Публикации в категория ‘След мача’

‘How much have they been paid?’, Cesc asked…

Glory, glory FA!

Не минаха и 4 дена, откакто съдиите решиха да се изгаврят с отбора на Арсенал с безумния гол от засада на Саха. Сеск си позволи да критикува рефера, което доведе до поредица от сълзливи интервюта на Дейвид Мойс, в които шотландеца отчаяно се опитваше да обвини капитана ни за повече от заслужената загуба на своя отбор. Отбор, който едва успя да създаде едно положение за целия мач и да отбележи след абсурдна грешка на лайнсмена. Единствената вина на Фабрегас в случая беше продуктивната му игра срещу „карамелите“.
Ако тогава не успяха да ни отнемат точки, то срещу Нюкасъл съдийската бригада може да се чувства напълно удовлетворена от добре свършената работа.
Няма да се впускам в подробности за първото полувреме, то протече по най-добрия възможен начин за нас, като дори нямахме изпуснати чисти положения, за които да съжаляваме. Явно обаче развоя на мача не се хареса на някои представители на ФА, присъстващи на терена, а именно на дебелата тъпа путка фил даут(ако някой очаква да се извиня за думите си или да ги смекча, може да си помисли отново).
И така, във вторник наш играч се осмелява да постави под съмнение честността на съдиите и в събота техният отговор е повече от едносмислен.
Нюкасъл бяха в шок и паника от случаващото се през първата част и единствената им цел беше да намалят резултата, респективно срама. Едва ли някой от тях е очаквал обрат, изравняване или каквото и да е било. Защото на терена нямаше налично основание за това.
Всички знаят, че Джоуи Бартън е социопат. Всички знаят и че социопатите са склонни да навредят на други хора, особено ако не бъдат озаптявани и наказвани. Всички, освен фил даут. Бартън влиза на Аршавин доста грубо още в края на първото полувреме и получава приятелско потупване по рамото. Влизането му срещу Диаби през второто полувреме отново не получава никакво внимание от рефера. И това ни води до логичния въпрос – кой е основният фактор, който води до саморазправа? Ненаказуемост, в конкретния случай граничеща с анархия, що се отнася до футболистите на Нюкасъл и свърхнаказауемост спрямо нашите момчета. Естествено, не оневинявам Диаби за проявената глупост, но го разбирам напълно. Той трябваше да е подготвен за такива провокации, но не беше. И все пак това едва ли спечели точката на Нюкасъл. Дори и с човек по-малко, обратът все още граничеше с невъзможното. И тогава фил даут реши да се намеси, отсъждайки леката дузпа за нарушение на Кошелни срещу Бест, като т.нар. нападател едва не го лиши от поколение преди въпросния „фаул“. Както и да е, това се случва и именно в такива моменти преднина от 4 гола идва в голяма помощ. Секунди след  като Бартън отбелязва е и другата спорна ситуация, 3-та подред, когато Счезни задържа топката и Кевин Нолан го сваля с ключ на земята. Явно в света на съдиите в тази ситуация не могат да бъдат намерени никакви паралели с изгонването на Диаби. Нолан получава само жълт картон и шоуто продължава. Натискът на домакините се засилва, което довежда до отменен гол на Бест, несправедливо – факт,  след като Росицки лениво се поклаща дотолкова близо до вратата, че да покрие засадата. Бест все пак успява да отбележи и легитимен гол, надвивайки Клиши във въздушен двубой – каква изненада.
Едва ли някой извън света на Арсенал ще си спомни, че след това отборът ни наистина успокои топката и дори се опита да изнесе играта по-напред в противниковото поле. Атаките на Нюкасъл станаха все по-редки и зле организирани, 1-2 слаби удара профучаха около вратата на поляка, но в този момент аз лично не очаквах повторно съживяване на Нюкасъл. Колко наивно от моя страна да отхвърля поредната доза реферска реанимация. Ако първата дузпа ви се стори пресилената и смешна, то само си спомнете втората. Трима души скачат за топката, двама с червени фанелки и един с черно-бяла. Този с черно-бялата фанелка се строполява на земята и съотборниците му и публиката скачат на крака и започват да размахват ръце. Стабилен рефер би отминал ситуацията, но за даут беше напълно достатъчно, за да възвърне отдавна загубената си ерекция и да посочи бялата точка за втори път в мача. А се намираше точно на срещуположната страна на случващото се, като на пътя му имаше и 6-7 човека от двата отбора, сигнал на страничния рефер също нямаше. И все пак зорките очи на даут видяха „зверското нарушение“, на което дори реферите в Испания биха поклатили глава с усмивка.
След като и втората дузпа опъна мрежата, на мен поне ми беше ясно, че ще получим и изравнителен гол. Дали от някой корнер, дали защото Фабрегас се преструваше на дефанзивен халф, а всъщност е брилянтен плеймейкър. Естествено, за да се налее още повече абсурд, най-голямото дърво на света Тиоте, когото преди мача бих номинирала винаги за червен картон или счупване на крак на наш играч, вкара воле от около 25 метра, дълбоко в ъгъла на вратата. Дори Марко ван Бастен щеше да присвие очи от завист. След героизмите на Дани Роуз, това се нарежда високо в ранглистата на идиотщините, които ни се случват в най-неподходящите моменти. Този път дори няма грешка на Алмуния, която да смечки положението. Дотук имаше 5 ключови ситуации, които подлежат на съмнение – неосъществилото се изгонване на Бартън и Нолан, двете безумни дузпи и отменения гол на Бест. Всичките решения, оградени с много дебели въпросителни. И въпреки всичко това, Робин ван Перси излезна сам срещу вратаря и вкара гол, който по-късно беше отменен за засада. Доста тънка засада наистина, но достатъчна, за да се произведе може би единственото правилно решение в мача, това прави 1 от 6, като 5 от шестте са в наш ущърб. Обикновено в такъв мач отборът, претърпял подобна резачка щеше да загуби разгромно, вместо това ние излезнахме с повече точки от кръга от „непобедимите“ вече Ман Юнайтед. Ако очаквате да обвиня нашите играчи за случилото се, не сте на правилното място. Момчетата направиха всичко възможно да спечелят мача дори след изгонването на Диаби и контузията на Джуру. Обвиненията, че Нюкасъл са ни сплашили с агресията си не са никак на място, имайки предвид, че става дума за агресия не във футболния смисъл, а в смисъла, описан в правните книги. Техният отбор от затворници и хулигани може да е много симпатичен, аз го знам най-добре, когато обаче това се пренесе и на терена и не бъде наказано по никакъв начин, престъпваме в една територия, която не трябва да има нищо общо със спорта. Повечето ни футболисти показаха здрави нерви и отказаха да играят играта на провокация, с която домакините се опитваха да заменят истинската игра. Ако обвиняваме играчите за това, че не са отвърнали на злобата със злоба, то поведението на Диаби трябва да бъде прието за правилно.
Понякога остава усещането, че хората с правилна позиция по основните въпроси, касаещи футбола, са твърде малко. В медиите, сред противниците ни, навсякъде се наслагва мнението, че Венгер се оплаква и играчите на Арсенал са ревльовци. Е, този път всички в лагера ни си мълчат, но всички знаем и какво си мислят. Знам, че момчетата ще се опитат да спечелят титлата и ако го направят, ще е в лига с 21 отбора.
А отборът на Футболната Асоциация вчера достигна дъното. . За тези от вас, които не са гледали всички мачове, същият страничен рефер от мача с Евертън (дори няма да си направя труда да гугълна името му) пусна два гола от засада на Стоук Сити…Когато некадърността граничи с престъпност, нормално е да изникнат логични въпроси. Като например: Колко им плащат? Ако 2007/08 ви се струва твърде отдавна, имате страхотния шанс да видите повторение на сезона в близките месеци. От ФА са подготвили и интересни изненади, с които да разнообразят ежедневието на тези от нас, които още вярваме в английския футбол.
Вчерашният мач бил визитката на Висшата Лига, каква визитка само…изписана със срам.

Победа над несправедливостта

Buenas noches, compañeros!

Дотук ме доведе желанието ми да не повтарям началния поздрав. :) С особено удоволствие ще погледна назад към мач, който затвърди шампионските ни аспирации. Като фенове на Арсенал трябва да сме особено горди от начина, по който успехът бе постигнат. Най-вече заради наклона на везните на футболната асоциация.

Това наричам "добър повод за радост"!

С оглед на моята злопаметност мога да кажа, че няма съдия, който да не е направил поне един лош мач с нашия отбор, но случаите за Лий Мейсън са рядкост. За момент оставяме на страна важния първи гол на Евъртън. За мен още по-голямо впечатление оставиха минутите след него, когато вината не можеше да бъде прехвърлена на господин Чайлд (страничният съдия). С хората в бара се пошегувахме, че играта се нуждае от повече странични съдии от женски пол. :)

Иначе фауловете отсъдени срещу двата тима в първата част се различаваха доста отчетливо. Провокациите на Микел Артета не са нещо ново и съм го виждал неведнъж да вбесява и наши важни опоненти, затова това не ме учуди толкова. По потресаващ е начина по който британските коментори сякаш по някакъв необясним рефлекс не чакат повторение, за да „оневинят“ авторите на зверските влизания. В случая играч, който много уважавам, Джак Родуел, скочи с двата крака срещу Уолкът. Първите думи бяха как влизането не било „злонамерено“ (*любимата им дума – malicious). В следващата секунда обаче дойде повторението и англичаните набързо започнаха да замазват положението. Защо? Тази ксенофобска нация сякаш се опитва със зъби  и нокти да запази някакво погрешно разбиране за идентичност. Ако X и Z не са такъв тип играчи, кой е такъв тип играч? Повече по темата когато на някое гостуване линейката стане главно действащо лице.

Робин си плати че помогна на Артета за най-бързото изправяне в неговата кариера.

Срещата започна с много раздаване от халфовата линия на Евъртън и в средата на терена бе истинска битка. Фелаини бе може би играч на мача, като от нашите играчи Косчелни и Саня бяха моите претенденти за приза. След като одържахме началния тласък на гостите(колко абсурдно звучи!) очаквах малко по малко да поемем контрол, но тогава дойде това безумно решение. Огромното, неизмеримо пространство за интерпретация, което УЕФА и ФИФА са оставили след въвеждането на „пасивната“ засада неведнъж е водело до такива абсурди. Напоследък обаче съдиите показваха постоянство, като обикновено дори след удари флагът се вдига (в случай на добавка от съотборник). Не и във вторник вечер! Докосването на Косчелни дойде в момент, в който бе очевидно за кого е бил адресиран неточният пас. За щастливия голмайстор Саха.

Разбира се, голът бе голяма плесница за домакините, но поне атаките им зачестиха. Въпреки това си личеше, че през втората част ще ни трябват повече усилия и най-вече концентрация в завършващата фаза. Изненадващото във второто полувреме бе решителното действие на Арсен с трите смени. Колкото и да не бях убеден в появилите се играчи (особено плахият Диаби), всеки от тях изигра малка роля в нашия пълен обрат. Голът на Аршавин показва точно колко ирония има понякога във футбола. Андрей се нуждаеше от подобен „момент на истината“. Сега ще разберем дали действително увереността е била проблемът. С руснака в игра лявата ни зона е отслабена в дефанзивен план, но в предстоящите двубои имаме повече домакинства и Андрей би помогнал значително.

Ван Перси успя да успокои нервите си след размяна на няколко холандски любезности с Хайтинга и това ни помогна да завършим мача с единадесет играча. :) Голът на Косчелни дойде след добър ъглов удар на Робин и затвърди зародилата се през този сезон липса на концентрация в защитата на Евъртън. Дейвид Мойс има какво да подобри.

Инициативата остана в нас от мига, в който изравнихме резултата. Малко преди втория гол бе показана куриозната статистика от 100% притежание на топката в наша полза, в коята обаче съм склонен да се съмнявам. В края на краищата, за Арсен и компания остава гордостта от трите точки в момент на несправедливост.

Aндрей - проява на класа в решаващ момент.

Особено впечатляващи бяха Лоран и Бакари, а дори Никлас Бендтнер изигра своята роля, като влизането му определено ни помогна да задържим топката в половината на „карамелите“. Остава да разберем какво се случи с Алекс Сонг, защото това може да ни донесе сериозна причина за притеснение в идните дни.

Победи за другите два близки съперника. Дали Юнайтед ще задържат тази домакинска форма до края на сезона? Ще бъде интересно в оставащите четиринадесет мача. Челси възвръщат успеваемостта си пред противниковата врата в момент, в който това може да е от наша полза.

А сега кратък поглед към затворения трансферен прозорец. Аз харесвам Анди Керъл като играч, най-вече на терена, защото извън него има твърде много негови „подобия“. Задължен съм му от дните на дълги и вълнуващи нощи с играта „Football Manager“. Но тази цена мина всякакви граници. Той би струвал толкова само ако се утвърди и развие всяка частица от своя талант. Огромно условие, което за мен изглежда неизпълнимо. А момчето си признава, че не е искал да напуска, но за съжаление Майк Ашли знае колко пайове може да си купи за 35 милиона лири.

По тази и други причини Ливърпул и Челси откраднаха заглавията, а Хари Реднап донесе нов комедиен елемент за всеки, който не мисли доброто на „шпорите“. При Челси причините бяха по-скоро „политически“, като въпреки внушителната цифра от 75 милиона (в ден в който „сините“ са обявили загуби от други 70 милиона и то в сезон на дубъл!) съставът е подсилен единствено с двама играчи. Ще видим кой от двата отбора ще изглежда малко по-разумно в края на сезона и кой ще се провали под тежестта на очакванията.

Ще видим и дали ще си „платим“ за вярата на Арсен в Скилачи и бързото възстановяване на Вермален. Такива тънки сметки неведнъж са ни коствали, остава да се надяваме късметът с контузиите да не се влоши драстично до края на сезона. Лично аз не съм убеден и че имаме адекватен заместник на Сонг, но това е тема за по-предсказуема дискусия.

Лоран бе достоен претендент за "играч на мача".

С гордост ви казвам лека нощ и не забравяйте, Арсенал могат да победят дори футболната асоциация, стига да вярват в себе си!

Хеттрикът на ван Перси продължава битката

Здравейте отново след двадесет и четири часа!

Настроението далеч не се влоши в тях, напротив. Бе изминало известно време откакто видяхме Арсенал за последно да има лукса да избира кой да е следващият голмайстор в мача. Независимо от Робин, Сеск и всички големи позитиви от днес, лично аз бях леко разтревожен от изхабената енергия през първата част, не толкова с оглед на развоя, колкото добре познатата липса на ефикасност.

Не съм първият човек, който се хваща за такива малки и незначителни детайли, особено от онзи злополучен финал в Париж насам. Но съм виждал нашите тимове твърде често да се препъват на последните препятствия и по подобие на радикален еколог аз винаги гледам къде и кога сме можели да спестим енергия. :)

Независимо от позицията на мнозина, Сеск си остава жизнено важна част от тима на този етап.

Дано Робин се е насладил на вечерта. Дано и Арсен намери начин… Да, знаете. Надявам се присъствието на Шамак ще спаси холандеца от преумора и други болезнени обстоятелства. Играчите се постараха много на домашното игрище, като предишните провали с „латикс” изглеждаха в далечното минало.

Oтне му доста време, но си дочака хеттрика. Очевидно значеше много за него.

Още от първата минута Гари Колдуел започна да лази по нервите на домакините с постоянните накъсвания на играта и най-вече с набелязването на Сеск за целта на всяко влизане. Пропуски, гол на Робин, още пропуски, някои от които особено криминални, допълниха полувремето до края му. Невероятна е трансформацията на Тио, още един играч, който усеща предимството на последователните мачове с първия тим. Той все още не завършва всяка своя атака по подобаващ начин, но процентът се качва с всеки изминал мач. Лично аз смятах, че единствено липсата на късмет го лиши от две страхотни асистенции в първата част.

Камерите често се спираха върху трибуните и най-вече малката част от семейство Бекъм и Крис Хютън. Не виждам друга причина тези хора да са там, освен да се насладят на преживяването. Дейвид се е превърнал в нещо като посланик. Ако играе още две години в MLS сигурно ще тренира с три други отбора от Премиершип през това време. Не трябваше да му отделям цял абзац, но по една или друга причина прекарахме твърде много време с неговата физиономия в прякото предаване. Не съм сигурен дали синът му е фен на Арсенал, но би било весело, ако е така.

През втората част довършихме работата. Вторият гол на Робин дойде след отлична асистенция на капитан Сеск, която накара завършващият удар да изглежда лесен. А той не бе. Последва лек инцидент между Фабрегас и Колдуел, като Сеск не пропусна да спъне наглият капитан на гостите. Англичаните обичат да гледат влизания, но когато се случат на тях не им е толкова драго на душата. Минути след това Гари бе изпратен до съблекалнята, като прогнозата ми да не получи жълт картон се сбъдна – той бе изгонен за събаряне на Сеск в наказателното поле.

Рядък пропуск от бялата точка.

Донякъде се радвам, че Робин пропусна дузпата точно в този сценарий. Останалите минути тимът наистина опита да играе за него и след добрата игра на Тио хеттрикът най-сетне дойде. Трибуните приветстваха добрата работа, а Арсен извърши дежурните смени. Роберто Мартинез се старае да играе футбол, но персоналът му не е особено подходящ за такъв стил на игра. И с десет нападателя да излезе, на Уигън им липсва баланс в редица важни звена. Поне запазиха резултата в приемливи граници.

Категорична победа на Юнайтед, а Аарън Ленън спечели точка за Тотнъм в последната минута на „Сейнт Джеймс’ Парк”. Сити все още играят с Вила, а Челси са в понеделник вечер. Няма да изненадам никого ако кажа, че днешният кръг не променя особено статуквото, но моментът е достоен за наслаждение. :)

До нови срещи и нека добрата серия продължава!

3 сладки точки на Болейн Граунд

Емил Гинев

Робин и Тио във вихъра на атаката

Вечерта несъмнено е добра, драги артилеристи!
Разочарованията за местните купи вече са зад гърба ни, а в кошницата добавяме нови три точки за актива в Премиършип. И ако е имало леки притеснения в началото на мача, породени от отдадеността на играчите на Уест Хем, то те бързо бяха заличени. Тринадесетата минута се оказа фатална за отбора на Аврам Грант, а вероятно и за него самия. Още от сутринта SkySports оповести, че достоверни източници са се сдобили с информация за евентуален заместник на израелския мениджър – Мартин О’Нийл. Попадението на ван Перси в началото на двубоя едва ли е било по вкуса на домакините, но със сигурност се услади на играчите и феновете от по-успешната част на Лондон. Уолкът с типични свои действия по крилото подаде пас по земя в наказателното поле и Насри хитро остави топката за холандския нападател, намиращ се на точното място в точното време. Точно това, от което отборът на Венгер се нуждаеше. Макар че Уест Хем полагаха усилия, доколкото могат, този гол даде необходимата увереност на играчите на Арсенал. До края на двубоя те поеха контрол върху събитията на терена и макар и домакините да имаха своите положения, основно след липса на концентрация в нашите защитници, бях спокоен за възможността да победим без да играем на най-висока предавка. Нещо, което ще играе важна роля оттук до края на сезона. Способността отборът да печели подобни мачове, макар и да не играе на 100% от възможностите си, ще е ключова през настъпващия кулминационен период, в който се струпват решителните битки на всички фронтове.
Отново връзка между ван Перси и Уолкът доведе до втория гол във вратата на Грийн. Този път Робин подаде на Тио, а в ситуацията и двамата показаха усет и настойчивост, донесли положителния резултат. Два гола преднина на полувремето и допълнителни поводи за притеснение в съперниковия лагер. Заслужава си да обърнем внимание, че младата надежда на вратарския пост Счезни се намеси стабилно в няколко ситуации. Аз също имам позитивни очаквания за поляка и определено такива мачове са от полза за него. Опитът е ключов елемент за всеки вратар, а Войчек напоследък получава достатъчно шансове да трупа такъв. Едва ли има поводи за недоволство от подписания нов договор.
През второто полувреме „артилеристите” играха достатъчно силно, така че да не допуснат спомените от пропиляната миналия сезон преднина от два гола на Ъптън Парк да се настанят в съзнанието на феновете. По-напористи атаки бяха редувани със спокойни разигравания. Крайният резултат оформи отново ван Перси. Тио Уолкът бе спънат в наказателното поле, а Робин реализира отсъдената дузпа, въпреки че Грийн позна посоката на удара. Ще ми се да кажа няколко думи за двамата голмайстори днес, пък макар и извън контекста на двубоя. Нещото, което винаги ме е впечатлявало и при двамата, е тяхното отношение към футбола. Истинската страст към играта е нещо, което наистина не се среща чак толкова често. А към нея и двамата добавят усърдие, интелигентност и желание за подобрение. В този ред на мисли, наистина изпитвам огромно разочарование заради контузиите на ван Перси. Дори и понякога да се намерят хора, оспорващи таланта му, отношението му към играта е достойно за адмирации. И мисля всички ще сме щастливи, ако нещата за него потръгнат добре в периодите, когато не е контузен. За удължаването на тези периоди вярващите могат да запалят свещ, а останалите да се заредят с надежда. Аз лично пожелавам на ван Перси повече добри моменти в кариерата му оттук-нататък.
Колкото до Тио, аз също нерядко съм имал съмнения относно неговите чисто футболни качества. Но, четейки интервютата му, изпитвам възхищение. Един млад човек, търпящ критики от ляво и дясно, загърбва словесните спорове и работи усилено. Анализира слабостите си и тренира допълнително върху тези аспекти от играта, които искат подобрение. А това е основната характеристика на успелите хора – анализират проблемите си и търсят тяхното решение. Това ме подсеща за едно интервю на Анри. Рекордьорът по голове в историята на Арсенал разказваше за ролята на своя баща във футболното си развитие. Още като дете Анри е отбелязал 7 гола в един мач. Въпреки това на път за дома баща му се е държал изключително строго и е наблегнал на пропуск, направен от младия Тиери в мача. Така от ранна възраст Анри е разбрал необходимостта от постоянното подобряване на качествата дори когато на пръв поглед изглежда, че перфектното представяне е постигнато. Неслучайно французинът се превърна в съвършения нападател. :)
Е, това е от мен, уважаеми фенове! Насладете се на неделните мачове от Премиършип – три местни дербита, а черешката на тортата е на Уайт Харт Лейн – Тотнъм срещу Юнайтед. Приятен завършек на уикенда!

Топът не бе готов да гръмне, преди да го сгази тракторът.

Добро утро на всички почитатели на най-непредвидимия отбор в света,

Преди да кажа каквото и да е за мача, искам да поясня, че в прогнозите съм нещо като българския Пеле. Колкото мачове сме изгледали в Murphy’s или в Irish Harp, толкова пъти съм на километри от това, което реално се е случило след последния съдийски сигнал. Когато вчера казах, че ще имаме страхотни първи 20 минути, в които ще имаме удобни положения за гол, и след това ще се почнат мъките, ми се искаше също да не позная, но уви.

Мисля, че на всички е пределно ясен изборът на състав за снощния мач. Да, Венгер милион пъти е казвал, че когато мачовете за Купата на Лигата дойдат, той използва възможността да даде шанс на тези, които „чукат на вратата“ на първия отбор. Изгледали сме страшни домакински мачове, хвърляни са големи думи за талантите, които взимат участие в тях, и в същото време доста пъти видяхме, че тези играчи все още не могат да се справят на ниво, когато трябва да гостуват на на някой твърд отбор, пък бил той и от Чемпиъншип. Аз никога не съм имал проблем с този подход и дори когато стигнахме финала на турнира през 2007, бях привърженик на идеята Венгер да пусне болшинството от играчите, заради които отборът бе стигнал до „Милениъм Стейдиъм“. Тази година, по стечение на обстоятелствата, изведнъж се оказа, че всички „дадоха“ купата на Арсенал още преди полуфиналните двубои. В момента всички очакват Арсенал да триумфира и така да отскочи от станалия пословичен в последните 5 години трамплин към по-големите трофеи. Играчите, обаче, трябва да осъзнаят, че за постигане на успеха трябва да се поработи още малко, а провалът може да разбие целия ни сезон.

Някои хора се изсмяха вчера, когато видяха хореографията, която домакините бяха приготвили при излизането на двата отбора на терена. Смешно със сигурност не е, може би малко нетрадиционно, но никак не е изненадващо. Когато някой от нискоразредните отбори достигне такъв етап на турнира, това е празник и за феновете, и за играчите. Който гледа на Английския футбол отвъд 27-те милиона, платени за Дзеко, (никога няма да го нарека Джеко, защото, въпреки че отиде в Сити, харесвам играча и не ми дава сърце да му го причинявам) няма как да не е забелязал, че в тези мачове протичат някои трудно обясними неща. Сякаш спортният шанс винаги подкрепя отбора, който е излязъл да се бори с типичен за Албиона дух и непримиримост, а публиката и играчите са едно цяло. Нещо, което успя да накара дори Джо Харт да изпусне топката в неделя. Това на новия ни стадион не съм го усетил, на Хайбъри го имаше.

Ипсуич заложи тъкмо на това. Защитаваха се много добре, правеха и смислени неща в атака и то по начин, по който караха Голиат да трепери от провала. Типичната за феновете на Арсенал реплика, ако резултатът е 0:0 след 55-60 минути: „Няма страшно. Те ще се изморят накрая и ще вкараме.“ някакси не изглеждаше особено реална на „Портман Роуд“ снощи. За това сме виновни и ние, тъй като подаванията и движението ни по терена не бяха на ниво през целия двубой. През годините сме гледали къде-къде по-големи мъки и то срещу по-слаби отбори и с по-кадърни футболисти в нашите редици. С разликата, че колкото и технични да бяха Бергкамп, Пирес, Вилторд и Анри, те бяха готови за битка. Винаги съм твърдял, че големите играчи в Англия са тези, които успяват да смесят и балансират тези два компонента в играта си. Затова името на Роки все още се пее на всеки мач или поне на гостуванията, ако приемем, че семейство Баталанбабад от Калкута, настанени зад вратата на Clock End, не са чували за него.

В тази връзка, трябва да кажа, че участието на Аршавин в Cup битките е просто обидно. Сигурен съм, че преживяването е далеч от това, което е имал в Russia Super Petrol Big Bucks Cup, но апатията, която показа в два последователни cup мача, може да се определи само като обидна. Обидна към традициите на клуба, обидна за турнира и обидна за феновете. Неслучайно честичко ни показваха реакциите на зрителите в двубоя с Лийдс. Колко често се случва това? Изключително съм разочарован, че този играч не е готов да покаже готовност за промяна. Наистина, мачът с Челси бе голям удар за самочувствието му, тъй като той видя със собствените си очи как не фигурира в отбора, който изнесе най-силния мач за Арсенал през сезона. Оттогава е изпаднал в някаква пълна летаргия и ако скоро не промени нещо в себе си, не може да вини никой. Такова отношение никога не е виряло в The Arsenal. Ясно е на всички, че този човек е живял в Санкт Петербург цял живот и там се е ползвал със статут на абсолютен футболен император. Още от първите дни в Англия и от първите му интервюта се видя, че той няма да си пасне с Лондон лесно. Достатъчно символично е дори, че той пристигна по време на един от най-големите снеговалежи в историята на острова. Последваха коментари за данъци, женски шофьори, но и четири гола на Анфийлд, които тогава действаха като перде. Time to step up now, Mr. Arshavin!

Не ме разбирайте погрешно,  определено смятам, че във втория мач Арсенал ще надиграе съперника си зверски и освен ако не се случи нещо наистина изключително, ще има голове във вратата на Фулоп.  За съжаление, обаче, снощи отборът изглеждаше все едно се страхува да посегне към купата, за която толкова бленува. Не на думи след мача, ами тъкмо на терена се видя, че играчите отново повече се притесняват да не загубят, отколкото да сграбчат победата. А този път съперникът дори не беше Манчестър Юнайтед.

Не знам колко финала за Купата на Лигата има Ипсуич в историята си. Може дори и да са печелили някой, едва ли е толкова важно. По-важното е, че през 1978 година финалът за FA Cup противопоставя Тракторите на Боби Робсън и Топчиите на Тери Нийл. Въпреки, че времената са коренно различни, има доста паралели в двете ситуации. Арсенал е тоталният фаворит и се очаква Лиъм Брейди, Малкълм Макдоналд и Франк Стейпълтън да унижат противника си. Малко са тези, които прогнозират победа на Ипсиуч, но момчетата на Робсън взимат двубоя с 1:0. След мача, Супер Мак казва – „Вкараха ни само един, а можеха да са пет. Надиграха ни тотално. Добра работа, Боби Робсън“. А тогава отборът ни е изграден от непримирими футболисти във време, в което дори и най-големите магьосници като Брейди са се борели до последно за всяка топка.

Сега, когато сме толкова близо до трофей, текущата селекция от играчи в клуба показва най-голямата си слабост, а именно липсата на характер. Оставам на мнение, че ще преодолеем полуфинала, но остава и горчилката от това, че за родения в Унгария Тамаш Пришкин данъчните закони, времето и храната в Англия не са фундаментален проблем.

До нови срещи, приятели!

Нагоре