Публикации в категория ‘След мача’

Снодграс 1-1 Фабрегас и сбогом на Ходжсън

Здравейте, читатели на единствения български блог на Арсенал.
Ако сте фенове на капитана на руския национален отбор по футбол – Андрей Аршавин, предполагам е по-добре да пропуснете днешната ми статия.
Няма да се впускам в подробности относно развитието на вчерашния мач с Лийдс. Едва ли някой е очаквал особено лесна победа и категорично класиране за следващия кръг. „Пауните“ (винаги съм смятала, че прякорът е подходящ, макар и да е възникнал съвсем безобидно) ако не друго, в последните години имат самочувствие, достойно за по-добрите им десетилетия. Големият враг Манчестър Юнайтед го усети в пълната му сила миналата година, а сега се говори, че и главата на Арсенал е трябвало да падне във вчерашния хубав следобед. Естествено, това са лицемерните изказвания на хора, които се преструват на неутрални и винаги подкрепят т.нар. „underdog“, освен когато става дума за техния отбор. Да, дори неутралните имат отбор, всеки има отбор.

Лицето на разочарованието

9-те промени в състава този път бяха напълно необходими и все пак отборът ни изглеждаше доста по-добре с присъствието на Сонг и Джуру. Глупавата грешка на Денилсон, която доведе до дузпата на Лийдс, беше твърде голям подарък от наша страна. За Денилсон обаче не е рядкост да допуска такива грешки, затова и загуби титулярното си място. Не бива да бъдем разочаровани от играчи като него или Росицки, при които формата или възможностите просто не са на нивото на първия отбор на клуба. Това, което безкрайно много ме отвращава, като гледам любимия отбор, е мързеливото и незаинтересовано отношение към събитията на терена на Аршавин. На Венгер му отне време да го сложи на скамейката (единственото място, където не пречи), но участието му в мачовете за купите е просто неизбежно. Добре познаваме стила на руснака, той често се опитва да стреля през човек или да премине двама-трима защитници на противниковия отбор с дрибъл. В моментите, в които успява, се получават зрелищни и ефектни изпълнения. Аршавин обаче не е ефективен и това си пролича още повече с привличането на Шамак, който противно на него винаги търси най-разумния ход. Вчера срещу Лийдс станахме свидетели на това как Аршавин не гони леко неудобните пасове,  а се опитва да ги спре с протягане на крака (или просто се отказва и дава на всички да видят колко е разочарован, че пасът не каца на крака му), как не търси подаване, където е абсолютно необходимо и как единствената посока, която му е известна, и която използва, е тази напред. Ако си наумите да го наблюдавате специално, ще забележите колко рядко сменя посоката и как отказва да използва заобиколните пътища към вратата. Бих го сравнила с тичане срещу стена, ударът с нея е неизбежен.

Уолкът още има какво да научи от Джерард и Рууни

Този път Венгер не се забави със смените, все пак резултатът беше отрицателен и всяка минута беше ценна. Появата на Фабрегас и Уолкът естествено доведе до натиск на Арсенал, макар и не достатъчно постоянен.  В последните минути обаче имаше поне две ситуации, в които Фил Даут имаше основание да даде наказателен удар. За първата бях особено изненадана от признанието на Уолкът след мача, че е симулирал за първи път в живота си и че просто е искал да спечели дузпа. Англичанинът дори се пошегувал с рефера след мача с думите „Това ми беше първата симулация, личеше ли си?“. Вероятно след като Фил Даут пренебрегна падането му, може би е бил разкрит. :D Независимо какви чувства провокира у вас това откровение на Тио, на всички отдавна ни е ясно, че англичаните имат известен карт бланш, независимо какво правят. За мен ситуацията е по-скоро забавна и не бих упрекнала Тио по никакъв начин. Всичките ни нападатели преиграват в дадени ситуации, Бендтнер нерядко е симулирал по особено нескопосан начин, така че Уолкът не трябва да получава повече критики от тях.
Естествено неприятелите ни имат добър повод да се върнат към известния рефрен „Good ol’ Arsenal, always cheating“. Тио все пак успя да спечели съвсем легитимна дузпа едва минута по-късно, след като беше дърпан за фанелката настоятелно, но остана на краката си, този път. Капитанът Сеск реализира от бялата точка и Арсенал е по-щастливият от двата отбора заради насроченото преиграване  на двубоя.
Никой не искаше да утежняваме програмата си с още един излишен мач. Вярно е и че повечето ни успехи в купата са били следствие от доста корави преигравания и трудно измъкнати мачове, или поне тези, които помня. За втория мач с Лийдс се надявам да използваме по-разумно шансовете, които ни предоставя противника и да не допускаме фатално-глупави грешки. Хубаво е, че съставът има самочувствието и скамейката да се бори на всички фронтове, но ще става все по-трудно и се вижда, че широк състав не значи наличие на два еквивалентни състава.
Поздравления за Санчес Уот, който беше особено активен през първото полувреме и дори успя да поизнерви Росицки.
Онзи ден Пол Мърсън беше критикувал кошмарното представяне на Глен Джонсън срещу Блекбърн и като цяло през сезона, което доведе до гневни съобщения на туитър страницата на бека на Ливърпул. Глен твърди, че не би могъл да се разстрои от коментарите на алкохолик и наркоман като Пол (Hail!), но останалите му думи говореха, че е сериозно разстроен. :D

Ливърпул казва сбогом на изкупителната си жертва

Споменавайки Ливърпул, не мога да не обърна внимание и на най-голямата новина от вчерашния ден. След последния ужасен резултат на Ливърпул срещу Блекбърн беше отменена пресконференцията на Рой Ходжсън. Заговори се още повече за уволнението на треньора и това стана факт вчера следобед. На сайта на клуба обявиха, че са прекратили отношения с Ходжсън по „взаимно съгласие“. Предполагам, това е по-скоро израз на уважение към мениджъра, отколкото истина. Друг е въпросът, че това е само привидно уважение, защото мениджърът не получи нито времето, нито доверието да прекрои отбора и да наложи своя стил. Ходжсън получи един практически унищожен отбор, в който дори гръбнакът беше изгубил морал и самочувствие. Според мен собствениците на Ливърпул по-скоро го взеха за изкупителна жертва, за да оправдаят собственото си нежелание да инвестират в тима. Сега Ходжсън изглежда като големият виновник и като големият провал, а всъщност той получи половин шанс. Ако беше успял магически да възроди останките от отбора и да постигне нещо като успешни резултати без да купи необходимите играчи, шефовете на отбора от Мърсисайд щяха да спечелят повече време. Сега легендата на клуба – Кени Далглиш се захваща с работата и към него очакванията са да зареди отбора с малко от блясъка на своята кариера. Един от най-успешните играчи и мениджъри на клуба, практически постигнал почти всичко освен победа над Арсенал през 89-а, Далглиш ще трябва да се пребори най-вече с новите собствениците на клуба. Той със сигурност има подкрепата на феновете и те няма да преглътнат подигравка с него, на каквато стана жертва бившият треньор на Фулъм.
И Венгер и Фъргюсън се възпротивиха публично на постоянните смени на треньори и на това, че не получават необходимото време, за да свършат работата, за която са наети. Немалко глави паднаха този сезон, що се отнася до уволнени мениджъри, някои заслужено, някои не толкова, но от всичките ситуации може да се извади един извод – че футболът не е това, което беше. Да си hard worker не е достатъчно, трябва да си survivоr или още по-добре predator.

Футболът победи

Честита Нова година, дами и господа, подвластни на футболната емоция! Ще спестя пожеланията, защото всички ги споделяме често в нашите мисли. :) Досещате се от какво естество са.

А какво по-добро начало от една победа, олицетворяваща всичко, в което Арсен Венгер вярва? Лошите дни на Сейнт Андрюс сега изглеждат малко по-далеч назад в историята, а играчите ни се измъкнаха само с белези от отчаяните опити на домакините да ни се противопоставят така, както нацията ги оставя да го правят. Защото ако наистина някой искаше да намали тези опасни влизания, това вече щеше да е станало. Но англичаните все още не са убедени, че Арсен изразява позиция за доброто на красивата игра.

Роджър Джонсън. "Коректен" в 363 дни в годината. В другите два Бирмингам играят с Арсенал.

Независимо от позитивния резултат и аналогични сценарии от близкото минало, отборите ще продължават да вярват, че това е нашето слабо място. Че с груба игра ще постигнат нещо. А както видяхме и днес, те рядко биват наказани подобаващо за това. А всъщност няма отбори с метални глезени и титаниеви колена, просто ние ще имаме „честта“ по-често да бъдем жертви на подобни изпълнения. Радвам се, че Сеск и Джак са здрави, но до края на сезона рядко ще имаме мигове на истинско спокойствие.

Футболът наистина победи.

Иначе отлично и енергично представяне на всички наши играчи на терена. Ван Перси трябваше да отбележи поне още един гол през първата част, а чист късмет ни спаси от дузпа в наша вреда. Фабиански имаше няколко добри спасявания, а защитата пред него допусна минимален брой грешки. Най-трудни бяха минутите в края на първото полувреме, като беше освежаващо да видим толкова концентриран и целеустремен Арсенал от първите минути на втората част. Бирмингамци ритаха и дърпаха фланелки, но на моменти скоростта в нашата игра, не само от краката на Тио, но и от мисълта на неговите съотборници, бе особено впечатляваща.

Резултатът и увереността, с която бе постигнат, накараха доста хора да погледнат по друг начин на селекцията на Арсен от сряда. Аз не съм един от тях. Малко по-добър баланс щеше да ни донесе още две точки от коледния маратон. Юнайтед днес бяха особен фарс, но Фърги и момчетата ще спят спокойно с откраднатите три точки от ръцете на Роберто ди Матео. По-добре ще е титулярите ни да получат почивка при решен мач, отколкото да се опитват да спасяват положението в последните мигове. В крайна сметка нещата опират до факта, че не всяка позиция има подобаващо покритие от резервни играчи. Но е истина, че е рано да се каже дали в сряда загубихме две точки, или спечелихме една. Съставът се нуждае от завръщането на Вермален, колкото се може по-скоро.

Toмас бавно напредва с възстановяването си.

От днес Аарън Рамзи се завръща от престоя си под наем и вече ще тренира с нас. Уелският халф все още не е напълно готов за темпото на Висшата лига, според Арсен. Но лично аз се надявам да го видя колкото се може по-скоро и мачът с Лийдс след няколко дни излежда подходящ. Особено след новата контузия на Диаби, Арсен ще трябва да помисли по въпроса.

Предстоящият двубой със Сити ще отговори още една порция въпроси, защото гражданите са в особено добра форма точно сега. Дали Манчини ще заложи на смели ходове в атака, или на обичайната предпазливост срещу големите отбори, предстои да разберем. Но за това след няколко дни. :)

Приятна първа вечер на новата година и до нови срещи!

This is what we live for!

Добър ден, фенове на най-великия клуб на света!

Не знам за вас, но за мен снощи беше най-хубавата вечер в живота ми от години. Прекрасно е да пишеш анализ, когато има твърде много герои в червено и бяло, които заслужават да бъдат споменати и няма нищо по-хубаво от това да победим омразните Челси с такава отборна игра, с борба за всяка топка и за всеки инч, с шампионски дух и самочувствие. Реално покупките на Абрамович едва докоснаха с пръсти мача, ние го държахме в юмрука си. Преди срещата се надявах на едно нещо – сами да си дадем шанс да покажем най-доброто, на което сме способни. Момчетата на Венгер направиха не само това, те ни оставиха с убеждението, че възможностите ни нямат лимит. Едва ли съм единственият човек, чийто мисли летят към по-големи успехи. Напълно съм убедена, че ако този отбор играе по този начин, никой не може да го спре.
Стартовият ни състав беше точно такъв, какъвто очаквах. Венгер беше взел предвид доброто представяне на Джуру в предишния му мач срещу Челси и роденият в Кот д’Ивоар защитник започна рамо до рамо с Кошелни. Тио Уолкът, когото Арсен обича да използва срещу Челси, замени в стартовия състав Андрей Аршавин. Благодарение на това можем да кажем, че в отбора нямаше нито един човек, който да не показва необходимата самоотверженост и работа без топка. Робин ван Перси също така замени Маруан Шамак, като вероятно това беше единствената принудителна промяна. Тъй като Робин не е титуляр откакто Шамак се наложи в отбора по такъв блестящ начин, холандецът определено не може да намери голмайсторската си форма. Но неговата способност да държи топката в самото сърце на противниковото поле и да форсира другия отбор да прави грешки се оказа напълно достатъчна в този мач. Редом с това всички футболисти от нападението ни осъществиха страхотна висока преса върху Челси, което практически им отне възможността да изнасят топката с къси пасове през центъра. Това, което ни осигури най-голямото предимство обаче беше невероятната работа в центъра на терена. Джаки Уилшър и The Mighty Alex Song тотално обезличиха креативния Лампард, принуждавайки го да се превърне в блед клонинг на Есиен. Това доведе до едно безумно влизане на Фет Франки в краката на Сонг, което беше жива проява на безмощие и като цяло олицетворяваше моралното състояние на „шампионите“. Друго влизане на Калу с бутоните високо в бедрото на Клиши беше наградено само с жълт картон. Поглеждайки върху събитията пост фактум, съм доволна, че Калу остана на терена. Не бих искала Челси да обвинят глупостта му за загубата си.

Здрави нерви и добра преценка

Няма достатъчно силни думи, за да опиша гордостта си от Алекс Сонг. Това момче не само се превърна в стена за чуждите полузащитници, той вече спокойно може да се нарече движеща сила в халфовата ни линия. Хладнокръвието, с което реализира всичките си ужасно важни голове тaзи година, е забележително. Непосредствено преди първия ни гол имаше положение за дузпа, Сеск Фабрегас лежеше на терена, но Сонг дори не се ослуша за сигнал и прати шута с левия си крак точно извън обсега на Чех и в долния ляв ъгъл на мрежата му. Допреди този сезон не възприемахме камерунеца като източник на попадения, в момента съм склонна да смятам, че има по-клиничен финишинг от нападателите ни. И всичко това се дължи на зрелостта и нарастващото му самочувствие. На фона на неговото представяне, изглеждаше сякаш Уилшър  се мъчи през първата част, но аз не бих спестила нито една добра дума по негов адрес. Предвид сериозността на мача, Джак беше нагърбен с по-свободна роля, покриваше още по-големи пространства и организираше атаките ни в по-голяма степен от обикновено. Концентрацията и работоспособността му ме смайват всеки един път, но, предполагам, от бъдещия си капитан не можем да очакваме по-малко. :)
Минималното предимство от един гол на почивката значеше, че в никакъв случай не бива да отпускаме темпото. Челси показаха, че могат да ни застрашат още в мига, след като получиха гола. Трябваше да ги пречупим напълно.

Искаме още!

Второто полувреме започна по най-вълнуващия възможен начин. Арсенал не изпускаше топката от краката си и постепенно си проправяше път към вратата на Челси. Насри и Уолкът бяха особено активни по фланговете. Вторият гол обаче дойде след като ван Перси успя да ангажира Тери и Иванович, задържайки топката от практически легнало положение. Есиен се притече на помощ и избивайки кълбото от краката му буквално изведе връхлитащия Уолкът на чиста позиция. Тио размина Чех хладнокръвно и пусна топката към Фабрегас, за когото остана само да я прати в центъра на опразнената врата. Последва оглушителен рев от трибуните – страхотна публика  на този мач, между другото. Обичайното „присъствие“ от 60 хиляди на стадиона този път наистина достигаше желания брой, а присъствието беше не само физическо, но и емоционално. Може би трябва да играем с Челси по-често. :D
Броени минути по-късно небрежност на Малуда доведе до това Тио да му отнеме топката и да организира поредната акция към вратата на Челси. Англичанинът комбинира светкавично с Фабрегас, спринтирайки междувременно към комфортното си за изстрел място в дясната част на наказателното поле. Сеск му върна жеста за втория гол, извеждайки го в перфектния момент и Тио не се поколеба да забие безкомромисния си шут в долния десен ъгъл на вратата на Чех. За разлика от Аршавин, Тио е един малък футболист, който има огромно влияние на терена. Хубаво е да наблюдаваме сърцатата му игра вместо бездушното влачене по терена на руснака, надявам се Венгер да се е вразумил за постоянно.
Беше твърде рано, за да празнуваме победата. Но атакуващите ни футболисти свършиха необходимото, за да извоюват огромно предимство, което целият отбор да може да защити до изтичането на 90-те минути. Както казах в превюто си, нуждаем се от две неща – да сме достатъчно ефективни в нападение и да се противопоставим в центъра на терена и по фланговете. Определено свършихме първото, въпреки няколкото много чисти пропуски. По-трудната част беше да защитим полето си от един отбор, който не заслужава да бъде подценяван нито за миг. И тук дойде най-голямата ни победа –  прекрасната отборна игра. Всеки един от халфовете ни подсигуряваше бековете, всеки от играчите ни имаше своя сянка на терена, която се стараеше да не остане сам. Многократно си осигурявахме числено преимущество при отнемането на топката от Челси и това очевидно беше плод на огромна концентрация. Точно по този начин Барселона ни отстрани в Шампионската лига достатъчно скоро, че всички да си спомняте какво имам предвид. Сигурно ви прави впечатление, че дори не споменавам Дрогба. Това се дължи на факта, че младият Джуру не му позволи да докосне спокойно топката, камо ли да отправи точен удар към вратата. Това момче беше на правилното място за всяка висока топка, беше пласиран на точния ъгъл,  за да пресече всеки пас или да затвори пътя на Дрогба. На всичкото отгоре, двамата с Кошелни правеха най-добрите шпагати, които професионален защитник би могъл да направи. Перфектен тайминг, без излишна грубост, напълно достатъчно, за да обезвредят западнолондонския ни враг. Не мога да не похваля и Клиши, който направи най-добрия си мач от поне година. По принцип, не пестя критиките към Гаел, който за мен е най-слабото звено в отбора ни, особено при отсъствието на Алмуния. Но снощи той беше борецът, когото толкова обичахме да гледаме в един определен отрязък от време.
Смените на Анчелоти бяха по-скоро опит да раздели срама по равно между титуляри и резерви. Тактическата смяна на Оби Микел с Рамирес не донесе никакви позитиви за Челси. Малуда също беше сменен, за сметка на Какута, който едва ли се е надявал да участва точно в такова дерби. Челси все пак успяха да реализират едно положение, след като Дрогба центрира хубава топка от пряк свободен удар към Иванович. Сърбинът спечели въздушната битка с Кошелни, но Арсенал не позволи на „сините“ да се възползват от малкия си подем.

El capitan

Споровете за играча на мача са най-приятните спорове, които можем да произведем след такава среща. Аз лично не бих се ангажирала с избор на едно единствено лице, защото за мен отборът беше съвършен. Но едно нещо заслужава да се спомене. Сеск разби сърцата на много хора това лято, заявявайки желанието си да се присъедини към отбора на Барселона. Аз, лично за себе си, винаги съм знаела, че корените рано или късно ще го издърпат в посока Испания. Не виждам нищо лошо в това да предпочиташ родината си, испанците имат не по-голямо усещане за принадлежност от други народи. Затова не мисля, че е редно някой да обвинява сериозно Фабрегас за това или още повече да поставя под съмнение неговата отдаденост на каузата Арсенал. Сеск гори за Арсенал и обича Арсенал и въпреки че напоследък е измъчван постоянно от контузията си, това не му се отразява на терена, когато трябва да поеме отговорност. Ако имахме възможността да наблюдаваме най-доброто от Алекс Сонг, Джаки Уилшър и Уолкът, това се дължи до по-голяма степен, отколкото някои хора биха признали, именно на Сеск. Признавам си, че когато получи лентата, не смятах, че е готов за нея и че мотивите на клуба да му я дадат точно в този момент са правилни. Сега обаче вярвам, че Фабрегас е готов, завършен, истински капитан на своя отбор. Той притегля хората около себе си с почти невидима сила и успява да изкопчи неподозиран ефект от техните възможности. Сеск е една немалка причина да сме отборът, който сме в момента, и независимо от това за какъв период от време ще остане при нас, нека не си затваряме очите и не отричаме неговия дух. Той е по-добър от повечето хора в тима, но това не го изолира от отбора, това прави отбора по-добър. Неговото присъствие в Арсенал ще остави следа, по-дълбока от на всеки играч, преминал през редиците ни в последните години.

Bon voyage и не забравяйте да ни оставите титлата.

Бих искала да кажа още много. Просто има мачове, които провокират безброй разсъжения, очаквания, мечти…но в крайна сметка ни чака дълъг път. Важното е, че преминахме през най-големия тест – собствената си увереност. Арсенал снощи игра като перфектно смазан часовников механизъм и това не е нещо, което се научава с 2 седмици свръх тренировки. Това е потенциал, който отборът винаги е притежавал, но твърде често е оставал под повърхността заради страха и липсата на вяра. Миналата нощ бяхме най-доброто,  на което сме способни, и това, с което се гордея най-много, е, че имахме вярата, че можем да победим Челси. Ако трябва да съм честна, не очаквах подобно развитие. Преди мача бях сигурна, че ако ще вземем голяма среща, то срещу Челси имаме по-добър шанс, отколкото срешу Юнайтед, тъй като можем да ги победим с по-добра игра, защото в момента са ужасно уязвими, макар и в най-добрия си състав. Челси имат 6 точки от последните си 8 мача, ние имаме 15. Те гостуваха на нас, Тотнъм, Нюкасъл, Бирмингам и Липърпул,  а ние на Ман Юнайтед, Астън Вила, Евертън и Уулвс.  Четири от последните 8 мача на двата клуба са срещу един и същи съперник – Фулъм, Тотнъм, Евертън и Нюкасъл, два от тези отбори са неприятен лондонски опонент и за двата тима, независимо от терена на срещата. В това число спада и снощният мач. Челси успя да загуби и от ужасния гост Съндърланд, което свидетелства за това, че настоящето им състояние не е просто плод на тежка програма и лошо стечение на обстоятелствата. Те също нямат нужната вяра в момента, а са действащите шампиони. Статистически и видимо Арсенал е по-добрият отбор в момента, Челси са в най-лошия си период от 12 години и НИЕ трябва да се възползваме от това, от всяка малка възможност, която ни предоставят. Защото, ако не го направим, Юнайтед няма да се поколебаят.
Пожелавам на всички вас, които четете тези редове, да гледате още безброй такива мачове, в които любимият ни Арсенал триумфира с мощ, талант, себеотдаденост и самочувствие на победител.
Мисля, че вече нямаме друг избор освен да гоним титлата до последния си дъх.
Желая ви прекрасен ден и тъй като аз няма да отразявам утрешния мач с Уигън, ви пожелавам весело посрещане на новата година и нека през нея Англия да се поздрави с един нов червено-бял футболен шампион!

Вярата остава ограничена

Добър вечер на цялото арсеналско войнство!

Както се очакваше, мачът с Манчестър Юнайтед даде повече от достатъчно поводи за размисъл.

Тук вятърът бе доста доста силен, достатъчно дори да охлади тазвечершните ми страсти. Футболът, колкото и интригуващ да е в повечето случаи, понякога се оказва изненадващо предвидим. Днес бе една от тези вечери.

Лесно би било да се насочим веднага към съдии и други виновници, но проблемът е малко по-дълбок. Не бих казал, че не се прави абсолютно нищо по въпроса, но и далеч не се прави достатъчно. В нито един от оставащите деветнадесет мача няма да искам победата по-силно, отколкото я исках днес. Но отново бяхме свидетели на развой, в който и след 180 минути трудно щяхме да отбележим срещу ван дер Сар. Ефикасните домакини излязоха с ясна идея и я изпълниха доста добре. На тях отново им бе отдадено невиждано уважение, като умовете на нашите играчи сякаш замръзваха при най-малкото приближаване до противниковото наказателно поле. Фигурите, които очаквахме да се покрият, сякаш го направиха. А позитивите отново дойдоха от най-младите играчи. Само техните необременени, а бих казал и „неподчинени“ умове показваха някакъв спокоен подход към мача.

Светлият лъч.

Ще започна с вратаря. Гордея се с неговото представяне, въпреки нервните пасове към защитниците. Това ще се подобри с времето. Засега Войчек се справя с по-трудните неща, запазвайки впечатляващото си самочувствие. Тепърва ще има нови тестове за това момче, но на този етап надеждите ни не изглеждат безпочвени, напротив. Неговият най-добър приятел Джак също бе достоен представител на нашия тим. Хладнокръвни отигравания и себераздаване характеризираха неговата вечер, до момента на контузията. Двамата най-млади играчи на терена сякаш не страдаха от страха, обхващащ като чума ядрото на тима в тези решаващи двубои. Като цяло стабилно се представиха Косчелни и Саня, но от останалите трябваше да видим повече.

Тази снимка влияе много по-лошо на нас, отколкото на играчите ни.

Преди няколко години бих се съсредоточил върху невероятните обстоятелства около гола, или колко е жалък Парк Джи-Сунг в 90% от двубоите. Не смятам, че това има особено значение. За Фъргюсън от няколко сезона целта оправдава средствата, та ако Юнайтед трябва да играят като Стоук Сити, за да ни победят, те ще го направят. Нашите играчи има какво да научат от отличната преса на домакините. А къде къде по-малки тимове от Юнайтед са набелязвали лявата ни зона през този сезон? Какво като е очевидно? Алекс Фъргюсън се справя отлично с минимализма, неслучайно въпреки хаотичната си игра те гледат надолу към нас в таблицата.

Пропуск пред загрижения поглед на господин Райли.

Уейн Руни и Хауърд Уеб. Уейн Руни и Майк Дийн. Уейн Руни и Майк Райли. Неприятно е да виждам отново дежурната дузпа, а тя сякаш им бе най-малко нужна в този мач. Трета дузпа срещу нас на „Олд Трафорд“ в последните четири сезона в лигата. Радвах се, че ливърпулското момче не уцели вратата, но без да изпадам в неистова еуфория. Нашите играчи се примириха някъде около 75-ата минута. В началото на мача го нямаше дори стихийния натиск. Добрите десетина минути на второто полувреме не бяха достатъчни, пък и реално доведоха до само една наистина чиста ситуация. В други два неприятни момента никой от тримата съдии не забеляза влизането на Фърдинанд срещу Саня, а Дарън Флетчър гони Хауърд Уеб няколко минути по целия терен, за да му каже някаква важна шотландска мъдрост. Нито един играч на домакините не получи жълт картон. Забавно бе и да видим Майк Райли отново на местопрестъплението, този път на трибуните на любимия си стадион. :)

Има светлина в края на тунела, но проблемите се изчистват по-бавно, отколкото е нужно. Двете позитивни промени от миналата година са най-вече отсъствията на Денилсон и Алмуня, автори на кошмарно представяне срещу Юнайтед на „Емиратс“ в последния сблъсък. Третият най-слаб играч в онзи следобед днес отново бе на терена. Гаел Клиши се е превърнал в абсолютна развалина, като слабата му дефанзивна игра сега се комбинира с ужасни решения и безразсъдно отношение към центриранията от неговата зона. Нима наистина паспортите нямат значение за Професора? Оставям на вас да прецените. :)

Не бе минал и половин час от двубоя и Aрсен Венгер развя отново флага на „надеждата“. Ако нервите ви са опънати, препоръчвам ви да отложите гледането на интервюто. Сигурен съм, че в най-кратък срок играчите ще запеят същата песен, нека не забравяме, че именно Гаел Клиши ни убеждаваше как добре е разучил играта на Нани преди двубоя. Днешната загуба наистина не би следвало да е решаваща в борбата за титлата, освен ако, разбира се, нашите играчи се почувстват отново „шокирани“, усещащи тънкия лед, на който се държат репутациите им. Арсен няма да е тук вечно, за да ги пази от куршумите на пресата.

Нещата не се развиха по план. От наша гледна точка.

Та май отново ще се опитваме да стигнем до титлата по позорния заобиколен път. Единствено победа над Челси би сложила малко кръпки върху разкъсаната гордост. Не храня надежди за „по-леката“ ни програма до края на сезона, защото концентрацията ни ще пострада от идващия европейски съперник. Да не забравяме и купите. Малко неща останаха да се променят за общото благо, но това сякаш не се случва. Повечето ни футболисти не приемат провалите чак толкова тежко. Смятам, че феновете страдат много повече от тях. А агресията не трябва да е просто цел, а трябва да идва от сърцата на хората с топ на гърба. Спортната злоба е изчезваща характеристика в нашата изискана съблекалня. Толкова, че всеки път, когато Счезни крещи, сърцето и душата ми ликуват! :)

Следващата спирка – „Ашбъртън Гроув“, интригуващ сблъсък с изчадията на Тони Пулис. Титлата чака. :)

Донякъде за мен бе удоволствие, пожелавам ви да намерите място за позитивни мисли до съботния следобед! До нови срещи!

Важна, но неубедителна победа

Здравко Талви

Здравейте, драги почитали на блога на Арсенал България.

Искам да започна с извинение за закъснението, но все пак след 8-ми декември ставането рано е твърде трудно.

Определено има нещо нередно в нашия отбор и особено в психиката му. Изключително важно, е че успяхме да победим, но все пак Партизан са един от най-слабите, ако не и най-слабият отбор в Шампионската лига. Арсенал игра с най-доброто, което има, и все пак допусна изравняване и трябваше да чакаме до 73-тата минута на двубоя, за да поведем в резултата. Започнах от това, че има нещо смущаващо в психиката, защото не мога да повярвам, че се класирахме, определено на мъка, в може би най-леката група. След размазващите 3 победи над Брага, Шахтьор и Партизан, в оставащите 3 срещи някакси ритъмът на отбора се загуби, момчетата излизаха без желание за победа и така трябваше да треперим до последно, за да попаднем сред последните 16. На всичкото отгоре, не успяхме да спечелим 1-вото място в групата и това ще ни отреди далеч по-тежък жребий, като съперници могат да бъдат Барселона, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен или Шалке 04. Личните предпочитания, пък и може би не само моите, са за Шалке. Не само заради това, че изглеждат най-преодолим съперник, но и защото има евтини полети до тази дестинация.

Дано скоро видим Гибси на крака за по-дълго време

Няколко думи и за самия мач. Най-притеснителното и дразнещо нещо от вчера, поне за мен, е новата контузия на Кирън Гибс. Това, разбира се, означава, че той пропуска дербито с Юнайтед в понеделник, като повече информация за времето, през което левият бек няма да играе, ще има утре. Венгер подчерта, че това не е проблемният глезен на Гибс и добави колко голям карък е момчето. Изключително много ми се искаше именно той да играе срещу Нани в понеделник, но ще трябва да се примирим с Клиши.

Другото нещо, което наистина ме изненада, бе глупавата постъпка на Бакари Саня малко преди последния съдийски сигнал. Наистина, Лазевски оставаше очи в очи с Фабиански, но рискът изобщо не си струваше. При 2 гола разлика в наша полза и не дотам 100%-ва ситуация, Бак си изкара червен картон, с което ще пропусне първия мач от осминафиналите.

Иначе доста слаб мач за Арсенал. Венгер заяви в традиционното интервю, че не е доволен от нападението. И наистина, отборът беше някак вял в офанзивен план. Шамак се губеше, Аршавин бе онзи Аршавин, който сме свикнали да виждаме преди мачовете с Астън Вила и Фулъм, Насри нямаше ден, а ван Перси се опитваше, но някак не му се получаваше. Изненадващо, голът от дузпа на холандеца в 29-тата минута не даде инерцията, която всички очаквахме. След него продължавахме да разиграваме топката, но до опасности така и не се стигаше. И като за капак (все пак сме Арсенал), ни изравниха при първия по-сериозен удар към вратата. И то, разбира се, след рикошет в крака на Скилачи. За щастие, голът на спокойствието падна от Тио Уолкът в 73-тата минута,. Момчето имаше нужда от това и дано това е само началото на поредица добри игри и попадения. Разбира се, нямаше как да отбележим 3 гола и Насри да не е сред голмайсторите. А изпълнението му бе може би единственото хубаво нещо в целия двубой.

Основна роля още в първия сезон с повече време на терена

За мен лично, проблемите и хаосът в нашата игра идваха от Денилсон. Това момче обърка доста от пасовете и не успя да се справи със задачата в центъра на терена. Смятам, че прогресът на отбора и по-добрата игра от миналия сезон идват до голяма степен от Джаки Уилшър. Може би доста от вас ще си помислят, че това мнение е крайно и не може да се твърди такова нещо от 1 мач, но играта на двамата може да бъде различена дори и от слепец. Англичанинът е на светлинни години пред титуляра във вчерашния двубой.

С английската надежда завършвам и своя коментар. Надявам се да не съм бил твърде краен и пожелавам на всички лек и успешен край на седмицата. Аз лично нямам търпение да дойде понеделник и оставам оптимист, че точно Арсенал ще нанесе първата загуба на Юнайтед от доста време насам.

PS – за финал един малко весел момент от вчерашния мач. Поредният епизод от шоуто на Ебуе :)

Нагоре