It’s time!!!

Здравейте, приятели.

Ето, че моментът най-после настъпи. Отново се изправяме в двубой за титла. Отиваме на „Уембли”.

Първият ни, надяваме се, не и последен финал на Уембли за сезона

В това превю няма да говоря за тактики, играчи или контузии. Тук ще говоря за това как философията на Венгер, критикувана от мнозина (може би с право), най-накрая се отплаща. Както Венгер многократно е казвал – трябва да имаме търпение и доверие в това, което той прави с отбора.

Само се замислете колко много неща се промениха през този сезон. Отново сме равностойни на големите отбори, победихме категорично Челси, а загубата от Юнайтед бе по-скоро благодарение на намесата на някое неизвестно корейско божество, отколкото на по-добра игра на противника.

От друга страна, методиката, която Венгер прилага в налагането на млади футболисти в отбора, за пореден път сработи. Какво ще кажете за титана в полузащитата Джаки Уилшър? Неговите намеси и отигравания говорят само за едно нещо, което според мен в последните няколко години не се наблюдаваше в отбора – САМОЧУВСТВИЕТО. Джаки е от типа играчи „топка минава, играч не”. И точно това помогна на Арсенал да заздрави полузащитния си вал.

Ако погледнем още по-назад в дефанзивната линия, ще видим Джуру. Футболист, преминал през няколко наема, за да може да стигне до момента, в който е стълб в отбраната на „артилеристите”. Неговият прогрес през този сезон е забележителен. Той не само подобри играта си с глава, но и вече действа много по- интелигентно срещу нападателите. Този компонент от играта му е изключително важен, защото той не е от най-бързите футболисти и доброто позициониране му позволява да вземе преднина срещу противника си.

Зад гърба на Джуру пък застана вече всеобщият любимец Счезни. Това момче показа, че отборът, а и привържениците вече могат да забравят за проблемите с вратарския пост. Спекулациите, че ще привлечем Хосе Рейна от Ливърпул, далеч не ме притесняват. Ако това наистина се случи, испанецът ще има привилегията да затопля ръкавиците на младата ни звезда преди мача. Кой би заместил в състава момчето, което падна на колене и с яростни викове отпразнува победата над Барселона.

Важен момент в този мач ще бъде борбата за втората топка. В отбора на Бирмингам играчи като Бойер и Гарднър неведнъж са показвали, че са безкомпромисни в подобни единоборства. В крайна сметка, техниката и комбинативността на нашите момчета трябва за пореден път да надделява над хамалската чета на Бирмингам.

Тук според мен е моментът, в който трябва да засегна един въпрос, който бе коментиран от мен в по-преден пост, а именно състоянието на Аршавин. В мача срещу Барселона той за пореден път показа, че не е играч, който ще се скрие в големите мачове. Макар че привидно не си дава много зор на терена, за мен руснакът винаги играе толкова, колкото му позволява моментното състояние. За него в пълна степен важат думите на Чърчил, казани за Русия – тя е „гатанка, обвита в мистерия, опакована в енигма”. Той не е от типа играчи, които няма да спрат да тичат 90 мин. Все пак за тази работа си имаме Уолкът. Не, той може да бъде незабележим цял мач и след това да „ритне подпорката”, която крепи пиадестала на Барселона. Със завидния си непукизъм руснакът дава вид на играч, който не се интересува много-много какво се случва на терена, но всъщност не е така.

Липса на късмет, съдийски секири, тенденциозен и целенасочен тероризъм срещу нашите играчи са малка част от препятствията, които трябваше да преодолява отборът на Арсенал. Те обаче не накараха Венгер да се отметне от своето виждане за играта и той постигна баланс в отбора, който ни дава възможност да се борим за четири трофея.

БИРМИНГАМ, ДАНО СТЕ ГОТОВИ, ЗАЩОТО КАРЛИНГ КЪП Е НАША!!!