Публикации в категория ‘Преди мача’

3 points, please

Здравейте, приятели!

Както навярно сте забелязали, блогът не е особено редовен напоследък, което се дължи на нарастващите ангажименти на хората, които се занимават с него. Надяваме се да продължим да ви радваме с коментари и анализи на събитията около любимия Арсенал, въпреки че става все по-трудно. :)

Номер 1, въпреки загубения финал

Днес се изправяме срещу Съндърланд на нашия стадион, ден след като Венгер беше обявен за Мениджър на месеца. Предполагам, няма човек на когото да не е известно проклятието около тази награда. Надявам се да разбием прокобата, като вземем жизненоважните 3 точки срещу Съндърланд.

След като загубихме финала за Карлинг, очакванията на много хора са за тотален срив в близките седмици. Резултатът срещу Лейтън Ориент едва ли е показателен нито за това, че са прави, нито за обратното. Така че днес е моментът на истината. Нерядко сме пропускали да се възползваме от грешки на директните ни противници, и ако го направим отново сега, всичките приказки за промяна в характера и израстване ще излетят през прозореца.

„Черните котки“ не се представят никак добре навън срещу големите отбори, откакто биха Челси през ноември, което ни дава още по-голямо предимство. Доста вероятно е да получим гол, най-вероятно плод на работата на Гиан, но е и доста ключово да не получаваме първи гол в мача. Колкото и открито да се опитват да играят Съндърланд навън, едва ли биха рискували твърде много срещу отбор като нашия.

А в отсъствието на контузените ни футболисти – ван Перси, Фабрегас, Уолкът, а сега и Сонг, задачата не е толкова лесна. Не можем да противопоставим най-доброто, с което разполагаме, но същото може да се каже и за противника ни. Майкъл Търнър, Зенден и Катърмол са контузени при тях, като липсата на последното лице ни обнадеждава, че може да завършим мача без повече сериозни контузии.

Добре е да се помни цената на грешките

Със сигурност Арсенал ще трябва да внимава за контраатаки и при статичните положения, което прави концентрацията в защита основен фактор за изхода от мача. Кошелни вероятно няма да забрави скоро финала с Бирмингам, а и не трябва да го забравя. Срамът и чувството за вина могат да имат позитивен отглас, ако бъдат превърнати в енергия за победа. За мен Кошелни не е от хората, които ще загърбят всичкия положен труд досега, за да страдат за една единствена фатална грешка. Затова и очаквам да видим много старание от французина в стремежа към  „изкупление“.

Положителната новина днес е свързана със завръщането на Аарън Рамзи, който прекара известно време под наем в Кардиф и дори поиска да удължи престоя си там, докато възвърне най-добрата си форма, и в случай, че няма място за него в сметките на Венгер до края на сезона. Очевидно Арсен му е намерил място, щом върна уелсеца в отбора. Съвсем разбираемо е, на фона на всичките липси в състава ни.

Мосюто е оптимист и за психическото му възстановяване, като казва и че момчето няма да има проблемите на Едуардо. За мен е крайно време, някой от „жертвите“ на криворазбрания „английски футбол“ да се завърне в целия си блясък и да получи втори шанс за кариерата си.

Ако днес спечелим срещата си, можем спокойно да погледнем към двата мача, които ни интересуват най-много след днешния. Ливърпул срещу Ман Юнайтед на Анфийлд може да ни направи чудесен неделен подарък, ако мърсисайдци не са забравили как да използват омразата си към отбора на Фъргюсън. И, разбира се, срещата – реванш с Барселона, която неизбежно приближава. Но за нея, по-натам. :)

Сега ви пожелавам лек съботен следобед и победа на Арсенал, която може да ни приближи на един дъх разстояние от лидера в класирането – Манчестър Юнайтед.

Gunning for Glory

It’s time!!!

Здравейте, приятели.

Ето, че моментът най-после настъпи. Отново се изправяме в двубой за титла. Отиваме на „Уембли”.

Първият ни, надяваме се, не и последен финал на Уембли за сезона

В това превю няма да говоря за тактики, играчи или контузии. Тук ще говоря за това как философията на Венгер, критикувана от мнозина (може би с право), най-накрая се отплаща. Както Венгер многократно е казвал – трябва да имаме търпение и доверие в това, което той прави с отбора.

Само се замислете колко много неща се промениха през този сезон. Отново сме равностойни на големите отбори, победихме категорично Челси, а загубата от Юнайтед бе по-скоро благодарение на намесата на някое неизвестно корейско божество, отколкото на по-добра игра на противника.

От друга страна, методиката, която Венгер прилага в налагането на млади футболисти в отбора, за пореден път сработи. Какво ще кажете за титана в полузащитата Джаки Уилшър? Неговите намеси и отигравания говорят само за едно нещо, което според мен в последните няколко години не се наблюдаваше в отбора – САМОЧУВСТВИЕТО. Джаки е от типа играчи „топка минава, играч не”. И точно това помогна на Арсенал да заздрави полузащитния си вал.

Ако погледнем още по-назад в дефанзивната линия, ще видим Джуру. Футболист, преминал през няколко наема, за да може да стигне до момента, в който е стълб в отбраната на „артилеристите”. Неговият прогрес през този сезон е забележителен. Той не само подобри играта си с глава, но и вече действа много по- интелигентно срещу нападателите. Този компонент от играта му е изключително важен, защото той не е от най-бързите футболисти и доброто позициониране му позволява да вземе преднина срещу противника си.

Зад гърба на Джуру пък застана вече всеобщият любимец Счезни. Това момче показа, че отборът, а и привържениците вече могат да забравят за проблемите с вратарския пост. Спекулациите, че ще привлечем Хосе Рейна от Ливърпул, далеч не ме притесняват. Ако това наистина се случи, испанецът ще има привилегията да затопля ръкавиците на младата ни звезда преди мача. Кой би заместил в състава момчето, което падна на колене и с яростни викове отпразнува победата над Барселона.

Важен момент в този мач ще бъде борбата за втората топка. В отбора на Бирмингам играчи като Бойер и Гарднър неведнъж са показвали, че са безкомпромисни в подобни единоборства. В крайна сметка, техниката и комбинативността на нашите момчета трябва за пореден път да надделява над хамалската чета на Бирмингам.

Тук според мен е моментът, в който трябва да засегна един въпрос, който бе коментиран от мен в по-преден пост, а именно състоянието на Аршавин. В мача срещу Барселона той за пореден път показа, че не е играч, който ще се скрие в големите мачове. Макар че привидно не си дава много зор на терена, за мен руснакът винаги играе толкова, колкото му позволява моментното състояние. За него в пълна степен важат думите на Чърчил, казани за Русия – тя е „гатанка, обвита в мистерия, опакована в енигма”. Той не е от типа играчи, които няма да спрат да тичат 90 мин. Все пак за тази работа си имаме Уолкът. Не, той може да бъде незабележим цял мач и след това да „ритне подпорката”, която крепи пиадестала на Барселона. Със завидния си непукизъм руснакът дава вид на играч, който не се интересува много-много какво се случва на терена, но всъщност не е така.

Липса на късмет, съдийски секири, тенденциозен и целенасочен тероризъм срещу нашите играчи са малка част от препятствията, които трябваше да преодолява отборът на Арсенал. Те обаче не накараха Венгер да се отметне от своето виждане за играта и той постигна баланс в отбора, който ни дава възможност да се борим за четири трофея.

БИРМИНГАМ, ДАНО СТЕ ГОТОВИ, ЗАЩОТО КАРЛИНГ КЪП Е НАША!!!



Гости от ръгби лигата

Привет!

Ето, че дойде денят да изиграем отложения ни декемврийски мач със Стоук Сити. Каквото и да кажем за момчетата на Тони Пулис ще е малко, но ще опитам все пак да ги характеризирам с няколко изречения.

Aко можеше да пише, Тони Пулис щеше да напише писмено оплакване от Арсен към асоциацията.

Предвождани от нагъл уелски селянин, „грънчарите“ пристъпват и без това тънките разлики между английската игра и някои по-различни спортове. Стриктните изисквания към селекцията им включват качества като височина, килограми и, естествено, игра с глава. В един идеален „стоукски“ свят всички са или защитници или нападатели, в зависимост в чия полза е тъчат. В даден момент всеки един от нас е бил вбесен от Сам Алардайс, но футболният изрод от град Стоук достига нови измерения. Никакви линейки или носилки не могат да трогнат малоумните им фенове, свикнали да гледат около двадесет минути „футбол“ на мач. Останалият час минава в „лъскане“ на топката и засилвания за хвърляне.

Каква е причината за този феномен? Защо? „Къде сбъркахме?“ (както казваха родителите в една реклама) Англичаните са хора традиционалисти. Промените ги плашат от деня, в който някакъв си французин дойде на острова и доведе до революция ограничения им свят. Сравнете броя на чужденците в лигата преди и след идването на Арсен. Тези объркани хорица отчаяно се опитват да запазят някакви отломки от криворазбрана идентичност. Не счупените крака и центриранията към някакви ръгбисти правят английската игра по-различна. Да нариташ съперника не те прави по-голям мъж, нито свидетелства за по-силен характер. Стоук, Бирмингам и техните подобия от дивизиите ще са такива докато ръката на закона им позволява.

А това, което различава Висшата лига от другите първенства, е най-вече високото темпо и отличната атмосфера, независимо от стадиона. Може да звучи незначително, но Англия превъзхожда другите първенства в пъти по тези показатели.

За съществуването на Стоук и десетките техни подобия плаща най-вече националният отбор на Англия. Селекция, към която и малкото ми симпатия от предишни години бе излекувана през изминалата им кампания. Надявам се дори нашият малък лъв Джаки Уилшър да не може да ги извади от омагьосания кръг поколение след поколение. Нека минат десетилетия, но асоциацията да види корена на проблема и да вземе нужните мерки. Футболът е повече от игра с глава и осакатяване на опонентите.

Дано публиката отново се обедини и да постигне поне една десета от атмосферата преди седмица. Нека капитанът на гостите, получил вече два червени картона през настоящия сезон, да бъде подсетен какво мислим за него. Единствено ранни голове могат да дадат шанс на играчите ни да завършат мача с по-малко психически и физически травми. Трябва ни представяне подобно на гостуването на Бирмингам. Което ме подсеща за важен фактор – резултатите ни срещу „грънчарите“ у дома откакто са в елита. Срещу тази паплач имаме 100% успеваемост, като искрено се надявам това да не се промени довечера. Неслучайно загубите ни от тях са били неизменно на „Британиа Стейдиъм“. Знаем много добре на какво са способни съдиите за домакински отбор в това първенство.

След продажбата на Тунджай и взимането на Джон Карю, очаквайте Стоук да убият всичко детско в сърцата на естетите. Не съм чел нищо за техния състав и не смятам да го правя. Би било повече от излишна информация с оглед на очевидния им игрови план.

И без Робин трябва да се справим с предизвикателството.

За нас ще отсъстват ван Перси и Косчелни, а Диаби успява да е контузен и наказан едновременно. Не мисля, че има място за паника, но единствено съставът ни за идния финал би показал доколко са сериозни „травмите“ и доколко идеята на Арсен просто е била такава. За съжаление мъглата около Вермален продължава да се сгъстява и лично аз не се надявам да го видим срещу Барселона. Останалите играчи имат достатъчно качество и характер, а ако сме прецизни и съдията ни даде поне малко защита от гостите, вечерта ще мине гладко и „безаварийно“. Доколкото един мач със Стоук може да се нарече „безавариен“…

Ще се видим след мача!

The Tie of the season

Ето че дойде денят, който всички очакваме със свито сърце, но и с прилична доза възбуда. Срещите ни с Барселона през годините рядко са ни оставяли с добри спомени, даже не би било крайно, ако кажа, че са ни донесли прилична доза страдание. Въпреки това не е имало случай, когато да сме се предали без бой. И то доста кървав бой. Имахме своите шансове и миналата година, дори със 7-те контузени титуляри, тогава късметът ни се усмихна в първия мач и ни обърна гръб напълно във втория. А всеки има нужда от късмет на Камп Ноу.

Малко ярост от капитана няма да е излишна

Тази година отново сме домакини в първата среща, което за мен е без особено значение в такива големи сблъсъци. Разбира се, ако направим добър резултат у дома, това е полезно. Но е полезно и ако удържим противника в неговата крепост. Положителното сравнение с миналата година е, че сега ни липсва само Вермален, а на негово място няма да видим вездесъщия магъосник Силвестре. Всички останали налични сили са налице, което ни дава възможността да се противопоставим напълно на Барса. Резултатите и представянето ни този сезон ни карат да мислим по-малко за евентуална загуба. Робин ван Перси вкарва като за световно (нещо, което можеше да е от полза на Холандия на Световното), Фабрегас дава брилянтни пасове, макар самият той да не е вкарвал гол от известно време. И нашите и неговите очаквания към него са високи, така че днес би бил чудесен ден да разгърне напълно потенциала си и да отметне обвиненията в колеблива форма. Естествено, други ключови фигури в отбора ни ще са централните защитници и Сонг. Ролята на бековете също не е малка, но очаквам Барселона да подходи по-директно към сблъсъка  с нас, както правят обикновено в повечето си мачове. Този сезон видях как на Барса им отне около 180 минути да отбележат гол срещу един отбор, който се защитаваше особено яростно и концентрирано. Отбор от ранга на Арсенал би трябвало с по-открита игра частично да може да възпроизведе подобно представяне. Много важен фактор ще е доколко можем да защитаваме резултат, защото за мен ще ги поведем на Емиратс, но въпросът, който ме плаши, е: дали ще е достатъчно? Ако мачът с Нюкасъл изплува в главите ви току-що, не забравяйте, че той не е показателен за способността ни да пазим резултат. Надявам се както на коректно съдийство, така и на това да излезем с толкова хора от мача, с колкото сме започнали. Джак Уилшър призова съотборниците си да играят „малко мръсно” срещу каталунците, което не знам доколко е добра идея, предвид деликатността на съдиите в европейските турнири.  От друга страна, макар и млад, Джак е отговорен и подобно изказване не значи непременно, че ще бъде изгонен до 5-ата минута.
Трудно ми е да коментирам в повече подробности неемоционалната страна на мача, след като едвам мигнах снощи. Каквито и стратегии и тактики да обсъждаме, всичко се свежда до две основни точки за изпълнение, които имаме тази вечер – престиж и отмъщение.
Да си най-добрият отбор в Англия(най-доброто първенство) никога не е достатъчно на света. И колкото и малко да ни пука за света, в някаква степен неудовлетвореността натежава. Арсенал заслужава да вземе този трофей и заслужава да го направи категорично, така че поне за кратко да затвори устите на футболната общественост и в частност медиите. Една лъжа – за импотентността ни в Европа, повторена многократно, надвисва като черен облак над клуба, над Венгер, над играчите, особено по-младите от тях. Така че престижът е особено важен в спорта и е от стратегическо значение за плановете ни за бъдещето. Няма да забравя думите на Арсен, че ще ни превърне в най-големия клуб в света и няма да спра да си ги повтарям в моментите, в които вярата е разклатена от реалността. Откакто започна транзитния период в клуба, не сме били по-близо до това да осъществим мечтата на Венгер, като донесем първата купа в новата история на Арсенал. Разбира се, всички се надяваме това да е Висшата лига, но представете си ефекта от успех в Шампионската лига, след като си победил Барселона още на осминафинала. Такъв триумф ще е безценен от гледна точка на благоприятните последствия за клуба.
А отмъщението, дори не е нужно да говоря за него. Барселона прекараха последните години преследвайки звездите ни, успешно до голяма степен. Победиха ни на единствения ни финал и то по особено грозен и мъчителен начин за всички, които си го спомнят. Барселона направиха всичко възможно да изглеждаме миниатюрни в сянката им, така че отмъщението е напълно задължително. Знам, че няма да дойде ден, в който да капитулираме срещу тях. Но искам днес да е денят, в който да ги накараме те да се предадат. Пожелавам го на всички вас, които обичате Арсенал и мразите Барса, като мен. :)

Подготовката за финалния спринт

Привет!

Странен беше мачът в събота. Не мога да не започна от него, защото тепърва ще разберем последствията от кражбата. Ако има нещо, което влияе наистина лошо на кръвното ми налягане, това е футболът. Гневът и ожесточеността са необясними феномени за неутралната публика. Точно затова тази публика пропуска смисъла в подкрепата на един отбор.  Милиони души по целия свят са беснели пред големи и малки екрани в минутите след двубоя. Лично аз, за втори път в рамките на година, се чудех дали не е по-добре да се откажа от всичко. За мое собствено добро. Следващият съботен следобед изглеждаше толкова далеч в онези минути, а знаех, че „доброто“ настроение ще ме държи и през седмицата. Също така няма причина този цирк да не се повтори. Има ли човек сред нас, който би искал да го преживее отново?

Висшата лига също може да е страна на чудесата.

Но ето ме тук по-малко от седмица след това, изпълнен с (необоснована на този етап) надежда и очакване. Чета новини, мнения и прогнози и ми се иска мачът да започне колкото се може по-скоро. Понякога футболът си е чист мазохизъм, особено когато цялото това очакване остане напразно. А моментът е от решаващо значение за сезона ни, като надвисналият европейски облак отново може да прати мотивацията и концентрацията ни по дяволите. Неведнъж в последните безплодни години кампаниите свършваха с отпадането от европейската сцена. Често провалите идваха и след пауза за националните отбори. Разликата в представянията ни винаги е осезаема, когато играчите са летяли през седмицата.

Сега имаме и още един фактор. Досещате се. Пропиляната преднина от „Сейнт Джеймс“. На този етап въпросът „чия е вината?“ трябва да остане на заден план. Допълнителен заряд идва и от последния мач на Уулвърхемптън в елита. Бих определил победата им над Юнайтед като „странна“, но е добре дошла. Също така и заслужена, но пък поне три или четири тима заслужаваха да победят манчестърци през сезона и от тази гледна точка това не е нещо ново.

Eдин от играчите на сезона наближава своето завръщане!

Карл Хенри ще вземе участие. Знаем, че каквото и да направи, вероятността да получи подобаващо наказание е минимална, остава надеждата. Надеждата всички да са живи и здрави за следващите битки.

Реакцията от цялата помия, която се изсипа върху нас от високите нива на асоциацията, ще преопредели съдбата ни. Това изречение няма да изненада никого, но лично аз съм отегчен да говоря за предишни провали на тима след несправедливи загуби. Рядко реагираме добре, но като цяло досегашното ни представяне през сезона е обнадеждаващо.

Дали психологическият подход на Арсен ще помогне в такъв момент?

Обнадеждаващи са новините и от Арсен Венгер. Нашият мениджър заяви, че Джуру и Сонг най-вероятно ще са готови за събота. Други две новини са завръщането на Денилсон и „леката контузия“ на Росицки. Познайте коя от двете е лошата новина. :) Вермален е започнал леки тренировки, като „Професорът“ се надява да го видим в игра до три седмици. Сеск и Робин естествено се завръщат в групата след „почивката“ от националните им отбори. Насри вече тренира, очаква се да е готов до седмица. Изобщо добрите новини преобладават в подготовката за финалния спринт. Очакваме отговора на играчите на терена.

Мнозина хора споделят моето мнение, че болката от футбола се лекува с още футбол. Сами се досещате в кои случаи това не е точно така. Дано събота не е такъв случай.

Юнайтед са домакини на Сити. Ранният мач от кръга ще е интересен, но аз предпочитам да се концентрирам върху нашето представяне. В оставащите тринадесет двубоя може да се случи много.

Да си пожелаем убедителна реакция, часа и мястото на срещата „след мача“ са известни! :)
И не забравяйте да участвате в новото издание на играта на блога (банера отдясно), има много интересни награди.

Нагоре