Привет!

Ето, че дойде денят да изиграем отложения ни декемврийски мач със Стоук Сити. Каквото и да кажем за момчетата на Тони Пулис ще е малко, но ще опитам все пак да ги характеризирам с няколко изречения.

Aко можеше да пише, Тони Пулис щеше да напише писмено оплакване от Арсен към асоциацията.

Предвождани от нагъл уелски селянин, „грънчарите“ пристъпват и без това тънките разлики между английската игра и някои по-различни спортове. Стриктните изисквания към селекцията им включват качества като височина, килограми и, естествено, игра с глава. В един идеален „стоукски“ свят всички са или защитници или нападатели, в зависимост в чия полза е тъчат. В даден момент всеки един от нас е бил вбесен от Сам Алардайс, но футболният изрод от град Стоук достига нови измерения. Никакви линейки или носилки не могат да трогнат малоумните им фенове, свикнали да гледат около двадесет минути „футбол“ на мач. Останалият час минава в „лъскане“ на топката и засилвания за хвърляне.

Каква е причината за този феномен? Защо? „Къде сбъркахме?“ (както казваха родителите в една реклама) Англичаните са хора традиционалисти. Промените ги плашат от деня, в който някакъв си французин дойде на острова и доведе до революция ограничения им свят. Сравнете броя на чужденците в лигата преди и след идването на Арсен. Тези объркани хорица отчаяно се опитват да запазят някакви отломки от криворазбрана идентичност. Не счупените крака и центриранията към някакви ръгбисти правят английската игра по-различна. Да нариташ съперника не те прави по-голям мъж, нито свидетелства за по-силен характер. Стоук, Бирмингам и техните подобия от дивизиите ще са такива докато ръката на закона им позволява.

А това, което различава Висшата лига от другите първенства, е най-вече високото темпо и отличната атмосфера, независимо от стадиона. Може да звучи незначително, но Англия превъзхожда другите първенства в пъти по тези показатели.

За съществуването на Стоук и десетките техни подобия плаща най-вече националният отбор на Англия. Селекция, към която и малкото ми симпатия от предишни години бе излекувана през изминалата им кампания. Надявам се дори нашият малък лъв Джаки Уилшър да не може да ги извади от омагьосания кръг поколение след поколение. Нека минат десетилетия, но асоциацията да види корена на проблема и да вземе нужните мерки. Футболът е повече от игра с глава и осакатяване на опонентите.

Дано публиката отново се обедини и да постигне поне една десета от атмосферата преди седмица. Нека капитанът на гостите, получил вече два червени картона през настоящия сезон, да бъде подсетен какво мислим за него. Единствено ранни голове могат да дадат шанс на играчите ни да завършат мача с по-малко психически и физически травми. Трябва ни представяне подобно на гостуването на Бирмингам. Което ме подсеща за важен фактор – резултатите ни срещу „грънчарите“ у дома откакто са в елита. Срещу тази паплач имаме 100% успеваемост, като искрено се надявам това да не се промени довечера. Неслучайно загубите ни от тях са били неизменно на „Британиа Стейдиъм“. Знаем много добре на какво са способни съдиите за домакински отбор в това първенство.

След продажбата на Тунджай и взимането на Джон Карю, очаквайте Стоук да убият всичко детско в сърцата на естетите. Не съм чел нищо за техния състав и не смятам да го правя. Би било повече от излишна информация с оглед на очевидния им игрови план.

И без Робин трябва да се справим с предизвикателството.

За нас ще отсъстват ван Перси и Косчелни, а Диаби успява да е контузен и наказан едновременно. Не мисля, че има място за паника, но единствено съставът ни за идния финал би показал доколко са сериозни „травмите“ и доколко идеята на Арсен просто е била такава. За съжаление мъглата около Вермален продължава да се сгъстява и лично аз не се надявам да го видим срещу Барселона. Останалите играчи имат достатъчно качество и характер, а ако сме прецизни и съдията ни даде поне малко защита от гостите, вечерта ще мине гладко и „безаварийно“. Доколкото един мач със Стоук може да се нарече „безавариен“…

Ще се видим след мача!