания от мен Twitter. Настроението изглежда добро, като за него допринасят и очилата на Тио. Какво друго може да се каже? Жалко, че повече хора не „съсипват“ английския футбол по начина, по който Арсен Венгер го прави. Други два британски таланта, Аарън Рамзи и Хенри Лансбъри, вероятно отново ще отидат под наем в някой клуб до края на месеца. Същата участ очаква и апатичния напоследък Карлос Вела. Като добавим Уат и Емануел-Томас, Арсен ще има за какво да разсъждава по време на дългото лято. Професорът заяви също, че Рамзи категорично ще завърши сезона с нашия тим, затова сигурно наемът ще трае само месец.

Слуховете за Гари Кейхил и Еден Хазар* засега остават единствено слухове. Не мисля да наливам масло във фалшивия журналистически огън.

Приятно прекарване утре и очаквайте репорта бързо след последния съдийски сигнал.

(* произношението има да се доизяснява)

Нужна ни е стъпка в правилната посока!!!

Здравейте, приятели.
Ето че дойде време за поредния мач от натоварената програма на „артилеристите“ и той ни изправя срещу един корав съперник.

We're going to Wembley!

В първата среща с Лийдс се видя, че дори когато излезем с голяма част от титулярите, подценяване на противника може да ни изиграе лоша шега.

За мен, един от основните проблеми на отбора в момента е психологическото състояние на играчите.
Редуването на добри игри като мачовете за шампионата срещу Бирмингам и Уест Хам е доказателство, че когато момчетата на Венгер играят спокойно, нещата сякаш сами се нареждат.

След такива мачове обаче идват двубои като тези за купата, където някои играчи сякаш не знаят за какво са излезли на терена.
Тук не става въпрос за подценяване на един или друг турнир, защото на всички ни е ясен гладът на играчите за трофеи, но според мен тук се намесва психологическият елемент.

В предстоящата среща с Лийдс е много важно отборът да играе концентрирано, защото „белите“ показаха, че няма да изпуснат нито един шанс, който се открие пред тях. В първата среща те демонстрираха добра комбинативност и завидно спокойствие срещу по-именития си съперник. Тези качества едва не ни костваха отпадането от турнира.

Лично мое притеснение е състоянието на Андрей Аршавин. Венгер постоянно настоява, че лошите му игри се дължели на натрупана умора, но аз смятам, че проблемът е по-сериозен. Няма смисъл от ненужни нападки срещу футболиста, защото още с идването му в отбора на всички би трябвало да ни е било ясно, че руснакът не е от онези играчи, които се раздават във всяка среща. Той е по-скоро футболист, който цял мач може да е назабележим и да реши срещата с едно отиграване. Притеснителното тук е, че той все по-рядко започна да демонстрира това си качество.

Основната тежест в мача с Лийдс би трябвало да падне върху защитата. Безспорно едно от откритията за титулярния състав тази година е Джуру. Да, от време на време показва слабости най-вече в позиционирането си на терена, но пък компенсира с изключителна издръжливост и мощ. Вратарският пост вече не изглежда да е най-големият проблем за Венгер, което мен, като фен, много ме успокоява.

Няма какво да се лъжем, Лийдс ще даде всичко от себе си, за да се класира напред в турнира, а ние, от своя страна,  трябва да направим същото. Надявам се, че първата среща е била показателна за Арсенал на какво са готови играчите на Лийдс и че всяка наша грешка може да бъде наказана.

В тази среща много показателни ще бъдат първите 20-тина минута. Обикновено сме свикнали да виждаме любимците си да се развихрят през второто полувреме, но сега е важно още от първия съдийски сигнал момчетата на Венгер да се хвърлят в мача и да покажат решимостта си за победа.

Ако реализираме бързо попадение, това ще бъде удар по повишилото се напоследък самочувствие на Лийдс. Ако трябва да бъда честен, първата среща приятно бях изненадан от играта на нашите съперници. Определено, ако бяха извоювали победата, тя щеше да бъде заслужена.

Е, надявам се, че днес ще изгледаме една по-спокойна среща, в която няма да стоим на нокти до края. Пожелавам на всички лека и убедителна победа над един достоен съперник.

We HAVE to win at Upton Park

Здравейте, фенове на най-успешния лондонски клуб!

След тежката седмица с цели два разочароващи мача за купите, фокусът отново се премества към Висшата лига и тези от вас, които не милеят за по-малките трофеи вероятно потриват доволно ръце и се подготвят за вълнуващ уикенд. А точно този уикенд се очертава наистина да е пълен с емоции, след като се срещат Уест Хем и Арсенал, Бирмингам и Астън Вила, Съндърланд и Нюкасъл, и Ливърпул и Евертън. Толкова много омраза за два дни! Не знам за вас, но аз обичам омразата. Всъщност двата стълба, на които се крепи несекващия интерес към футбола, са именно любовта към избрания клуб и омразата към съперника.
Далеч не е лесно обаче да проследиш и разбереш пътищата на омразата в лондонските футболни дербита. Ако сте достатъчно упорити и имате свободното време да преровите уикипедия и да разпитате всички англичани, които познавате, а и да изслушате мнобройните им вметки, забележки и спомени, които нямат нищо общо с темата, ще ви направи впечатление, че в днешното модерно общество всеки си има собствен враг, когото ненавижда най-силно, наред с обществения(общия) враг, когото всички ненавиждат по презумция.
И ако на всички е ясно, че Тотнъм мрази Арсенал, защото са „натрапници“ и освен това са им отнели мястото в първата дивизия през 1919-a година със „съмнителни методи“, то за омразата между Челси и Тотнъм причините са забравени като при Монтеки и Капулети. „Спърс“ твърдят, че Челси са започнали…но едва ли някой може да си спомни защо. Тотнъм напоследък мразят Челси, защото ги свалиха с още едно място надолу в ранглистата на лондонските отбори. От друга страна имаме Фулъм, които съвсем по правилата на локалната географска ненавист асоциират за свой най-голям враг Челси. Но феновете на другите отбори в Лондон просто отказват да мразят Фулъм, дори и тези на Челси не отвръщат подобаващо на техните лоши чувства, а дори ги считат за симпатични. Странно, нали?
Особено в последните години не е трудно да попаднеш на фен на Челси, който смята Арсенал за най-големият враг – отборът с най-много постижения в Лондон, отборът с най-голяма фенска маса и извън границите на Острова. Съвсем разбираемо е защо никой не харесва Арсенал. И ето, че стигнахме до Уест Хем. Уест Хем също мразят Тотнъм, като причините най-вероятно са свързани със златните години на английското хулиганство и конкретни моменти извън терените, по пъбовете, станциите на метрото и тесните улички в иначе тихите квартали. Феновете на Уест Хем обаче имат място в сърцата си и за Челси и едно особено просторно кътче за Милоул. Милоул от своя страна ненавиждат не по-малко „чуковете“, за което може да свидетелстват всички по-възрастни граждани на английската столица. Милоул са и най-големият враг на Чарлтън, Чарлтън мразят и Кристал Палас, които пък ненавиждат Брайтън. КПР мразят Челси, Даренгам & Редбридж мразят Лейтън Ориент, а Лейтън Ориент мразят Саутенд. Ако слезнем още по-надолу по дивизиите можем да разберем и, че Барнет имат отколешно съперничество с Енфийлд. А всичко, което остана от Уимбълдън ФК е омразата между новите клубове „кръвния син“ АФК Уимбълдън и доведения МК Донс. Ако може да се тегли чертата, равносметката би била, че всички мразят Тотнъм (съвсем логично), че всички завиждат на Арсенал (още по-логично) и че Уест Хем мразят всички. Това би могло да бъде обяснено много лесно. През 60-е години Уест Хем имат Боби Муур, Джоф Хърст и Мартин Питърс. В този състав „чуковете“ печелят купата на ФА и КНК. С огромната заслуга на именно тези трима играчи Англия става световен шампион на Уембли през 66-а, макар и при скандални обстоятелства с доста обсъждания и до днешен втори гол на Джоф Хърст. На клубно ниво обаче дори тези легендарни личности не успяват да покорят най-бленувания трофей – титлата в лигата. А дори Тотнъм има две титли. Представете си колко унизително е да си фен на „чуковете“ и колко огорчени и ядосани се чувстват. В последните десетилетия Уест Хем е по-скоро фабрика за талант, която създава и отглежда футболисти като Франк Лампард и Рио Фърдинанд, за да се озоват накрая в Челси или Манчестър Юнайтед. Малка утеха е вероятно, че не са в омразния Арсенал. Но това не променя вечната летаргия, в която е изпаднал клубът още през 70те със залеза на златното поколение. Ups and downs би могло да е заглавието на новото издание на историята на клуба, от честия флирт със зоната на изпадащите, до вълнуващо завръщане в топ първенството и кървав финал за купата на ФА. Уест Хем са може би най-противоречивият тим във Висшата Лига. Никога не са били достатъчно добри, но никога не са били и достатъчно зле, че да забравим за тях завинаги. Ако се чудите за какъв дявол ви говоря тези неща, обяснението е много просто – защото мразя Уест Хем. Не само защото клубът е приютявал играчи като Крег Белами, Йоси Бенаюн, Джърмейн Дефоу, Карлос Тевез, Боби Замора, Хавиер Масчерано, че дори и Теди Шерингам, но това е една добра причина. Основната причина е твърде голямото самочувствие, което този клуб и феновете му притежават. Те дори отказват да приемат, че Англия надживя и се отрече от хулиганството, което е запазената марка на привържениците им. Просто защото са твърде специални, че правилата да се отнасят за тях. Сигурна съм, някои от вас се възхищават от това, че Уест Хем никога не навежда глава. Според мен, ще им се отрази добре поне веднъж да го направят. Отдавна чакам момента, в който ще изпаднат отново и едва ли ще съм особено огорчена. Сигурно повечето от вас си спомнят, как точно се измъкнаха от тази съдба през 2006/07. След като бяха разследвани и намерени за виновни за трансферите на Масчерано и Тевез, асоциацията се смили над тях, наказвайки ги само с парична санкция, а вероятно трябваше да загубят и немалко точки. Точки, които в крайна сметка спасиха отбора от потъването. Без да отричам усилията, които положиха през втората половина на сезона и особено в последните му седмици, това беше възможно само благодарение на играчите, които привлякоха неправомерно и за тази злоупотреба спечелиха по-скоро овации.
Ако трябва да кажа няколко думи за утрешния мач, защото вероятно много от вас четат тези редове именно затова, то просто бих искала да видя как Арсенал поставя „чуковете“ на мястото им. Без повече геройства, без приказки за малкия боец Уест Хем. Искал да видя как юмрука на Арсенал ги праща още по-дълбоко на дъното(ако има по-дълбоко от 20-ото място в лигата). Трябва да се научим да се възползваме от малкото ситуации, в които съперникът ни е лишен от всякаква привилегия и е притиснат до стената. Втори фарс като този с Уигън би бил твърде много, това са може би най-лесните точки за взимане, без да подценявам атмосферата и тежестта на лондонското дерби.
На новинарския фронт няма много, по всяка вероятност Венгер ще се опита да привлече защитник, но както обикновено, твърди, че няма да се отрече от принципите си. Не знам дали Силвестре беше принцип или изключение, но и в двата случая предпочитам да не падаме толкова ниско отново.
Пожелавам ви страхотен футболен уикенд, дано имате възможност да наблюдавате повечето мачове, както споменах, доста от тях си заслужават и нямам търпение шоуто да започне!
П.П. Осъзнавам, че споменах твърде много пъти думата омраза, затова:
We love you Arsenal, we do! We love you Arsenal, we do! OOH, ARSENAL, WE LOVE YOU!!!

Нагоре