Публикации в категория ‘След мача’

Can we play you every week?!?

Петорни поздрави, фенове на Арсенал.

Съботният следобед бе наистина специален за нас! Много хора споделят мнението, че нищо в играта на Арсенал не е предвещавало резултата, който постигнахме срещу Челси. Е, според мен момчетата на Венгер са най-опасни, когато са подценявани и когато са в тежък период.

Стартовият състав не изненада с много и Венгер излезе с всички налични средства срещу „любителите на рублите”. Арсенал още в първите минути загатна, че не е излязъл просто за почетна загуба и две отлични подавания на Уолкът намериха първо Жервиньо, а после и Ван Перси. И двете положения бяха изпуснати, но според мен те бяха изключително важен фактор в мача. Те показаха, че Арсенал е започнал да израства. Както в повечето наши мачове, когато пропуснем 100% положение, ни се вкарва гол. Е, така стана и сега, и то голът бе от един от най-неприятните ми персонажи, а именно Лампард. Радостта на „сините” сякаш бе извадена от хореография на Лариса Полонская (ръководител на чукотско-ескимоски ансамбъл).

Тази радост не продължи дълго, топът гръмна за първи път. Ван Перси направи първата крачка към хеттрика си в този мач и върна равенството в мача.

През цялото първо полувреме играхме много стабилно, но в последните минути на тази част отново отбраната на отбора ни се пропука и още една неприятна персона записа името си сред реализаторите – Джон Тери. Каквото и да се каже за този футболист, ще е малко или много – зависи от това, дали в отрицателно или положително русло ще започна коментара си. И точно тук аз си помислих, че някой садист е завъртял лентата на кинематографа на Леон Були и е пуснал онзи филм на ужасите, в който много често Арсенал играе главната роля. След много по-добрата игра на нашите момчета отборът губеше с 2:1.

Червеният цвят е цветът на планетата Марс, цветът, който се отнася до човешката воля. Това е цветът на смелите и силните хора. Това е според народните поверия. Аз не съм най-страстният им привърженик, но в този мач пребагрените в червено футболисти показаха именно тези качества. След почивката те излязоха двойно по-мотивирани и готови за битка. И изравняването дойде от неочаквана дестинация. Андре Сантос пробяга покрай защита на Челси, сякаш тича по моста Октавиу Фриаш в родния си Сао Пауло, и със завиден за ляв защитник удар изравни резултата.

Последваха минути на еуфория, а докато тя утихне, Уолкът загатна за страхотната си класа. Тръгна от дясното крило, навлезе към наказателното поле на противника и въпреки че бе спънат, той стана и надбяга 5-6 свои „батковци”, за да прониже целта за 3:2.

До тук всичко бе страхотно в мача. Гостуващите фенове често надвикваха колегите си от „Стамфорд Бридж”, а футболистите на терена усещаха тази подкрепа. На 2017 км от Лондон и ние, българските привърженици на Арсенал, подкрепяхме отбора и със стиснати до краен предел палци чакахме последния съдийски сигнал. Но както казва изиграният от Мичу Месарос герой Гордън Шамуей или просто АЛФ – „Нищо не е свършило, докато не свърши”.

В 80-та минута Хуан Мата реши да тества за пореден път издръжливостта на нервите ни и реализира безспорно красив гол, който изравни резултата за 3:3. Играчът изрази радостта си бурно и прикани съотборниците си да побързат, за да имат време за пълен обрат. Това, което не знаеше, бе, че бързането ще им осигури още два „парцала” във вратата.

Последвалият гол на Ван Перси бе забележителен с невероятното отиграване на Великия капитан на Челси Джон Тери. След върната назад топка Тери се опита да изпълни стъпката „Батман тандю встрани” от балета „Змей и Яна” от 1937 г., но опитът му бе неуспешен и холандският ни нападател се озова очи в очи с Чех, премина го с лекота и реализира второто си попадение в мача.

Нервите бяха опънати до 91-та минута, когато Перси се сети, че е обещал на детето си подарък топка и вместо да ходи до магазина, реши да вземе тази от мача като заформи и своя хеттрик.

В крайна сметка Арсенал постигна една страхотна победа. Отборът доказа, че когато играе своята игра, милионите нямат значение, че когато се остави достатъчно време на Венгер за работа, всичко може да се постигне. Сега обаче както отборът, така и феновете не трябва да изпадат в неистова еуфория, а да се съсредоточат в следващия мач, защото има още много работа за вършене. Първата голяма стъпка обаче е направена.

Rockin’ Robin

На 16 октомври 1793 Мария-Антоанета е гилотинирана в Париж, през 1840 на този ден Нова Зеландия става британска колония, също на тази дата, но през 1854 е роден Оскар Уайлд, а през 1923 е основана компанията Уолт Дисни. На този ден през 2011 г. критиците на Робин ван Перси получиха звучен шамар. В този ден феновете на Арсенал по цял свят разбраха, че ротердамецът е готов да поведе отбора си към по-светли дни. Преди два дни юношата на Екселсиор „удари по масата” и отказа да се предаде пред отбора на Съндърланд. След като даде преднина на „артилеристите” още в първите секунди на мача, Ван Перси реши и да завърши деня класно и със запазената си марка от пряк свободен удар отказа да позволи „черна котка” да мине пътя на Арсенал.

Както обикновенно се случва, бивш играч на „топчиите” ни вгорчи живота. Себ Ларсон не пропусна възможността да се разпише срещу бившия си отбор, като с това попадение той донесе равенство в резултата за своя тим.

188-сантиметровият холандски магьосник обаче бе скрил още един заек в шапката си и го извади точно на време. С гаснещи надежди гледахме как любимият отбор се насочва към поредно разочароващо равенство, но в 83-та минута Ван Перси показа, че е от играчите, на които не им е нужна втора покана, за да решат дадена среща.

Много хора скочиха срещу капитана, когато той изпусна дузпа в онзи злощастен мач срещу Манчестър Юнайтед. Но дали този гол би обърнал невиждания късмет на „червените дяволи”? Колко често се вижда един отбор да реализира над 90% от възможностите си за попадение? В онзи двубой сякаш всичко се получаваше за Юнайтед и всеки един изстрел предвещаваше нова промяна на светлинното табло. Да, безспорно Перси не трябваше да пропуска онази дузпа, но пороят от критики към него след тази среща също не бе справедлив. Много хора заговориха, че той не се раздава за отбора, но очите на нападателя след второто попадение срещу Съндърланд говореха друго. Този поглед изразяваше както неописуема радост, така и ярост, гордост и увереност.

Данте Алигиери е написал „Следвай своя път и нека хоратa си говорят каквото си искат”. Робин следвай своя път, а хората нека си говорят. За мен Арсенал вече има истински капитан. Не капитан, който иска да напусне отбора, не капитан, на когото лентата му е поверена заради реализаторските му умения, а капитан, който е готов да се бори за победата до последната секунда на всеки мач. Това искахме феновете на Арсенал. Това исках аз. Независимо че преминаваме през много труден период, точно в тези моменти се виждат истинските характери.

Ах, колко жалко, че Уилшър не може сега да бъде на терена. Той безспорно щеше да бъде един от стълбовете в отбора, един от онези играчи, които щеше да пробяга още един метрър, когато тялото му започне да се предава. Такива футболисти ни трябват на нас. В последно време започнах да си изграждам мнение, че Жервиньо много прилича на Аршавин. Не виждам в него пламъка на желанието за борба. От него струи желание за самоизява, което много често вреди на отбора. Наскоро четох едно интервю на Аршавин, че феновете на Арсенал трябва да очакват повече от него и че той във всеки мач се е раздавал до последно, но все нещо му пречело да блесне. Е, ако трябва да отговоря на тези думи, бих казал следното: ние, феновете на Арсенал, наистина очакваме повече от руснака. Искаме да видим онова удоволствие от играта, което показа в онзи знаменит за него мач с Ливърпул. Но доказателствата ги искаме на терена, а не в сутрешната преса.

И ако се върнем на онази дата – 16 октомври, то бих искал да завърша с думите на Шекспир „Стремете се към съвършенство и без това няма да го постигнете”, но в мача срещу Съндърланд дори само за два часа Робин ван Перси се доближи до съвършенството и го докосна.

Три точки и очаквани последствия

Здравейте.

Малко неща изненадаха в този мач. Гостита имаха план и ще го имат всеки път, когато играем срещу тях. На британските коментатори им беше много забавно ставащото на терена, като, разбира се, всички контузии бяха „случайност този път“. Сигурен съм, че и цялата общественост е на това мнение. Най-позитивното нещо от вчера дори не е резултатът, а мисълта, че няма да играем с тях отново преди май месец.

Неочакван голмайстор във важен момент.

Надявах се сутринта да има вече излезли новини за сериозността на контузиите, но все още няма нищо конкретно. Счита се, че при Фабрегас положението не е толкова сериозно, но аз не съм толкова сигурен, докато не прочетем крайната диагноза.

Жалко за Тио. Независимо как някои хора оценяват неговите качества, той правеше най-добрия си сезон досега, именно заради липсата на чести контузии. Аршавин подобрява формата си, та поне в първите няколко мача може би ще предложи добра алернатива.

Задачата ни е особено трудна. В точно това първенство с точно тази философия. Вчерашните „жертви“ може да ни костват някои от оставащите трофеи. Имаше мнения, че контузиите този път не били по ничия вина. Лично аз не знам какво точно се опитваше да направи Дийн Уайтхед при онзи фаул. А нарушение дори не бе отсъдено. По една или друга причина, падането му върху Тио не помогна. Истината е, че на Стоук им липсва не само техника с топката, но и техника във влизанията. „Капитал дебил“ можеше да получи червен картон, ако Аршавин не се бе измъкнал толкова добре от влизането му в тяхното наказателно поле. Импотентният Питър Уолтън не произведе картони за влизанията на Делап и Пенант. Всичко това на домашна сцена. Представете си какво ни чака на Британия Стейдиъм.

Отново.

Иначе Войчех Счезни отново демонстрира своята увереност. Имаше едно или две по-слаби изчиствания, но постепенно той подобрява дори този компонент от играта. Комуникацията му също е в пъти по-ефективна, като защитата само печели от това. Джуру израсна много този сезон, а вчера и Скилачи не разочарова, напротив, изненада ни с победен гол. Увереността му имаше нужда от нещо подобно.

Според мен не трябва да има критики към отбора, защото в следващите мачове ще се играе най-вече футбол и нещата ще изглеждат по-друг начин. Стоукската кочина успя да остави следи, но тази година съставът наистина е малко по-обширен. Халфовата линия не можа да създаде много вчера, но не смятам, че желанието им може да е постави под въпрос.

Сеск ще направи всичко възможно да играе в неделя.

Очакваме новини и за другите двама титуляри – ван Перси и Косчелни. Предполагам, че Арсен ще се опита да „скрие“ състава за неделя. Така че докато не дойде време за началния сигнал, ничие присъствие няма да е сигурно.

Пожелавам ви бързо да забравите този мач! Знам, че аз ще се постарая да го направя.

Приятен остатък от седмицата!

EPIC!!!

Здравейте, горди гънъри!

Беше прекрасна вечер за всички фенове на Арсенал по света и особено за тези, които имахме късмета да я споделим с приятели от голямата червено-бяла армия.
Ще тръгна малко отдалече, преди да стигна до мача с Барса.
Когато говорим за промените в Арсенал, неизменно се сещаме за загубите – загубата на Хайбъри, загубите на ключови футболисти, загубите в мачове у дома и навън, и най-вече тези срещу Челси и Манчестър Юнайтед. Промяната не изглеждаше като нещо хубаво в очите на много хора и те отказваха да повярват на мъжката дума на Венгер, че всичко, което ни се случва, е за добро. Признавам си, че в началото на сезона нямах високи очаквания и смятах да наблюдавам събитията по-скоро с поглед към дългосрочния план. Причината беше, че, според мен, Венгер пое ужасен риск и сгреши, като не привлече вратар. Бях убедена, че Алмуния няма да ни поведе към светло бъдеще, а Фабиански не даваше повече поводи за вяра от колегата си. Вратарят за мене е основата на един отбор, неговата опора, всяка селекция започва от вратата и още там може да се види дали селекцията ще е успешна и какви ще са максималните й възможности. Нашият отбор можеше да се бори за топ място и вероятно щеше да се пребори за него, но турнирите с директна елиминация и цел като Висшата лига бяха твърде високи за състав без здрава опора между гредите. Рискът на Венгер доведе до неочаквания бум при Фабиански и очакваното, но изпреварило времето си издигане на Счезни до номер 1 на Арсенал. Всичко това, не без помощта на съдбата и контузията на Алмуния. Впоследствие се оказахме сериозен претендент за титлата, определяни от мнозина и за фаворит, предвид програмата на Юнайтед и настоящата ни форма. Дали си струваше рискът на Венгер? В дългосрочен план, със сигурност. Израстването на Счезни няма цена, реално подобен шанс едва ли щеше да получи скоро, ако бяхме привлекли относително млад и стабилен вратар. А той е бъдещето на Арсенал със своите скромни 19 години. Водила съм многократно спора дали е редно да се даде възможност на момчето и защитавах ревностно тезата, че е рядък характер, но не очаквах реалността да поднесе истински тест на вярата ми. В краткосрочен план обаче, рискът на Венгер лиши отбора от сигурност в началото на сезона и допуснахме глупави загуби на Емиратс, в които се откроиха не една и две грешки на испанския страж. Остават няколко месеца, докато разберем дали ще има значение за титлата.

По ирония на съдбата грешното решение на Венгер(по мое мнение) може да доведе до нещо прекрасно. Първите индикации за плодовете от промените в клуба видяхме във втората половина на сезона. Днес имаме две неща, които миналата година по същото време ни липсваха. Първото – целият си състав от здрави футболисти, с малки изключения, които летните ни трансфери покриват успешно засега. Второто – вяра в собствените възможности, самочувствие, характер. Арсенал е на път да стане завършен отбор, завършен шампион. Сега сме на път да постигнем много повече, отколкото някой е очаквал преди 9 месеца. И публиката ни го усеща – още една положителна промяна, която е свързана с всичко друго, което се случва в клуба. Говори се, че това е била най-силната подкрепа, откакто сме на Емиратс, и то преди да обърнем мача.

Точно това искахме да видим всички

Още в началото дори през телевизионния екран се усещаше, че публиката е настроена за голям двубой. Двубой, от който този стадион, клубът и феновете се нуждаеха и най-накрая, след 5-годишно чакане, се получи. Момчетата, публиката и мениджърът се обединиха във вярата си, че можем да победим и за първи път от 2006г. насам Емиратс изживя една наистина велика вечер. Играчите бяха страхотни и въпреки че Барселона игра на очакваното си много високо ниво, успяхме да се противопоставим по достоен начин и с огромно желание и много работа надвихме съперника.

There's only one Jacky Wilshere!

Всички момчета се представиха много добре, като особено силни бяха Джаки Уилшър и Лоран Кошелни и аз лично не мога да избера измежду двамата за играч на мача. Младият true gunner оказа яростна съпротива на Шави и Иниеста в центъра и беше в основата на почти всичките ни опасни атаки.Умението му да борави с топката под напрежение се развива все повече и повече и съчетано с огромното желание, страхотната визия и техника създават всички предпоставки момчето да стане наистина велик футболист. Другият ни герой беше един човек, който допреди 2 сезона играеше във втора лига на Франция, и както полушеговито се изказа някой по време на мача в Мърфис – това е почти аматьорско ниво, в сравнение с двубоите, в които участва сега. Огромното му израстване през сезона през последните две години като цяло доказват, че Лоран има страхотен талант и можем за пореден път да благодарим на Арсен Венгер, че го забеляза. Не могат да се пропуснат добрите думи и за младият Счезни, който за пореден път спаси всичко, което можеше, и командваше защитата прекрасно. Също така Робин ван Перси доказа, че е много добър импровизатор и е способен на нестандартни решения, които могат да решат всеки мач. Холандецът отбеляза от позиция, от която едва ли някой дори е очаквал да стреля, макар и не без помощта на лошото пласиране на Валдез, който е може би една от малкото леко разхлабени брънки във веригата на съперника ни.

Вторият гол обаче беше изцяло извън контрола на каталунския вратар, брилянта контра, много скорост и завършващ удар в типичен за Аршавин стил. Руснакът доскоро беше обект на напълно заслужени критики, но успя постепенно да върне формата си – първоначално започна да се старае повече и влага повече желание, а напоследък и магическото му докосване се завръща заедно със самочувствието му и това веднага се отрази на отбора. Дано задържи формата си така до края на сезона, като ключово за мен е да получава достатъчно почивка. Имайки предвид формата на Насри и Тио, ще е напълно резонно да разчитаме на него в повечето мачове в ролята на златна резерва.

Всички останали също заслужават добри думи за старанието и желанието си и макар че има какво да се желая, най-вече по отношение на сбърканите пасове в нашата половина и леките моменти на паника, можем да сме горди с момчетата. Дано подобрим представянето си на Камп Ноу, защото трудното тепърва предстои.
И все пак, нека се насладим на момента – победата над Барселона е поредният случай, в който разбиваме прокоба, която тегне над клуба. Този сезон прекършихме лошата серия срещу Челси, сега постигнахме и първата си победа над каталунците. Срещу тях се е изправяла далеч по-опитна и успешна версия на Арсенал, освен това настоящият им състав се твърди, че е най-добрият в историята на каталунците, състав, захранил сериозно националния отбор за Европейска и Световна титла. Не мисля да ставам част от масовата психоза и да твърдя, че са най-добрият отбор в света за всички времена, най-малкото защото съм гледала Непобедимите, а и защото подобни твърдения са преувеличени и излишни, за който и отбор да става дума. Важното е, че има и друга промяна в Арсенал, която се осъществява плавно в рамките на сезона, толкова плавно, че може би никой не я е усетил напълно още. Арсенал играе красив футбол, както и Барселона, но паралелите спират до тук. Ако ме питате за причината да обърнем мача и да победим испанците, за мен те са две: характерът и духът, които ни разграничават от миналогодишния ни отбор, и по-директния подход към мача. Арсен Венгер успя да се откаже от ината си и проумя, че ефективността е пряко отражение на директния футбол. Така победихме Челси, така победихме и Барселона. Барса се придвижват заедно, на близки разстояния един от друг, за да си създадат пространство, там където няма такова. Ние експлоатираме готовите пространства, като не се притесняваме да доставяме топката по въздух, да ползваме балонни подавания и да центираме повече. Наистина мисля, че стилът ни се разви заедно с отбора и „порасна“ заедно с него, което ще ни е от огромна полза, особено срещу по-добрите отбори.

Рано е да мислим за реванша, защото все пак Висшата лига е приоритет и там имаме най-големи шансове за успех, но ако Барселона искат да ни остранят, ще трябва да бъдат по-агресивни и по-директни от нас. Според мен, едва ли ще изневерят на стила си, с който се чувстват толкова комфортно, затова и съм оптимист за изхода от двата двубоя.

Robin BANG!!! Persie

Няма по-хубаво нещо от това да видиш доказателство за нещата, в които вярваш, дори да не си имал никакви съмнения. В момента имаме брилянтен състав от бойци, който никога не е изглеждал толкова силен. Имаме Вой Счезни, който ни кара да го обичаме все повече и повече с играта си, с железния си характер и с откритото си и налудничаво поведение и думи. Имаме Джуру и Кошелни, които са толкова различни като футболни качества, колкото са близки като смелост, кураж и твърдост. Имаме Джак Уилшър, за който ни завижда цяла Англия, и който е като изтъкан от ценностите и духа на Арсенал. Имаме Насри, който се превърна в уникален играч, доказвайки отново селекционерския гений на Венгер. И не на последно място имаме Робин ван Перси, който е още едно свидетелство за хубавите последици от вярата. Когато питаха Венгер за стохиляден път защо го държи в отбора предвид контузиите му, Професорът отговаряше просто: „За мен той е един от най-добрите играчи в света.“ И когато е здрав, това е самата истина.
Относно всички, които поставят под съмнение това дали заслужавахме победата – в момента никой не може да развали настроението ни. Разбира се, играчите на Барса не показаха класа, каквато нямат, и натръбиха навсякъде, че са заслужавали да бият, защото са създали опасности и са държали топката. Изпуснати положения, контрол над играта, загуба…звучи ли ви познато отнякъде? На всичкото отгоре успяха да се изложат за пореден път в 478 епизод от каталунската сълзлива продукция „Генетика“ и се опитаха да изкарат трансферa на капитана ни Сеск Фабрегас едва ли не кражба. Нямам намерение да си правя труда да пиша защо не е така, намирам го за излишно, иска ми се просто да кажа: „Fuck off, cunts” ! Знам, че някои от вас ги харесват заради футбола им, но не мисля, че е нужно да им отдаваме твърде голям респект, имайки предвид поведението им извън терена. Надявам се отново да пускат пръскачките след визитата ни на Камп Ноу.
Пожелавам ви да се насладите на седмицата след този емоционален, вълнуващ и незабравим мач. Момчетата ни направиха по-горди отвсякога и това е нещо, което никой не може да ни отнеме. :) И най-важното – messi is a midget, ooh messi is a midget, messi is a midget, Djourou’s giant man!

Сега си позволяваме да мислим за сряда

Добър вечер, драги читатели!

Трудно ще е да се каже твърде много за днешното представяне. Ако се случваше по-рядко може би суперлативите щяха да изглеждат по-естествено. Категоричен контрол над събитията и потресаваща ефективност характеризираха един крайно типичен съботен следобед.

Най-големият ми спомен от този мач ще е нечуваният коментар, с който гледах мача. В България хората често се оплакват къде с причина, къде без причина от екипа на Диема. Това не е лесна професия и няма начин да се угоди на всички. Но днешното представяне на Анди Таунсенд и неговият събеседник, който и да е бе той, мина всички рекорди. В момента в който Тио подаде на Робин и най-сетне страстите се поуспокоиха малко, Анди започна да говори за „вероятна засада“. Говори, говори.. На терена нещата поутихнаха точно в онези минути и следващият път, когато погледнах часовника, бяха изминали десет минути. Не преувеличавам. Десет минути минаха в дискусия дали ван Перси е в засада и как правилата били неразбираеми. Абсолютна подигравка и се надявам този комик да си плати по някакъв начин за нея. А Робин дори бе зад Тио по време на асистенцията. Невероятно.

В онзи момент ми се искаше някой да беше слушал моя коментар на мача Юнайтед – Сити. С удоволствие бих получавал такова щедро възнаграждение, за да подронвам авторитета на лидерите. Но все пак трябва да отбележа, че голът на Рууни бе сензационен и естествено дойде в перфектен за тях момент.

Два гола за човека във форма.

А сега към по-красивите и приятни мисли. В освежаващо интервю след мача Мик Маккарти се призна за победен и похвали тима ни. Той е добродушен човек, но и на него се е случвало да се изказва за неща, за които няма представа. Днес обаче оценката му бе реална. След толкова години на газене на малки отбори у дома все повече се опитвам да поглеждам нещата от друга перспектива. Какво им е на играчите на Уувлс? Очевидно за да се опитват да се надиграват с нас им е нужна удивителна издръжливост, все пак отбори като Юнайтед и Челси не са се опитвали да го правят вече няколко мача. Това бе очевидно в миговете, когато се опитваха да блокират бързите изпълнения на фаулове, само и само да получат глътка въздух и да се прегрупират преди следващата серия от прерязващи пасове.

Повечето играчи бяха на висота, като изключим може би резервите, които влязоха в момент, в който мачът изглеждаше решен. Остава само Джак да започне да стреля. Аз не очаквам от Тио 100% успеваемост, но при него прогресът е очевиден, когато няма контузии. Пропускът все пак беше впечатляващ. Сеск и Аршавин също бяха много активни, а Робин за малко да отбележи още един хеттрик. Девет гола в пет мача за него.

Защитата изглеждаше добре, с изключения на леките момети на паника. Счезни е смел и хладнокръвен и сякаш и неговите партньори в отбрана не се страхуват да разчитат на него. Най-големите тестове предстоят, естествено.

"We only have one Song"

За мен Сонг е интегрална част от схемата и може би уникален играч в тима с оглед на физическата му и дефанзивна роля. Емануел Фримпонг никога не е играл на такова ниво колкото и да е ми симпатичен. Алекс ще изиграе ключова роля в сряда, а и до края на сезона. Още един играч, чието здраве е от жизнено значение за шансовете ни.

Така след три точки и добро представяне можем да обърнем фокуса към сряда вечер. Работата бе добре свършена и се надявам да не изпускаме от очи първенството нито за миг, независимо от възможните изходи на другите турнири.

Новината от последните минути е, че Насри има вероятност да играе в първия мач срещу Барселона! На това му казвам храна за размисъл. :) Повече информация ще излезе в следващите дни.

Лека предстояща седмица и по-малко безсънни нощи след сряда, ви пожелавам!

-Без да имам нещо общо с нея, не забравяйте да участвате в играта на блога! ;)

Нагоре