Публикации в категория ‘След мача’

Рапсодия в червено

Здравейте, приятели!!!

На мен се падна честта да отразя събитията около страхотната победа на любимия отбор над сателита ни – Манчестър Сити. Вярвам, че сутрешното ви кафе днес е особено сладко след позитивните емоции, които ни предоставиха „артилеристите” през изминалата вечер. Аз лично не съм любител на кофеиновата напитка, но смятам днес да опитам, защото имам предчувствието, че някак ще ми се услади.

Има няколко важни точки, на които искам да обърна внимание в този материал, а именно: червения картон на Дедрик Боята, ключовата роля, която изигра Самир Насри, и страхотната игра на Лукаш Фабиански.

Още преди началото на двубоя на всички ни беше ясно, че това е един от онези мачове, където ще ни трябва нещо повече от добра игра.

И ето, че още с началото на срещата Фабиански вдъхна увереност на своите съотборници със страхотното спасяване, което направи след удара с пета на Давид Силва.

Малко по-късно дойде и сюблимният момент, заради който озаглавих тази статия „Рапсодия в червено”. Пас на Фабрегас разкъса отбраната на Сити и изведе Шамак един на един с Боята, който бе преодолян от мароканеца и бе принуден да извърши нарушение, заради което след това главният съдия в мача му показа и картона с червен цвят.

Синята фланелка не може да изтрие срама от червения картон.

В минутите след изгонването на Боята Арсенал не можа да наложи своя стил на игра и по нищо не личеше, че момчетата на Венгер са с човек повече на терена.

В този така важен за отбора момент за пореден път блесна талантът на Самир Насри. В 20-тата минута Андрей Аршавин подаде подканваща топка към нисичкия французин, а  той показа завидно хладнокръвие пред гола и с премерен изстрел направи безпомощен блестящия в този мач Джо Харт.

Модерният десен

Точно така, БЛЕСТЯЩИЯТ Джо Харт. Въпреки резултата младият вратар на Сити за пореден път показа защо е номер едно за „небесносините” и защо вратар като Шей Гивън търка резервната скамейка.

И като се заговорихме за вратари, мисля, че е време да отделим нужното внимание и на прекрасното представление, което изнесе Лукаш Фабиански в рамките на вратата.

Вчера Фабиански изтри няколко много важни цифри. Едната е 2-ката, която седи на гърба му и образува номер 21, в този мач Лукаш показа, че може да бъде и просто номер едно. Другата е 145, това е цифрата, която седи пред шестте нули на сумата, която е похарчил отборът на Ман Сити за трансфери. Какво излиза в крайна сметка – с играта си в този мач Фабиански тотално обезцени мултимилионната селекция на Сити и я сведе до шест нули, а като добавим и нулата, която светеше на светлиното табло срещу името на „гражданите”, нулите станаха седем. Неслучайно седем се смята за магическо число, то бе такова и в изминалата вечер за тима на Арсенал.

Сега искам да обърна внимание и на нещо, което Венгер отбелязваше в почти всяко свое интервю, а именно твърдението, че неговият отбор е израснал неимоверно в последните няколко години.

Вярно е, че много хора сега ще кажат, че точно изминалият мач не е мерило за това твърдение. Е, аз съм точно на обратното мнение. Да, това не беше един от най-силните ни мачове през сезона, да, не показахме онази игра, която Професора иска да вижда от своите играчи, но показахме нещо много по-важно, според мен, а именно воля за победа. Не смятам, че червеният картон, който бе даден в началото на мача, може да обори моето твърдение. Замислете се колко пъти сме изпадали в позиция да бъдем с човек повече на терена и сме губили точки. В тази среща имаше още една психологическа бариера, която момчетата на Венгер преодоляха, и това беше изпуснатата дузпа от Сеск Фабрегас. Всички си спомняме какво се случи при последния пропуск от бялата точка на наш играч, нали? Пропускът на Росицки в онзи мач със Съндерланд ни струваше трите точки.

Сега нещата бяха малко по-различни. Вместо отборът да изпадне в онова така познатото лениво и апатично състояние, момчетата на Венгер показаха желание за победа и я извоюваха по прекрасен начин с класически резултат.

Нека кажем две думи и за автора на втория гол – Алекс Сонг. Този играч за пореден път показва, че е една от най-важните фигури за отбора не просто заради умението му да разбива противниковите атаки, но и заради важните попадения, които започва да реализира все по-често.

Дано следващата целувка да е запазена за шампионската титла.

Един приятел днес ми напомни за гола на Сонг срещу Шахтьор. Вярвам, всички си спомняте как той реализира първото попадение с триков удар. Е, този мой приятел сподели, че според него това отиграване е било несериозно, но аз смятам, че на отбора на Арсенал са му нужни именно такива отигравания, които да говорят за увереност и дори за надменност, каквито тимът безспорно демонстрираше през сезон 2004 г.

Друг радващ момент, лично за мен, бе влизането в игра на Тио Уолкът и Никълъс Бендтнер, като вторият успя и да се разпише за крайното 0:3.

Играчът с ексцентричния номер 52 показа добри резлизаторски умения и успя да оползотвори по най-добрия начин страхотното извеждащо подаване на Насри.

Много псевдоразбирачи и зли езици сега ще кажат, че Арсенал е постигнал тази победа само и единствено благодарение на червения картон, който осакати отбора на Роберто Манчини. Е, аз ще им отговоря така – за мен има само една неоспорима истина за този двубой и тя е, че взехме така важните 3 точки, всичко друго са химерни, празни приказки.

Радвайте се, фенове на Арсенал, защото вчера Венгер доказа, че не зелените хартийки правят отбора, а манталитетът и отдадеността на футболистите.

Аз ви пожелавам един „Фабиански” (успешен) ден и до нови срещи.

Една от тези доста приятни европейски вечери…

Добро утро, почитатели на добрия вкус!

Обичам да променям често обръщенията, но със спомените от вчерашния мач, все още свежи в нашите мисли… Смятам, че ще ме разберете. А точно тези вечери осмислят всичките препятствия, през които Арсен и компания минават, заради идеологията, коятo са избрали да следват.

Годините на европейски разочарования оставиха следа върху едно време оптимистичната ми нагласа… Както и мнозина други привърженици, мисълта за груповата фаза на най-изменяния европейски турнир губи своята стойност. Успехите на този етап идват сезон след сезон. А както знаете, човешката природа често се характеризира с ненаситност. Повечето хора просто искат да спечелят турнира и евентуалните позитивни резултати в групите ще помогнат единствено на Арсен, ако пак се наложи да погледне в чувала с извиненията.

"Кой бе най-добрият гол тази вечер? (кажи твоя)"

Но стига тъмен псевдо-реализъм. Вечерта бе наша. Джак, капитанът Сеск, трудолюбивите Сонг и Шамак, дори Насри. Наистина ми е трудно да кажа нещо ново за този мач. Може би единствено стартът бе малко колеблив, но след това Шахтьор ги сполетя очакваното (за отбор, който си мисли, че може да се надиграва с нас). Интервюто на Сеск и Уилшър бе точно отражение на показаното на терена. Добро настроение, но да се надяваме, с по-малко еуфория. Думите на коментатора към Джак имат доста по-дълбоко значение от моя гледна точка. Съвсем скоро той ще трябва да носи очакванията на една доста изменчива и безмилостна нация на гърба си. Нека се надяваме моментът да се проточи колкото се може повече, за доброто и на Джак и на нашия любим клуб.

Бях единствено изненадан от онези моменти в края на първото полувреме, в които нашите играчи извършиха доста фаулове. Нищо прекалено този път, но ме накара да се замисля. Очевидно всички обичаме да виждаме преса по целия терен, но досега не е имало отбор, който да е постигнал това в 50+ мача на сезон, като обикновено умората идва в най-лошия момент. Дали тези леки накъсвания на играта не могат да бъдат използвани малко по-често от наша страна? Ясно е, че в повечето мачове инициативата ще е наша, това е планът от A до Z на Арсен, но ако този похват също стане част от общата кауза, може би малко енергия ще бъде спестена за важните мачове. Ние пак можем да играем нашата игра, просто играчите ще се научат да се противопоставят по-добре на опонентите. А те ще стават доста по-сериозни в следващите кръгове. Все пак, вероятността този кратък епизод да се повтори е минимална. :)

Познатият отличен завършващ удар и изпълненото обещание.

Пет на нула и познато лице влезе като резерва за Шахтьор. Лично аз не мисля, че подобно нещо се случва толкова често, но когато се случи, често намира място в заглавията. За шестдесетте хиляди на стадиона голът бе добре дошъл. Красивото изпълнение на този много добър спомен от Бразилия/Хърватия бе съпроводено с не по-малко аплодисменти от собствените ни голове. Сцените на края на мача показваха колко обичан и уважаван е бил този играч, не само от феновете, а и бившите му съотборници. За червената част от Лондон остава само да си мисли за несбъдналите се планове. По една или друга причина. Лично аз не се срамувам да си призная, че исках Вела да е напускащият нападател това лято, но Арсен бе решил категорично. Едуардо ще има място в паметта на мнозина. Особено по-новите генерации на арсеналското войнство. :)

В интервюто си след мача Арсен каза правилните неща. Отбивайки всяка частица от конкретен въпрос, зададен от развеселения представител на Скай, нашият френски мениджър се постара да потуши еуфорията. Не го обвинявам. Сякаш и той вече забелязва, колко е тънък „ледът“ всъщност и как един неубедителен резултат може да срине целия труд като купчина от карти. А точно това е сегашният състав що се отнася до вяра и отговорност.

Не ми се искаше да го повярвам дълго време, но очевидно е и въпрос на мотивация. Арсен и неговият до голяма степен европейски контингент наистина искат да спечелят този трофей. Безсънните нощи след Париж 2006 наистина са били безсънни. Но както написах във вчерашната публикация, в този турнир все още има отбори, които могат да ни надиграят и до голяма степен сме зависими от жребия. Ако можехме да пренесем европейската мотивация на места като Сейнт Мерис, Сейнт Андрюс… Всичките светци, за които се сетите, всичките тези студени дъждовни гостувания след стотици километри с отборния автобус. Гостувания, в които тимът, който игра вчера, рядко е узнаваем, а резултатите са ясно отражение на това. Жалко е, защото с малко постоянство и концентрация, особено в крайните месеци, титлата би била наистина близо. Дано сценарият не се повтори. Засега не мога да правя такива прогнози.

Светлият спомен

Не мога да не обърна внимание и на другата новина на деня. Очевидно Уейн Рууни ще се окаже точно толкова приветлив човек и отвътре, колкото винаги е изглеждал в нашите пристрастни и злопаметни очи. :) Изпитвах чист интерес гледайки деветминутното душевно излияние на господин Фъргюсън. Сякаш вече е решено – някога синият и винаги червен ще си избира нови цветове. А цялата английска общественост, от кралицата до Дъги Фрийдман си мислеха, че Сър Алекс е опитомил ливърпулското боксьорче. Явно не. Повечето хора търсят обяснение и в личния му живот, но не знам дали това е причината. Знам само, че хората на Капело, особено тези, които летяха до ЮАР, са събрани като с конкурс. Спасението май ще почака. Уейн няма да ми липсва. Ако Фъргюсън се постарае, може дори на Юнайтед да не липсва чак толкова.

Но нека не забравяме защо сме тук:

Последен поглед назад преди неделя.

Бих желал да ви пожелая приятен ден, отлично настроение през идната футболна вечер и не забравяйте да посетите блога за превюто на мача със Сити.

Yours truly.

Арсенал 2:1 Бирмингам в един доста „вълнуващ“ следобед

Здравейте, драги читатели!

Като повечето съботни сутрини, времето сякаш минаваше по-бавно от обикновено. Поради образователни причини бях решил, че няма да посетя никой пъб за този мач, а ще намеря добър начин да го гледам онлайн. Успях, като на моменти ми се искаше да не бях.

Добро начало на момчетата. Това не ме изненада. Често обичам да сравнявам срещите с техния еквивалент от миналия сезон, а тогава победихме с 3:1 в момент на истински отборен подем. Няколко добри наши атаки, Диаби изглежда в настроение, а Шамак пропуска добро положение след отлична игра на Джак. Не го обвинявам, защото знам що за играч сме „закупили“ и колко гола с крак вкарваше за Бордо.

Мачът навлезе в онези минути, където или щяхме да вкараме, или щеше да стане интересно. Точно тогава леко отстъпихме инициативата и последва добро центриране и отличен завършващ удар с глава на един от най-високите играчи в лигата. Едно време имаше спекулации, че Арсен го иска. Дори след вчерашното изпълнение не смятам, че е чак такава загуба.

След гола отборът се активизира, което не би трябвало да е изненадало много хора. Междувременно Бен Фостър подобряваше рекордите за бавно изпълнение на аут всяка следваща атака. Може би ако ударите все пак попадаха във вратата малко по-често нямаше да го има този проблем.

Tук дойде и първият момент на дълги дискусии. За мен дузпа нямаше. Като човек изразявал с години отвращението си от футболисти на Юнайтед, Челси, а и Ливърпул, които са симулирали, не изпитах никаква „милост“ към нашия играч. Напротив, бях изнервен от факта, че пак не вкарахме гол от игрова ситуация. Очакваното от мен се случи и дузпата ни върна инициативата и увереността.

Aко търсите снимка на "контакта" на защитника с Шамак, потърсете в някой вражески форум.

Последвалият „гол от съблекалнята“ обещаваше надграждане върху резултата и събуди надеждите ми за безавариен край на мача. Не и през този сезон. Колкото и анемични да бяха атаките на гостите, Диаби и компания сякаш не искаха да вкарат. Особено ме впечатли представянето на Аршавин. Често хората говорят как някои наши играчи разчитат най-вече на репутация и така се забравят истинските им представяния. От тази гледна точка е впечатляващо колко търпеливи са хората към Андрей. Малко играчи са по-талантиливи от него в настоящия състав, но пък отношението му от началото на сезона е повече от съмнително.

В последните минути на двубоя атмосферата отново се „нажежи“. Ебуе даде храна за критиките на бирмингамските коменатори(не го казвам със сарказъм, Тревър Франсис сам си призна, че е бил и играч и треньор на сините). Влизането му с два крака до тъч линията изглеждаше по-зле на повторението.

Тогава дойде онзи момент на иначе впечатляващия Джак. Истината е, че не очаквах малката му маса да причини чак толкова големи проблеми на глезена на Зигич, но картонът бе повече от заслужен. Феновете, които са го наблювадали внимателно си спомнят няколко такива влизания, но нито едно от тях не бе толкова късно. Направи го срещу Ливърпул, после си изкара жълт картон за първите си десет минути за Англия, но аз наистина вярвам, че ще се научи от преживяването. Не вярвам някога този „компонент“ да изчезне от играта му, но ще се случва доста доста по-рядко. :) Не се подвеждайте по заглавията на сутрешната (вече обедна) преса. Маклийш просто използва случая да изчисти знатното име на лорд Тейлър, веднъж и завинаги.

Моментът рано или късно щеше да дойде...

Няколко часа след мача се сетих, че секунди преди това имаше фаул на Зигич, който вероятно без да иска бе ударил Джак в лицето. Дали в цялото изпълнение е имало нотка на отмъщение оставям на вас да прецените, но с оглед на характера на нашето момче, не е изключено.

Фабиански заслужи добри думи за представянето си. Не бе толкова безпогрешен, колкото някои сайтове ще ви накарат да повярвате, но очевидо бавното изграждане на увереност му помага. Част от мен се радва просто, защото не вижда Алмуня толкова често. С оглед на етапите на техните кариери, колкото и парадоскално да звучи за мнозина, смятам че Фабиански може да стигне малко по-далеч. Искрено се надявам да видим другия ни полски вратар срещу Някасъл в Карлинг къп.

Сякаш голът срещу Болтън ще ни "коства" в доста от идните мачове..

Алекс Сонг отново вбеси аудиторията с безразсъдните си и излишни „набези“ през центъра. В тази част на терена, в която той се опитва да се внедри, неговата липса на техника и игрова мисъл са още по-забележими. Когато се съсредоточи върху старите си задължения, цялостното представяне на отбора може да се стабилизира. А определено има какво да се желае в този аспект. От началото на сезона в местното първенство имаме само една „чиста“ мрежа, домакинската победа на Блекпул. Дори на пръв поглед решените ни мачове се превръщат в предизвикателство.

Колкото и голямо удоволствие да ни доставят хората на Фъргюсън и формата на Челси при гостуванията, за да имаме дори частични шансове за титлата трябва да се съсредоточим върху собствените си проблеми. А те не са само дефанзивни.

Знам, че статията може да звучи твърде критично и че победителите по принцип не ги съдят, но за мен това не бе най-убедителният начин отборът да отговори на три поредни разочароващи резултата. Футболните фенове винаги намират лъч надежда, който им помага да дочакат следващия мач. За мен това са възстановяващите се бавно ключови играчи, които определено ще променят облика ни съвсем скоро.

С извинения за късното публикуване, причинено от леката липса на синхрон между нашия екип, ви пожелавам приятен неделен следобед и до нови онлайн срещи!

Нагоре