Здравейте, читатели.

В интересни времена живеем от гледна точка на Арсенал. Подобно на конкурентите ни за титлата, всеки се чуди кога формата ни ще се стабилизира, кога ще спрем да „даряваме“ точки и къде щяхме да сме в класирането, ако не бяхме се издънили срещу X, Y или Z. Положението при всички топ отбори си прилича.

Лично аз черпя най-голяма надежда от малките моменти през този сезон, в които отборът наистина ме изненада приятно. За враговете ни е нормално да не взимат тези момети под внимание, като за тях сме просто „тези, които се провалят на последните препятствия“.

От друга страна мачове като този с Уигън, Уест Бромич, а дори и Нюкасъл ще се случват отново. Особено внимание бих съсредоточил в паузите за национални отбори, защото тези уикенди винаги са извор на негативни емоции. Важна роля ще изиграе и „разсейването“, наречено Шампионска лига.

С едно изречение – Юнайтед ще посрещнат новата година на върха, но съдбата ни все още е в наши ръце.

Изминаващата година ни донесе някои много добри моменти.

В събота играем срещу момчетата на Алекс Маклийш. Те отново разчитат най-вече на здравата си защита и центриранията към Жигич, като Бойър и Риджуел ще са в основата на твърдите влизания по целия терен. Сякаш в последните години отборът се концентрира повече върху организацията, отколкото грубостта, но срещу нас повечето тимове намират мотивация да покажат най-лошото от репертоара си.

А каквото и да кажа за това гостуване ще е малко. По-голям кошмар и от стадиона на Уигън, особено в последните сезони. С помощта на Мартин Тейлър психиката на тима ни бе унищожена през 2008-а. На следващата година МакФадън и компания се наслаждаваха на Чемпиъншип, но със завръщането си през миналия сезон те отново поставиха основите на нашето падение. Дни преди мача с Барса Арсен направи една от неговите „принудителни“ ротации, което доведе единствено до късно влизане на Насри и Аршавин. Мачът изглеждаше спечелен, докато Мануел не почерни целия следобед с впечатляваща грешка, дори за неговите стандарти. След стотици голове на Кевин Филипс дойде поне един, за който нападателят не знаеше как е станал. Повторенията показаха и засада в началото на атаката, сякаш преживяването не бе достатъчно противно.

Доскорошният ни номер едно бе способен на уникални представяния.

Какво друго може да се каже? Дано играчите си спомнят за тези случаи, защото и двата доведоха до състояние на свободно падане. Част от мен дори се радва, че каквото и да стане утре, бирмингамци няма да ни срещат отново във Висшата лига през този сезон. Очевидно е, че професионалните футболисти изпитват много по-слаби емоции от нас, но в този случай ми се ще армията на капитан Сеск да покаже отдаденост и силно желание за успех. Не само защото са ни нужни в надпреварата, а и защото съперник е точно този тим.

Алекс Маклийш не смята да прави промени от мача с Манчестър Юнайтед, завършил 1:1. При нас естествено се очакват много завръщания, като единствено Диаби отново е жертва на странна контузия. Ще видим каква ще е съдбата на френския футболист, но сякаш влизането на Дан Смит ще го преследва цял живот.

Приятно прекарване довечера и ще се видим след мача в понеделник!