Ето че дойде денят, който всички очакваме със свито сърце, но и с прилична доза възбуда. Срещите ни с Барселона през годините рядко са ни оставяли с добри спомени, даже не би било крайно, ако кажа, че са ни донесли прилична доза страдание. Въпреки това не е имало случай, когато да сме се предали без бой. И то доста кървав бой. Имахме своите шансове и миналата година, дори със 7-те контузени титуляри, тогава късметът ни се усмихна в първия мач и ни обърна гръб напълно във втория. А всеки има нужда от късмет на Камп Ноу.

Малко ярост от капитана няма да е излишна

Тази година отново сме домакини в първата среща, което за мен е без особено значение в такива големи сблъсъци. Разбира се, ако направим добър резултат у дома, това е полезно. Но е полезно и ако удържим противника в неговата крепост. Положителното сравнение с миналата година е, че сега ни липсва само Вермален, а на негово място няма да видим вездесъщия магъосник Силвестре. Всички останали налични сили са налице, което ни дава възможността да се противопоставим напълно на Барса. Резултатите и представянето ни този сезон ни карат да мислим по-малко за евентуална загуба. Робин ван Перси вкарва като за световно (нещо, което можеше да е от полза на Холандия на Световното), Фабрегас дава брилянтни пасове, макар самият той да не е вкарвал гол от известно време. И нашите и неговите очаквания към него са високи, така че днес би бил чудесен ден да разгърне напълно потенциала си и да отметне обвиненията в колеблива форма. Естествено, други ключови фигури в отбора ни ще са централните защитници и Сонг. Ролята на бековете също не е малка, но очаквам Барселона да подходи по-директно към сблъсъка  с нас, както правят обикновено в повечето си мачове. Този сезон видях как на Барса им отне около 180 минути да отбележат гол срещу един отбор, който се защитаваше особено яростно и концентрирано. Отбор от ранга на Арсенал би трябвало с по-открита игра частично да може да възпроизведе подобно представяне. Много важен фактор ще е доколко можем да защитаваме резултат, защото за мен ще ги поведем на Емиратс, но въпросът, който ме плаши, е: дали ще е достатъчно? Ако мачът с Нюкасъл изплува в главите ви току-що, не забравяйте, че той не е показателен за способността ни да пазим резултат. Надявам се както на коректно съдийство, така и на това да излезем с толкова хора от мача, с колкото сме започнали. Джак Уилшър призова съотборниците си да играят „малко мръсно” срещу каталунците, което не знам доколко е добра идея, предвид деликатността на съдиите в европейските турнири.  От друга страна, макар и млад, Джак е отговорен и подобно изказване не значи непременно, че ще бъде изгонен до 5-ата минута.
Трудно ми е да коментирам в повече подробности неемоционалната страна на мача, след като едвам мигнах снощи. Каквито и стратегии и тактики да обсъждаме, всичко се свежда до две основни точки за изпълнение, които имаме тази вечер – престиж и отмъщение.
Да си най-добрият отбор в Англия(най-доброто първенство) никога не е достатъчно на света. И колкото и малко да ни пука за света, в някаква степен неудовлетвореността натежава. Арсенал заслужава да вземе този трофей и заслужава да го направи категорично, така че поне за кратко да затвори устите на футболната общественост и в частност медиите. Една лъжа – за импотентността ни в Европа, повторена многократно, надвисва като черен облак над клуба, над Венгер, над играчите, особено по-младите от тях. Така че престижът е особено важен в спорта и е от стратегическо значение за плановете ни за бъдещето. Няма да забравя думите на Арсен, че ще ни превърне в най-големия клуб в света и няма да спра да си ги повтарям в моментите, в които вярата е разклатена от реалността. Откакто започна транзитния период в клуба, не сме били по-близо до това да осъществим мечтата на Венгер, като донесем първата купа в новата история на Арсенал. Разбира се, всички се надяваме това да е Висшата лига, но представете си ефекта от успех в Шампионската лига, след като си победил Барселона още на осминафинала. Такъв триумф ще е безценен от гледна точка на благоприятните последствия за клуба.
А отмъщението, дори не е нужно да говоря за него. Барселона прекараха последните години преследвайки звездите ни, успешно до голяма степен. Победиха ни на единствения ни финал и то по особено грозен и мъчителен начин за всички, които си го спомнят. Барселона направиха всичко възможно да изглеждаме миниатюрни в сянката им, така че отмъщението е напълно задължително. Знам, че няма да дойде ден, в който да капитулираме срещу тях. Но искам днес да е денят, в който да ги накараме те да се предадат. Пожелавам го на всички вас, които обичате Арсенал и мразите Барса, като мен. :)